Финландия е страна, богата на образователни реформи. Както на иновативни, така и на базисни. А те напълно са трансформили тяхната училищна система. Зубрят ли учениците в тъмни стаи и по роботизирани графици? Не. Стресират ли се заради матури, изпити, тестове? Никакъв шанс. Финландия води в класациите благодарение на практики, основани на здрав разум и холистична учебна среда. Която се стреми към равенство, а не към високи оценки. В материал на Световния икономически форум се описват 10-те причини, заради които образователната система на Финландия е по-добра от другите.
През годините Финландия е с едни от най-високите резултати в Програмата за международно оценяване на учениците (PISA). Тя е важен инструмент за измерване на образователните системи в световен мащаб. Редица други класации поставят финландската образователна система сред най-добрите в света.
Финландия се класира сред първите пет държави от Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по умения за творческо мислене на учениците, според констатациите на PISA за 2022 г. Освен това финландските ученици са постигнали високи резултати в последния сегмент на PISA, който се фокусира върху решаването на проблеми. Тестовете са насочени към практическо решаване на казуси във всекидневни ситуации, които не били пряко свързани с нито един учебен предмет.
Попълването на малки квадратчета с тикчета и отговарянето на предварително зададени въпроси предполага, че това е начин да се определи компетентността на ученика по даден предмет. Това, което често се случва, е, че учениците ще зубрят само за да преминат тест. А учителите ще преподават с единствената цел учениците да преминат този тест. Реално така знанието се изхвърля от уравнението.
Във Финландия няма стандартизирани тестове. Единственото изключение е тяхната матура. Която обаче е доброволен тест за учениците в края на гимназията. Всички деца в цяла Финландия се оценяват индивидуално, по система, определена от техния учител. Следенето на общия прогрес се извършва от Министерството на образованието, което взема извадки от различни училища.
Често обвиняваме учителите за ниските оценки на учениците. Понякога с право. Но във Финландия летвата е поставена толкова високо за преподавателите, че често няма причина да има строга система за „оценяване“. Паси Салберг, директор на Министерството на образованието на Финландия и автор на Finnish Lessons: What Can the World Learn from Educational Change in Finland, казва следното относно отговорността на учителите. „Няма дума за отговорност на финландски… Отчетността е нещо, което остава, когато отговорността я няма“.
От всички учители се изисква да имат магистърска степен, преди да влязат в професията. Програмите за обучение са най-строгите и селективни в цялата страна.
„Учителската професия е привлекателна за младите във Финландия. Те се считат за академични професионалисти. Активно участват в изготвянето на учебната програма, планирането на дигитални и физически учебни курсове. Освен това оценяват както собственото си преподаване, така и резултатите от обучението на своите ученици. Следователно качеството е гарантирано на ниво учители“, сподели за „Майко Мила“ финландският професор Яри Лавонен, водещ експерт в обучението на учители по природни науки. Преди дни той гостува по покана на МОН и Националният STEM център в България, като сподели своя 31-годишен опит в обучението на учители.
Ако учителят не се представя добре, отговорността на отделния директор е да направи нещо по въпроса. Концепцията за динамиката ученик-учител, която някога е била като тази на майстор към чирак, не може да се усили с няколко бюрократични проверки и стандартизирани мерки за тестване. Трябва да се работи индивидуално е мото на образователната система на Финландия.
Докато в повечето страни образователната система е едно голямо състезание, финландците я виждат по различен начин. Салберг цитира писател на име Самули Паронен, който казва, че: „Истинските победители не се състезават.“
По ирония на съдбата това отношение ги е поставило начело на международната сцена, без да се състезават. Образователната система на Финландия не се притеснява от изкуствени или произволни системи, базирани на заслуги. Няма списъци с най-добри училища или учители. Това не е среда на конкуренция. Вместо това сътрудничеството е норма.
Много училищни системи са толкова загрижени за повишаване на резултатите на учениците. Или в това учениците да разбират математиката и природните науки. Че са склонни да забравят, че ученикът трябва да е щастлив, а учебната среда хармонична и здравословна. Преди много години финландската училищна система имала нужда от сериозни реформи. Програмата, която правителството съставило, се фокусирала върху връщането към основите. Не става въпрос за отлични оценки или повишаване на резултатите. Вместо това те се стремяли да направят училищната среда по-справедливо място. От 80-те години на миналия век финландските преподаватели се съсредоточили върху превръщането на тези основи в приоритет. Образованието трябва да бъде инструмент за балансиране на социалното неравенство. Всички ученици получават безплатна храна в училищния стол. Лесен достъп до здравни грижи, психологическо консултиране. Индивидуално консултиране. Важен е ученикът в колективна среда на равенство.
И резултатите показват, че образователната система на Финландия успява в този аспект. През 2022 г. 77% от учениците във Финландия казват, че лесно се сприятеляват в училище (средно за всички 39 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - 76%). А 79% смятат, че принадлежат в средата в училището си (средно 75%). Междувременно само 13% съобщават, че се чувстват самотни в училище. А 12% се чустват аутсайдер ( средно 16% и 17%). В сравнение с 2018 г. чувството за принадлежност на учениците към училище във Финландия се е подобрило.
Тук финландците отново започват с промяна на много дребни детайли. Учениците започват училище, когато са на седем години. За разлика от други близки на тях страни, където децата започват едва на 4 години (например Нидерландия). Дава им се свобода в детските им години да не бъдат приковавани към задължително образование. Това е просто начин да оставите едно дете да бъде дете. До скоро задължителното образование, което финландците трябваше да имат, бе до девети клас или 16-годишна възраст. С реформа през 2021 г. те приеха реформа задължителното образование да е до 18-годишна възраст, както в България.
Още не сме свършили, скрол надолу
Събуждането рано, хващането на автобус и пътуването, участието в сутрешните и извънкласни занимания взимат времето и силите на един ученик. Добавете и факта, че някои училища започват първия си час рано сутрин. Учениците във Финландия обикновено започват училище някъде към 9:00 – 9:45 сутринта. Изследванията показват, че ранните часове са вредни за благосъстоянието и здравето на учениците. Финландските училища започват деня по-късно и обикновено приключват в 2:00 – 2:45 сутринта. Те имат по-дълги учебни часове и много по-дълги почивки между тях. Цялостната система няма за цел да „натъпква“ информация на своите ученици, а за да създаде среда на холистично обучение.
Не може eдин учител да очаква, че ще преподава на аудитория от непознати лица и същевременно ще се свърже индивидуално с всеки от тях. Затова учениците във Финландия често имат един и същ учител цели шест години от обучението си. През това време учителят може да влезе в ролята на наставник или дори на член на семейството. През тези години се изграждат взаимно доверие и свързване, така че и двете страни да се познават и уважават.
Всеки ученик има различни нужди и стил на учене. Финландските учители могат да отговорят на това изискване. Защото са разбрали особеностите и нуждите на всеки. Те могат точно да очертаят план на обучение и да се грижат за напредъка на ученика. Както и да им помогнат да постигнат целите си. А не да прескачат от учител на учител.
Страната предлага опции, еднакво изгодни за ученика, който иска да продължи образованието си след училище. Има опции с по-малка разлика помежду си. Като те могат да избират между висше образование в университет и търговски или професионален колеж. И двете могат да бъдат еднакво кариерно ориентирани. Във Финландия има тригодишна програма, която подготвя учениците за зрелостен тест, който определя приемането им в университет. Той обикновено се основава на специалностите, които са профилирали по време на престоя си в гимназията. След това има професионално образование - програма, която обучава ученици за различни кариери.
Има обща тенденция във Финландия - по-малко стрес, по-малко ненужни регламенти и повече грижа за ученика. Обикновено в училището във Финландия имат само няколко учебни часа на ден. С няколко хранения, извънучебни дейности и като цяло време за почивка. Междучасията са разпределени през целия ден на интервали от 15 до 20 минути. Когато децата могат да станат и да се протегнат, да излязат на чист въздух и да разпуснат. Подобна среда е нужна и на учителите. Във всички финландски училища има стаи за учители, където те могат да се отпуснат и да си починат. Да се подготвят за деня или просто да общуват един с друг. Учителите също са хора и трябва да бъдат функционални, за да могат да работят по най-добрия начин.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие учениците във Финландия имат най-малко домашни от всеки друг ученик в света. Те прекарват само половин час в писане на домашни или проекти за училище. Сумарно по-малко от три часа на седмица, според данните на ОИСР. Финландските ученици също нямат частни учители за допълнителни уроци. И все пак те превъзхождат културите, които имат токсична връзка училище и живот.
Без допълнителен стрес. Финландските ученици получават всичко, от което се нуждаят, за да се справят в училище. Без допълнителния натиск, който идва с отличните оценки по даден предмет. Без да се притесняват за оценки, те са в състояние да се съсредоточат върху истинската задача. Освен да учат, да а израснат като хора.
Във Финландия имат много практическо обучение. „Като например това в град Хелзинки, където училищата се ангажират както с природни, така и с градски райони, така че учениците да могат да изследват явления от реалния свят. Например да видят на практика какво е използване на енергийни ресурси, кръгова икономика и други“, допълва професор Яри Лавонен.
Преди два месеца Европейската комисия бе така любезна да попита гражданите на ЕС как им действа практиката стрелките на часовника да се местят с един час напред (назад) през шест месеца в годината, дали искат тя да бъде премахната и ако да, какъв вариант биха предпочели - постоянно лятно или зимно часово време.
Анкетата, за която вече писахме в Ще спрем ли да местим часовника напред-назад, приключи на 16 август, като в нея бяха отчетени 4.6 милиона мнения. Това е най-големият брой отговори, получаван някога при обществена консултация на ЕК.
И въпреки че допитването няма силата на референдум или официално гласуване, а просто беше начин ЕК да се консултира с гражданите, посланието е категорично:
84% от европейците не желаят повече стрелките на часовниците да бъдат местени, а от тях повечето предпочитат да се запази за постоянно лятното часово време, показва анализът на ЕК.
"Когато се допитваме до гражданите по даден въпрос, трябва после да направим онова, което те искат", заяви вчера председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Еврокомисарят по транспорта Виолета Булц съобщи, че ЕК ще изготви законодателно предложение до Европейския парламент и до Съвета, които след това заедно ще вземат решение.
Според предварителните резултати от анкетата, публикувани в "Дневник", над 80% от българите са подкрепили премахването на смяната на часовото време. Най-голям процент желаещи това да спре има във Финландия и Полша (и двете по 95%), а най-малък - в Гърция (44%).
Най-много са гласувалите в Германия (3.79% от населението), следвана от Австрия (2.94%) и Люксембург (1.78%), а най-малко - във Великобритания (0.02%), Румъния и Италия (0.04%). В България са гласували 0.18%.
Практиката с местенето на стрелките на часовника по два пъти в годината е въведено в няколко европейски страни с цел да се пести енергия през Първата световна война. Тя става популярна в много страни по време на енергийните кризи през 70-те години на миналия век и за да сложи край на вариациите в различните държави, през 1996 г. ЕС уеднаквява стандарта и сега всички европейци местим стрелките с един час напред в последната неделя на март и ги връщаме в последната неделя на октомври.
Съвременните критици на тази практика обаче цитират проучвания, според които ползите за енергоспестяването в днешно време са или малки, или изобщо няма такива. Също така местенето на стрелките увеличава потреблението на ток и нарушава всекидневния ритъм на хората, което води до проблеми със здравето в дългосрочен план. Подобни мнения са изразени от и 76% от хората, участвали в анкетата на ЕК.
Темата със смяната на часовото време стана особено актуална след като миналата година парламентът на Финландия заяви, че цялата тази хамалогия буквално разболява гражданите. Още преди това и Литва обяви, че ще поиска отмяна на правилото за смяна на часовото време, идеята срещна подкрепа и в Швеция, Полша и Естония.
Според европейските правила обаче няма как само определени страни да спрат да въртят часовниците си, правилото трябва да е единно. Остава само да изчакаме Европейският парламент да обърне внимание на искането на милионите хора, според които упражненията със стрелките не им пестят енергията, а още повече им я изцеждат.
