Храните ли се, за да се почувствате по-добре, или за да свалите напрежението? Ако отговорът е "Да", значи сте в плен на емоционалното хранене, пише Help Guide.
Невинаги се храним, за да задоволим физическия си глад. Много от нас се обръщат към храната за успокоение, сваляне на напрежението или за да се наградим. В тези случаи обикновено посягаме към вредни храни, сладки неща или други успокояващи, но нездравословни храни. Може би посягате към кутията със сладолед, когато сте тъжни, или поръчвате пица, когато ви е скучно или сте самотни, или пък се отбивате с колата покрай ресторанта за бързо хранене след тежък работен ден. Емоционалното хранене означава да използваш храна, за да се почувстваш по-добре – за да запълниш емоционални липси, не стомаха си.
За съжаление, емоционалното хранене не оправя емоционални проблеми. Всъщност, обикновено ви кара да се чувствате по-зле. В крайна сметка, емоционалният проблем си остава нерешен, но на всичкото отгоре чувствате и вина, защото сте преяли.
Отговорете си на следните въпроси:
Ям ли повече, когато съм под стрес?
Ям ли, когато не съм гладен, или когато вече съм сит?
Ям ли, за да се успокоя (когато изпитвам тъга, гняв, скука, нервност и т.н.)?
Награждавам ли се с храна?
Случва ли се редовно да се храня до пръсване?
Храната кара ли ме да се чувствам сигурно?
Възприемам ли храната като приятел?
Чувствам ли се безпомощен или извън контрол покрай храна?
Използването на храната като начин за повишаване на настроението, като награда или като начин за празнуване от време на време не е задължително нещо лошо. Но когато храненето е основният ви механизъм за справяне с емоциите, когато първият ви импулс е да отворите хладилника, когато сте стресирани, разтревожени, ядосани, самотни, изтощени или ви е скучно, тогава започвате един нездравословен цикъл, в който истинското чувство или истинският проблем никога не получава необходимото внимание.
Храненето може и да оправя нещата за момента, но чувствата, които са го провокирали, са си все още там. И обикновено са чувствате по-зле от преди заради излишните калории, които сте погълнали. После се самонаказвате, задето пак сте сгафили и нямате достатъчно воля.
Като затрупвате проблемите с храна, спирате да се учите как по-добре да се справяте с емоциите, става все по-трудно да контролирате теглото си и започвате да се чувствате безсилни и по отношение на храната, и по отношение на емоциите. Но дори и да сте го докарали дотам, има как да направите позитивна промяна. Има начини да се научите как да се отнасяте по-здравословно към емоциите си, да избягвате нещата, които ви провокират, да преборвате моментите, в които много силно ви се прияжда нещо, и да спрете с емоционалното хранене.
Преди да успеете да се измъкнете от цикъла на емоционалното хранене, трябва да се научите да различавате емоционалния глад от физическия. Това може и да е малко по-трудно, отколкото звучи, особено ако редовно прибягвате до храна за справяне с емоциите си. Емоционалният глад може да е много силен, което го прави трудно различим от физическия. Но има белези, които ще ви помогнат да различите двата.
Емоционалният глад връхлита внезапно. Удря ви веднага и изглежда непреодолим и спешен. Физическият глад, от друга страна, се натрупва. При него необходимостта да се яде не е толкова спешна (освен ако не сте се хранили отдавна).
Емоционалният глад се задоволява от специфични храни, които ви карат да се чувствате добре. Когато сте физически гладни, почти всичко ви звучи добре, включително здравословни неща като зеленчуци например. А емоционалният глад иска джънк фууд или сладки неща, за да доведе до незабавно вдигане. Чувствате, че искате чийзкейк или пица и нищо друго няма да свърши работа.
Емоционалният глад често води до безразсъдно ядене. Преди да се усетите, вече сте излапали цял пакет чипс или цяла купа сладолед, без да обърнете внимание или да се насладите напълно. Когато се храните в отговор на физическа необходимост, обикновено сте по-наясно какво правите.
Емоционалният глад не се задоволява, дори когато сте сити. Искате още и още, като обикновено се храните, докато не се натъпчете. При физическия глад, от друга страна, няма нужда от тъпчене. Чувствате се сити, когато коремът ви е пълен.
Емоционалният глад не идва от стомаха. Вместо къркорещ корем, чувствате глада по-скоро в главата си - като желание, което не можете да изкарате от там. Фокусирани сте в специфични текстури, вкусове и миризми.
Емоционалният глад често води до съжаление, вина и срам. Когато се храните, за да задоволите физически глад, не се чувствате виновни, защото просто давате на тялото си това, от което има нужда. Ако се чувствате виновни, след като сте се нахранили, има голяма вероятност това да е така, защото дълбоко в себе си знаете, че не ядете заради хранителните си нужди.
Рубриката на Майко Мила! с текстове от специалисти в различни области бе стартирана със статията Кризата в партньорските отношения след раждането на детето от психолога Елена Кръстева, а днес ще бъде попълнена с материал по един много разпространен проблем - емоционалното хранене при жени, които са родили наскоро. Много от тях изпаднат в дълбока дупка, породена от бушуващи хормони, промяната в живота, с която не могат да се справят лесно, липсата на подкрепа у семейството и партньора и много други фактори.
Следродилната депресия е сериозно състояние, но често остава неглижирано както от самата жена, така и от нейните близки. Така става, че жените постепенно започват да намират утеха единствено в неконтролируемото хранене и буквалното „тъпчене“ със сладки неща – вафли, шоколади, сладолед и какво ли още не.
Безразборното поемане на храна е симптом за проблеми, които трябва да бъдат правилно и навременно адресирани, за да не се развият в по-големи мащаби.
Какво ни кара да посягаме към храната, когато се чувстваме зле, ще ни разкаже Детелина Стаменова.
Детелина Стаменова е психотерапевт и в своята практика се среща с хора, които реагират на стреса в живота си чрез „емоционално хранене“, както и такива, които страдат от хранителни разстройства. Била е дългогодишен главен редактор на Cosmopolitan България, работила е и в други медии.
********************
Слава Богу, сладкото е законно удоволствие, което дава ефект, когато много други неща не помагат. Действието му е чиста биохимия и малко психология.
Защо сладко?
Сладки са и кърмата, и адаптираното мляко. От първите си дни свързваме сладкия вкус с онова блажено удоволствие, което ни прави изцяло безгрижни.
В живота на жените, които са родили скоро, се случват много промени - те постепенно осъзнават голямата отговорност, която дори и да сте очаквали, вече придобива все по-ясен и детайлен образ. Пренастройването на собствените виждания изисква време, но също и разбиране, и приемане, и свикване – и те имат огромна нужда от нещо, което да ги връща назад във времето, когато всичко около тях е било по-различно.
Често обичам да давам един пример, който шокира и мен, когато го чух за пръв път:
еднакво силни стресови фактори за човек са появата в живота му на нов член на семейството и смъртта на близък.
Причината?
Огромната промяна в живота.
Решението?
Дайте си време. Опитайте се да си починете. В България следродилната депресия се подценява от широката публика, а в специализираната изключение правят единствено психотерапевтите и някои психиатри.
Какво можете да направите, за да не посягате толкова често към сладкото
Опитайте се да заместите сладкото със... сладко, но в по-малки количества, които да ядете бавно, или пък го заместете поне на първо време с плодове. Ако ви става все по-черно, а сънят бяга от вас, непременно се свържете и вижте с психотерапевт и ако той/тя прецени, може да ви предложи да отидете на друг лекар в случай на нужда!
Ето и част от въпросите и проблемите, с които се сблъскват жените в моята практика
През бременността бях добре горе-долу, но след като родих, започнах да ям неконтролируемо и качих близо десет килограма за около година. Не мисля, че съм в депресия, просто всичко ми е вкусно.
`
Апетитът, освен с храненето, идва с умората. Жените често компенсират умората от всекидневните грижи и недоспиването с храна. В зависимост от това колко време спите и дали ви стига това време, зависи и вашето здраве. Щом успеете да увеличите съня, дори и да лягате с детето следобед, ще се почувствате по-добре.
Знам, знам - докато то спи, на вас ви идва да направите нещо друго – пералня, телефон, кафе... Но в момента сънят е, точно така – здраве.
Колко часа е количеството сън, което ви зарежда на 100%?
Това е сънят, който сте имали в най-добрите си периоди преди бременността и раждането на детето.
Много хора подценяват съня (българската класика гласи „от сън спомен няма“), но истината е, че той е основен фактор, за да се чувствате добре, а недостигът му води до компенсаторни поведения, някои от които може да е свръх храненето.
Зад засиленият апетит може да стоят и други причини – като проблеми в семейството и дори трудно раждане - всеки случай е индивидуален.
Изпитвам пълно безразличие към това, което ям. Ям, когато се сетя и каквото ми падне. Нямам никакво отношение към храната и всички казват, че не е нормално. Така ли е?
Всички сме с различни способности да оценяваме храната и напитките – само си помислете за сомелиерите, които напълно сериозно изживяват пред отбраната си публика оргазми с носовете си, душейки някое вино!
Безразборното ядене и преяждане често е знак за състояние, познато като „болестно преяждане“, причините за което се коренят в душевни травми. Те са строго индивидуални, но най-общо казано - един проблем се „натъпква“ надълбоко с храна, така че да не се мисли за него.
В същото време обаче, оставайки нерешен, той търси как да напомни за себе си – и чисто телесно това става чрез „дъвчене и предъвкване“. При приемането на много храна наведнъж също има проблем, защото освен психологичния аспект на този процес, вие товарите и стомаха и червата си, което води и до здравословни проблеми – започва се с наднормено тегло, а оттам нататък вариациите са много.
Въпросът с безразборното хранене ме кара аз да си задавам други – а какво обичате? Колко време му отделяте? Какви удоволствия си доставяте в живота? В случай, че не изпитвате никакви удоволствия от каквото и да било – не само от хранене, може би наистина имате проблем и е добре да се видите с някой психотерапевт – или психиатър.
И накрая – ако имате своите удоволствия, но просто храненето за вас не е такова удоволствие, каквото е за кулинарите, и това не ви пречи – значи просто няма проблем и няма значение какво казват другите!
Бях на различни лекари, защото имам болки в гърдите, задух и главоболие, които не минават с лекарства – и джипито, и кардиологът, и неврологът ми казват, че нищо ми няма, а трябва да потърся помощ от психотерапевт? Защо?
Психотерапевтите са добре действащ гръмоотвод при един тип болести, които носят наименованието „психосоматични“. Душата (психе) действа на тялото (сома) и изведнъж душевната болка излиза на сцената като физическа.
При тези болести тялото реагира, давайки „на късо“. Усещането е за сърдечна болка, а сърцето е здраво. Коремът е нервен, но изследванията не показват нищо нередно. Имате усещане, че получавате инфаркт, но след изтощителните минути болката минава. Понякога тревогите взимат за заложник тялото и лекарите вдигат рамене, а някои от тях все пак се сещат да ви изпратят при психотерапевт.
Паническите атаки са пример за такова състояние, при което всякакви други средства имат спорен ефект, а чрез психотерапия се овладяват сравнително бързо. Откривайки какво стои зад паниката, чрез разговор се стига до онези проблемни точки, които провокират физическото състояние.
Не се чувствам никак добре – даже бих си поставила диагноза депресия, като чета разни неща в интернета. Приятелка ми каза да си взимам, като нея, едни хапчета и даже си ги държа в чантата. На психиатър ли да ходя?
Първо, бих ви препоръчала да не взимате лекарства ей така, защото другите ги взимат. Това е безотговорно към вас самата. И второ - да, препоръчвам да потърсите професионална помощ.
Каква е разликата между психолог, психоаналитик, психотерапевт и психиатър?
Психологът, психотерапевтът и психоаналитикът се занимават с физиологично здрави хора и не предписват лекарства, докато психиатърът е учил медицина и работи с органичното състояние на човека и проявите му чрез поведението. Те предписват лекарства, когато се налага.
Има психиатри, които са обучени и като психотерапевти, но са рядкост. При психиатъра рядко ще проведете дълъг разговор как се чувствате, как възприемате света около вас и т.н. Те ще искат да разберат основните ви проблеми и техните проявления – както при джипито, което иска да знае и чуе как кашляте, а не как се чувствате, когато кашляте.
Психолозите са онези, които са завършили бакалавърска или магистърска програма по психология и могат да бъдат срещнати на много места - като специалисти по човешки ресурси, в училищата и в други институции и организации. Те знаят много неща за психологията на човека, но не могат да провеждат друго, освен психологични консултации – не и психотерапия.
Психотерапевтите са обучени да провеждат психотерапия. В България има различни психотерапевтични школи – един психотерапевт може да е обучаван в една или няколко от тях, и да прилага наученото спрямо пациента, който идва при него.
Различните школи са например (без претенция за изчерпателност): телесната психотерапия, юнгианската терапия, психодрамата, когнитивно-поведенческата терапия, арт-терапия и т.н. Психотерапевтът работи чрез разговор.
Психоаналитикът пък е психотерапевт, който работи по най-старата школа – психоаналитичната, която е много сериозна и изисква време и отдаване от страна на психоаналитика и пациента.
Един психолог, психотерапевт или психоаналитик могат да изпратят свой пациент за консултация към психиатър, когато искат да са сигурни за състоянието му и да изключат наличието на болест.
