Започваме този списък с уговорката, че е ПРИМЕРЕН. Във всяко училище той може да варира според субективна учителска преценка, така че все пак е добре да изчакате родителската среща (ако още не е минала) и тогава да пазарувате. Но сме напълно наясно, че родителите на първокласниците са по-превъзбудени от самите първокласници, като едно от нещата, които вероятно много силно ви вълнуват, е КОЛКО ЩЕ СТРУВА ВСИЧКО???
Наскоро попаднахме на смешка в социалните мрежи, че майка отказва да отиде на родителската среща, защото предпочита да спести парите, които неизменно ще ѝ бъдат поискани за едно или друго, за почивка в Гърция. Е, извън шегата, според Конституцията образованието е задължително до 16-годишна възраст, така че няма мърдане. Но… към списъка. ПРИМЕРНИЯТ СПИСЪК.
Какво пропускаме? Допълнете от вашия опит.
Ваканцията дойде, а с нея стана време и за… Не, не за почивка, никак не се обърквайте. Кой дава така смело отмора и мързел в българското образование! За списъците отваряме думата. Не списъка за пазар, пак се отнесохте. Отваряме списъка с препоръчително задължителните книги за четене. Струва ви се, че почти не се е променил от времето, когато вие сте били ученици ли? А това е било преди 20 години ли?
В такъв случай ви предлагаме една интересна алтернатива, защото ако някоя система е решила да тъпче на едно място десетилетия наред, вие необходимо ли е да сте толкова назадничави?
Допитахме се до Зорница Христова от издателство „Точица“. Ето ги нейните препоръки за лятно четене за най-малките ученици, разпределени по класове, и ситуирани встрани от традиционния задължителен списък.
Лоран Моро, „За какво мислиш?“
И кратките книги могат да бъдат дълбоки и красиви. „За какво мислиш?“ ни помага да надникнем в мислите на хората. Да си представим техния вътрешен свят. И така, може би, да се научим да се поставяме на тяхно място. Освен това е просто изключително красива и забавна.
Себастиан Мешенмьозер, „Гордън и Тапира“
Как можем да сме приятели, когато сме толкова различни? Попитайте свръхподредения пингвин и свръхразхвърляния тапир. Може би все пак има начин да запазим удоволствието от общуването?
Зорница Христова, „Мил домашен комар“
Смешна история за приятелството, музиката и един шумен, гръмогласен провал. Или може би не? Може би приятелствата нямат нужда да са съвършени, за да бъдат щастливи?
Награда „Константин Константинов“ за най-добър илюстратор за 2025 г. за Ясен Григоров.
Тон Телехен, „Рожденият ден на катерицата и други истории“
Лятната ваканция е празник! А тази книга е за празниците – как мечтаем за тях, как треперим в очакване, как се опитваме да ги запазим, за да можем да ги преживеем наново. Също като летните дни, нали?
Милите и закачливи истории на Тон Телехен съдържат най-необикновените торти на света и нещо, което само охлювът и жирафът могат да разберат. Както и една малка черна кутийка, в която да приберем най-хубавите си дни.
Тон Телехен, „Писма до всеки и до всички“
Топла и човешка книга за общуването под формата на писма, които животните герои могат да напишат до всеки. И един до друг, и до масата, на която пишат, и до слънцето… И през техните искрени опити да намерят най-верните думи се замисляме какво всъщност кара едно писмо да стигне до сърцето на получателя си. И какво имаме да си кажем.
Юрис Звиргздинш, „За рева на лъва“
Олеле! Лъвът в зоологическата градина си е изгубил рева. И има опасност да го пенсионират!
За щастие, на помощ се притичат трима приятели – момиченцето Раса, неговото куче Зоро и плюшеното мече Тобиас. Тримата заедно се захващат да събират звуци за нов рев – първо от шума на домакинските уреди, после от рева на коли и лай на кучета, после…
Юрис Звиргздинш е сред най-обичаните и популярни латвийски автори, а мечето Тобиас е неговият любим герой.
Още не сме свършили, скрол надолу
Има толкова много въпроси, на които училището не успява да отговори! Дошло ли е времето на машините и какво значи да си човек точно сега? Как да разпознаем истината от лъжата – и защо изобщо съществуват лъжи? Трябва ли да се отчайваме от провала – или има полза и от него? А трябва ли да променяме същността си, за да си намерим приятели?
Тази умна и забавна поредица не дава готови отговори, а насърчава децата да мислят. Дава им „храна за размисъл“ – както подобава на истински „философски закуски“. Последните заглавия са „Машините и хората“, „Истината и лъжата“ и „Смехът и сълзите“.
Знаете ли, че почти всички исландци си подаряват книга за Коледа? Коледата се промъква с тихи стъпки и преди да сте попаднали в празничната виелица и да не можете да откриете сред претъпканите витрини подходящия подарък, ние сме се погрижили да попаднете на единствения, който може да бъде отворен много пъти всеки ден от годината. И не само да бъде отворен, но и да потънете в него и да прекарате часове. С него можете да изживеете поне още няколко живота и да пътешествате, без да си покажете носа навън.
Книгата все пак си остава подаръка, чиито батерии винаги работят и не се чупи на първата игра.
За да не се лутате сред над 9000 хиляди заглавия, издадени само тази година, ние питахме Деси Алексиева от Fox book café какви книги да изберем за децата тази Коледа. Тя подготви един спретнат списък със заглавия, подходящи за деца до 7-годишна възраст. Всички могат да бъдат поръчани от онлайн книжарницата на Fox book café или да ги намерите на място на ул. “Гладстон” 32.
Стопляща сърцето история за най-важния подарък, който можем да дадем и не се купува с пари – приятелството. Подходяща за деца от 3 до 6 години, тази римувана приказка ги учи, че невинаги подаръците са предмети и че най-хубавата Коледа е винаги споделената.
Казват, че по Коледа се случват чудеса – желанията се сбъдват, онова, за което сме мечтали, става възможно. Невероятните коледни преживелици на Петсън и Финдъс ще ни помогнат и ние да се убедим в това, да повярваме в себе си, да станем по-добри. Ако все още не познавате тези двама веселяци Петсън и Финдъс, Коледа е чудесен момент да се запознаете с тях и техните весели истории. (Между другото, Финдъс е котараче, което винаги умее да изненадва своя приятел Петсън, както само котките го умеят.)
Можете да видите и другите истории на двамата приятели тук. Историята е подходяща за деца над 3 години и за повечето възрастни.
Ако обичате книгите, които са направени като адвент календар с 24 (и половина) истории, то със сигурност тази ще ви хареса. В нея ще откриете:
4. “Зимна приказка”
Ето и още една история за приятелството. Колкото и Мецана да иска да се включи в празненството за Коледа, все пак тя и Мечо заспиват. Какво ли ще се случи с коледните им подаръци? Прочетете в римуваната “Зимна приказка” на издателство “Лисиче”.
Не мога да не включа в любимите си коледни истории и изключително нежната книга с изящните илюстрации на Емили Сътън.
Във Fox book café имаме Книжен адвент календар, в който сме включили 24 различни коледни книги, подходящи за всички малки любители на Коледа.
Но ако не сте на коледна вълна, можете да погледнете още няколко заглавия, които много обичаме. Имме пълна колекция с римуваните истории на Джулия Доналдсън, преведени брилянтно на български от Рицаря на книгата Мария Донева. А тук е нашата колекция от книги на изключително талантливата авторка и илюстраторка Евгения Войнова.
И понеже знаем, че децата растат, очаквайте и нашите препоръки за по-големи деца и книги за възрастни.
Кога детството се превърна в списък с „преживявания“, пита Джени Евънс от ScaryMommy. И предупреждава, че вече имаме двоен проблем с FOMO (fear of missing out) - перманентната тревога, че пропускаме нещо много яко, докато приятелите ни в социалните мрежи правят челни стойки на остров на другия край на света... Защото я пренасяме и върху децата си.
Наскоро четох статия в едни блог, чиято авторка обясняваше, че с мъжа си са решили да изплатят ипотеката на дома си по-рано и затова са отложили ваканцията с детето в Disney World. Майката разглеждаше това решение като огромна жертва, споделяйки: "убива ме мисълта, че моето 3-годишно момче ще пропусне това приключение"..,.
Еха.
Няма значение, че едно 3-годишно дете няма да си спомня нищо за ваканцията в Дисни следващата година. Няма значение, че то ще бъде също толкова щастливо да издухва сапунени мехурчета и да тича босо в парка.
Разбира се, няма нищо лошо в Disney World. Но открих, че имаме сериозен проблем с FOMO - пипалата на този страх, че пропускаме живота, стигат и до децата ни.
Кога детството се превърна в списък с „преживявания“? Струва ми се, че подхождаме към родителството като академици към свръхнадарени деца, поставяйки ги в ускорена програма по преживяване на сложни и скъпи приключения.
Знам, че правим това от любов към децата си, но трябва да спрем веднага. Целта на родителските грижи не е презадоволяването на децата, така че още на 18 години те вече да са отметнали всичко в списъка "101 неща, които трябва да направиш преди да се пенсионираш".
Наистина ли е нужно да "наблъскаме" в период от 18 години всички прекрасни неща, които смятаме, че децата ни трябва да изпитат? Не е ли нашата най-важна работа да ги накараме да се чувстват сигурни и обичани?
Ако искате да отидете на фантастична ваканции и можете да си го позволите - направете го, това е прекрасно. Но моля ви, не се чувствайте така, сякаш детето ви пропуска нещо много важно, ако в момента нямате средства за такава ваканция. Няма официален списък на нещата, които хлапетата трябва да направят или видят, за да имат щастливо детство. А дори и да сте попадали на класация тип "101 удивителни неща, които вашите деца трябва да направят, преди да пораснат", не всички преживявания, които развиват характера на детето, могат да бъдат намерени в нея.
Не забравяйте, че отглеждате деца, а не съставяте автобиография. И че възпитанието на добри, сигурни и здрави хора може да стане със серия от малки пътешествия и приключения, без да включва задължително грандиозна ваканция в Disney World.
Да, вероятно, когато през есента децата ни се върнат на училище, това, което едни са правили през ваканцията, ще се стори много обикновено и скучно на други. Но това не е драма. Заради пари, разстояния, семейни обстоятелства или сто други причини, децата ни ще “пропускат” много неща, които бихме искали да изпитат. Но ако те растат, знаейки, че са обичани, със сигурност сте им дали най-важното нещо на света.
Още:
По повод 24 май и наближаващия край на учебната година, когато децата ще получат летния списък със задължителна литература, попитахме петима души, на чийто вкус напълно се доверяваме, кои за тях са важните детски класики и какво извън препоръчваната от МОН литература четат с децата си. В текста по-долу ще срещнете както любими свои истории, така и нови заглавия, които може би още не сте отваряли, включително за най-малките, които още не четат сами.
ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ, писател, главен редактор на ИК „Сиела“, баща на две дъщери – на 3 и на 25 г.
„Когато се сетя за Том Сойер, ми замирисва на лятна ваканция.“
От "задължителните" книги препоръчвам Приключенията на Том Сойер на Марк Твен. А също и Приключенията на Хъкълбери Фин. Защото тези двамата вечни хлапаци са едновременно и забавни, и опасни, а и винаги от тях можеш да научиш нещо. Когато се сетя за Том Сойер, ми замирисва на лятна ваканция.
От "незадължителната" литература: Тими Провала на Стефан Пастис – защото е забавна серия от книги с илюстрации (за деца на 8-12 г.). Разказва необикновената история на момче, което има въображаема детективска агенция, невидим за останалите полярен мечок приятел, вечно работеща майка и разбира се враг – една зубрачка. Тими се стреми към величие, а постоянно трябва да се справя със ситуации. Авторът е и илюстратор, обикаля света, бил е в България и децата го обичат, защото книгите му ги учат, че да си различен не е провал, а понякога дори води към величие!
ДИАНА АЛЕКСИЕВА, журналист, създател на сайта interview.to, майка на момче на 8 г. и момиче на 6 г.
„Като деца с една приятелка гледахме през бинокъл съседните покриви и виждахме за секунди онзи "красив, много умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си."
Карлсон, който живее на покрива е книга за всички деца и всички времена. Препоръчвам я от сърце, защото е история за приятелството, за необикновените неща, за децата, за летенето и приземяването, за детските домашни революции, за самотата, за срещите, за забранените и позволените неща. Това го разбрах по-късно. Сигурно съм я препрочитала десетки пъти.
Спомням си, че с една приятелка (баща ѝ имаше бинокъл) стояхме на балкона и се взирахме в съседните покриви, в небето около тях. И така, почти за секунда, някоя от нас виждаше перка, летящ обект, дебело човече, с няколко думи "красив, много умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си". Астрид Линдгрен е една от най-великите писателки на всички времена, тя познава отлично детската душа, а перото и е леко и увлекателно. С две ръце гласувам за всички нейни книги.
От книгите, извън обичайните списъци, препоръчвам Приключенията на Петсън и Финдъс. Поредица за по-малките деца (6-7-8 годишни), макар че аз я открих, когато децата ми бяха по-малки и оттогава не се разделяме с нея. Това са тънки книжки с много красиви и детайлни илюстрации, които разказват историите на самотен възрастен човек, живеещ в едно норвежко село. Някой оставя пред вратата му кашон с малко коте вътре. Това е Финдъс - котарак, който може да говори. Отново книга за едно необикновено приятелство. Историите са едновременно смешни, увлекателни, понякога тъжни, често героите уж в ежедневни ситуации се забъркват в ужасно сложни неща и дори приготвянето на палачинкова торта може да се превърне в истински екшън. И макар да сме ги чели десетки пъти, когато вечер трябва да изберем книги за четене, историите за Петсън и Финдъс често са сред тях. Преди две години излезе и игрален филм по историите - също доста приятен. Препоръчвам на МОН.
БОЯН ЮРУКОВ, блогър, IT специалист, баща на дъщеря на 5 г.
"Ян Биниян кара дъщеря ми да си фантазира и да задава повече въпроси."
Дъщеря ми е още малко и ѝ четем приказки. От класиките много се радва на Ян Бибиян. Кара я да си фантазира и да задава повече въпроси за неща, които иначе не бихме седнали да ѝ обясняваме.
От новите приказки намирам Дъж и Кап на Лодката за много ценна. Четем я често. Помага да се повдигне въпроса за търпението, тъгата и емоциите като цяло. Отделно ѝ е интересно как водата помага на растенията да растат и как се върти в природата, за да стигне там, откъдето е тръгнала. Доста неща са сбити в един иначе кратък разказ.
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА, съсобственик на кафе-книжарница FOX Book Café, майка на деца (две момичета – на 19 и 12 г. и три момчета – на 14, 10 и 3 г.)
"Дъщеря ми се казваше Прасчо като малка, а аз, разбира се, бях Пух."
Детската библиотека вкъщи има над 500 заглавия. А тъй като и работата ми е свързана с книги, всекидневно разглеждам или чета по 7-8 издания. Не мисля обаче, че количеството е това, което има значение. По-важното е какво и как четем.
Не мога да препоръчам само една детска класика и ще си позволя да предложа 3 важни книги.
Започвам с Малкият принц. Няма друга книга, за която да имам толкова ясен спомен кога съм я прочела за първи път – на 9. Дали защото се впечатлих от това, че някой възрастен толкова добре разбира децата и какво се случва в сърцата им, или защото ме накара да се замисля за приятелството и любовта – книгата успя да ме плени с първото прочитане. През годините, особено като ученичка, доста често я препрочитах, за да си припомня една или друга мисъл. А и ужасно заобичах лисицата, нейната философия за приятелството и “опитомяването”. Цялата книга е едно човекопознание, което ни дарява с много любов.
Втората класика, която бих препоръчала, е Мечо Пух. Тази история за мечето с много малко ум е отново книга за приятелството, себеприемането и приемането на другите. Това е книгата, която най-много е разсмивала децата ми от най-ранна възраст. По тази причина съм я чела сигурно около 20 пъти и самоиронията на героите продължава да ме се забавлява. Дори моята най-голяма дъщеря се казваше Прасчо като малка, а аз, разбира се, бях Пух.
Емил от Льонеберя допълва моя топ 3. Освен, че е богата на весели истории, книгата ни припомня какви трябва да бъдем като родители. Емил лично на мен и на моите деца ни е донесъл много смях и доста поводи да си говорим. Авторката Астрид Линдгрен е първата в Швеция, която се обявява срещу физическото наказание на деца. Нейното застъпничество води до коренна промяна на шведското общество в отношението към децата и до забрана на насилието над деца.
Ако трябва да препоръчам супер нова съвременна книга, това е Пакс на Сара Пенипакър - история за едно момче (Питър) и неговото лисиче (Пакс). Започва с това как войната и евакуацията принуждават момчето да изостави своя верен приятел. Докато търси начин как да преодолее 300 км, за да се върне при своето лисиче, то трябва да се научи да оцелява в дивата природа. Това е трогателна книга за любовта, емпатията и пътя един към друг, която показва, че понякога нещата, които изглеждат разделени, са всъщност свързани.
Детската литература се променя доста в последните години в няколко посоки. Все по-често темите са свързани с приемането на различните хора и възпитанието в емпатия, както и с приемането на себе си - все важна част от детството и израстването на децата ни като отговорни възрастни.
Наскоро свалихме от тавана книги, подходящи за най-малкия ми син (на 3 г.), и видях огромната разлика между днешните издания и тези отпреди 10 години. Днес книгите са с все по-качествена изработка, хубави илюстрации и графично оформление. Времето на евтината полиграфия отмина и хората се научиха да инвестират в добре изработени книги, които възпитават и художествен вкус у децата.
МАРИЯ КАСИМОВА, журналист, писателка, майка на две дъщери на 19 и 25 г.
"Преживях Алиса в страната на чудесата в 3D по време на голямото земетресение през 1977 г."
Препоръчвам Копче за сън на Валери Петров. Заради котката Мърла и момченцето Оги, което не иска да спи. Заради техните приключения, които преживявах всеки път, когато мама ми четеше.
Ръдиард Киплинг и неговата Книга за джунглата, заради оживелите животни, които приличат на хора.
Алиса в страната на чудесата на Луис Карол, защото съм я преживявала в 3D по време на голямото земетресение през 1977 г. Мама ми я четеше, когато всичко започна, и аз приех нещата спокойно, защото бях убедена, че всичко си е част от историята - клатенето на стените, лашкането на вратите, падащите предмети, майка ми, която търчи напред-назад, и ми вика "Ела тук… не, не, нееее, стой там… ела тук… а, неееее, стой там…"
Евелина Маринова ни изпрати този текст, за да обсъдим въпрос, който избягваме - смъртта. Но не за да се вайкаме, а напротив – за да улесним поне малко любимите хора, които ще останат след нас.
Ева решава да направи списък с основни въпроси, чиито отговори близките ни биха искали да знаят, когато нас вече ни няма, след като за период, по-кратък от година, губи родителите си и съпруга си. Той съдържа конкретни неща, които неизбежно трябва да се свършат около приключването на земния ни път, и за които трябва да се вземат навременни решения, способни да обърнат психически всеки от нас с хастара навън.
Този текст не е тъжен, той е просто предвидливо реалистичен. Защото най-сигурното нещо на света е, че всички ще умрем. Неизбежно е и е просто факт като този, че сме се родили.
Причината за него: наложи ми се челно да се сблъсквам с внезапната смърт на любими хора и в моментите на най-голямо вцепенение и объркване да вземам решения за важни и много на брой неща.
Когато майка ми си отиде, бяхме няколко души накуп и решенията бяха колективни. С баща ми - също. Но когато си отиде мъжът ми, решенията трябваше да взема аз. Еднолично. Без с него да сме ги обсъждали никога преди това. Нито веднъж не ни е хрумвало да си поговорим кой как иска да бъде изпратен, какви са му вижданията по въпроса с кремирането, какво да се случи след това. Трябваше да гадая. Буквално.
А след това... След това разбрах колко много всъщност не знам и колко още подробности ми се губят. Веднъж, например, си бърниках във фабричните настройки на телефона и трябваше да се вържа отново към безжичния интернет. Винаги той се е занимавал с техниката у дома и се оказа, че не знам паролата за wi-fi. Не можех да вляза в собствения си интернет в собствения си дом - адски безпомощен момент.
Или пък въпросът с вещите. Или, когато смятах, че всичките ни снимки за последните десет години са безвъзвратно изгубени.
Изобщо, всички онези неща, които можем да си спестим с един разговор и десет написани реда.
Години след това най-сетне се сритах сама по кокалчетата и реших да отворя темата за умирането като за нещо предстоящо на всеки един от нас. Прагматично и без излишен драматизъм.
Предполагам, че не съм единствената. Затова направих кратък списък, който всеки от нас може да попълни и да остави при доверен човек. За Онзи момент, за който никой не иска да говори.
А трябва да се говори. Смъртта е част от живота. И всички ние би трябвало да имаме думата поне за малка част от времето, когато вече не сме на този свят. И, повярвайте ми, близките ви ще ви бъдат благодарни за това!
Какво искате да се случи след смъртта ви?
-- Първото решение, което трябва да вземете сами, а не да оставяте на близките си, е дали искате да бъдете донори на органи, при евентуална ситуация. Разбира се, животът е непредвидим, но все пак, за хората, които ви обичат, би било по-лесно да се съобразят с вашето желание. Или поне да са наясно какво е то.
-- Искате да ви погребат, или да ви кремират? Искате да ви изпратят в определена църква или на друго място? Ако ви кремират, какво искате да се случи с останките ви след това? Ако ви погребат – искате ли да сте в специални за вас дрехи? Има ли нещо конкретно, което искате да се напише на надгробния ви камък?
-- Искате ли близките ви да направят нещо различно от това, до което ще стигнат сами като идея? Да се съберат на място, което сте обичали; да пуснат определена ваша любима песен; да приготвят или просто набавят нещо конкретно за ядене, просто защото имате общи спомени, свързани с него и т.н.
Какви насоки искате да дадете за отглеждането на децата си, в случай че нещо се случи с вас,а те са все още малки?
Имат тези и тези алергии; вземат това лекарство в тези случаи; този подход им действа най-успокояващо в конкретна ситуация; не се разделят с тази играчка; лягат си в толкова часа, иначе стават раздразнителни; ходят на училище с тези любими съученици; тренират спорт в толкова часа, посещават уроци в онази школа.
Как искате близките ви да се погрижат за домашния ви любимец?
Има ли някакви конкретни насоки, от които ще имат нужда? (Например паспортът на кучето стои еди-къде-си, яде в този и този час, разхожда се с тази дреха, или пък – да го гледа Този човек, защото знам, че двамата ще се разберат чудесно.
Какво искате да се случи с вещите ви след смъртта ви?
Имате ли някъде, освен вкъщи, вещи, за които някой трябва да се погрижи?
Имате ли вещи, които искате да вземе точно определен ваш близък човек?
Какво искате да се случи с останалите ви неща - да бъдат дарени/изхвърлени/унищожени? На кого? От кого?
Базова информация, без която на любимите ви хора ще им е трудно да се справят с ежедневни ситуации, а вероятно само вие знаете:
-- Как се отключва телефонът ви/компютърът?
-- Каква е паролата за интернета? А кой е доставчикът му?
-- Имате ли банкови сметки и кои/къде са те?
-- Имате ли акаунти в социалните мрежи, които трябва да бъдат закрити? Тук пишете юзър и паролите за тях. Паролата за основния ви имейл адрес би била много полезна, тъй като през него може да се влезе в много от ползваните от вас платформи, а на него могат да се получават и нови пароли за местата, в които сте го регистрирали.
-- Имали хора, фирми, или институции, на които дължите пари/чакат ви за завършване на проекти/имате важни уговорки?
Какво послание искате да оставите на хората, които ще останат след вас?
Личните ми отговори на тези въпроси, както и писма, много писма, са в една тетрадка. Вече имам идеи къде да я оставя.
Някои неща съм записала с молив - все пак не съм решила да умирам утре, искам да мога да ги пренапиша.
Планирам дълъг и щастлив живот за себе си.
Просто искам да улесня този на другите. Поне малко.
Обикновено Диляна Георгиева пише за пътешествия, но този път е решила да смени темата и да напише списък с изводи, до които стига по време на най-екзотичното си приключение - бременността.
След първоначалната грандиозна еуфория от новината и насълзени очи на изгрев слънце през един майски ден, аз съм най-щастливата жена на света или поне в кооперацията до Женски пазар. Първо - с мъжа ми Слав ще имаме бебе (още не знаехме, че са две) и второ - аз съм супер.
Чувствам се всесилна, всеможеща и всевиждаща. Освен че ще съм красива бременна, вероятно ще съм и доста продуктивна. Сега е моментът да разкрия всички свои таланти, способности и свръх интелигентност.
По време на бременност се затъпява
Имам планове за няколко работни проекта. Единият е травъл блог с полезни съвети и информация, като тук ще си партнираме със Слав. Другият е яка идея за нов бранд, по който ще действаме с моя колежка. Отделно си остава и ежедневната ми работа като супер маркетинг спец. Със сигурност ще изчета дузина книги и половината ще са професионално ориентирани. Да не забравя и „Хари Потър“, дето Слав все ме натиска да прочета.
Нищо подобно не се случва. Малко след като забременявам, мозъкът ми спира да функционира и отива в Панама да пие коктейли. Зарязва ме сама с разни планове, за които се оказвам тотално неподготвена.
Травъл блогът се сгромолясва с гръм и трясък след няколко разговора на висок тон със Слав. Той, видите ли, не може да разбере какво ми пречи да пиша по 3 статии седмично, всяка от които по минимум 2 хиляди думи. Ами, пречи ми. Това е много работа, събиране на информация и сглобяването й в граматически правилен и евентуално интересен текст. 3 статии седмично по 2 хиляди думи са 6 хиляди думи. И това при положение, че на моменти не съм сигурна, че мога да си напиша името без правописна грешка.
Единственото нещо, което ми се прави, е да гледам как Еркюл Поаро разплита сложни случаи по света. И да се впечатлявам или сърдя на участниците в Naked & Afraid.
С другите ми велики проекти нещата протичат по сходен начин. Тотално губя интерес към своето развитие като професионалист, блогър и открояваща се обществена личност. Книги прочитам точно нула.
Възможно е да станеш непоносима за околните
Тази точка трябва да я напише Слав. Аз не мога да пресъздам образа на новонастанилото се в дома ни мрънкащо създание (сиреч аз), с което му се налага да поживее няколко месеца.
Моята киселост нараства пропорционално на напредващата ми бременност. Всичко ме дразни и рядко съм доволна. Времето се разваля - много съм недоволна. Времето се оправя - става ми супер горещо и се чувствам отвратително. Мрънка ми се и не се притеснявам да го правя. Признавам, че има моменти, в които даже и аз усещам колко съм неприятна и ми идва да си отхапя главата и звучно да я изплюя.
По някое време ни се налага да сменим жилището и да пренесем един тон багаж. Слав цял ден мъкне торби и кашони. Докато той извършва усърдна физическа активност, аз почиствам тук-там с един парцал и пуфтя недоволно. Най-сетне идва моментът да си легна и да си почина. Матракът в новата къща е отвратителен. Абсурд. Не мога да спя на него. Започвам да крещя и да се оплаквам. Часът е 11 вечерта. Слав тръгва към Метро за нов матрак. Доста късно се връща. Аз не спя и раздразнено си чакам новия матрак. Малко по-късно той ми казва: „Обмислях дали да се прибирам тая вечер или да остана да спя в Метро.“
Не приличаш на моделите, които рекламират дрехи за бременни
Качвам 20 и няколко килограма. Колко точно не знам, защото, когато кантарът показва плюс 20 килограма, аз категорично решавам, че няма да се меря повече. Това обаче не ми пречи да продължавам да си представям как мога да съм красива и секси като бременна.
Много от дрехите си набавям от секънд хенд магазини или от приятели. Да не говорим, че дрехите за бременни са дразнещо скъпи. Обаче си имам своите моменти, в които ми се приисква да си купя нещо по-така, с което да изглеждам по-иначе.
В продължение на 5 часа и половина ожесточено се ровя в чуждестранен сайт с дрехи за бременни. Моделите, които ги демонстрират, са със сладки овални коремчета и малки дупенца. Екзалтирано си поръчвам 3 рокли. Когато новите ми фешън придобивки пристигат, моментално се натъпквам в едната рокля. Хм. Не приличам много на къдрокосата мулатка от сайта. Все пак се изпъчвам гордо и се дотътрузвам до кабинета на Слав. Решена съм да дефилирам пред него по-секси от всякога. Влизам драматично, със загадъчна усмивка на лицето. Мълчание. Страхливо и тихичко: „Струва ми се, че ти е малка…“
Каквооооо!!!??!! Той май ми казва, че съм прасе. Отивам пак пред огледалото. Оглеждам се внимателно от всички страни. Дупето ми ме гледа отсреща и някак странно ми напомня за любимия ми Дон Домат. Прасците ми са като на пехотинец. Тц, май вярно не изглеждам секси. На следващия ден връщам всичко, освен една черна рокля, която със сигурност ме вталява.
Може да ти отстъпят място в градския транспорт, може и да не ти отстъпят
В София градският транспорт се дели на две, различни от познатите ми подгрупи:
-- Градски транспорт, в който ти отстъпват място: метрото
Когато се материализираш с бременен корем в мотрисата, винаги ще седнеш. Още не съм се качила и вече трима души са скочили от седалките си. Все едно мен са чакали. Тия хора сигурно изпитват известен дискомфорт по време на пътуването си. Струва ми се, че непрекъснато са нащрек кога ще се качи бременна жена или майка с дете. В метрото е въпрос на престиж да отстъпиш място. Демонстрираш хем възпитание, хем западен модел.
-- Градски транспорт, в който не ти отстъпват място: трамваите
Тук е съвсем различно. Понеже се виждам отдалеч, няма как да остана незабелязана. В трамвая бременните въздействат на пътниците по съвършено различен начин. Ние сме един вид стимулант за извършване на друга дейност, било то съзерцаване на природата през прозореца или усърдно ровене в телефона.
Винаги закъсняваш
Аз и моята прословута точност, с която се хваля наляво и надясно, изфирясва заедно с мозъка ми. Като дъщеря на военен, съм обучена на точност до секундата. Страшно се дразня някой да ми закъснява. Аз винаги съм точна. Освен, когато забременях.
Закъснение от 15 минути изобщо не го броя. Половин час закъснение леко ме тревожи, но не дотам, че да се разбързам. Когато ми предстои среща, започвам да се подготвям в последния момент. Върша всичко бавно, без никакво напрежение. Само преди няколко месеца, ако неочаквано се случеше да закъснявам с 5 минути, пулсът ми се ускоряваше, пишех SMS-и и се изпотявах от извинения. Сега закъснявам по-ведра и спокойна от всякога.
Окосмяваш се на неочаквани места
Това е нещо, за което изобщо не съм подготвена. Една сутрин докато гордо се радвам на огромния си, близнашки корем, Слав лежи до мен и възкликва изненадано: „Какви косми имаш на корема!“ Поглеждам и о, ужас! Не фин мъх, а дълги косми са изникнали по коремчето ми. Хубава работа. Освен два живота, се оказва, че отглеждам и други форми на живот. Добре, така да е. Ще поема и този ангажимент. Дано да се махне обаче след раждането.
По време на бременност се чувстваш страхотно въпреки всичко
Въпреки всичко изброено и неизброено, въпреки всички физически неразположения и тежест, по време на бременността си се чувствам страхотно. Не знам как го постигам. То е едно особено чувство. Завършващо и изпълващо. Като горд параход съм. И хората все ми правят комплименти как добре ми се отразява бременността и как хич не съм напълняла. Хубаво ми е. Много са мили хората понякога.
А армията от ръчички и крачета в корема ми, заради които не мога да спя нощем, понеже играят крикет върху пикочния ми мехур, са двете чудеса, за които съм благодарна на вселената и с които нетърпеливо чакам да се запозная.
Когато обяснявам на Слав, че това ми е един от най-хубавите периоди в живота, той преглъща и леко се подсмихва. Нищо не казва.
Оригиналният текст на Диляна е тук
В последно време в сватбения речник си пробива място нов термин: „булкодзила“. Тези, които все още не знаят какво значи той, ще разберат от публикувания по-долу списък с правила и изисквания, явно споделен от гостите на предстояща сватба, и представен в оригинал в boredpanda.com.
Списъкът, съставен от сватбен агент, предизвика подигравки както със скандалния характер на изискванията, така и с полуграмотния начин, по който са представени. Човек би предположил, че професионалист в сватбения бранш знае как се пише думата „церемония“, но явно този не е от тях.
Ето и част от шокиращия списък:
Добро утро, г-н и г-жо …,
Казвам се — — и съм сватбен координатор на — и — Сандърс. Пиша на всички потвърдени гости, за да направя последно преброяване и да разясня някои правила и разпоредби в сватбения ден:
– Моля да пристигнете на мястото 15-30 минути по-рано.
– Моля, НЕ СЕ ОБЛИЧАЙТЕ в бяло, кремаво или „слонова кост“.
– Моля, не носете косата си по начин, различен от обикновен кок или конска опашка.
– Моля, не нанасяйте грим по цялото си лице.
– Не правете записи по време на серамонията.
– Не влизайте във Facebook, преди да ви инструктират да го сторите.
– НЕ ГОВОРЕТЕ С БУЛКАТА ПО НИКАКЪВ ПОВОД.
– Трябва да дойде с подаръци на стойност $75 или повече, ако искате да бъдете допуснати.
Ето и някои реакции на потребителите в социалните мрежи:
– „А Вие, г-н Сандърс, приемате ли тази жена за своя законна съпруга?”
(извърта глава към бъдещата си съпруга)
„Д-д-да.“
Сватбен агент: „НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА РАЗГОВАРЯ С БУЛКАТА, ЯСЕН ЛИ СЪМ!“ — Sup_Normies:
– „Кок или конска опашка.“ Странни сватбени снимки ще се получат, ако това са единствените разрешени прически. За бога, дори в Северна Корея има повече от 2 одобрени от държавата прически… — Asinglepeanut
– Мисля, че това значи „вържете си косата на грозна конска опашка, стига да не е твърде къса, а ако е – пак ще изглеждате отвратително“. — Asinglepeanut:Whapwhaaap:
– Бих накарала съпруга си да се появи в синя рокля, с кок, сенки за очи/червило, щом това е подходящият начин според този списък… — MadamLegit
– Ще се размажа, ако всички гости се появят голи с конски опашки. Би било прекрасно. — Evylllint
– Какъв чудесен списък с причини да не отидеш на сватбата! — ASomewhatAmbiguous
– Чакай, значи по време на церемонията ще има момент, в който гостите ще получат инструкции да влязат във Facebook? — Natyous
– … Ле-ле, това трябва да е най-безвкусното нещо, което съм виждал... Моля ви, кажете ми, че това е нечий пиян братовчед… — Parkahood
Днес в Майко Мила! подхващаме темата за списъка с интелектуални ваканционни занимания на децата, заради които някои от тях са склонни да дадат всичките си спестени монети от касичките - само и само да се отърват от нас. Авторката на разказа остава анонимна, но, гарантираме - в него ще се припознаят много от вас!
*****************
Това е текст за онези майки, които имат буйни и непредсказуеми деца. За останалите – с еднорозите, четящи в оригинал „Война и мир“ – и дума не отварям.
Познато ли ви е чувството да искате да сте с шапка невидимка, за да не повтори учителката 23 пъти името на детето ви по време на родителската среща? Налага ли ви се да се изключвате от шушукането „ето това е майката на онова, буйното детенце“ с плюене в пазвата, че драмата не е на тяхната глава?
Детето не само е буйно, детето от 3-годишно има свое виждане на живота и свой начин да привлече внимание – обикновено като прави нещо, което изисква да му се скараш. Никога не остава незабелязано и анонимно и на третата минута в хотела всички знаят името му.
Детенцето, вече ученик, всъщност е крайно умно и будно дете, когато… Когато пожелае да е такова.
Минава учебната година. И точно да се зарадваш, че укорителните погледи на околните ще си вземат 3-месечен отпуск, идва време за задължителното четене. Разбирайте списък с 11-12 книги и разкази, които преподавателят е сметнал за необходимо да бъдат прочетени. По 30 страници дневно и нещата ще влязат в ритъм. И малко диктовки, и малко математика, нали.
Започваме по метода Монтесори. Да, да, тая същата клета женица, която е изоставила собствения си биологичен син, за да се отдаде изцяло на възпитанието на чуждите деца.
С добра дума и поне час медитация заявявам бодро „нека направим тази диктовка, ще си я провериш сам после, ще си напишеш оценка и ако желаеш, можем да излезем, да хапнем сладолед, да отидем на кино (или, да не дава Господ, да направим още една диктовка)“.
Малкото човече, носещо моите гени, без изобщо да ме отрази, започва да сипе една след друга тирада от клетви, молби и обиди. „Ти си гадна, че ме караш да правя това“ и „ти няма да ми ръководиш живота“ са най-милите словосъчетания.
Нищо, де, слънчево е, психичните отклонения се изострят по това време на годината, няма да се отказвам, ще опитам пак, мисля си оптимистично. Психологът, доказан професионалист, беше категоричен – детето е бетон откъм психика, няма отклонения, отличен манипулатор е и знае как да ме извади от кожата ми. Признавам – изважда ме и още как. Простирам я, изглаждам я, после си я обличам отново.
Дишам дълбоко и повтарям молбата с малко по-изнесен глас. Този път отрочето споделя идеята, че не иска да съм му майка и иска да умра.
За да не се разплача, изсипвам куп заплахи и излизам от стаята. След 20 минути на масата е оставена цялата диктовка, преписана и проверена.
Преди да ми обясните колко лош родител съм и как детето е цяла вселена и трябва да бъде оставено да се саморазвива, признайте честно пред себе си – колко пъти дневно се чувствате на предела на търпението и от добрите думи, с които започва всяко тръшване, няма и помен?
Колко пъти сте се чувствали като онези анимационни герои, които избухват и от главите им започва да излиза дим? И колко пъти някой ви е предложил помощ и път да се справите със ситуацията?
А колко задължителни книги има във вашия списък? Не се заяждам, само питам…
Въпреки многобройните книги с важни съвети за родители, които може би прашасват на нощното ви шкафче и безкрайните часове, които прекарвате в ровене в Google, в търсене на всякакви въпроси, свързани с бременността и раждането, е възможно да нямате никаква идея колко луда и категорична промяна се случва в живота ви с идването на едно бебе. Оттам няма и как да предполагате колко глупави решения може да вземе една бременна жена, която ще става майка за първи път. Или тази, която е забравила какво е да си бременна.
Например, предполагали ли сте, че на този свят някой е измислим устройство за затопляне на мокрите кърпички, с които бършем бебешкото дупе? Еми да, има и такова изобретение. И да, даже се продава и у нас за сумата от около 80 лева.
За да ви спестим малко пари (и изчервяване някой ден, като си спомняте), ще споделим с вас малко мъдрост за най-глупавите неща, които (се очаква) една бъдеща майка за първи път да направи. Това са нашите важни съвети за бременни!
Както повечето бъдещи майки, може би и вие сте категорично убедена, че е абсолютно задължително да купите всичко, което пише в онзи списък. Списъкът с АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ НЕЩА ЗА ПЪРВИТЕ ДНИ НА БЕБЕТО. Намерили сте го в Google и той включва (разбира се): две колички, едната зимна, другата за късна пролет и ранна есен, люлка с хидравлични амортисьори, кошара, пристройка-кошче за спалнята (за да спи бебето хем до вас, хем не точно), бебешко креватче, нагревател за кърпички, нагревател за шишета и бурканчета, поне хиляда памперса за матрак и минимум три бебешки спални чувалчета, най-малко два комплекта грейка за излизане, без значение дали бебето е родено през август или февруари и два чифта дънки с размер от 0 до 3 месеца.
От препатили майки знаем, че да напъхаш двумесечно бебе в дънки е огромно предизвикателство. Първо то изпотява всяка напориста майка. Второ - на горкото човече никак не му е удобно, защото дори не може да помръдне крачето си.
Нашият съвет е да се придържате към абсолютния минимум в списъка с покупки за бебето. Необходимо ви е само едно място, на което можете да положите бебето да спи. Легло, кошара или люлка е достатъчно. Ще видите, че не са ви необходими нито на вас, нито на бебето разни модерни приставки и устройства. Живеем в 21 век все пак. Така че, ако спешно ви потрябва нещо, например четвърта количка, повечето бебешки магазини и хипермаркети имат и онлайн поръчки и доставят понякога дори на следващия ден.
Може да не го наричате така, но повечето бъдещи майки си имат план в главата за важните събития от бременността: какво раждане искат; ще кръщават ли бебето; ще го обрязват ли; на кой ден ще го изведат за първи път навън и така нататък. Най-големият и чест инат обаче обикновено е на тема раждане. Това е решение, което трябва да се вземе не еднолично от вас, а заедно с вашия лекар.
Ако след 18 часа родилни контракции и болки имате едва 6 см разкритие, и гинекологът ви попита дали искате секцио, не скачайте на бой. Много е вероятно точно в този момент да сте вече наблъскана с всякакви медикаменти, да сте хормонална бомба, ултраизтощена и абсолютно нестабилна емоционално, и след като 9 месеца сте си представяли и сте се кълнели как ще раждате естествено и без упойка, идеята за секцио да е последната капка в океана от усещания, в който се давите в този миг.
Нашият съвет е да не стигате до подобна сцена на черно-бял акушеро-гинекологичен хорър. Премислете отрано всички възможности при раждането и подгответе партньора си. Така той няма да тича за цветя и бонбони, докато вие още си броите контракциите вкъщи. Попитайте вашия лекар за всички аспекти на естественото раждане, секциото, анестезията, раждането у дома и т. н. Важното е да не сте с магарешки инат и да гледате малко по-широко на възможните алтернативи. Не забравяйте, че крайната цел е да имате живо и здраво бебе или бебета. Начинът, по който то или те ще се появят, не бива да е най-важното.
Почти традиция е у нас майките да викат своите майки на помощ за първите седмици след раждането. Ако не броим този гост, често младото семейство не мисли кой знае колко над въпроса с посещенията и нещата по-скоро се решават на момента. Обаче е добре да имате предвид, че вие ще се възстановявате от няколкочасово животопроменящо събитие. А ако сте раждала секцио – от сериозна коремна операция, което е достатъчно натоварващо. Отгоре на това в първите дни на майчинството не осъзнавате какво всъщност се случва. Хормоните бушуват в тялото ви, бебето или бебетата имат 24-часова нужда от вас.
Точно в този период да отделяте енергия за разговори и срещи с роднини и приятели, или да мислите дали и как точно да нахраните детето, докато имате гости, да се притеснявате дали братът и бащата на партньора ви ще се почувстват неудобно, ако кърмите пред тях, може да ви дойде в повече. И е съвсем излишна емоция. Дори да сте най-социалната жена на света и никога да не сте оставала сама, може би е хубаво поне за известен период от време да поставите някакви граници за броя и изобщо кои хора могат да ви посещават в болницата, а после и у дома в първите седмици след раждането. Не забравяйте и да сложите някакви граници за продължителност на всяко посещение.
Въпросът дали у вас е почистено и подредено за гости изобщо не трябва да ви вълнува. И това важи за следващите, хм, поне година – две, докато детето не проходи и тръгне на ясла, примерно. тогава ще можете на спокойствие да пуснете една прахосмукачка. Който и да ви идва на гости след раждането, и дори да сте била Моника от „Приятели“, сега не е моментът да прислугвате, да сервирате, да наливате кафе и да сгъвате салфетки за вечеря. Може да се изненадате, но даже ще улесните гостите си, ако им кажете директно, че са добре дошли в четвъртък, в 12. И че ще сте им благодарни, ако донесат обяд :)
Ако сега ще цитираме собствените ви думи как ще свалите качените 44 килограма (да, историята – тук имаме предвид ние – познава и такива случаи, когато бременната удвоява теглото си), докато кърмите най-много шест месеца след раждането чрез йогата, която ще правите, докато бебето спи и ще пиете по 4 литра смутита всеки ден, не се изненадвайте. Почти всяка майка някога е изпадала в подобен делириум да приказва такива неща.
Когато бебето или бебетата се появят, едва ли ще жертвате храненето си заради диета, от която може да ви спре кърмата. И вярвайте ни, когато бебето спи, ако сте късметлийка да подгънете крак и да дремнете и вие, поздравления! Ако времето, когато бебето спи, е единственото ви свободно време, по-вероятно е да го прекарате в гладене. Или опит да изгледате някой филм. А не да се чекнете върху гумена подложка. Внимавайте и със смутитата, и изобщо с храната, ако кърмите. Някои съставки може да предизвикат алергия при детето, а други намаляват кърмата.
Даваме си сметка, че не може наистина и напълно да се подготвите за това правило. Но имаме още важни съвети - да не си купувате едногодишна карта за фитнес, да не се записвате за кану-каяк два месеца след раждането и да не пълните хладилника си със ментови смутита. Нещата се променят, когато станете майка. Не можете отсега да предвидите какво, кога и защо, преди да мине раждането.
