Текстът е създаден с подкрепата на Zano.
Преди да се сдобиете с деца, вероятно не сте се замисляли за инхалатори и инхалации. Това рязко се променя, когато вече имате деца, които пък си имат градински сополи и кашлици от задна хрема. И тогава купуването на инхалатор е просто от нисък старт.
Как да изберете инхалатор? Как протича терапията? Изобщо това дете ще стои ли с тази маска тихо, кротко и спокойно?
В този текст си говорим за инхалатори и лечението с тях. Но преди всичко да изясним кое какво е.
В разговорния език ги ползваме като синоними, но медицински не са.
Инхалатор е общото име на всички устройства, които вкарват лекарство чрез вдишване. Това включва спрейове за астма, прахови инхалатори и… небулизатори.
Небулизаторът е конкретен тип инхалатор, който превръща течността в аерозол (мъгла), който се диша няколко минути.
С други думи: всяко небулизиране е инхалация, но не всяка инхалация е небулизиране.
Това има значение, защото различните устройства доставят лекарството на различна дълбочина в дихателните пътища и е добре да го знаете, когато четете упътвания и спецификации за уреди.
(За любопитните: European Respiratory Society обяснява принципа много ясно.)
Дихателната система не е тръба, а дърво.
И лекарството трябва да стигне до правилния „клон“ на това дърво. Тук важен е размерът на вдишаните частици. Те са с различен аеродинамичен диаметър.
Преди да сме ви загубили на думата „аеродинамичен“, си спомнете учителката ви по физика в гимназията, която се опитваше да ви обясни, че „всичко в този живот е физика“. Права е била жената. Ето и при инхалациите:
Затова при ларингит понякога се търси умишлено по-едра „мъгла“, а при астма обратното. По същата причина някои инхалатори имат степен на регулация на разпрашаването на течността в зависимост от заболяването и предписаното лечение.
Най-важното е терапията да е изпълнена както трябва и когато трябва, за да има смисъл от нея. От успешното изпълнение на лечението зависи до голяма степен и изборът на инхалатор. Основните видове са два – компресорен и меш.
Компресорният инхалатор създава аерозол чрез въздушна струя под налягане. Той предлага стабилен поток, работа с широк спектър медикаменти и възможност лекарството да достигне по-дълбоко в дихателните пътища. Такива например са инхалаторите Zano Pro и Zano Inspire.
Zano Pro позволява избор на размер на частиците (3, 4 или 5 микрометра) и работа на две скорости. Това на практика означава възможност терапията да се насочи към различни нива на дихателната система според предписанието: по-повърхностно при горни пътища или по-дълбоко към бронхите.
Zano Inspire е любим на децата, защото е тих. Той се предлага и в комплект с карти за игра, които допълнително отвличат вниманието на детето по време на инхалацията. Така дишането се изравнява и реалното време на вдишване става по-дълго, което всъщност помага на терапията.
Меш инхалаторите образуват аерозол чрез вибрираща мембрана. Повечето са почти без звук и значително по-компактни. Много са подходящи, когато терапията трябва да се провежда често или извън дома. Такъв е Zano To Go – малък, лек, удобен: инхалацията може да се случи навреме, независимо къде се намира детето. Истината е, че при често боледуване или при хронични заболявания именно пропускането на инхалация, а не апаратът, прави лечението неефективно.
Когато детето плаче и не иска и да чуе за инхалация, защото, от една страна, е болно и кисело, а от друга, го е страх от бръмчащата машина, това колко точно шуми инхалаторът си е сериозен проблем. Нищо че сега може и да ви се струва маловажно. Не е. Важно е не само за нервите на всички вкъщи, но и за самото лечение: плачещото дете основно издишва рязко, а не вдишва равномерно. Така аерозолът просто минава покрай него.
Затова при бебетата и при малките деца целта не е „да издържим процедурата“, а да създадем ситуация, в която тя почти не се усеща.
Най-ефективните инхалации у дома приличат на игра. Дете, което гледа, сочи, назовава или подрежда картинки, пъзел, карти, започва да диша равномерно. Тогава аерозолът стига където трябва.
Затова, както вече казахме, инхалаторите Zano Inspire са разработени точно с идеята за контекста, в който се провежда лечението – как уредът и всичко покрай него (в комплекта има и стикери, които детето може да лепи по инхалатора) могат да допринесат за по-успешна терапия.
Ето най-важното накратко, преди да си купите инхалатор (а такъв със сигурност ще ви потрябва, когато сте с малко дете вкъщи)
Текстът е създаден с подкрепата на Zano.
Дойде ли есен, пуснем ли детето на ясла, градина или училище, пред нас надвисва опасността да трябва да си взимаме болничен през две седмици, защото детето ЗАПОЧВА ДА КАШЛЯ. Кашля сутрин, кашля вечер, кашля през нощта и най-вече – когато тъкмо е спряло да кашля.
За да облекчим малко родителската тревога, събрахме полезна информация по темата „кашлица“ и ще се опитаме да ви въведем в света на този симптом, както и какво означава той в различните си видове. Защото, освен че има кашлица, има и различни видове кашлици и всички те могат да дадат различна информация за състоянието на детето. И така, нека се изкашляме заедно и да се потопим в темата за кашлицата.
Кашлицата е сложен защитен механизъм на дихателната система, предназначен да предпази организма от вредни вещества и патогени, които навлизат в дихателните пътища. Тя е рефлекс, който се задейства при дразнене на сензорните рецептори, разположени по цялото дихателно дърво – от носоглътката до белите дробове. Тези рецептори реагират на механични и химични дразнители като прахови частици, чужди тела, микроорганизми, дим и дори студен въздух.
Ако искате да вдигнете нивото и да разберете научното обяснение за кашлицата, както и някои решения, то дръжте се и продължете да четете.
На клетъчно ниво, когато рецепторите са активирани, те предават сигнали по нервните влакна към кашличния център в продълговатия мозък – част от централната нервна система. След получаване на сигнала мозъкът координира мускулите на дихателната система, за да предизвика внезапно и мощно изтласкване на въздуха от белите дробове. Това бързо изтласкване, наричано експулсия, е съпроводено от затваряне на глотиса (отвора между гласните връзки), което създава налягане и позволява освобождаването на дразнителя с висока скорост.
Всичко това, колкото и сложно да звучи, всъщност се случва за секунди и е начинът, по който природата гарантира прочистването на дихателните ни пътища и предпазването им от инфекции.
Кашлицата може да се задейства и при натрупване на секрети в дихателната система като слуз и храчки, които също предизвикват дразнене на рецепторите. В този случай тя помага за отстраняването на излишните секрети, което е особено важно при инфекции на дихателните пътища като настинки, бронхити и пневмония.
С други думи, кашлицата изпълнява жизненоважна функция за самозащита на организма. Без нея дихателните пътища биха били изложени на риск от запушване и инфекции, които могат да се разпространят в белите дробове и да доведат до по-сериозни здравословни проблеми.
Кашлицата е сложен физиологичен отговор, чиято основна цел е да предпази дихателните пътища. Причините за нейното възникване обаче могат да варират значително в зависимост от природата на дразнителя и състоянието на дихателната система.
Една от най-честите причини за кашлица са вирусните и бактериалните инфекции на горните и долните дихателни пътища. Вируси като риновирус, грипен вирус и коронавируси (включително COVID-19) често предизвикват възпаление на дихателните пътища, което активира рецепторите за кашличен рефлекс. При бактериални инфекции като стрептококов фарингит или белодробна пневмония възпалителният процес и натрупването на секрети в белите дробове предизвикват дразнене, което провокира кашлица.
Алергиите също са честа причина за поява на кашлица, особено при хора, чувствителни към полени, прахови акари или плесени. При алергични реакции дихателните пътища стават свръхчувствителни, което води до възпаление и дразнене. Това се случва чрез освобождаване в кръвта на хормона хистамин и други възпалителни медиатори, които стимулират кашличния рефлекс.
Астмата е друго състояние, което води до развитие на кашлица. При астматичен пристъп дихателните пътища се стесняват поради възпалително „уплътняване“ на стените и свиване на гладката мускулатура, което затруднява дишането и предизвиква кашлица. При много хора, които имат астма, кашлицата е хронична и може да бъде предизвикана от студен въздух, физическо усилие или наличие на алергени в околната среда.
Гастроезофагеалният рефлукс (ГЕРБ) е състояние, при което киселинното съдържание на стомаха се връща в хранопровода, а понякога и в дихателните пътища. Това дразни лигавицата на гърлото и белите дробове и може да доведе до развитие на хронична кашлица. Рефлуксът е често пренебрегвана причина за развитието на упорита кашлица, която не се повлиява от стандартните лечения за инфекции на долни и горни дихателни пътища, както и на астма.
Поради широкия спектър от причини, които могат да предизвикат кашлица, е важно да имате представа не само от нейната продължителност, но и от съпътстващите симптоми – има ли повишена телесна температура, наличие на храчки, задух или болка в гърдите. Това помага за правилното диагностициране и лечение, което може да включва облекчаване на симптомите с овлажняващи средства и инхалации или пък антибиотици, антихистамини или перорални и/или инхалаторни кортикостероиди.
Кашлицата играе важна роля като защитен механизъм на организма. Тя предпазва белите дробове от инфекция и предотвратява натрупването на вредни вещества в дихателната система. При децата кашлицата може да се прояви често, особено в периоди на вирусни епидемии, когато дихателните им пътища са по-податливи на инфекции. Затова е добре и родителите да разпознават кога кашлицата е защитен механизъм и кога сигнализира за сериозен проблем, изискващ лекарска намеса.
Кашлицата може да бъде класифицирана в различни типове в зависимост от нейния характер, продължителност и причините за възникване. Разделението на кашлицата на суха и влажна е най-често срещаното, но също така тя може да бъде остра, хронична или „нощна кашлица“, като различните видове се проявяват при различни състояния и изискват различен подход към диагностика и лечение.
Сухата кашлица, известна още като непродуктивна кашлица, се характеризира с липса на секрети. Тя често възниква в началните етапи на вирусни инфекции, настинка, грип или COVID-19. Тя може да бъде дразнеща и изтощителна, тъй като често не води до облекчение, а по-скоро изтощава. Механизмът на сухата кашлица се дължи на дразнене на рецепторите в горните дихателни пътища, често провокирано от възпаление без наличие на храчки.
Може да бъде предизвикана и от алергии (например поленова алергия), дразнители като цигарен дим или замърсен въздух, както и от хронични състояния като астма.
Лекарствата за суха кашлица обикновено са насочени към потискане на кашличния рефлекс и облекчаване на дразненето в гърлото.
Влажната кашлица, известна още като продуктивна кашлица, е свързана с отделянето на секрети от дихателните пътища. Този вид кашлица е характерен за инфекции на долните дихателни пътища, като бронхит, пневмония или хронични белодробни заболявания – например ХОББ. Секретите при влажната кашлица съдържат мукус, клетъчни остатъци и микроби, които тялото се опитва да изхвърли от дихателната система. Влажната кашлица може да бъде съпроводена с хрипове и чувство на тежест в гърдите, особено при хора с хронични белодробни заболявания.
При лечението на влажна кашлица основната цел е улесняване на отхрачването на секретите, за да бъде подобрена дихателната функция. Муколитичните лекарства намаляват гъстотата на секретите, улеснявайки тяхното изхвърляне. Важно е влажната кашлица да не се потиска агресивно, тъй като това може да попречи на процеса на изчистване на белите дробове.
Кашлицата може да бъде и разделена по продължителност на остра (продължаваща до три седмици) и хронична (продължаваща над осем седмици).
Острата кашлица е често резултат на вирусни инфекции на дихателните пътища и обикновено отзвучава след преминаване на инфекцията. Хроничната кашлица, от друга страна, е признак на по-дълбоко заболяване и може да бъде свързана с хроничен бронхит, астма, туберкулоза или дори сърдечна недостатъчност. Този вид кашлица изисква по-задълбочено изследване и терапия, насочена към основното заболяване.
Нощната кашлица е често срещана при деца с респираторни инфекции или астма. Тя се влошава през нощта поради хоризонталното положение на тялото, което може да затрудни дренажа на секретите и да предизвика дразнене. В някои случаи нощната кашлица може да бъде индикатор за скрито заболяване като сърдечна недостатъчност или инфекция на синусите. Казвайки това, е добре да подчертаем, че сърдечна недостатъчност може да доведе до кашлица, но тя е съпроводена обикновено и със задух, оток в крайниците и други симптоми.
Разбира се, всеки вид кашлица има свои специфики и изисква индивидуален подход към лечението. Затова е добре да се консултирате с лекар, който да диагностицира правилно състоянието и да предотврати потенциални усложнения.
Кашлицата при децата може да бъде изтощителна както за тях, така и за родителите, особено когато е съпроводена с други симптоми като повишена температура, хрема или затруднено дишане.
За да се улесни процесът на възстановяване, може да комбинирате различни методи за облекчаване на кашлицата, които могат да бъдат прилагани както вкъщи, така и под медицинско наблюдение.
Достатъчният прием на течности е един от основните методи за облекчаване на кашлицата при деца. Хидратацията играе важна роля в разреждането на натрупалите се секрети в дихателните пътища, което улеснява отхрачването и подобрява циркулацията на въздуха в белите дробове. Течностите могат да бъдат вода, билкови чайове, течни супи или сокове. Специално внимание трябва да се обърне на приема на течности при малки деца с висока температура, тъй като те са в по-голям риск от обезводняване.
Когато имате малки деца, един от най-добрите ви приятели ще е инхалаторът. Защо? Защото инхалациите с физиологичен разтвор (0,9% NaCl) са безопасен, достъпен и ефективен метод за облекчаване на симптомите на кашлица и дихателни проблеми при децата. Те могат да бъдат полезни както при остри вирусни инфекции, така и при хронични състояния като астма.
Физиологичният разтвор е стерилен разтвор на натриев хлорид (сол) във вода, който имитира състава на телесните течности. Той е напълно безопасен за деца и няма странични ефекти.
Оптималната влажност в помещението е ключова за облекчаването на симптомите при деца с кашлица. Високото ниво на влажност намалява дразненето на лигавиците и предотвратява изсушаването им, което обикновено влошава ситуацията. Може да използвате както уреди за овлажняване на въздуха, така и подръчни средства – дори тенджера с вода на парното би вдигнала малко влажността в стаята.
Редовното проветряване на помещенията предотвратява натрупването на патогени, които също могат да влошат състоянието. Това, разбира се, е валидно, ако въздухът навън е чист.
Важно е да знаете, че влажността не бива да е прекалено висока, тъй като това може да стимулира растежа на плесен и други микроби, което пак да доведе до влошаване на симптомите.
Когато детето има кашлица, е важно да се минимизира контактът с дразнители, които могат да влошат състоянието. Такива дразнители са цигареният дим, замърсеният въздух, алергени като прашец, домашен прах или косми от животни.
Осигуряването на чист въздух в помещението и избягването на активност в замърсени или прашни места е от съществено значение. Дори миризмите на силни парфюми и химикали могат да увеличат дразненето на дихателните пътища и да доведат до обостряне на кашлицата.
При някои деца с кашлица, особено когато тя е свързана с мукозна продукция, позицията на тялото може да играе роля в облекчаването на симптомите. Позиционната терапия включва поставяне на детето в определени позиции, които улесняват дренажа на секретите от белите дробове. Например при деца с респираторни заболявания, водещи до натрупване на слуз в бронхите, се препоръчва поставяне на детето в наклонена напред позиция, което улеснява изхвърлянето на секретите и подобрява дишането.
И най-вече – спокойствие и само спокойствие, както викаше Карлсон. Идва зима, въздухът на много места в страната ще бъде ужасен в следващите месеци, така че използвайте всеки удобен случай да бягате с детето на разходки нависоко или пък покрай морето и там си кашляйте на спокойствие. Шегуваме се! (но не съвсем.)
Текстът е създаден с подкрепата на Zano.
Zano Inspire предлага ефективна аерозолна терапия с лекарства, предназначени за лечение на астма, алергии и други респираторни заболявания. Подходящ е както за възрастни, така и за деца благодарение на включените две маски с различен размер.
За най-малките използването на инхалатор може да бъде предизвикателство – шумът често ги плаши и води до отказ от процедурата. Zano Inspire решава този проблем със своя изключително тих режим на работа. Ниските нива на шум са сравними с обикновен разговор вкъщи. Още едно предимство е компактният размер на Zano Inspire. Инхалаторът е достатъчно малък, за да се побере удобно в чантата ви, което го прави идеален за пътувания. Така винаги можете да разчитате на ефективна терапия, когато е необходимо.
Zano Inspire дарява инхалатор на всеки, който е диагностициран с муковисцидоза в България – Муковисцидоза > Zano
Tърсете в аптеките и на zanoinspire.com.
Повече за Zano в страниците във Facebook и Instagram.
Текстът е създаден с подкрепата на Zano Inspire.
Днес говорим с педиатърката д-р Теа Александрова и ѝ задаваме вашите въпроси. Д-р Александрова беше така добра да ни отдели време, за да отговори изключително подробно на всичко, което я попитахме за сополите – този враг на народа, кашлиците – тия проклети дразнители, вирусите, бактериите, закаляването, имуностимулантите и какво ли още не.
Изключително сме благодарни на лекари като д-р Теа Александрова, защото внимателното им отношение и умението да обясняват на родителите с усмивка и спокойствие е абсолютно незаменимо, особено когато човек е притеснен заради боледуващото си дете.
Още полезни съвети от д-р Александрова можете да откриете в нейната Instagram страница @mamadoc.bg.
– Първият и най-важен въпрос, вълнуващ всички родители на по-малки деца, е какво правим с този сопол? Кога той е страшен, заразен и опасен и кога е нормална реакция на организма към околната среда?
– Всяко семейство намира правилния индивидуален подход за своето дете – с проба-грешка в морето от капки за нос, бабини съвети, естествени или алтернативни методи – или докато не свърши есенно-зимният сезон и нещата отминат сами.
Децата в яслена и училищна възраст нормално боледуват 6–8 пъти през есенно-зимния сезон. Макар да ви се струва, че детето „постоянно“ е с хрема или кашля, или е болно, е важно да проследите дали има поне няколко дни/седмици в здраво състояние. Това дава насоки за лекарите как да процедират с вас. Наличието или липсата на температура е изключително важно за оценка на тежестта.
Самолечението с антибиотици и антибиотични капки води до резистентност и невъзможност СЕРИОЗНИ инфекции да се лекуват ефективно в бъдеще. В повечето случаи хремата НЕ налага антибиотично лечение. При рецидивираща и трудна за повлияване хрема е уместно да се изследва носен секрет. В случай, че се докаже бактериален причинител, лечението трябва да става след антибиограма, ако изобщо се налага. В повечето случаи причинителят се повтаря и можем да използваме резултата от антибиограмата и за бъдещи боледувания като референция.
Прекалено дългото лечение с различни капки и безразборната им смяна води до допълнително дразнене на така или иначе раздразнена носна лигавица. Същото важи и за аспираторите за нос. В тези случаи по-малкото е повече – оставете носа да си почине, може пък да отминат сами нещата. Ако хремата продължава повече от 10 дни без подобрение, се насочете към УНГ специалист.
– Вярно ли е, че по цвета на сопола можем да преценим дали е вследствие на вирусна, или на бактериална инфекция?
– Цветът и характеристиката на секретите може да ни дадат насока за типа и причината на хремата, а оттам и за правилното целенасочено лечение.
Назалната конгестия, запушен нос с оскъдни секрети, ще ни подскаже за нуждата от лечение с деконгестант. В повечето случаи така започват и респираторните вируси – с бистри, воднисти секрети, които постепенно се сгъстяват, стават слузни, белезникави, после може да станат жълти към зелени, докато постепенно не изчезнат. Жълтите към зелени секрети показват, че в процеса са се включили имуннните клетки – левкоцитите, и те ефективно се борят с инфекцията.
Наличието на зеленикави, „тролски“, гноевидни секрети подсказва за бактериален причинител и е уместно да се изследва носен секрет. Но само по себе си наличието на бактерия невинаги налага локално антибитоично лечение.
Носната лигавица е населена с полезни бактерии. При „носителство“ на определена бактерия, то тя е част от нормалната флора на лигавицата. Тя не причинява болест и детето си живее в баланс с нея. При спад в имунитета (в хода на друг вирус или заболяване) е възможно тя да надделее и да се получи прекомерно разрастване на бактерията. Тогава се наблюдава и жълто-зелената секреция от носа. Но това носителство не налага лечение – при възстановяване на имунитета отново ще настъпи баланс в организма и ще се възстанови хармонията на носа.
Макар и неприятна и досадна за родителите и за децата, хремата по принцип не е сериозно заболяване и в повечето случаи не води до сериозни последствия за здравето на детето – особено ако говорим за острата хрема.
Има някои алармиращи белези, които да ви подскажат, че е уместно да се насочите за преоценка на състоянието на детето от вашия личен лекар или за консултация с УНГ специалист:
– Какво да правим с кашлицата, която започва заради хрема?
– Възрастта под 3 месеца е рискова дори и за една „обикновена“ хрема. Затова педиатрите използваме термина „сополит“, тъй като дори обикновената хрема при по-тесните дихателни пътища при кърмачето може да доведе до по-сериозно състояние – кашлица поради стичане на секретите към назофаринкса в легнало положение. Най-вече рискът е от затруднено дишане и нарушено хранене, което може бързо да доведе до дехидратация.
Използвайте аспиратора за нос най-вече преди лягане за сън или преди хранене (за кърмачетата). По-честата и агресивната му употреба може да раздразни лигавицата и да засили секрецията.
Чистият въздух и подходящата температура (19–22 градуса) и влажност (35–55%) на помещенията са ключови за по-бързото отминаване на хремата.
Използвайте овлажнител за въздуха. Сухият въздух влошава кашлицата на детето. Обмислете да вземете овлажнител за въздуха, като го включвате най-вече нощем, тъй като обикновено тогава се обостря кашлицата.
Промивки на носа с физиологичен разтвор – често именно секретите в носа са причината за кашлицата, особено в легнало положение секретите се стичат назад и давят детето. Малките не могат ефективно да „издухват“, затова на помощ идват промивките на носа. Не са препоръчителни твърде чести и агресивни аспирации на носа, тъй като освен че засилват секрецията, могат да доведат и до разраняване на лигавицата. Промивките на носа обикновено сутрин и преди лягане за сън.
Стимулирайте детето да приема много течности, по възможност по-топли, които да разводнят секретите в гърлото и да олеснят тяхното отделяне. Чай с мед и лимон облекчават болките в гърлото, предоставят локална дезинфекция и втечняват гъстите секрети. Идеята е да държите гърлото постоянно овлажнено, тъй като тогава по-малко се дразни кашличният рефлекс.
Инхалации с физиологичен разтвор или вдишването на водни пари (от топла баня или сварен чай) – всичко това спомага овлажняването на лигавица на назофаринкса и облекчаването на дразнещата кашлица от наличните секрети.
Свежият, хладен въздух овладява кашличния пристъп, затова проветрявайте често вкъщи, а по възможност излезте от града и отидете някъде, където въздухът е по-чист.
– Какви са най-разпространените респираторни заболявания или състояния при децата? Какво могат да направят родителите, за да ги облекчат? Има ли някаква профилактика?
– Профилактиката на респираторните заболявания е чистият свеж въздух. В големите градове с голямо замърсяване на въздуха има отчетливо по-голяма честота на алергичните респираторни заболявания като алергична астма, алергичен ринит. Важно е да не се влиза в затворен цикъл от сиропи, капки, антибиотици, при положение че има няколко лесни, ефективни и естествени начина да облекчим състоянието и без тях.
Вече споменах за овлажнителя за въздух, промивките с физиологичен разтвор, приемането на течности. Но искам още веднъж да отбележа, че свежият хладен въздух овладява кашличния пристъп, затова проветрявайте често вкъщи, а по възможност излезте от града, където въздухът е по-чист. При начални признаци на разболяване – хрема или кашлица, най-доброто решение е да направите хубава разходка в планината, при условие че детето е в кондиция за това.
Важно е родителите да могат да разпознават белезите на затруднено дишане, за да могат да реагират своевременно. Учестенено дишане, хлътване на кожата между ребрата или в югуларната ямка, сънливост, посиняване около устата – всичко това са алармиращи белези, които трябва да насочат родителите да потърсят лекарска помощ.
При ларингита обикновено първата помощ се изразява в извеждането на детето на студен влажен въздух или пред отворената врата на фризера, както и прилагането на инхалация с физиологичен разтвор – много често в рамките на 30 минути състоянието се овладява. В противен случай е редно да се насочат за преоценка на състоянието в неотложно звено.
– Какво е вашето професионално мнение относно тестването на всички деца в една група в детската градина или в един клас в училище за заболяване като скарлатина например? Приемът на антибиотици от здравите носители на бактериите би ли спрял рецидивиращото проявление на скарлатината в групата?
– Международните препоръки са да не се изследват здравите деца и близки, контактни на скарлатина, освен при поява на симптоми. Пиогенният стрептокок (причинителят на скарлатината) при някои хората е част от нормалната флора на носоглътката и гърлото, което означава, че имунитетът поддържа добър баланс с тази бактерия и не допуска тя да се размножи прекомерно, нито пък да причини заболяване – това означава, че не се налага да се лекува.
Важно е също така родителите да правят разлика между скарлатина (заболяване с характерен обрив и симптоми от гърлото) и стрептококов тонзилит (ангина причинена от съответната бактерия) – те се причиняват от една и съща бактерия, но продължителността на лечението и проследяването на пациента е различно. Дали едно дете ще развие стрептококов тонзилит, или скарлатина зависи от индивидуалния му имунен отговор.
– Какви превантивни мерки могат да вземат родителите, за да не се стига до респираторни инфекции?
– Трудно е да се избегнат респираторните инфекции особено в есенно-зимния сезон, особено в големите градове с изразено замърсяване на въздуха. Опитът по време на пандемията с Covid-19 показа, че самоизолацията спира или поне намалява разпространението на респираторните вируси.
Някои детски заведения имат много строга политика по отношение на допускането на болни деца в колектива, при други положението е по-свободно.
Ясно е, че в колектива свободно се обменя целият коктейл от респираторни и чревни вируси. При видимо болно дете обаче е важно то да остане изолирано по две основни причини:
След тежко боледуване с антибиотично или болнично лечение съветваме децата да не се събират в колектива поне 10–14 дни, именно за да се даде достатъчно време да се възстанови организмът и естествените защитни сили. Разбира се, при налични логистични възможности за това.
Не забравяйте, щом сте избрали да задържите детето от ясла, защото ви се струва болно, то това означава, че то също НЕ БИВА да посещава молове, детски площадки, пълни с други деца, детски клубове, рождени дни, ресторанти и подобни. Не ознавача, че трябва да останете заключени вкъщи, напротив, времето, прекарано навън и на свеж въздух, само може да помогне за по-бързо оздравяване, но нека то да не е в компанията на много други деца извън домакинството. Особено в есенно-зимния сезон, когато са по-чести респираторните инфекции, определено е по-добре да изберем разходка в парка, пред разходка в мола. Честото миене на ръце, от своя страна, трябва да е от първите навици, които да възпитаме у децата.
– Има ли такова нещо като „настинка“?
– „Настинка“ в западната литература се среща с термина common cold – тоест най-честия за сезона вирус, който причинява общи симптоми като хрема, кашлица, неразположение, температура. В нашата народопсихология е заложено, че детето ще се разболее, ако се „простуди“. Истината е че няма твърде студено време, има неподходящо облекло. Всъщност студеният влажен въздух през зимните месеци спомага за облекчаване на повечето респираторни оплаквания като хрема и суха кашлица. Обикновено именно някой респираторен вирус е причината за развитие на симптомите на т. нар. „настинка“. При някои хора имунната система ще се справи с този вирус за един ден, при други – за една седмица.
– Можем ли да разграничим вирусна от бактериална инфекция на база симптоми? Какво е редно да правим в единия и в другия вариант?
– Бактериалните инфекции обикновено протичат с гнойни наслагвания в определена зона на тялото – гнойни ангини, гнойни отити (възпаление на средното ухо), гноен конюнктивит, назофарингит, пневмонии или пък с уринарни инфекции. Тоест при бактериалната инфекция често се отграничава конкретен „фокус“ на инфекцията за разлика от вирусите, при които имаме едно обща неразположеност на организма без толкова ясно изразен фокус на инфекцията.
Можем да подозираме за бактериална инфекция при температура над 38,5 над 72 часа. Бактериалните инфекции НАЛАГАТ антиобиотично лечение и трудно биха могли да отминат без такова. Задължително антибиотикът трябва да е назначен от лекар, за да може той да е подходящ за съответното заболяване. Няма такова нещо като „силен“ и „слаб“ антибиотик, има подходящ и неподходящ.
Антибиотикът не е магическа пръчица за внезапно излекуване, трябва да изчакаме поне 24–48 часа от първия прием, преди да видим ефекта му, като температурата няма внезапно да изчезне. Очакваме да видим постепенно разреждане на фебрилните пикове и поддържане на по-ниски стойности на температурата. Проявете търпение след започване на антибиотик.
Вирусните инфекции представляват около 80% от острите заболявания в детската възраст. Протичат с най-разноородни симптоми – хрема, кашлица, температура, мускулни болки, обриви, афти и подобни. Вирусите живеят в клетките на нашия организъм и ги използват да се размножават и именно затова е толкова трудно да се създаде специфично противовирусно лекарство, което да атакува самия вирус.
При задържане на температура над 38 градуса повече от 48 часа е уместен преглед от лекар и изследване на възапалителна активност, както и допълнителни изследвания за преоценка на нуждата от антиобиотично лечение. Децата под 6 месеца, особено кърмачета под 3 месеца, е необходимо да бъдат проследявани много стриктно и да се вземат навременни мерки за правилно лечение, за да не се задълбочи инфекцията с усложнения като обезводняване или затруднено дишане например.
– Когато се наложи лечение с антибиотик, как да подкрепим организма на детето по време на лечението и след това?
– На първо място е важно внимателно да бъде преценена нужда от антибиотично лечение от лекуващия лекар на детето. Както казах, в детска възраст по-голяма част от причините за остро заболяване са вирусните инфекции – а те не налагат изобщо антибиотично лечение. Те отминават на фона на симптоматично лечение за 5–7 дни. Антибиотик е показан само при данни за бактериална инфекция, признаци за наслагване на бактериална инфекция над вирусната или пък усложняване на една инфекция. Разбира се, има деца с придружаващи заболявания, които са със специални индикации за провеждане на антибиотично лечение.
Задължително е по време на антибиотичното лечение да се приема пробиотик. Заедно с „вредните“ патогенни бактерии антибиотиците унищожават и нормалните бактериални обитатели на човешкото тяло. Отнема около 120 дни за възстановяване на нормалната флора на стомашно-чревния тракт след прием на антибиотик.
Изключително важно е да дадем шанс на организма достатъчно време да укрепне и да се възстанови след прекарана тежка инфекция, наложила антибиотично лечение. Не бързайте да събирате децата в колективи – детска градина, детски рождени дни, детски кътове и т.н. Дайте шанс на имунната система да се възстанови, тъй като на фона на един изчерпан имунен отговор сблъсъкът с нова инфекция може да протече доста тежко.
Какви изследвания бихте препоръчали при чести кожни проблеми и с какво биха могли да са свързани те в детска възраст?
Уместно е тези деца да се проследят от дерматолог, който може да даде конкретни насоки дали тези обриви са с алергична основа или на базата на дразнещи фактори на околната среда. Имайте предвид, че детската кожа е много чувствителна и често обривите са неспецифичен белег и могат да се появят включително в хода на претопляне, някои вирусни инфекции и др. Важно е да могат родителите да отграничат дали този обрив създава дискомфорт на детето, или просто представлява временен козметичен дефект.
Какви са Вашите наблюдения относно премахването на трета сливица? В кои случаи може да се пристъпи към това? След премахване децата намаляват ли боледуването, или просто не боледуват толкова сериозно?
Уместно е тези деца да бъдат проследени от УНГ специалист, който може да даде конкретни насоки за нуждата от премахването на трета сливица. Всяко дете има налична трета сливица и с напредване на годините тя постепенно намалява и почти изчезва. Има някои деца, при които тя е прекомерно увеличена и пречи на ноздреното дишане. Те дишат основно през устата, хъркат нощем, предразположени са към чести назофарингити, задна хрема, инфекции на средното ухо, включително може да се доведе до промяна във формата на небцето и лицето поради дълготрайното дишане през устата. Има основание да се мисли за увеличена трета сливица при често боледуващи деца и те да бъдат проследени от УНГ специалист.
Още не сме свършили, скрол надолу
– Колко често могат да се правят инхалации, при какви болести и/или състояния, с какъв препарат? Какви са вашите препоръки? Има ли респираторни заболявания, при които НЕ се препоръчват инхалации?
– Инхалации могат да се правят според клиничното състояние и нуждата на детето буквално през 20 минути, ако това се налага. В най-общия случай се правят инхалации с обикновен физиологичен разтвор като един безвреден начин да се подпомогне овлажняване на лигавицата и улесняване за очистването на секретите и други полепнали алергени или патогени при суха или влажна кашлица в хода на някое респираторно заболяване. Разбира се, има други заболявания като астма, бронхиолит, ларингит например, които налагат лечение със специфични инхалаторни медикаменти с конкретно действие – бронходилататори, инхалаторни кортикостероиди и т.н.
Почти няма противопоказания за провеждане на инхалации с физиологичен разтвор, тъй като това се доближава до естественото вдишване на овлажнен въздух от околната среда. Ако говорим за бронходилататори например – те се прилагат само при определени индикации – астматичен пристъп или спазъм на бронхите в хода на вирусна инфекция (бронхиолит).
Митът, че с инхалациите подпомагаме вируса „да слезе надолу“ е неоправдан, ако инхалациите се прилагат с правилните индикации. Дали един респираторен вирус, или патоген ще причини инфекция на горните дихателни пътища (хрема и трахеална кашлица), или на долните дихателни пътища (бронхит, бронхиолит, пневмония) зависи от характеристиката и вида на самия вирус, както и от реактивността на имунната система и респираторния епител на детето. Един и същи вирус може да причини обикновена хрема при едно дете и бронхиолит с нужда от хоспитализация при друго с по-реактивни и чувствителни бронхи.
– И още един, свързан с инхалациите, въпрос: как да почистваме инхалатора, така че да сме сигурни в безопасността му?
– Има няколко препоръчителни стъпки при почистването на вашия инхалатор. Препоръчително е да почиствате частите на инхалатора веднага след всяка инхалация. Почиствайки ги редовно, ще предотвратите засъхването на остатъчно количество течност по частите на инхалатора. Така ще гарантирате ефикасно лечение и нисък риск от инфекции. За почистване на компресора и адаптера използвайте сухa и мека кърпа. Разглобете частите на устройството. Отстранете разпрашителя от горната част на инхалаторната чашка. Почистете всички части с топла вода и ги подсушете. След почистване го поставете обратно, като следвате обозначителните линии. Оставете частите да изсъхнат. След почистване прибирайте инхалатора и неговите аксесоари в чантичката му за бъдеща употреба.
– Какви са вашите препоръки за имуностимулиращи добавки за деца?
– Имуностимулантите са добро средство за подпомагане на имунитета при деца, които боледуват често и тежко или пък имат затруднения в храненето – злояди деца, или водят по-застоял начин на живот с недобро качество на въздуха – често в големите градове. Относно имуностимулантите като хранителни добавки е препоръчително да се придържаме към естествените съставки, за да се доближим максимално до натуралните нужди на детския организъм.
Имуностимулаторите са разнообразни по функция. Част от тях също подпомагат действието на имунните клетки, друга част затрудняват деленето или придвижването на вирусите. Много успешно действа комбинация от имунистимуланти и витамини (C, D), тъй като функционират по различен и взаимнодопълващ се механизъм.
За жалост, няма панацея, която да гарантира здрави деца. Винаги казвам, че най-добрите имуностимуланти са редовната физическа активност, времето, прекарано сред природата, пълноценното хранене и здравият сън. Всеки родител открива най-добрия баланс за здравословен живот на своето дете. При избор на имуностимулант е важно да се търсят естествени съставки, поднесени в удобна и вкусна форма, която децата да приемат с удоволствие.
Хранителните добавки се препоръчват при определени състояния. На пазара се предлага толкова разнообразна палитра от продукти, че всеки може да открие нещо за своите нужди. По принцип те са подходящи повече за профилактика и превенция и определено не заместват конвенционалното лечение при тежки инфекции и състояния. Най-вече се препоръчват хранителни добавки при деца, които са злояди или имат определени хранителни нарушения, които им пречат да си набавят необходимите съставки за нормалното функциониране на организма.
Определено не бива да се втълпява на родителите, че е задължително детето да приема хранителни добавки, за да е здраво. С годините родителите откриват, че определени съставки или продукти влияят добре на техните деца, но едновременно с това отминава и времето на честото боледуване, което е във възрастта 2–4 години.
– Да поговорим за закаляването. Какво всъщност е то и препоръчвате ли смяна на климата за каляване на децата?
– Закаляването представлява системно и повтарящо се въздействие върху детския организъм чрез редица външни физически фактори – студ, топлина, слънце, с цел да се намали тежестта на прекарването на вирусни инфекции. Закаляването укрепва здравето, подобрява терморегулационните механизми и увеличава устойчивостта на организма на различни по вид външни въздействия.
Закаляване представлява включително да извеждаме децата навън при студено време, прекарване повече време сред природата дори в зимните месеци, поддържане на по-хладка температура вкъщи и къпането с не толкова гореща вода. Именно системната подготовка на организма да се справя в такива условия, прави и имунитета по-уствойчив при сблъсък с различни патогени. Това отново не гарантира 100% липса на боледуване, но дава добра основа за по-леко прекарване на инфекциите.
Всички сме чували за таласотерапията – лечение с море. Това е подходящо за деца с респираторния заболявания – солен и влажен въздух се отразява благоприятно. Различни области в Бъгария като Сандански например също за известни със своя санаториум за лечение на деца с респираторни заболявания. Планината, от своя страна, се отразява благоприятно не само на физическото здраве, но и на психиката на децата. Въздухът в близост до водопади е наситен с отрицателни йони, които действат като естествени „дезинфектанти“ на въздуха, така че там можем да се радваме на наистина МНОГО чист въдух.
Zano Inspire е компресорен тип инхалатор, разработен да предоставя ефективна аерозолна терапия с медикаменти за лечение на астма, алергии и други респираторни заболявания. Той е изключително ефективен – произвежда оптимален размер на частиците за ефективна терапия и има малко остатъчно количество; компактен е – събира се в човешка длан; и освен това е много тих. Подходящ е и за малки, и за големи, защото комплектът съдържа маски за възрасте и за дете. Освен това може да бъде персонализиран с 16 различни цветни стикера, което помага на децата да възприемат правенето на инхалация като игра, а не като част от досадно и „страшно“ лечение.
Най-сладкият, малък и усмихнат инхалатор Зано сега идва с комплект страхотни карти с българската азбука, които можете да показвате на децата, докато те скучаят и се инхалират.
Самите вие ще си преговорите азбуката, ще го научите да пише "кактус" и ще му преподадете основното правило, че множественото число в българския език никога не завършва на "Й".
Напомняме, че картите са подарък към инхалатора до изчерпване на количествата, а също така можете да ги поръчате индивидуално, ако страшно много ви харесват.
