Материалът е създаден с подкрепатa на Moto-Pfohe и Volvo.
Качваме се в колата заедно с един от най-успешните български автомобилни състезатели – навигатора Янаки Янакиев, който в момента е част от екипа на Safety Driving Academy. С него говорим за хората, пътищата и автомобилите и междувременно получаваме някои важни уроци за кормуването и поведението ни на пътя.
Още не сме свършили, скрол надолу
... и още много интересни и полезни неща за шофьорите и шофирането, разказани от човек, посветил живота си на автомобилния спорт и високите скорости.
Материалът е създаден с подкрепатa на Moto-Pfohe и Volvo. Благодарим им за чудесния автомобил, който ни предоставиха, за да заснемем това видео.
Безопасността на децата зависи не само от столчето – тя започва още от самия автомобил. Съвременните технологии вече играят ключова роля в защитата на най-малките пътници. Най-новото електрическо Volvo EX90 е доказателство за това – най-безопасното Volvo, създавано някога. Моделът е оборудван с усъвършенствани сензори, камери и LiDar – технология, която вижда заобикалящия свят с изключителна точност, дори в тъмното или при лоши атмосферни условия.
Особено важна е и иновативната система за разбиране на водача, която следи внимателно за признаци на разсейване, сънливост или неадекватно поведение зад волана. Ако е необходимо, автомобилът може сам да забави, да спре и дори да извика помощ. Неслучайно тази система е отличена от списание TIME като едно от най-добрите изобретения за 2024 г.
Tекстът е създаден с подкрепата на Moto-Pfohe и Volvo.
Всеки от нас е част от огромната симбиоза на трафика. Без да осъзнаваме, сме свързани с велосипедиста, който преминава на метър от нас по велоалеята (ако я има), с шофьора, който завива надясно на зелено, когато и ние пресичаме, с момиченцето, което кара ролери пред нас. И докато ходят пеша, децата също са част от това безспирно движение. Затова е важно да им покажем, че отговорността в следващата стъпка по тротоара е предимно тяхна.
Как обаче да го направим, така че да не създаваме излишна тревога и страх от инциденти, и в същото време да звучим достатъчно сериозни? Допитахме се до Ели Мантовска, която дори през личния си опит е преживяла загубата на близко дете от пътен инцидент – загиналата наскоро Сияна, която дъщерите ѝ са познавали.
Какво трябва да е поведението на децата като пешеходци, но и като водачи, каквито стават с велосипеди, тротинетки?
Децата трябва да знаят, че когато са на улицата – било то пеша, с тротинетка или с велосипед – участват в реалното пътно движение и носят отговорност. Важно е от малки да бъдат запознати с основните правила:
За най-малките, под 3-годишна възраст, които често се отскубват и тичат напред, е важно да ги приучим да се държат за ръка, да вървят от вътрешната страна на тротоара, да можем винаги „да си видим очите“ (както казвах на моите деца) и да спират и изчакват на тротоара в края на улицата. Можем да използваме римушки и логоритмични игри, за да ги приучим – например със сина ми, а и в детската градина, където работя като психолог, използваме песни като:
Имаме и песни за светофара:
Думата „светофар“ е трудна за най-малките и текстът е добра речева гимнастика. Песните упражняват и ориентацията в пространството – „ляво“ и „дясно“. С артистични движения и преувеличения децата се забавляват и учат по-лесно.
Дъщерите ми ме научиха на песен от тяхната детска градина:
Всеки път, когато наближим светофар, започвам тихо да пея с малките деца. Използвам песента и като въпрос: „Сега светофарът е червен – мммммминаваме или ввввввнимаваме?“ Умишлено удължавам съгласните, за да ги чуят добре.
След 3–4-годишна възраст можем да поверим на детето „ролята на водач“ – да казва кога да спрем и кога да пресечем (разбира се, държейки го за ръка и носейки отговорността).
Най-важното е личният пример – ние също трябва да носим каска при каране на велосипед или тротинетка, а не само да го изискваме от децата.
Спомням си разказ на българин, командирован в Швейцария. В малко градче, без трафик, той тръгнал да пресича на произволно място, а не на указаното. Колегата му, местен жител, го спрял и посочил светофара на 30 метра: „Ами, ако някое дете ни гледа?“.
С деца над 7 години може да говорим за правилото „Движиш се по улицата – значи си част от движението.“ Това създава усещане за отговорност и важност.
Как обаче да научим децата, че присъствието им на пътя е и тяхна отговорност? Особено след като неведнъж имаме обратния пример от възрастни хора, които не спазват правилата...
Те учат не само от думите, а и от поведението на възрастните. Можем да признаем, че има хора, които не спазват правилата, но да подчертаем, че ние не следваме лошите примери. Всеки може да бъде отговорен, независимо от възрастта.
С деца над 5–6 години можем да обсъждаме: „Какво мислиш за този човек, който пресече на червено?“. Такива въпроси провокират размисъл и самостоятелно мнение, без да звучат назидателно или като лекция.
С какви изречения и послания е добре да им говорим?
Не вярвам в реплики по сценарий – по-скоро предлагам идеи за вдъхновение. Нека читателите усетят кое послание е най-подходящо за тяхното дете и семейство. На мен самата „правилните думи“ рядко ми идват в точния момент. Все пак, ето няколко примера:
Нека избягваме заплашителни изрази като „Ако не внимаваш, ще те блъсне кола!“ – те плашат и създават тревожност. По-добре е да подчертаем положителните действия: „Когато си внимателен, помагаш и на себе си, и на другите.“
Добре е винаги да отбелязваме и поощряваме отговорното поведение: „Видях колко внимателно се огледа и как пресече спокойно. Виждам по лицето ти колко си горд/а, че се движиш отговорно!“. Много харесвам идеята на моя преподавателка – „да поливаме (с вниманието си) цветята, а не бурените“.
Допустима ли е проявата на строгост и по-скоро до каква степен, когато искаме да покажем на децата, че темата наистина е сериозна?
Вярвам, че можем да бъдем категорични, без да сме страшни. В позитивното родителство се говори за подхода „мило и категорично“ – твърдост с уважение. Може да звучи така: „С безопасността не правим компромис – това е правило, което спазваме винаги.“
Още от бебешка възраст – в слинга, в количката или на триколката, можем да установим постоянни, повтарящи се правила: „Спираме на бордюра – винаги.“
Страхът не е добър учител. С последователност и спокойствие се постига най-много. И все пак, всички сме хора. Спомням си случай, широко обсъждан в социалните мрежи – дете се откъсва от ръката на майка си, пресича улица и за малко не се случва инцидент. Майката, в шок, го хваща и го удря. Мнозина я осъдиха. Но както обясняваше моя преподавателка, в такъв момент мозъкът възприема детето като заплаха за собствения му живот. То е врагът, който се опитва да ни отнеме детето. Нека не съдим – не знаем през какво минава човекът срещу нас.
Как действат на детската психика нашите разкази за пътни инциденти?
Следвам вижданията на Ким Джон Пейн (Simplicity Parenting) и вярвам, че е добре да ограничим влиянието на новините и външния свят поне до 7–9-годишна възраст. Децата не могат да преработват травматични образи – те ги възприемат буквално.
На най-малките можем да обясним така: „Понякога има инциденти, защото някой не е внимавал. Затова ние внимаваме.“ След 9–10 години можем да обсъждаме реални случаи – без натрапчиви подробности.
Наскоро в пътен инцидент загина Сияна – момиче, което моите дъщери познаваха. Почетохме паметта ѝ у дома и в училище. След това, като усетих, че децата сякаш са освободили повечето емоции, опитах да насоча вниманието им към това какво можем да направим, за да избегнем такива трагедии.
Как да им говорим все пак за безопасността и движението на пътя, без да ги уплашим твърде много и в същото време да сме сериозни?
Краткият отговор: с комбинация от игра, личен пример и реални сценарии.
Можем да направим игра „пешеходна пътека“ у дома – с тебешир или хартиено тиксо. Да използваме кукли, които пресичат правилно или грешно, а децата да ги коригират.
Хубаво е да водим разговори „Какво бих направил, ако...“ – със ситуации от реалността.
Важно е да уважаваме емоциите на детето: „Да, шумната улица може да е страшна – но когато знаеш какво да правиш, става по-лесно.“
И още нещо – да предадем увереност: „Ние знаем как да се справим и ще ти покажа.“
Ако ние самите изпитваме тревожност по темата – е добре да я обсъдим с близък възрастен или със специалист, преди да говорим с детето.
Tекстът е създаден с подкрепата на Moto-Pfohe и Volvo.
Безопасността на децата зависи не само от столчето – тя започва още от самия автомобил. Съвременните технологии вече играят ключова роля в защитата на най-малките пътници. Най-новото електрическо Volvo EX90 е доказателство за това – най-безопасното Volvo, създавано някога. Моделът е оборудван с усъвършенствани сензори, камери и LiDar – технология, която вижда заобикалящия свят с изключителна точност, дори в тъмното или при лоши атмосферни условия.
Особено важна е и иновативната система за разбиране на водача, която следи внимателно за признаци на разсейване, сънливост или неадекватно поведение зад волана. Ако е необходимо, автомобилът може сам да забави, да спре и дори да извика помощ. Неслучайно тази система е отличена от списание TIME като едно от най-добрите изобретения за 2024 г.
Текстът е създаден с подкрепата на Moto-Pfohe и Volvo.
Темата не е нова. Но защо продължаваме да виждаме тригодишни, танцуващи между седалките в колата, докато е в движение? Съгласни сме, че понякога е трудно да убедим детето да стои мирно, за да го обезопасим с колани. Но тук не трябва да има компромиси. Безопасността на децата в колата е най-важна.
Въпреки всичките материали по темата над 90% от хората в България не знаят докога е задължително използването на детско столче в автомобила. Казваме ви: до достигане на 150 см височина или 12-годишна възраст на детето. Същевременно, близо 20% от родителите признават, че не поставят обезопасителен колан на по-големите си деца, когато пътуват на задната седалка. Данните са от проучване на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, правено преди няколко години. И всичко това означава, че явно има нужда от ОЩЕ ЕДИН материал по темата, макар уж да сме наясно.
Точно за вашите баби не знаем, но някои от бабите на съвременните деца вероятно са били първите, возени в детско столче. Още през 1964-та Volvo участва активно в проекта на първото столче за кола с дизайн, вдъхновен от седалките на астронавтите. Разработено е от проф. Бертил Алдман от технологичния университет „Чалмерс“ в Гьотеборг. A прототипът е подложен на краш тест с Volvo PV444.
През 1972 г. Volvo представя първата в света детска седалка, пусната от автомобилен производител. Тя представлява обърната предна пасажерска седалка с подплатена облегалка с колани. Още по-рано, през 1959 г., компанията променя историята на автомобилната безопасност, когато създава триточковия предпазен колан – иновация на Нилс Болин, която спасява милиони животи.
Впечатляващо е, че автомобилният концерн съзнателно оставя патента отворен, за да могат и други производители да използват технологията – в името на безопасността на всички пътници, не само на тези във Volvo. През 1995 г. компанията поставя нов стандарт, като въвежда първите вградени бустер седалки за деца – двойни повдигащи възглавници, интегрирани в задните странични места, които осигуряват повече комфорт и безопасност.
И до ден днешен иновациите в сферата на детските столчета за кола са непрестанни. И от гледна точна на удобства и комфорт, и спрямо безопасността. Което ни води до най-съществения въпрос:
Както вече споменахме, използването на детско столче в автомобила е задължително до достигане на 150 см височина на детето или до навършване на 12 години. В закона е описано:
(Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Превозването на деца до 12-годишна възраст е забранено на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка. За нарушения на изискванията за превоз на деца по Закона за движение по пътищата на шофьора на автомобила се налага глоба от 50 лв. и му се вземат 12 точки от талона.
До достигане на височина от 150 см детето трябва да ползва фабрично инсталираните предпазни колани на автомобила заедно със специална повдигаща седалка, т.нар. бустер. Причината е, че предпазните колани са проектирани за хора по-високи от 150 см. Ако детето е по-ниско и не ползва повдигаща седалка, коланът може да го нарани, както обясняват от Съюза на българските автомобилисти.
Задължително първото столче на детето трябва да е обратно на движението, уточнява специалистът по детски столчета и безопасност на децата в колата Милена Захариева от платформата „Деца на борда“. При това детето трябва да се вози обратно на движението не само като бебе, а възможно най-дълго. Причината – столчето с монтаж обратно на движението предпазва много по-добре при евентуален удар най-уязвимите части от детското тяло – глава и врат. При автомобилна катастрофа дете под 5-годишна възраст в столче за кола, обърнато напред, е пет пъти по-вероятно да бъде тежко ранено или убито, отколкото в столче, поставено обратно на движението.
Проучване на „Деца на борда“ показва и грешките на родителите спрямо безопасността в колата. От отговорите на респондентите на различни въпроси става ясно, че:
Когато детето седи в столчето си за кола, единственото, което го държи на място, са коланите. При столчетата с 3- или 5-точков колан е необходимо горната му част да бъде на нивото на раменете на детето, уточняват от „Деца на борда“.
След като се уверите, че коланите са на правилната височина, трябва да ги закопчаете и затегнете. Коланите не трябва да са много встрани, защото може да се изхлузят от раменете. Уверете се, че не можете да прещипете колана между пръстите си. От „Деца на борда“ обичат да напомнят – „Стягайте коланите толкова, колкото обичате детето“.
Снимка: Heycar
Щом става дума за закрепване на столчетата, автомобилите, произведени от 2006 г. насам, е по-вероятно да са оборудвани с ISOFIX система, която е изключително лесна и елиминира грешки. Столчето с ISOFIX се прикрепя директно към шасито на автомобила. А много детски седалки дори индикират в зелено или червено дали сте ги прикрепили правилно към ISOFIX точката. За автомобилите след 2014 г. вече е задължително всички модели със задни седалки да бъдат оборудвани с две или повече ISOFIX точки, напомнят от Съюза на българските автомобилисти.
И все пак, „Деца на борда“ обръщат внимание, че монтажът с ISOFIX не е по-сигурен по презумпция, единствено е по-лесен и с намален риск от грешки. Когато едно столче се е доказало в независими краштестове, то е правилно монтирано и детето е правилно обезопасено в него, няма значение дали монтажът е с ISOFIX или с автомобилния колан.
Още не сме свършили, скрол надолу
За децата на предната седалка се носят митове и легенди. Било незаконно. Опасно е. В закона се казва ясно, че е забранено, ако детето не е обезопасено с допълнителна седалка или столче.
Експертите от „Деца на борда“ уточняват, че е напълно законно да превозвате детето си на предната пасажерска седалка, но трябва да съобразите няколко фактора.
Противно на общоприетото мнение, предната пасажерска седалка се оказва съвсем подходящо място за децата, които се возят в столче обратно на движението, стига предната въздушна възглавница да е деактивирана. Според Шведска пътна администрация (TRAFIKVERKET), ако пътническата въздушна възглавница е изключена, няма разлика в безопасността при катастрофа между предните и задните седалки, когато детето се вози в столче обратно на движението. Към това се добавя и фактът, че ако шофьорът и детето са единствените в колата, то той ще е много по-концентриран в движението, ако вози детето до себе си, вместо когато се обръща постоянно назад, за да хвърля по един поглед на малкия пасажер.
От 2013 г. в Европейския съюз влезе в сила новият стандарт за детски седалки – Регламент 129, известен като i-Size. Той се прилага паралелно с предишния Регламент 44 (R44) до есента на 2024 г., когато го измества напълно, тъй като препоръките му са по-актуални и по-безопасни. Разликата е, че ако до 2024-та сте могли да избирали столче за кола, базирано на теглото на детето, то в новите норми се гледа по-скоро ръстът му. Столчетата за кола по стандарта i-Size се считат за по-безопасни, тъй като са с подобрена защита на главата и врата. Това е така, защото:
На 1 септември 2024 г. R44 официално излезе от употреба, което означава, че вече не е позволено да се произвеждат, тестват и продават столчета, произведени по този стандарт. Ако обаче вече имате такова столче, е напълно законно да продължите да го ползвате.
Старият и новият стандарт за безопасност
Съгласно регулациите на i-Size стандарта столчетата се разделят на следните групи:
Важно е да се отбележи, че някои столчета покриват по-широк диапазон от възрасти, като например от 40 до 150 см, и могат да се използват за по-дълъг период, но от „Деца на борда“ напомнят, че тъй като те не са създадено специално за нито един етап от развитието на детето, обичайно не са добър избор. Столчета покриват по-широк диапазон от височини, като например от 40 до 150 см, и могат да се използват за по-дълъг период.
Да возиш детето си безопасно не е въпрос на мода. А безопасността не е избор. Тя е отговорност. И обещание към най-ценните ни хора – децата, че няма да оставим нищо на случайността. Закопчайте коланите на детето. И умната. Някой ви чака да се приберете живи и здрави.
Текстът е създаден с подкрепата на Moto-Pfohe и Volvo.
Безопасността на децата зависи не само от столчето – тя започва още от самия автомобил. Съвременните технологии вече играят ключова роля в защитата на най-малките пътници. Най-новото електрическо Volvo EX90 е доказателство за това – най-безопасното Volvo, създавано някога. Моделът е оборудван с усъвършенствани сензори, камери и LiDar – технология, която вижда заобикалящия свят с изключителна точност, дори в тъмното или при лоши атмосферни условия.
Особено важна е и иновативната система за разбиране на водача, която следи внимателно за признаци на разсейване, сънливост или неадекватно поведение зад волана. Ако е необходимо, автомобилът може сам да забави, да спре и дори да извика помощ. Неслучайно тази система е отличена от списание TIME като едно от най-добрите изобретения за 2024 г.
