Всички сме участници в движението. Дори бебето в количката, бутано от майка си по улиците, е участник в движението – стига, разбира се, да има накъде и как да се движи, защото голяма част от тротоарите не позволяват това. Как се държим като учасници в движението? На какво учим децата си? Достатъчни ли са часовете по кормуване? Пазим ли се един друг? Проведохме анкета в центъра на столицата, за да чуем какво мислят хора от различна възраст и с различен опит за случващото се по пътищата.
Още не сме свършили, скрол надолу
За никого не е тайна, че България се нарежда на челните места по консумация на алкохол не само в Европа, но и в света. Вероятно това може да е повод за гордост за някои хора, а за други - просто обяснение на някои обществени процеси и явления.
Преди време Красимира Хаджииванова се опита да обобщи най-честите причини, поради които жените “си сипват”, и изобщо да обясни какво е това #шесисипя и защо е толкова разпространено тук. Препоръчваме ви текста, защото в него няма и 1 промил алкохол, но въпреки това ще ви накара да се чувствате добре.
В допълнение към това искаме да ви споделим за интересните резултати от анкетата за алкохола - DRINKiQ. Тя се провежда в продължение на няколко месеца и на нея са отговорили 12 хиляди българи. Целта е да се установи какво и колко знаем за алкохола.
Зададени са 10 въпроса, свързани с пиенето, питиетата и въздействието им върху нас.
16% от анкетираните вярват, че биха се напили по-бързо от смесването на бира, вино и спиртни напитки. Това обаче е мит, с който очевидно повечето от нас са запознати. Ефектът идва от количеството, а не от вида алкохол.
Около 1/4 от запитаните мислят, че ако мъж и жена с еднакво телосложение и килограми пият еднакво количество алкохол, то те ще бъдат засегнати от него еднакво. Всъщност не е така. Жените се напиват много по-бързо, защото при тях чернодробният ензим, който помага за обработването на алкохола, е в по-малки количества.
70% от хората, включили се в анкетата, смятат, че една малка бира (250 мл), една чаша вино (100 мл) и една мярка спиртна напитка (30 мл) имат различен ефект върху тялото, защото едното е “по-леко”, а другото “твърдо”, така да се каже. Истината е, че тези мерки съдържат едно и също количество алкохол, въпреки че алкохолната концентрация е различна.
11% от всички запитани са на мнение, че децата може да пият алкохол от време на време, за да “свикнат” с отговорната му консумация като възрастни. Народ, който мисли по такъв начин, НИКОГА НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ. И дотук свършва шегата. Защото НЕ, децата не бива да пият алкохол - НИКОГА, под никаква форма и претекст.
Може би тук е мястото да отбележим, че бирата Е алкохол и тя не е “по-здравословна” от виното или спиртните напитки, както смятат 27% от анкетираните. В крайна сметка всичко е в мярката и зависи от количеството.
Позволяваме си да го повторим, защото идват празници, в които повечето от нас ще се съберат с близки и приятели и ще му отпуснат края. Имайте предвид резултатите от тази анкета и подхождайте отговорно - към пиенето, яденето, шофирането в тези дни, и най-важното - към живота като цяло.
Поредицата „Красив ум в красиво тяло“ е посветена на хората, които имат нужда от подкрепа, за да минат през предизвикателствата на изолацията в последната една година. Кампанията е подета от верига фитнеси Next Level, а в нея освен движение, ще има възможност и за консултация с психолог – групови и индивидуални онлайн сеанси със специалист от екипа на Ани Владимирова за допълнителна подкрепа и персонални насоки.
Събитията от последната година са освен необичайни, и доста предизвикателни. Всичко, с което бяхме свикнали, целият ни режим на действие, беше нарушен и обърнат с хастара навън. Много от нас успяха да се приспособят към новите условия, за други обаче промяната носи тревожност и безпокойство, което се отразява не само на тялото, но и на ума и психическото ни равновесие. Депресивните състояния могат да се засилят в ситуации като тази, през която минаваме – когато всички виждаме, че животът е крехък, а неизвестното става повече и по-голямо от рутината.
За да окаже подкрепа на хората, които минават по-трудно през промените, верига фитнеси Next Level стартират кампанията „Красив ум в красиво тяло“, а целта е чрез физическа активност трениращите да подобрят и психическото си здраве.
Знаем колко е примамливо да лежиш на дивана, набивайки курабии, и да се вайкаш, че животът е скапан, но ще видите зор, когато навън се запролети, а диванът вече е отеснял от курабиите. Затова по-добре да предприемете мерки още отсега, особено ако сте от хората, на които ограниченията в последната година са се отразили пагубно на физическото състояние, довели са до ниско самочувствие и липса на увереност.
Кампанията ще се развива на два етапа – в първия ще можете да направите профил в специалната онлайн платформа, от която ще научите повече за състоянието си и ще изберете най-подходящата програма за вас (демек, няма да се морите много-много).
Във втория етап ще получите персонално отношение във всички зали на Next Level, както и мотивация за подобряване на резултатите си. Всеки, попълнил анкетата, ще получи право на безплатни тренировки от програмата, подходяща за тях. Отделно от това имате и шанс да спечелите индивидуален онлайн сеанс със специалист от екипа на Ани Владимирова за допълнителна подкрепа и персонални насоки.
А ако се чудите на какво да се запишете – възможностите са много. В Next Level има различни групови тренировки, както под емблемата Les Mills, така и класическите йога, зумба, бели денс, канго. LES MILLS TONE™ например е подходяща „фитнес терапия“ за перфекционисти, които обичат да държат всичко под контрол. Програмата дава оптималната комбинация от три вида тренировки – цялостна силова за средна част на тялото и кардио, демек – функционална тренировка с клякания и напади, упражнения с лост и малки тежести.
BODYCOMBAT® пък е подходяща за хора, които са много напрегнати, на ръба на burn out, или пък трудно намират баланса между работата и личния живот. Тя представлява смесена тренировка с акценти от бойните изкуства, под съпровод на мотивираща и енергизираща музика. Йога практиките пък са идеални за тези, които имат повече енергия и лесно губят фокус. Те успокояват ума, учат на концентрация, вътрешна хармония и мир.
Очаква се платформата да започне работа през февруари, а за повече информация следете профилите на Next Level във Facebook и Instagram, както и на www.nextlevelclub.bg.
Положението с Министерство на образованието и отварянето на детските градини е като в онзи ведър ученически анекдот:
– Някакви въпроси? – попитала учителката.
– А някакви отговори? – отвърнали учениците.
И ние така. Никой няма никакви отговори, за сметка на това се питаме на живот и смърт какво да правим и как да го направим. Преди време публикувахме отвореното писмо на Антонина Кенова от гражданската инициатива „За качествена и иновативна образователна система“, в което тя призоваваше Министерски съвет да помислят не КОГА, а КАК да се отворят детските градини.
И ето, че сега МОН ни питат в специална анкета, разпространена до родителите, как действително да се случи това и кое да е най-доброто решение, осигуряващо безопасността и здравето и на семействата, и на учителите.
Попълнете и пратете, ако имате желание да бъде чуто и вашето мнение. Интересното е, че ако много държите да бъде чуто вашето мнение, може да го изпратите безброй пъти – анкетата е отворена за изпращане на отговор след отговор, след отговор, след отговор...
Както неведнъж през последните няколко дни писахме, нещата с отварянето на училища и детски градини са изключително динамични. За училищата някак си стана ясно. Остават затворени, на изпит ще ходят седмокласниците и абитуриентите.
За детските градини обаче решенията далеч не са така категорични. В един ден още се умува кога и как да бъдат отворени, на следващия вече се е взело категорично решение да не се отварят, няколко дни по-късно отново се обмисля дали все пак да не се отворят една трета от детските заведения или даже половината...
Тази несигурност и лутане от една крайност в друга допълнително изнервят и без друго изнервените родители, които от една страна се притесняват за децата си, а от друга – за работните си места. Защото, ще се съгласите, ако си родител на дете до 12-годишна възраст няма къде да го денеш, то не може да остава без надзор, а ти трябва да ходиш на работа, ако все още имаш такава.
В тази връзка неуморната Антонина Кенова (мотор на гражданската инициатива "За качествена и иновативна образователна система"), на която са благодарни хиляди родители заради отдадеността да се бори със системата на началното детско образование там, където наистина се налага борба, направи проучване, а след това представи данните му на правителството.
В отвореното си писмо до Министерски съвет, което публикуваме, тя посочва защо е важно да се помисли КАК, а не КОГА, да се отворят градините и яслите, и споделя данните от нейната анкета в социалните мрежи.
О Т В О Р Е Н О П И С М О
ДО
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Родителите на деца до 12-годишна възраст са изправени пред редица предизвикателства. Съвместяването на дистанционна работа, дистанционно обучение, гледане на дете в предучилищна и начална училищна възраст доведе до огромно напрежение в семействата към днешна дата.
Онези сред вас, които имат малки деца, нямат нужда от много обяснения – убедена съм, че ме разбирате и от първите три изречения.
Настоявам да изискате 3 независими становища на епидемиолози. Има разнопосочни мнения и сред тях, но всички разбрахме, че този вирус няма да отмине и трябва да се научим да живеем с него. Вместо да излизате и да ни казвате, че няма как да отворят градините, време е да потърсите начини КАК да отворят под определени условия.
Убедена съм, че и да не отворите градините от 14.05, вие сте длъжни да осигурите алтернатива за детето на медицинската сестра, която писа, че е изправена пред решението да го води със себе си на работа. Или пък самотната майка, която трябва да работи, защото това е въпрос на оцеляване. Или учителката с дете от рискова група. Всъщност случаите са разнообразни, няма да изброявам. Вие просто трябва да помислите за всички!
Ефективна мярка за ограничаване на COVID-19 ли е затварянето на детските градини и училища? “Нямаме достатъчно данни от другите държави.” Но продължителното им затваряне със сигурност крие редица отрицателни последици за обществото и децата не само в България.
Кой работодател ще иска да наеме майка на малко дете на работа? И преди 13.03 беше трудно. Кой работодател ще държи работното място на майка, която е неефективна в дистанционната си работа, или пък да ѝ пази работното място, а работата да остане несвършена. Това е икономически неизгодно за бизнеса.
Забравихте и децата със специални образователни потребности, които нямат достъп до терапия. Често тя е в частни центрове, с малък брой деца. Забравихте и за частните детски градини, ясли, центрове, родителските кооперативи, които спазват редица изисквания на МОН, МЗ и др., и не работят с препълнени групи.
С днешните изказвания в медиите за отваряне на ½ или ⅓ от детските градини, още повече се настройват родители и учители едни срещу други, че и помежду си. И не само. Сякаш чакате да видите реакция и под натиск да вземете решение? Аз не искам това!
Вие сте там, за да предложите план за действие, възможни решения, които да са базирани на професионални становища на ЛЕКАРИ епидемиолози, а не под натиск на тълпата!
И не, няма какво да чакаме другите държави. Знаете ли защо? Защото никъде в Европа няма група от 40 деца с един учител! Никъде в Европа няма деца в яслена възраст, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се гледат от медицински сестри. Имаме нужда от наш план, наши мерки и възможни решения. И най-накрая истинска промяна в образователния модел за децата от 0 до 7г.
Виждам много пропуски в изказванията на министри по темата, очевидно непознаващи особеностите на българските детски градини – площ, брой деца, брой педагози и помощен персонал. Първо трябва да решите КАК да отворят детските заведения в България, а не кога! Не виждам да го правите.
Предоставям резултати от анкета, публикувана от мен в социалните мрежи миналата седмица. Не претендирам за представителност, но е важно да посоча, че процентът на родителите готови да пуснат децата си в ясла и градина, вече не е 40%.
“Да отворят ли детските градини и яслите от 13 Май?
Имайки предвид, че сме на прага на най- здравия сезон от годината – лятото. Имайки предвид, че нищо по-добро като епидемиологична обстановка не ни очаква през септември. Имайки предвид, че през лятото имаме възможност да използваме в пъти по-големи пространства отколкото през зимата. Имайки предвид, че много по-малко родители ще са принудени сега да пуснат децата си на градина, имайки все още възможност да ги задържат доброволно вкъщи и поетапно да ги пускат, отколкото през септември, когато вече 7 месеца ще са престояли вкъщи, с тотално разхлабен имунитет вследствие на продължителната изолация и принудени от нарастващата безработица и настъпващата зима всички ще се юрнат вкупом към градините и ще предизвикат сигурен бум на заболеваемостта. Гласувайте моля !”
1. Вие сте? (21,359 responses)
- родител 17,179 (80,4%)
- ангажиран в детска градина/ясла 2,681 (12,6%)
- и двете 1,499 (7%)
2. В коя област се намирате? (21,359 responses)
София 7,599
Пловдив 1,579
Варна 1,604
Бургас 1,544
Благоевград 599
Перник 277
Кюстендил 176
Враца 719
Монтана 274
Видин 106
Плевен 382
Ловеч 168
Пазарджик 277
В. Търново 662
Габрово 395
Стара Загора 1,062
Смолян 299
Хасково 366
Кърджали 138
Русе 714
Силистра 147
Добрич 428
Търговище 397
Шумен 605
Разград 159
Сливен 345
Ямбол 338
3. Трябва ли да отворят детските градини и яслите от 13 май? (21,359 responses)
-Да, при строго спазване на хигиенни и противоепидемиологични мерки, без задължително присъствие 15,629 (73.2%)
-Не. Да останат затворени до септември 4,836 (22,6%)
-Не. Да останат затворени до намирането на ваксина 894 (4,2%)
4. Бихте ли пуснали детето си на градина ако градините/яслите са отворени на 13 Май? (за родителите отговорили с ДА на 3-ти въпрос) (19,652 responses)
-да 13,644(69.4%)
-не 6,008 (30.6%)
С уважение и на ваше разположение за допълнителни въпроси,
Антонина Кенова,
просто родител
Е, мили хора, Коледа мина, Нова година – също, а с тях отминаха и поводите да си подаряваме разни НЕЩА и най-вече – да се правим, че тези НЕЩА ни харесват.
Какво облекчение, нали?? Като вперим взор напред, виждаме низ от месеци, в които няма нито една официална причина да ходим като гламави по молове и магазини и трескаво да купуваме предмети със съмнителна полза за получателя, който от своя страна да трябва след това да им търси приложение или поне място, на което да ги завре и никога повече да не ги види.
Разбира се, това е преувеличено. Все пак има едни четиринайсет случая в историята на коледните подаръци, които са били абсолютно по мярка, вкус и желание на получаващия ги. Всички те са описани в единственото издание на „Световна енциклопедия на подаръците, които са предизвикали радост“ и са разделени в две графи:
1. Подаръкът е купен след тежка консултация и под строгия надзор на човека, на когото го подаряваме, което свежда изненадата от подаръка, но и рисковете да оплескаме всичко, до минимум;
2. Подаръкът е купен в ден, в който сме имали луд късмет, и Юпитер ни е бил в 5-ти дом, което ни е помогнало да изберем един абсолютно великолепен подарък, от който човекът е паднал на пода от радост и е загубил свяст за две минути и половина.
Във всички останали случаи подаръците са, както се казва, not great, not terrible. Или ще са в цвят, който не ни отива, или ще са размер, който не ни отговаря, или ще ни става лошо от тях и ще ни се повръща от миризмата им, или просто... няма да знаем защо, по дяволите, някой ни е подарил нещо, което никога, никога, НИКОГА няма да използваме.
Ако някога сте получавали непоискан, странен и откровено неподходящ подарък, значи знаете какво е усещането. Усещането е КАКВО Е ТОВА, ПО ДЯВОЛИТЕ?, но обвито в едно благоприлично „Много благодаря, какви чудесни кафяви щипки за простор, НЯМАШЕ НУЖДА ДА СЕ ОХАРЧВАШ ТОЛКОВА ЗА ТЯХ!!“
Да подаряваш полезни неща е изкуство. Не е просто да минеш ей така, като бизон по сергиите и магазините, да видиш нещо, което струва 23 лева, и да го обвиеш в шарена хартия, смятайки, че с това усилията са приключили.
В този смисъл понякога дори е по-добре да не подаряваме нищо, отколкото да правим подарък, който е напълно лишен от смисъл за конкретния човек, но сега няма да обсъждаме този въпрос. По-наложително е да обсъдим с какви неподходящи неща сме се сдобили по коледните празници и най-вече – какво да ги правим.
За целта се допитахме до десетки хора в ето тази анкета, и ги попитахме какви са най-странните и нехаресвани подаръци, които са получавали, и най-важното – какво ги правят след това. Горят ли ги? Имат ли си специален, таен шкаф за кофти подаръци, в който хвърлят всичко нелюбимо, и заключват с ключ вовеки? Подаряват ли ги на някой друг и ако да – как избират лицето, на коeто да ги връчат?
Ето и какво научихме, което се надяваме да бъде от полза на много хора, защото истината е, че всички сме в този кюп – един ден получаваме подаръци, на другия подаряваме и никога не знаеш кога на теб ще ти се падне ролята да подариш нещо.
Съвсем очаквано, сред най-нежеланите подаръци се нареждат битовите пособия – ютии, тигани, тенджери, миксери, тави, салфетки и щипки за пране, уред за заквасване на мляко и какви ли не други домашни потреби.
Наистина, човек трудно може да се сети за по-досаден подарък от тиган или щипки. Как ли му хрумва на някого да подари тиган? Минава си просто ей така покрай един тиган, вижда го и казва –
УУУУ, този как ще ѝ отива на Красимира, така ще я отваря, взимам ѝ два!!
Или – какво, какво да подарим на Мария за Нова година? Сигурно си няма щипки за пране и си връзва гащите на възел на простора. Да ѝ улесним живота, като ѝ вземем щипки!
Най-поразителни обаче са следните подаръци:
„Жива мида с перли“ – за Бога, това не смърди ли?? И как се гледа? Трябва ли да я ваксинираме и да ѝ купуваме специална храна??
Универсален препарат И препарат за съдове – можеше направо да викнат ХЕИ да затвори къщата на човека, няма нужда от такива намеци!
Еднометров дървен кораб – признавам, че това е нещо, което искрено ме впечатли. Какво правя с този кораб и къде го държа? Става ли за легло на детето, докато е малко – така и така заема място, поне да свърши някаква работа? Може ли да седна в него и да плавам по булевард "България", когато пролетният дъжд превърне булеварда в река? Или просто може да го сложа на балкона и в него да си държа картофите и когато някой ме попита „Къде си държиш картофите, бе, момиче??“, аз абсолютно спокойно да му отвърна – „Как къде?? В еднометровия дървен кораб на балкона, ЕСТЕСТВЕНО, а ти къде си държиш твоите??“
Апарат за кръвно – амиии, това също не е лош подарък. Ако се комбинира в специален коледен пакет с чорапи за разширени вени, аспирин и отварачка за бира, се получава един своеобразен survival kit, който може да носите навсякъде със себе си!
Кантар за тегло (подарък, направен след раждане) – ето това също е великолепен подарък, но е някак семпъл. Какво му е на абонамента за дебелариум или направо първа вноска за операция за липосукция? Какви са тия кантари, какви са тези мъгляви подхвърляния? Бъдете честни с хората и подарявайте неща, които способстват за решаването на проблема, а не за задълбочаването им!
А сега да поговорим и за това колко често хората получават неподходящи подаръци. Ако вярваме на отговорите в анкетата, по-скоро е рядко, отколкото често, но все пак има един, който много ни допадна.
Какво ще кажете за „Всеки рожден ден“??
Уважаеми гражданино, който си отговорил така, може би трябва да си помислите с какви хора общувате! Как пък няма един, който да уцели НЕЩО горе-долу подходящо? Ако тенденцията продължи и следващия ви рожден ден, непременно ни пишете в Майко Мила!, ние ще ви подарим нещо хубаво!
И сега най-вълнуващата част – какво правим с неподходящите подаръци? Аз лично, ако трябва да съм честна, първо пробвам да ги подаря на друг, ако не стане – ги завирам в шкафа, и после, когато той престане да се затваря, ги изхвърлям.
Допитването ни сред вас показа сходна тенденция – повечето хора преподаряват нежеланите подаръци, което всъщност е доста мило. Все пак, тия щипки, тигани и уреди за заквасване на мляко може и да зарадват някого! Чудесен е и отговорът „Подарявам ги обратно на подаряващия“ – ето това е истински смела и отговорна постъпка, която сигурно се разграва по следния начин:
– Заповядай тази нощница за Коледа!
– Но... но тя е шест размера по-голяма!!!! Какво да я правя? Искаш ли си я ти обратно?
– О, но това е толкова мило! Според мен е адски красива и е точно моят размер!! Благодаря ти!
– Весела Коледа!
– Весела Коледа и на теб!
Останалите отговорили в анкетата скриват нежеланите подаръци под леглото и ги ползват за „скрити резерви“ при нужда, а знаете ли какво правят най-предприемчивите хора?
ПРОДАВАТ ГИ В OLX. Това всъщност е и най-якият изход от ситуацията с неподходящ подарък – хем се отърваваш от него, хем печелиш пари, с които можеш да си купиш нещо готино или да си платиш тока, или просто да излезеш с приятели и да си поръчаш скъпо вино. А и това е гаранция, ЧЕ НЯКОЙ Е ТЪРСИЛ ТОЧНО ТОВА!!!
Така че, скъпи приятели и приятелки, които сте се сдобили с купища вълнени чорапи, нощници, сувенири, уреди за заквасване на мляко, аспирин, челници и нокторезачки – не унивайте, не гледайте тъжно в земята и не страдайте. Вместо това набързо разчистете масата, сложете апарата за кръвно, декорирайте го с нещо, за да изглежда по-артистично, нагласете светлините и го снимайте, а след това се опитайте да го продадете!
Защото на харизан кон зъбите може и да не се гледат, но никой нищо не казва дали може да продадем тези зъби в комплект с коня и да отидем да си похарчим парите за магаре, кокошка или златен пръстен.
Преди време публикувахме текста на акушерка Илона Нешкова, в който тя ни разказа за процедурата "епизиотомия". Провокирани от него, проведохме и анкета на страницата на Майко Мила във фейсбук, в която в рамките на една седмица гласуваха над 3400 жени. Въпросът беше дали по време на естественото им раждане им е била направена епизиотомия. Резултатите от тази анкета днес коментира отново Илона Нешкова от акушерски кабинет "Зебра".
Беше добро стечение на обстоятелствата това, че преди да започна да пиша анализа на анкетата за епизиотомията, трябваше да презентирам на акушерска конференция в Испания. Каквито и съмнения да съм имала преди това събитие, след няколко дни активно общуване и работа с колеги от цял свят, нямам никакво колебание, че трябва да говоря активно по темата, колкото и да е дразнещо за част от публиката.
Какви са резултатите?
Правим уговорката, че тази анкета няма как да е представителна, тъй като участвалите в нея са специфичен таргет от едва 3400 жени, от които, става ясно в коментарите на самите жени, малка част са раждали извън България. Резултатите показват, че въпреки липсата на уточняващи въпроси в анкетата, мнозинството от гласувалите жени са имали преживяването на раждането на детето си в българска болница, като 65% от тях са получили епизиотомия. Това означава, че от родилите вагинално 3400 жени, около 2210 са имали епизиотомия, а някои може би повече от една. Това са 2210 или повече целенасочени хирургически разрези, които са се наложили в последния етап на раждането, за да бъде извършена профилактика на разкъсването, облекчение на процеса, бързи реанимационни дейности за бебето или без обяснение за индикациите, които я налагат.
65% е огромен процент за тази интервенция, независимо, че подобен тип анкета ни пречи да разберем дали става въпрос за първораждащи или вече раждали жени, дали жената е получила адекватна информация за ползите и рисковете от тази интервенция, дали са й дадени други алтернативи, преди да се съгласи да й се приложи епизиотомия, дали е получила епизиотомия само веднъж или при всичките си раждания и т.н. От нашето малко и без големи претенции проучване обаче разбираме, че твърде често жените научават от личен опит какво е епизиотомия – постфактум, без дискусия с обгрижващите лица и с различна степен на възстановяване след нея. Опитът ми като акушерка може само да потвърди това заключение.
Това, за което не бях достатъчно подготвена обаче, бяха коментарите под анкетата.
„Не ми направиха, а трябваше...”, „Да ме бяха резнали по-рано...”, С второто да, за щастие...”, „О, да, и се радвам, че така стана...”, „Сама си я поисках даже...”, „Според мен, за първо раждане е дори поредно е по-добре да се направи...”, „Радвам се, че я направиха...”, “Не, а трябваше...:” ... Това са кратки цитати от обсъжданията под анкетата. Признавам си, не бях достатъчно подготвена, макар да зная колко често жените у нас не са достатъчно подготвени с информация за предстоящото им раждане. Коментарите на жените разкриват огромната нужда да споделяме с тях заключенията на съвременната медицина – а именно, че епизиотомията не е интервенция, която трябва да се прави по-рано от необходимото, да бъде изискана от самата жена, нито е причина за голямо щастие.
Какъв е проблемът с епизиотомията?
Дълги години епизиотомията е била част от рутинната грижа за жената по време на раждане. Толкова дълги години, че сега е много трудно и за професионалистите, и за пациентите, да свикнат с идеята, че различен подход може да е дори по-удачен и безопасен. Истината е, че няма никакви научни доказателства рутинното приложение на епизиотомия (а 65% изглежда като доста рутинно приложение) да спестява разкъсвания при жените. Напротив – избягването на рутинната епизоптомия води до 30% по-малко тежки разкъсвания на влагалището и перинеума. И още – рутинната епизиотомия не спестява кръвозагуба, не намалява случаите на новородени с нисък APGAR, нито намалява честотата на инфекциите. С други думи рутинното използване на епизиотомия не води до по-малък травматизъм при майките и бебетата.
От опита на колегите в страните с по-добри показатели на майчиното здравеопазване от нашите знаем, че лекарите и акушерките се стремят към използването на епизиотомия възможно най-рядко, след като са опитали редица други прийоми, които да спестят на жената интервенцията. Голяма част от тези прийоми са трудни за повсеместно приложение у нас. В България е трудно да се въведе рутинното използване на позиции за раждане, които използват гравитацията, за да се улесни ротацията и раждането на бебето по този начин. Рядко се използват топли компреси или масла за перинеум, които да повишат еластичността на кожата, за да минимизират нуждата от епизиотомия. Рутината на акушерската работа често увлича и надделява над добрите намерения да опитваме нови неща, с които да повишаваме качеството на грижите за раждащите жени в България.
Намаляването на процента на епизиотомиите в страната ще започне едва когато изясним процента на интервенцията. Тоест, все още очакваме единна база с данни за показателите, описващи качеството на родилната грижа у нас, които да отговарят на международните критерии за събиране на точна статистика, отговарят на действителността в цялата страна и могат да бъдат дискутирани както в научни изследвания, така и заедно с жените като регулатор на качеството на предоставената им услуга – раждане в 21 век съобразно най-добрите медицински практики.
