На 2 април празнуваме Международния ден на детската книга. Празнуваме с непорасналия „Питър Пан“, очакваме покана за вилата на Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова, както и да пием чай с Алиса в Страната на чудесата. С нас, на обиколка в този чуден свят на непораснали деца, каним Пирина Воденичарова, графичен дизайнер по образование, книгозавър по душа. Пирина е създател на най-голямата общност за детско четене у нас – „Нито ден без книжки“, а вече и издател на детски книги.
Пирина, честит празник! Кажи ни за начало – коя е най-важната книга в живота ти?
Честит празник! Истински ден, в който да празнуваме цветовете на детството чрез детските книги. Именно тези истории са и много достъпен мост за нас, възрастните, към собственото ни детство, което завинаги остава да живее в нас. Специалните книги за детето Пирина са „Питър Пан“, която мирише на обичта на мама, „Фердо мравката“, която бележи първите ми опити за самостоятелно четене и комикси „Дъга“, кашони с които открих на тавана и разлиствах с часове. В настоящето една от най-специалните за мен книги е комиксът „Джунипър Мей“ – книга, която издадох изцяло облегната върху доверието, което имам към сина си. Той я избра, а вече стотици деца са пленени от нея и очакват втори брой.
Как реши да създадеш групата „Нито ден без книжки“? Какво е най-ценното, което човек може да намери там?
Не открих такава общност и си я създадох, водена от личната си нужда да общувам с възрастни, които оценяват високо детското четене и искат да виждат как книгоиздаването в България в тази област се осъвременява и развива. Така и се случи. Най-ценното на общността е усещането, че си си вкъщи. Често в разговорите ни хората споделят думата „спасение“. И е истинско островче на нормалността за много от нас. Защото имаме нужда от подкрепа в родителския ни път, а това много често става през книгите, които четем на децата си, за да ги запознаем със света и да им помогнем да разбират самите себе си по-добре. Детската книга е мост между децата и родителите. Оказва се, че е мост и между възрастните, които търсят свързване.
А издателство „Книгозавър“ е естествено продължение на моя стремеж да допринасям с каквото мога за детската литературна среда в България. През издателството изразявам себе си – с моето чувство за естетика, с моето възприятие за смисъл, качество и нужда. Надявам се с годините за все повече хора логото на „Книгозавър“ да е печат за качество на детската литература.
Кога според теб е хубаво да запознаем бебето с книжките?
Изследванията сочат, че най-добрият момент е още в пренаталния период. Следващият най-добър момент е веднага, щом се роди. Буквално от ден едно можем да четем на децата си. В първите месеци дори няма нужда това да бъдат детски книги, тъй като важното е създаването на ритуал – повече за нас, отколкото за тях. И чуването на гласовете на родителите. Когато бебето вече не е новородено и започне да изследва света през визуалното, тогава можем да започнем да подбираме подходящи и качествени издания, които да четем и разглеждаме.
Една от най-важните подробности, които доста хора просто не знаят, е че гледането на рисунките също е вид четене. Често чувам родители да казват „детето ми не чете, само разглежда картинките”, но това също е четене и всъщност е много, много важно в първите години от развитието на децата.
Според проучване на Фондация „Детски книги" най-слабо предпочитаните книги са тези по актуални проблеми и теми. Подготвяме ли достатъчно децата за света чрез книгите?
Книгите по трудни теми са сред по-малко предпочитаните от самите родители, защото на децата все още се гледа като на друг вид, различен от нас възрастните. Една от най-големите ми лични и професионални битки е да променям това убеждение. Децата са личности, още преди да се родят и следва да ги третираме като такива. Но какво общо има това с четенето, книгите и темите?
Често възрастните смятат, че на света има теми, които не принадлежат към детството. Защо да натоварваме едно 4-годишно дете с теми като смърт и война, нали?
На пръв прочит звучи логично, но всъщност няма твърде сложни и със сигурност не трябва да има забранени теми за малките деца. Нашата задача, в ролята ни на възрастните в уравнението, е да подсигурим подходящи за възрастта обяснения, а не да избягваме темите или да заблуждаваме децата. Не им правим услуга, като ги пазим от дадена тема. Напротив, така само можем да им навредим, защото едно подходящо за възрастта обяснение винаги е много по-добър избор от това да ги оставим в неведение. А какъв по-добър помощник в обясненията от една добра детска книга? Просто е важно да подсигурим качеството на историите, които пускаме в дома си.
Друго проучване, на Института за изследвания в образованието, показва, че около 26% от българските ученици изобщо не четат книги, или това се случва много рядко. На каква възраст според теб децата губят интерес от книгите?
Все още много говорим за количество, а фокусът трябва да бъде изместен върху качеството. Хвалим деца, които са прочели много книги на ранна възраст, но оставяме встрани темата разбрано ли е прочетеното. А именно умението за четене с разбиране е основата, върху която стъпва и четенето за удоволствие. Другият огромен проблем е, че масово противопоставяме книгите и технологиите. В тази битка технологиите ще спечелят в 100% от случаите. Ето защо е важно възрастните (родители и учители) в живота на детето да не позволяват тази битка въобще да се провежда.
Ако четенето е третирано като поредното хоби на детето, тогава имаме по-големи шансове да отгледаме читател.
Когато един скиор прекара цяло лято на морето, не казваме, че той не е скиор, нали така? Спадовете в интереса и периодите без книга в ръка не бива да ни отказват от идеята да отглеждаме читател. Но и да отгледаме хора, които четат с разбиране, имат критично, аналитично, пространствено мислене е задача на цялото общество. Съответно тези 26% не
са провал на родителите, а провал на обществото ни. Имаме много да учим, мислим и работим по тази тема.
Още не сме свършили, скрол надолу
И как да стимулираме децата да четат, предвид факта, че много от самите родители сами споделят, че вече не успяват да намерят време да четат книги?
Не съм съгласна с подобна генерализация. Хората, които четат за удоволствие, приоритизират четенето, просто защото то им носи нещо важно и позитивно в ежедневието. Именно в четенето с разбиране и четенето за удоволствие е ключът. Четенето като ограмотяващо умение въобще не е достатъчно и мисля, че трябва да започнем тази тема оттук. Грамотността е базов минимум, с който не можем да си позволим да се примиряваме.
Коя е табу темата, по която говориш често с децата?
Смърт, война, развод и детско сексуално образование са темите, които най-често са предизвиквали възмущение у възрастните наоколо, а на мен са ми любими. Странно е да кажа „любими“ за тежки и щекотливи теми, но децата носят в себе си мъдрост за разбирането им. И доказват големия потенциал, който имат.
View this post on Instagram
Безкрайно уважавам децата и способността им да поемат каквото животът поднесе. Моята роля на родител винаги ще приемам като привилегията да съпроводя едно човешко същество по личния му път. Детските книги са пръв помощник в тази задача.
