Текстът на Ванина Хаджиева е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
Миналата година беше твърде малък и някак имахме оправдание, но сега, на 1 година и 3 месеца – няма мърдане!
Още в началото, с риск да бъда мразена и съдена от всички настоящи и бъдещи майки, трябва да ви споделя: моето дете е от еднорозите. Спи, яде, реве рядко, не се буди, коликите не ги усетих, а нощното хранене го прекратих като беше на 10... дни. Въобще, в сравнение с други бебета, които познавам и за които съм чувала, се води УАУ. Детето чудо. Но дали?!
Планираме море за десетина дни, като според мъжа ми следва да вземем всичките си прилежащи роднини (и техни близки приятели), които да гледат детето ни, докато ние релаксираме на плажа с коктейл в ръка.
А, и казах ли ви – ние имаме и куче. Ама не от онези, дето ги слагаш в чантичката и може да идеш и на дискотека с тях, а един палав, игрив, да не кажа леко луд, лабрадор, който никога не се изморява. Тоест трябва да оправя и неговия багаж. И ако сега си казвате „Айде бе, то пък голям багаж за едно куче...“, значи вие нямате куче! То са купички, хавлии, колкото за цялото ни семейство общо, порции с храна, играчки за водата, играчки за извън водата, награди, каишки, нашийници, бандани (за да е красив). Общо взето, второ бебе.
Та, започвам аз амбициозно, с освежаване/изпиране на дрехите, които смятам да си взема. Те ще са точно определен брой според дните ни (а не както преди, по 5 тоалета на ден с прилежащите аксесоари), защото как ще съберем този багаж в нашето Клио е неразгадана мистерия. Те детските дрешки са малки, ще ги побера в един сак, куфари изключено – заемат много място, а ние, както стана ясно, ще редим Тетрис в колата.
И ето, прането на дрехите започва. Аз ги слагам в пералнята, детето ги вади. Аз я пускам, той я спира. Но нали затова съм започнала отрано, за да няма напрежение и суматоха в последния момент. А и искам да съм авторитет в неговите очи, та накрая успявам да пусна една пералня. Дрехите изпрани (от пералнята излизат и играчки, които е пъхнал, без да разбера), то пък и времето се оправи, няма как нещо да се обърка. Дали?
Но детето нещо ми топлее. Аз не мога да познавам, сигурно си въобразявам, ама нали съм отговорна майка, дай да му сложа термометъра. Опааа, той не топлее, той гори. „Здрасти, Ива, абе от зъби колко температура може да се вдигне? Ахааа... А 39.5? Ясно, значи не е това. Мерси“. Той отпада за минути, а оттам отпадат и моите планове. Спокойно, имаме няколко дни до заминаването, той дотогава ще оздравее. Пфу, май безплатната анулация изтече, но без драми, време има. Слагам свещи, паля свещи, пък да видим.
И ако до преди малко се чудех към колко часа точно е най-удачно да тръгнем, за да е най-безболезнено, то вече се чудя ние изобщо ще тръгнем ли, за да не се глася напразно. Ама айде бе, те ония хора с проклетите деца ходят, та нас ли ще ни бутне един вирус.
Температура, багаж, сополи, багаж, обрив, багаж, но, както съм планирала детето оздравява. Всички дисаги влизат някак в колата (реденето започва от предния ден и продължава до достигане на желания резултат) и ние, отстрани изглеждащи като гастербайтери, потегляме. Ура!
Еднорогът спи почти през целия път, а аз си свиркам, предвкусвайки аперолите на плажа и си мисля, че съм страшна късметлийка.
Пристигаме, настаняването ни трае извънредно дълго, защото трябва да направим 10 курса до колата, за да свалим всичко. Междувременно кучето реве за нас, защото за около 30 секунди ни е изгубило от поглед, детето тръгва нанякъде, ние започваме да го гоним, кучето се отвързва, после гоним него. В крайна сметка след около 1-2 часа успяваме всички да се съберем в едно помещение, няма липси. Оправяме се и отиваме да видим моренцето, в трепетно очакване на първите реакции на детето. За кучето ни това е поредно море и въпреки че знаем за какво става дума, отново сме го взели с нас.
Вече съм убедена, че съм ударила шестица от тотото, като съм родила именно него и че това ще е една чудна почивка. (Дали?) Поръчвам си със задоволство едно мохито (първият ми и последен коктейл за това море), щракам снимки от първото море и с леко съжаление наблюдавам тичащите след децата си родители, които дават за пример нашето колко е добро. В мен напира гордост, но реагирам с „Еее, ама моля Ви се и Вашата принцеса е прекрасна“, мислейки си „Боже, благодаря ти, че не ми се падна на мен такъв ревящ звяр“...
Следващите няколко дни преминават в едно безкрайно носене на басейни, кофички, лопатки, хавлии, чадъри и какво ли още не. Все пак, наличието на лабрадор ни задължава да избираме по-закътани места, за да не безпокоим истински почиващите си хора (които тайно ненавиждам, заради тази им привилегия). Детето се отпуска, явно спекът е бил само при първата му среща с морето, за да ми замаже очите, и се започва едно непрестанно препускане по плажа, точно като онези хора, които съжалявах.
Докато кучето пие от морската вода (която после излиза от всички входове и изходи), детето яде пясък и миди (аз псувам наум). После се разменят – кучето започва да копае и яде пясък, а детето пие вода от басейна и му дава да яде камъни.
Кучето ни е много добро. По душа. Види ли човек да плува или да се гмурка, смята, че се дави и иска незабавно да му помогне. Ако е вързан за чадъра, просто го отскубва и се втурва да помога на нищо неподозиращите „удавници“. Това води след себе си викове, крясъци, „Ела тук ВЕДНАГА“, „лошо куче“, „ела да видиш какво ще ти дам“ – всякакви изпитани и импровизирани тактики.
Разбира се, винаги се намира някоя възмутена леля, която да цъка с уста и да коментира на висок глас, че това да заведеш кучето си на плаж е ПЪЛНО БЕЗОБРАЗИЕ и че ти си най-големият изрод на света. Всичко това продължава до момента, в който на мен и таткото вече нервите ни са тотално опънати, писва ни и се заемаме да прибираме цирка и да си тръгнем (и дано тоя път не забравим нищо на плажа, че пак ще трябва да се връщаме като вчера). Не че в хотелската стая нещата са по-спокойни, но поне никой не се налага да държи кучето, а и, дори за кратко, в колата детето ще заспи.
Не спира да яде, поема количества, които самата аз не бих могла да изям. В заведенията сервитъорите се обръщат към него по име и му носят филии хляб само като го видят. Като му свърши храната, започва да обикаля по масите, да оглежда чиниите на напълно непознати хора и да гледа тъжно. Нещо, което дори кучето не прави (защото е вързано). И докато кучето чака нещо случайно да падне, то детето ближе рекламите и менютата, на които има нарисувана храна. Срам!
Ние се храним на смени, общо взето кой когато свари слага нещо в устата, а който в момента е отговорник куче, не трябва да става от стола, за който то е вързано. Идилична картина, от която няма как на цялото заведение да не стане ясно как се казват детето и кучето ти и че си в крайно неравностойно положение (това, че те съжаляват се вижда и с невъоръжено око). От всяко заведение „сладкото дете“ си тръгва с рев, защото всичко налично е изядено, а аз очаквам във всеки един момент това малко същество да се пръсне от преяждане.
Разбирайте рев, рев и пак рев (поне сме сигурни, че няма как да е гладен). Казваш си „майната му“, утре ще отидем на плаж в 12, точно както НЕ се прави. Но не! Ти не си спал цяла нощ, детето също, но сякаш приело няколко енергийни напитки, то, точно заспало, се събужда в 6, крещейки „Ееееееее“ и сочейки морето през прозореца – готово за нови подвизи – пясъчни, хранителни, всякакви.
Та така до края на престоя ни, който приключва ден по-рано, поради удар на крак в скала (таткото), опитвайки да озапти кучето. Връщането ни трае около 7 часа, усещат се като 17... В началото добре. Спа около 3 часа, но после се събуди (нормално). Спирахме, тръгвахме, пяхме, танцувахме, предлагахме му всичко, което може да се намери или разглоби в колата. Махахме на другите участници в движението, пак спирахме, пак тръгвахме, пак се правихме на маймуни. Пловдив-София го взехме за време, за което и самолет не може да го прелети. Прибрахме се някак - кой ревящ, кой с отекъл крак и посещение в Пирогов, изтощени, раздърпани и окаяни, ама се връщаме от ПОЧИВКА.
И от мен запомнете едно – почивка с малко дете (и куче) – няма. Коктейлите на плажа са мираж, дългите вечери с аперитив са само спомен, милите семейни снимки са лъжливи, а еднорозите не са това, което бяха. С две думи, положението е МАЙКО МИЛА, но пък винаги е забавно!
Снимка най-горе: личен архив, автор
След историята Искаш торта с Марая Кери, получаваш Мария Кюри, днес имаме "Искаш торта с няколко блата, получаваш кекс" и още няколко безумни гафа с торти за рождени дни, сватби и годишнини, които читателките на "Майко Мила!" споделиха на страницата ни във Facebook:
Вероника Велинова: С мъжа ми бяхме съвсем пресни гаджета. Решихме да празнува за първи път рождения си ден в моя апартамент - да направим голямо парти, да покани приятели. Заех се с организацията. Поръчах торта - поисках да е с русалка, гола до кръста, да се покажа широкоскроена и крайно неревнива пред приятелите му. Отидох да я взема няколко часа преди купона. Бяха ми направили торта с Ариел! С бански. И с рибка…
Здравка Гергова: Случката е отпреди много години. Рожденият ми ден се падал в петък. Мама поръчала торта и поискала надпис "Честит рожден ден", като пояснила, че е за ПЕТЪК. И разопаковайки тортата в детската градина, останала силно изненадана от надписа: „Честит рожден ден, ПЕТКО!“. Аз съм Здравка.
Teri Dimitrova: С мои приятелки поръчахме торта за моминско парти на друга наша приятелка, като избрахме много готина от интернет с 3D фигурки на булката и приятелки... Е, като взехме тортата щяхме да припаднем, защото, както се вижда, беше като за Хелоуийн...
Bobbie Pecev: Живея в Австралия, както и свекърите - и те българи. Ще празнуваме 50-а годишнина от сватбата им. Показват гордо тортата за десерт и на нея пише “Happy University”, вместо “Happy Anniversary”… Загубили са се някъде в превода или акцента.
Ivelina Cholakova: Големият ми син е Павлин, викаме му Павчо. Поръчвам му торта за рождения ден, на която да пише "ЧРД Павчо". Получих "ЧРД ПаФчо", ама с едно голяяяяяяяяяямо, засукано Ф в центъра...
Hristova Snezzana: Ето тортата за 50-ата годишнина на приятелка. Дамата случайно е и учителка... (Доставиха я направо на тържеството, нямаше време за поправка на надписа). Отделно от това, табелчицата прилича на сапунче, което свършва.
Вяра Атанасова: Преди години за рождения си ден моята братовчедка получи торта ветрило, която вместо със захар беше направена със сол...
Cvetelina Inna Lambreva: За сватбата си наши роднини си поръчали сватбени покани с надпис, завършващ с имената им - Стефи и Краси. Важно уточнение е, че Стефи е момичето, а Краси (Красимир) е мъжът ѝ. От ателието обаче написали "Стефан и Краси"…
Maya Lafazanovska: Поръчах това:
А получих това (въпреки че ни увериха, че могат да направят същата като на горната картинка):
Илияна Георгиева: Януари месец организираме "Хавайско" парти за дъщеря ни. С всичките му там хавайски поли, цветя и надписи. Поръчваме торта с надпис "Aloha", но ни доставят торта с еднорог. А тя мрази еднорози. Името и годините същите. Звъня в сладкарницата и ми викат "Ама госпожо, не знаем къде е заминала тази Алоха..." Бяха разменили тортите с на друго дете със същото име и години...
Катя Бенева: Живеем в Люксембург, където нямат като нашите торти с блатове и пълнеж (предимно са тарт), освен това са малки и мегаскъпи. Отиваме в местната пекарна и обясняваме, че искаме по-голяма торта (за 16 деца) и по възможност с блат. Отговор: "Можете да си купите готова, а можем и по поръчка да ви направим с блат и плодов крем, но цената е за 2 торти." Викам, добре, правете я, с надпис и украса. Отивам сутринта да взема ТОРТАТА и за моя изненада получавам... КЕКС! Кекс - като на баба ми, като на майка ми, домашен кекс, какъвто всички вие правите! Цената беше покъртителна. Децата го изядоха, де, но това е най-луксозният кекс в живота ми!
Още:
Бебето киборг е нещо като бебето еднорог - всеки е чувал за него, но не го е виждал. Това ни казва днес Биляна Ангелова с надеждата ако има други майки на такива деца, да се покажат и да споделят рецепти за справяне със 72-часово бебешко безсъние.
Ето как започна всичко... Бременността ми протече леко, качих 8-9 кг, бях слаба бременна без никакви оплаквания, освен някоя и друга истерична криза. Нямах апетита на мечка стръвница и до 7-и месец не си личеше дори и корем.
Спях като заклан петел и бебето в корема ми не ме притесняваше по никакъв начин. Раждането ми беше лесно и дори леко отегчително. Приеха ме с изтекли води в 10 сутринта и до 16:00 не спрях да мрънкам, че няма да раждам днес и не разбирам защо трябва да стоя в болницата. През времето, докато бях там обаче, някак си разкритието ми стана 7 см без дори да разбера. И, ей така, докато си мрънкам и си чатя, родих в 17:10.
Родих нормално, лесно и без упойка моя първороден син!
В този момент трябваше да се досетя, че има нещо нередно, че много хубаво не е на хубаво.
Още след 2 часа държах в ръцете си най-безценния дар, моето ангелче, от което очаквах само да спи и да яде - както казват хората, че правят новородените.
Да, ама не! Бебето, за което още не знаех, че е от типа КИБОРГ, не спеше почти по цял ден. В болницата заспиваше вечер към 20:00 и в 00:00 се будеше, за да реве като див бизон до 06:00 сутринта!
Добре, казвах си аз, милото ми бебче, само да се приберем у дома и двамата ще се наспим. ХА-ХА. Една година и седем месеца по-късно това ми звучи като виц на Шкумбата.
Когато дойде моментът за изписване, вече бях слаба и без корем. И с боти на високи токчета. Спокойно дами, това беше последният път, в който ги сложих (някак си оптимистично настроена и в неведение за това, което ми предстои).
Прибрахме се с моето бебче, което сладко щеше да си спи в прекрасното си меко легълце... Но бебето не беше от тази планета, за да спи в това легълце... То не спеше рекордните 72 часа, разбивайки всичките ми представи за новородено.
Малко данни:
- Бебето киборг може да не спи до 3 дни без проблем;
- В нормален ритъм спи 20 минути на 24 часа - след минимум 4 часа носене;
- Иска да го държиш на ръце до припадък;
- Не просто да го люшкаш, но и да се движиш и да не сядаш нито за секунда - часове наред;
С мъжа ми го гледахме с ужас, докато то пищи, и се чудихме да звъним ли на бърза помощ, или да викаме екзорсист?! Какво става с това бебе?!
Еми, нищо... Просто бебето киборг няма нужда от сън и е винаги в перфектна форма за истеричен рев 24 часа в денонощието.
Още малко данни:
- Бебето киборг има най-кошмарните колики, за които нито едно лекарство не помага;
- На бебето киборг не му никнат зъби, никнат бивни - и отново няма измислен лек за облекчаването на болката при растежа им!
И така до днес... Когато нашето бебе вече е едно диво, палаво дете киборг на 1 година и 7 месеца, което все още се буди между 10 и 16 пъти на вечер.
Няма нито една нощ, в която да е спал непробудно до сутринта (и по-добре - не знам как бих реагирала, може би ще скоча да му правя изкуствено дишане!)
Прави истерични сцени и всеки път се прибираме от площадка, все едно го отвличам. Вече съм развила параноя, като видя ужасени хора около мен с телефон в ръка - все си мисля, че звънят да сигнализират за трафик на деца...
Ще се радвам и други майки на деца киборги или на пораснали вече такива да споделят има ли шанс да се превърнат в еднорози един ден? Или бебето киборг се пръвраща в дете киборг, тийн киборг и така нататък?!
Как сте, скъпи пресни родители? Наспахте ли се, свежи ли сте като росни краставички или точно обратното - чувствате се и приличате на много тъжен язовец след дълго бродене из тъмни гори?
Ние, вашите две приятелки от Майко Мила!, прекрасно ви разбираме. Защото едната от нас е родила 3 деца и въпреки това е спала като пън с всяко едно от тях, а другата е родила само едно, но... историята още помни в какво невменяемо същество се превърна от недоспиване!
Кажете ни сега как е при вас - спите ли, къде спите и най-важното - с кого? Взимате ли бебето при вас или вече е разквартировано в друга стая? #спители #como
