fbpx
от 3 до 6 години

Няма дете, няма проблем

15 март 2018

Терминът специални образователни потребности (СОП) обхваща деца с различни обучителни трудности, езиково-говорни нарушения и различни видове увреждания. В стремежа си да ги приобщят към всички други деца със стандартни потребности в образованието и да могат всички те да растат здрави и щастливи, за да станат пълноправни и удовлетворени членове на стабилно общество, едни хора се събират и съставят няколко документа – Конвенция за правата на детето (ООН, 1989 г.), Конвенция против дискриминация в образованието (ЮНЕСКО, 1960 г.), Декларация от Саламанка (ЮНЕСКО, 1994 г.) и Конвенция за правата на хората с увреждания (ООН, 2006 г.) – които да се грижат за благосъстоянието на децата и хората с увреждания, а в частност – на децата със специфични потребности в образованието.

Те стигат до заключението, че най-ефективното средство за борба с дискриминацията в образованието, са обикновените училища, които би трябвало да създават гостоприемна среда, да изграждат толерантно общество и да предоставят равен достъп до образование на всички. Именно те трябва да осигуряват специална педагогика за децата със специални образователни нужди. Смисълът на приобщаването им е в това да са заедно със своите връстници; да се чувстват пълноправна част от обществото; да са в достъпна и здравословна среда, съобразена с техните възможности на обучение; да имат достъп до индивидуални образователни програми и специалисти – ресурсни учители, логопеди, психолози.

А какво прави България, за да приобщи децата със СОП? Учтиво ги кани да застанат в ъгъла, където никой не ги вижда, за да не затормозяват и без това измъченото всекидневие на хората. Или просто, ако може, въобще да не се появяват в хубавите дни. Наскоро беше 8 март – символ на силата на женския дух и равноправието между половете. На този ден все още в много детски градини се провеждат тържества, от които някои майки на деца със специални образователни потребности, са помолени да отсъстват.

За сблъсъка си с българската образователна система реши да ни разкаже една от тези майки – Антонина Кенова – която от няколко години полага зверски усилия да накара някой да предостави адекватно отношение и образование на детето ѝ. И проблемът е многопластов – на цялото ни общество – а не само в отделни институции. Промяната трябва да започне във всеки от нас поотделно, за да има своя масов отзвук.


Имам две необикновени момчета. Едното е с етикет „СОП“ и е на 5г, другото с етикет „в норма“, почти на 4.

Исках да напиша историята на Теди, „по-необикновеният“, и през какво премина за 2 години и половина в детската градина. Всъщност тази история не е само негова. Срещнах достатъчно родители на „Теодоровци“, за да се убедя, че МАСОВО децата ни са нежелани в детските градини.

Записваш детето си в детска градина на 3г. То изостава говорно и комуникативно. Или с други думи – той е различно дете. Може да е с Генерализирани разстройства на развитието (ГРР), Аутизъм, със Синдром на Даун. Психолог ти препоръчва, че масовата градина е най-доброто за детето, за да може да догони връстниците си. Попадаш на учител, който заявява: „Детето Ви не е за тук!“ Смело питаш „ А за къде е?

За частна градина или самостоятелно гледане.

При 30 деца в групата нямало как да се справи с него. И тук изниква въпросът „Аз имам ли вина, че учителката работи с 30 деца в групата, 2 – 3 от тях със СОП и без никаква подкрепа от специалисти?“. Добре. Имам явно, ще се опитам да подобря условията за децата и техните учители!

И започвам. Предлагам услугите си на доброволец – да помагам в друга група, не в тази на детето си. Пък в неговата ще намеря друга майка. НЕ става. Предлагам външни специалисти да влизат в групата. Не става. Предлагам студенти. Не става. Година по-късно предлагам да назначат помощник на учителя, защото е излязла наредба и има такава опция. Не става. Всичко, което предлагам не се приема. Временно го записвам в частна градина, защото положението в общинската става нетърпимо. Учителките вече ме гледат лошо, постоянно се оплакват от Теди, а на него не му е добре там.

Как премина първото тържество на Теди? Водя го на градина и се сбутвам с медицинска сестра и директор. Говорим си и по едно време чувам „Вие нали ще дойдете на тържеството следобед? Нали ще седите с Теди отстрани?“ Държа да подчертая, че беше мила молба. Наистина. Учителките не са посмели да ме молят, прехвърлили топката в ръцете на директора. Как мина тържеството ли? Не отидохме. Прибрах си го по-рано и не отидохме. И от тогава не съм фен на тържествата. Даже искам да ги забранят в този им вид.

Вярвам в детето си! Винаги съм вярвала! Плакала съм и съм била обезверена един-единствен път. Когато трябваше да преразкажа историята за тържеството. Оказа се, че съм била дълбоко наранена, а дори не съм подозирала. Истината е, че аз искрено вярвах и се надявах да го включат в тържеството, та дори и да го държат за ръката!!! Ама не – ОТСТРАНИ му е мястото.

Знаете ли кой е основният похват за справяне с родители като мен? Родители на деца с проблеми, които отстояват правото на децата си да посещават масови общинска градини или училища? Настройване на останалите родители срещу детето. Ако детето проявява вид агресия, това е добре дошло за писане на жалби. Жалби срещу деца… Ако детето е като моя Теди и е миличък и неагресивен, тогава е по-трудно. Тогава учител обяснява на родителите, че догодина в подготвителна група ще се УЧИ сериозно и той ще спъва процеса.

Трябва да се отървем от детето. НЯМА ДЕТЕ, НЯМА ПРОБЛЕМ. ЧУДО!

Родителите в групата ни, в по-голямата си част се оказаха доста свестни. За единиците, които бяха срещу детето… за тях нямам думи! Та част от свестните предложиха сами да си финансираме помощник, но аз вече бях отправила такова предложение и ми бе отказано. Интересното е, че дори и тези, които бяха на моя страна, постоянно ми повтаряха да махна детето си, защото виждат, че там не му харесва. И бяха прави. Но в онзи момент вече се бях запознала с достатъчно родители в моето положение и реших, че няма отказване.

Пак го спрях от градина. Цели 7 месеца не ходи. Писах жалби и бях готова да ги пускам през септември 2017 г. И тогава изведнъж смениха едната учителка! Реших да дам шанс на новата. А тя се оказа ПРЕКРАСНА!

Като общество (има ли го, няма ли го?), не можем да си позволим да оставим децата със СОП, техните учители и родители да се справят САМИ! Това не е в ничия полза.

През 2015 г. бях гневна на учителите.

През 2016 г. – и на родителите.

През 2017 г. осъзнах, че и най-прекрасните учители не биха успели да са от полза за детето ми, ако не са подкрепени от специалисти. А родителите не се запознати със състоянията на децата ни и се страхуват.

През 2018 г.:
1) В едно квартално училище в София майка на дете с аутизъм е допусната да влиза в клас и да подкрепя както него, така и учителката му.

2) В един провинциален град друга мама не я допускат да влезе с детето си в клас и да подпомага процеса на обучение.

3) В една столична детска градина дете с ГРР ходи 2 пъти седмично за по 3 часа, защото не могат да се справят с него.

4) Има пълен екип в нашата градина – психолог, логопед и специален педагог, назначени на половин щат. Има и трима помощници на учителя. ОБАЧЕ! Винаги има едно „обаче“ в такива случаи. Проектната дейност, по която са назначени част от специалистите, приключва в края на юни 2018 г. И съществува опасност част от тях да бъдат съкратени поради липса на средства! Не само в нашата, а във всички градини, в които не достигат средства за специалисти, трябва да бъдат отпуснати такива!

5) В детски градини и училища родители се борят за осигуряване на специалисти и им се отговаря, че „ПАРИ НЯМА“.

6) Там, където има специалисти, масово работят с повече деца, отколкото е по наредба. А това означава по-малко часове работа с децата. Неефективност.

7) В десетки детски градини родители са изнудвани да водят децата си за половин ден. По-лесно е, нали ви писах по-горе – „няма дете, няма проблем“.

Уважаеми учители, ние родителите знаем колко отговорна и тежка е работата ви. Знаем, че често имате нужда от подкрепа. Приемете я, когато ви я предлагаме. Борете се ЗАЕДНО с нас за специалисти.

Уважаеми родители, децата със СОП не са страшни. За да могат да разгърнат максимално възможностите си, те трябва да са сред връстници, а не затворени в домовете си.

Уважаеми родители на деца със специални образователни потребности, НЕ трябва да мълчим, за да може всяко едно дете да бъде подкрепено според нуждите му!

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross