Август = диня. Толкова е просто уравнението за настоящия летен месец, който ни предоставя изобилие от сладкия плод, който можем да хапваме за закуска, обяд и вечеря. Голям плюс е, че повечето деца също налитат на сладката и сочна диня и поне не се чудим как да им натъпчем в устата някой плод и как да ги хидратираме в жегите.
Иначе е ясно как се яде диня – почукваш, избираш, режеш, внимаваш да не глътнеш много семки, омазваш се целия, но си щастлив. И ти е вкуснооо.
Обаче ние ще ви изненадаме (или може би не) и ще ви предложим още няколко интересни начина да се омазвате с диня през август. Ето няколко вкусни рецепти с диня, след които буквално ще си облизвате пръстите.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
В стъклена купичка разбийте енергично зехтина и балсамовия оцет. Нарежете динята на резени, отстранете кората и отделете само най-сладката част. Нарежете на кубчета от по 2 см и отстранете семките. В голяма купа смесете кубчетата диня, нарязания на тънки полумесеци лук и други зеленчуци по ваш избор – краставици, домати, маслини. Добавете нарязаните на едро листа мента, както и зеленолистните зеленчуци. Сложете и натрошеното сирене. Полейте с дресинга и внимателно разбъркайте.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Сложете нарязаната на парчета диня в блендер и добавете допълнителен вкус по ваше желание. Също така може да добавите и подсладител – сироп от агаве, оризов сироп или др. Пасирайте. Разпределете сместа във формички за близалки. Замразете за 3–4 часа. Извадете близалките на стайна температура 5 минути преди консумация, за да може да излязат от формичките по-лесно.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Динята се почиства от кората и семките. Пасира се и се прецежда. Кората на лайма се настъргва и се смесва със сока от лимоните и лайма, с меда и със семенцата от шушулката ванилия. Към тази смес се добавят пюрираната диня и газираната вода и се разбърква добре. Лимонадата се сервира в чаши с лед.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Пасирайте динята, доматите, една краставица, една чушка и малко чесън до гладка смес. Добавете сока от лайм, зехтина, ментата и кориандъра. Комбинирайте останалата чушка, краставицата и халапеньото в купа за смесване. Оставете в хладилника за поне час, за да се съчетаят ароматите. Ако е необходимо, подправете с допълнителна сол.
– Какво е да си женен?
– Да се питате всеки ден какво ще вечеряте, докато един от двама ви умре.
Дотам ни докарва често онзи вечен въпрос, на който дори най-великите умове и философи не могат да отговорят – „Какво ще ядем?“. А когато в картинката са забъркани и няколко деца, всяко със своите „гурме“ предпочитания… нещата наистина си отиват към умиране.
Едното не яде картофи, другото ги яде, но само на пюре, а третото пък ги предпочита пържени и изсипани на пода, за да си ги събира оттам заедно с трохите от вчерашната вечеря и космите на кучето. И ти пак стоиш пред печката, навън е 48 градуса на сянка, в кухнята е 357 градуса, а идеите за вечеря са мираж.
Идваме на помощ с няколко рецепти, които са свежи, лесни за приготвяне и са идеални за лятото. Надяваме се, че ще се одобрят от цялото семейство (макар да не можем да гарантираме).
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Тиквичките се нарязват на едро и се пюрират (сурови!) с киселото мляко и левурдата. Кората на лайма се настъргва, а сокът се изстисква. Сокът от лайм и зехтинът се добавят към пюрето. Овкусява се със сол и се разбърква. Прибира се в хладилник поне за 30 минути. Червеният лук, магданозът и кориандърът се режат на ситно, а доматите – на кубчетата. Разбъркват се в купа с настърганата кора от лайм, малко зехтин и сол на вкус. Супата се сервира с овкусените домати.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Сваряваме макароните, но не напълно. Варим ги с няколко минути по-малко от времето, показано на опаковката. Трябва да са леко твърди. Запържваме каймата с нарязания на ситно лук, скилидките чесън, настъргания на ситно ренде морков, обелените и накълцани на ситно печени червени пиперки, лют червен пипер, сол, черен пипер и босилек. Накрая добавяме и консервата смлени домати. Поръсваме щедро с босилек. Подправяме със сол. Щом заври, махаме от котлона. Пълним макароните със сместа и ги нареждаме в тавичка, в която сме сипали на дъното един пръст от сместа за плънката. Редим макароните на два слоя, като между двата слоя слагаме част от плънката. Завършваме отгоре с остатъка от плънката и печем на 180 градуса около 25 минути.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Картофите се обелват с морковите и се нарязват на лунички. Варим ги в подсолена вода за 15 минути и след това ги отцеждаме. Тиквичките се обелват и нарязват на тънки ленти. Поръсват се с малко сол и се оставят за 5–10 минути да се отцедят от водата, след което леко се подсушават.
В тавичка сипваме половината от картофите и морковите. Поръсваме с малко сол и нарязан ситно магданоз. Отгоре се нареждат тиквичките, поръсваме с нарязан пресен лук и черен пипер. Следва нов ред от останалите картофи и завършваме с тиквички. Разбиват се яйцата с готварската сметана. Заливаме ястието, като с вилица се разбутва тук-там, за да попие навсякъде.
Печем в загрята 180 градуса фурна за 20 минути. Изваждаме тавата и поръсваме запеканката с настърган кашкавал. Връщаме я във фурната за още 10 минути, докато се зачерви кашкавалът. Вадим, режем на квадрати и сервираме с вкусен млечен сос.
Необходими продукти:
Кренвиршите се потапят във вряща вода за около 5 минути. Маслото се разтопява. Хлебчетата се цепват през средата и вътрешността им се намазва с разтопеното масло. От едната страна се мажат с кетчуп, а от другата – с горчица. Във всяко хлебче се слага по 1 кренвирш. Поръсва се с настъргано сирене „Чедър“. Подреждат се в тава и се пекат 5–10 минути в загрята на 200 градуса фурна с вентилатор. Сандвичите се украсяват с накълцан див лук.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Бисквитите се натрошават и се смесват с разтопеното краве масло. Сместа се разпределя по дъното на форма за печене и се оставя в хладилника. Желатинът се накисва във вода и се разтапя на водна баня. Сиренето се пасира. Добавят се захарта, пасираната диня и желатинът. Сместа се разбива, докато се получи пухкав крем. Той се изсипва върху блата и кейкът се прибира в хладилника за една нощ. Преди сервиране се украсява с резенчета диня и ментови листа по желание.
Много важен текст, в който авторката (пожелала да остане анонимна) накълцва на парчета стереотипа, че пълните хора са лакоми, безволеви и мързеливи. А стереотипът, че ако една жена готви, то тя непременно е безработна или пък обсебена от храната, е настърган през най-ситното ренде.
Много хора казват, че са „нещотърсачи“. Аз не търся неща. Не търся и хора. Търся себе си в нещата. И у хората. Не познавам сама себе си до край и възприемам всяка трудност, като възможност да се опозная, да се разбера, да се намеря и дори да се обикна.
Тези дни мислите ми се въртят около вкуса на живота, вкуса на храната и женствеността – не точно в тази последователност.
Всъщност, последователност няма, само безкрайно много въпроси, чиито отговори търся през целия си съзнателен живот.
Преди няколко дни внезапно изпитах силно желание да сготвя нещо на себе си и на любимия си мъж. Замислих се от кога не съм готвила и най-вече – защо?
Малко преди тези мисли, ме занимаваха едни други. На почти 31 години, осъзнах, че изобщо не съм сигурна какво обичам да ям, кога обичам да ям и какъв вкус има храната за мен. И понеже съм „търсач“, взех да търся отговорите на всички тези въпроси.
Започнах да записвам всяко свое хранене – но не за да следя калории, грамажи и макроси, а за да разбера дали наистина харесвам храната, която приемам – какво ми носи тя - като емоция и като енергия.
Този експеримент продължи два дни и чрез него разбрах няколко неща – първото е, че от много време храната ми няма вкус. В стремежа си да работя за здраве и визия, започнах да виждам и преживявам храната само като химия : 100 гр. А е равно на 30 гр. Б, което трябва да се впише в общата картина на N %.
Много дълго време нямаше особено значение дали харесвам храната, която консумирам, дали я обичам и дали тялото ми я приема. Беше ултимативно. По формулата „Щом искаш онова, трябва да направиш първо това и това“.
Един известен фитнес човек в своя статия беше казал, че за да отслабнеш, трябва да убиеш вкуса. Ако ти е вкусно – ядеш повече от нужното. И това така дълбоко се запечата в под съзнанието ми, че сякаш предизвикваше срам, ако храната ми е вкусна.
Въпросът е там, че при мен нещата не стоят точно така. С убийствата де. Аз всъщност много рядко прекалявам с вкусната храна. Точно обратното – ям много по-малко от нея, защото насладата и задоволяването идват бързо, а липсата на вкус, провокира желание за запълване на тази липса с количества.
На мен, на сетивата ми и дори на стомаха ми, ни стига нещо малко – хапка от ястието на приятел (аз всъщност много обичам да споделям храната в чинията си с другите и приемам за висша форма на доверие и обич, да си взема от чинията на някого нещо малко).
Стига ми малка порция нещо сладко, нещо вкусно, нещо хрупкаво, нещо напоено с емоция. Но никога не бих си взела от чинията на някого, когото не харесвам, на когото не вярвам и в чиято компания не бих искала да бъда. Защото за онзи, който познава „магията“ на храната, е ясно, че тя е социален акт, че тя е сакрално действие на даване и приемане. Вероятно, ако имах възможност, бих избирала местата на които се храня, според начина, по който приемам готвачите.
Второто нещо, което разбрах за себе си от този експеримент, е обвързано със срама да ми бъде вкусно и вината, следваща този срам.
В нашето общество е някак закодирано мисленето, че пълните хора са лакоми, безволеви и мързеливи. Темите за отслабване са пълни с изповеди на жени, които постоянно наказват себе си, които декларират нуждата да бъдат съдени или оневинявани, чрез споделянето на грешки и отклонения от режимите, които са избрали да спазват. А изпитват вина най-често, защото са изяли нещо вкусно. Или са изяли голямо количество не-вкусна храна.
Хората функционират по различен начин – за някои от нас, убийството на вкуса на храната е посегателство върху „вкуса“ на живота. Ние се храним сред хора, консумираме, храна отгледана и приготвена от хора. Храненето е ритуал.
Ако отнемем част от тази ритуалност, като вкуса, подправката, сладостта, отнемаме сами на себе си една цяла вселена от преживявания и емоции. И не говоря само за храната. Просто различни процеси минават и се свързват с нас през храната, вкуса ѝ, мястото и компанията. Храната е грижа – преди всичко към нас самите.
Осъзнаването на тази грижа и обич при мен доведе до отдалечаването от всичко вредно, което някога консумирах. И в тази статия, под думата „храна“ разбирам именно това – ястие, компоненти, подправки, продукти.
В никакъв случай не говоря за силно преработени храни, носещи на тялото ни само празни калории. Но тези храни също заслужават особено внимание, може би в някоя друга статия. Защото, без да пренебрегвам личната отговорност на всеки от нас, не може и да мълчим до безкрай за всички съставки на този тип „храна“, които провокират определени центрове в мозъците ни, влияят ни и ни карат да искаме още и още и най-вече, да се чувстваме „слаби“, „безволеви“ и виновни.
Осъзнавайки, че не съм от хората, на които им е „все тая“ какво ядат, у мен се зароди любовта и към готвенето. Месеци наред не бях готвила нищо, освен когато приятели идваха на гости у дома.
Провеждайки „себеизследването“ си се запитах – защо? Защо спрях да готвя? Нахвърлях различни думички на белия лист и една свързваше всички тях – с р а м.
Вече споменах, че съм на почти 31 години. Освен това преди няколко месеца придобих образователна и научна степен „доктор“. И съм безработна. И за 2 години свалих 50 кг, които задържах 3 години, след което качих 8 от тях.
А защо ме беше срам да готвя ли? Вероятно точно поради тези факти от живота ми. Не заради тях сами по себе си, а заради стереотипите обвързани с образите на „безработната жена“, „домакинята“ и „дебелата жена“.
Често ми отправяха упреци, че готвя прекалено много и качвам твърде често снимки на храна в социалните мрежи. Само човек, който не ме познава, може да допусне, че огромният ми вътрешен свят се свежда до готвене.
Всъщност, много по-често предпочитам да тренирам, да чета, да правя градивни неща, пред това да прекарвам часове в кухнята. Но понякога обичам да готвя. Обичам от ръцете ми да излиза нещо, което после носи емоция.
За мен да нахраня приятелите си, любимия си, семейството си, е нещо женствено, творящо, съзидателно, раждащо емоция и преживяване. Всъщност, за себе си бих казала, че много повече харесвам да готвя, от колкото да се храня.
За известен период бях попаднала в клопката на мисленето, че в този модерен и бърз свят, ако имам време да готвя и то не по задължение, не за децата и семейството си и не, за да изкарвам пари с готвенето си, то тогава имам прекалено много „празно“ време. Или съм обсебена от храната и готвя от лакомия, през желанието да консумирам.
Което всъщност, днес си давам сметка за това, беше огромното противоречие, което не осъзнавах. Защото истински аз готвех само за други хора, никога не съм се впускала в кулинарни приключения, за да си доставя вкус само за себе си.
Приемах готвенето като даване и даряване на част от мен на хората, които обичам. Въпреки това, имах усещането, че ме съдят – ако намирах време да тренирам, всичко беше наред – полагах грижи за себе си, за тялото си и за психиката си. Но с готвенето нещата бях коренно различни, чувах „пак ли готвиш?“, „каква манджа измисли сега“, дори няколко пъти чух, че съм прекалено претенциозна към храната си, защото не ям или не изяждам всичко, което друг ми сервира.
И така, смело си признавам, че престанах да готвя от срам. Не исках „хората“ да ме виждат и да мислят за мен, като за безработна, миришеща на лук и запръжка, претенциозна млада жена (пък вече и не толкова млада, както ми бе напомняно).
Може би, ако не допусках, че част от тези стереотипи съществуват и в моето мислене, те нямаше да ме засегнат така дълбоко. Може би и аз съм продукт на криво разбрана еманципация, в която жената трябва да докаже себе си, като редица други неща и области извън кухнята.
Покрай Осми март доста се говореше за жените, техните права и феминизма, като течение и произход. Ако можех да кажа само едно, то би било „нека изгорим етикетите и стереотипите, за да не пламнем в кладите на Средновековието, които сами подхранваме“.
По темата:
Есен е - астрономически, гастрономически и всякак! И понеже в Майко Мила, както вече знаете, ОБОЖАВАМЕ да ядем, какво, смятате, ни се е дояло днес? ЛЮТЕНИЦА! Добрата лютеница обаче изисква майсторлък в приготвянето и ние си го намерихме в ето този подробен Пътеводител на лютеницата. Благодарим от сърца, души и най-вече - от огромните си стомаси, на Яна Ноел, която разкрива чушково-доматения си ноухау за нас и вас. Пък ако вие знаете още някой пиниз, който не е написан тук, не се свенете да ни го кажете. А ние отиваме да мажем филии. Чао!
Стъпка 1!
Както моята приятелка Leah Davcheva започва всяка своя рецепта: Ставаш в 6 часа...
Взимат се много, МНОГО червени чушки. От автентичен селски производител.
Стъпка 2.
Изчистват се от семките и дръжките. Тоест - изтърбушват се!
Стъпка 3.
Миене с ВОДА. Някои хора направо ги печат, че нали "минавали през огън", но ние не ги признаваме тия работи.
Стъпка 4.
Пекат се на цинкия. Излишно е да казвам, че е нужен селски двор. Пали се огън, а когато има огън, има и пушек. Ако живеете в лъскав комплекс (да кажем на име "Магнолия"), съседите няма да одобрят тази практика.
Стъпка 5.
Или на скара.
Правило: ако пламти огън, сложи цинкията. Ако има само жар, слгай направо на скарата.
Стъпка 6.
Задушават се и се обелват.
Ей така се бели чушка-образец. Не всички са такива, страхувам се.
Стъпка 7.
И така първият ден е минал. Ляга се да се спи.
Стъпка 8.
На другия ден се взима доматито. Пак от село.
Колкото чушки, толкова и домати сложихме. Без няколко, които разумни хора спасиха за салати.
Стъпка 9.
Измива се.
Красота!
Стъпка 10.
Потапя се за 30 секунди във вряла вода, за да се обели. По Раймонд Вагенщайн.
Стъпка 11.
Нарязва се. Ама на кубчета.
То човек да реже ли, да снима ли... нямам снимка на доматите на кубчета.
Стъпка 12.
И започва едно варене...
Стъпка 13.
Докато трае горното варене, чушките от предишната вечер се нарязват на ситно.
Този етап е познат като "медитация с чушки".
Стъпка 14.
И се сипват при доматите.
Стъпка 15.
И пак едно варене и бърканеее... докато се сгъЗти според вашето желание.
Когато желанието ви се изпълни, се слагат сол, захар и олио - пак по желание.
Стъпка 16.
Като се сипе в бурканчета, започва варене номер петнайсет.
Използва се автентичен и опитен казан.
Стъпка 17.
Докато бурканчетата се варят, можете най-накрая да си вземете един душ.
Стъпка 18.
И накрая да се насладите на българския червен хайвер. Около петстотин чушки и домати са преминали лично през ръцете ви няколко пъти. Лютеницата се заредила с вашата положителна енергия, която ще ви топли цяла зима! Приятен апетит!
