Станка е човекът зад Know How To Cook, самоук готвач, започнал с рецепта от оризови кюфтета със... суров ориз. Тя описва това като пълен провал. Но не спира с този опит. Записва се за кастинг на MasterChef, но проблемната ѝ бременност я спира да продължи нататък. Заради автоимунно заболяване изключва глутен и млечни продукти от менюто си. Вместо да се отчайва, че няма какво да яде, започва да планира. И така с годините започва да превръща хобито си в професия. И в нейния блог Know How To Cook и социални мрежи ще намерите нисковъглехидратни, палео, веган и вегетариански рецепти. С нея тук си говорим какво бързо, лесно и вкусно да сготвим на семейството и как всъщност се случва тази магия, без да висим цял ден в кухнята??
От тийнейджърските ми години си спомням, че обичах да готвя. Както и да експериментирам, въпреки че в началото не знаех абсолютно нищо за готвенето. Имах всякакви провали. Като кюфтета от ориз, но от суров ориз. Всъщност по-късно, когато започнах да живея сама в студентските си години, започнах все повече да готвя. Когато се преместих да живея със съпруга ми, се наложи да започна да записвам някъде рецептите, които приготвям за него, за да мога да ги повтарям. Защото обичайната ситуация вкъщи беше – „Сготви, моля ти се пак това, защото беше много вкусно“. Съответно аз го готвя пак и получавах отговора – „Ама това е различно, то не е като предишното“. Тогава започнах да си записвам рецептите. Първоначално мислех да е в тефтер. Но като програмист, реших вместо това да създам кулинарен блог, защото така ще имам лесен достъп до рецептите. Започнах на шега, без да имам някаква конкретна идея.
Просто създадох кулинарен блог, който да използвам като електронен тефтер за рецепти. Но когато започнах да се занимавам професионално с блогърството, вече бях спряла да работя като програмист, поради съвсем други причини.
В момента програмирането не ми липсва, защото покрай кулинарния блог имам много технически задачи, свързани с поддръжката му. Някаква част от знанията и уменията все още прилагам и ми помагат.
Имам заболяване на щитовидната жлеза – автоимунен тиреоидит на Хашимото. Заради това не консумирам глутен. А в много дълги периоди съм изключвала и други храни – млечните продукти, например. Отново по лекарска препоръка. Когато трябва да ограничавам най-много храни, сякаш се справям най-лесно.
Да готвиш без глутен в наши дни изобщо не е толкова сложно, но когато започнах с диетата през 2014 г. беше сложно. Тогава нямаше никакъв избор на безглутенови продукти. Изкарах не повече от два месеца на режим, защото наистина ми беше много трудно да се справям с намирането на алтернативи.
Тайната да се справиш с ограниченията е просто да имаш план и ясна идея. Да се насочиш към всичко онова, което ти е разрешено. Направих си списък с всички храни, които мога да ям. Това просто ми отвори очите. Какво голямо разнообразие имам пред себе си!? Но всъщност трябва да въведеш организация в ежедневието си, така че да си подготвен с храната, която може да ядеш. Защото вече сме толкова заети, че като огладнеем, сме склонни да посягаме към първата храна, която видим. На мен ми се е случвало не веднъж или два пъти.
Предизвикателствата не са едно или две. Трябва да усетиш какви са търсенията и очакванията на публиката. Защото създаването на кулинарно съдържание всъщност изглежда отстрани много приятно и лесно занимение. Просто влизаш в кухнята, готвиш нещо там набързо и го показваш в социалните мрежи. Но реално зад кадър има много, много предизвикателства. Най-голямото за мен е да остана автентична. Да покажа каква съм аз, да вложа моя личен почерк и всъщност да го съчетая с това, което съм. Потребителите и хората, които ме следват, имат очаквания към мен. Почти винаги при мен една рецепта се тества няколко пъти, докато стане готова за показване. Разбира се е много важно финалният резултат да е вкусен, да е удовлетворяващ. Да знаеш, че това, което предлагаш на хората, ще се получи така, както им обещаваш. Да го представиш ясно, лесно достъпно, да заснемеш апетитни кадри. Отнема много, много време и енергия. Нещо, което хората често не подозират.
Другото предизвикателство са социалните мрежи, които непрекъснато имат промяна в алгоритмите си. Нещо, което лично на мен ми е доста трудно. Защото наред с това да бъдеш добър кулинар, се налага да усвояваш и нови техники. Да се научиш как да бъдеш и оператор, монтажист, режисьор, продуцент. Всичко това е необходимо, за да представиш накрая на хората един наистина качествен продукт.
Открих, че за мен работи планирането на менюто и заготовки. И това много ме облекчава. Обикновено в събота планирам менюто за следващата седмица. В неделя си отделям няколко часа, в които приготвям заготовки, които да ме улеснят през седмицата. Например варива, зърнени храни, зеленчуци. Също така фризерът ми винаги е зареден с месо и зеленчуци, които лесно могат да се сложа във фурната, еърфрайър или мултикукър.
За мен планирането на меню вече е навик. Но ако трябва да споделя стъпките, първо правя план за седмицата. От гледна точка на това какви ангажименти имаме. След това питам останалите от семейството ми какво им се яде, за да го включа в менюто. Проверявам с какво разполагам в шкафовете и в хладилника, както и във фризера, за да мога да използвам в менюто продукти, които имам. След това сглобявам закуска, обяд и вечеря за всеки ден. В никакъв случай не е нужно човек да планира толкова стриктно. Може и просто да нахвърля няколко ястия на един лист. Не е нужно едно меню да изглежда като от ресторант със звезда Мишлен. То трябва да бъде достъпно и изпълнимо, така че да можем реално да го следваме.
Първото нещо, което бих ги посъветвала, е да не изискват прекалено много от себе си, защото не е нужно ястието да е перфектно. Нито да е сложно или да е времеемко. Защото здравословната храна не е нужно непременно да се готви сложно.
Здравословната храна всъщност е и балансирана, и вкусна, и съобразена със сезонността, както и с нуждите на семейството, с техния вкус и предпочитания. Здравословно ястие може да бъде печени зеленчуци с месо, яйца, супа от боб, нахут, може да бъде месо с ориз и салата. Обикновени ястия, с които сме отгледани и ние, но приготвени с подбрани съставки.
Много често към храната се подхожда с чувство на вина, със страх. А храната не трябва да бъде източник на стрес. Тя трябва да ни носи удоволствие.
А майките, които искат да готвят по-здравословно за децата си, могат да започнат с малки стъпки. Като например да добавят повече сезонни зеленчуци в менюто, да внасят повече разнообразие. За децата да заменят някои готови продукти със домашно приготвени такива, когато имат възможност.
Например барбекю сос, който купуват готов от магазина. Него много лесно могат да го приготвят вкъщи, не е нужно всеки път да го готвят. Може и веднъж в месеца да направят по-голямо количество и да го съхранят за следващи ястия. Също така могат да заменят бульоните на прах с домашно приготвен, който може да съхраняват във фризера. Това са малки стъпки, които постепенно ще направят голямата промяна в храненето.
Много често приготвям заготовки и имам например предварително сварени варива или печени зеленчуци, от които много бързо мога да направя вечеря. Макар и яйцата да са най-бързата опция вкъщи, те не са вариант, защото едното ми дете не им е особено голям почитател.
Много често готвя паста, когато бързам, просто защото имам подготвен готов доматен сос, който приготвям през лятото. И за мен остава да сваря пастата, да затопля соса, а понякога му добавям кайма и вечерята е готова.
В такива дни също често приготвям ориз със зеленчуци и пека месо. Бързи и прости неща.
Когато отделим време да помислим предварително за храната, да си подготвим дори някаква част от нея, след това имаме много по-осъзнат избор. Защото ние вече сме отделили време да помислим за това какво ще поднесем на семейството си. А не в последния момент да се сетим, когато вече сме гладни и притиснати от времето. Тогава много по-често посягаме към полуфабрикати, поръчваме готова храна. И не на последно място, също така е важно да включваме и децата в приготвянето на храната в нейния избор. Защото всъщност възпитаването на здравословни хранителни навици у децата минава през личния пример.
Още не сме свършили, скрол надолу
И двамата не харесват тиквички. Освен като крем супа, за която те не подозират, че е от тиквички. Но ние със съпруга ми много обичаме и за нас готвя редовно. Също така не харесват гъби, кисело зеле, чушки.
