Все повече родители споделят моменти от живота на децата си онлайн. Сладка снимка на двегодишното, което играе на катерушките в парка. Забавна снимка на детето, което се е качило върху кучето. Снимки, които за родителите са мили. Но за някой друг?
Често срещано е схващането, че детето е собственост на родителя и той има правото да качва негови снимки онлайн без ограничения, защото нали... „детето си е мое“. Това обаче е погрешно разбиране, което игнорира основните права на детето и рисковете, които могат да възникнат от публичното споделяне на сладкия кадър в социалните мрежи. Много родители не осъзнават, че тези снимки могат да имат сериозни последствия за бъдещето на техните деца.
В този материал ще засегнем именно темата за т.нар. sharenting (от думите share – споделям, и parenting – родителство) и какви са рисковете, които самите ние не можем да предвидим или да контролираме в интернет. Темата е част от съвместната ни рубрика с Yettel и Центъра за безопасен интернет ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ. В нея вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме. Пишете ни с въпросите и казусите си на editorial@maikomila.bg.
Отскоро имам угризения, че съм споделила твърде много снимки на децата си през годините. Темата започна след спор с мъжа ми. Профилът ми в Instagram е заключен, но във Facebook съм приемала много непознати хора през годините (съответно те могат да виждат снимките). Какво мога да направя? Да изтрия ли снимките? Какво може да се случи с тях ако попаднат в лоши ръце?
На въпросa, изпратен от наша читателка, този път отговарят Мирела Христова и Емилиан Златев.
Първо да погледнем от психологическа гледна точка. „За всеки родител неговото дете е най-красивото. Затова и имаме желанието да споделим публично на света или на приятелите ни онлайн колко прекрасно е то. Както в разговор на живо разказваме за постижения или преживявания на децата си, приемаме за норма да го обявим и онлайн, за да могат всички наши приятели да знаят за тях. В света днес споделянето онлайн се превръща в заместител на разговора очи в очи и доста хора забравят, че всъщност когато се сподели в интернет пространството, информацията или снимката достига до неконтролируем брой профили“, обяснява психоложката Мирела Христова.
Един от рисковете от споделянето на снимка онлайн е тя да попадне в ръцете на недоброжелатели, които от своя страна могат да продължат с разпространението ѝ. Да не подценяваме и другия риск – онлайн тормозът. „Класически случай: родител качва в профила си в някоя социална мрежа снимка на малко бебе на плажа или как седи на гърне. За тази снимка се забравя. Но в един прекрасен ден вече порасналото бебе се прибира и споделя, че негови съученици са я намерили. Защото тя си стои онлайн и всеки има достъп до нея. И сега те му се подиграват“, обяснява Христова.
В такива случаи децата могат да изпитат срам, вина и страх, които да доведат до дълготрайни емоционални и дори психически проблеми като тревожност и депресия. Съществува и риск от социална изолация, ако съдържанието бъде споделено в училищната общност или в социалните мрежи.
„Невинаги можем да предвидим как снимките, споделени сега, ще бъдат възприети по-късно. След като веднъж са качени онлайн, те трудно се премахват напълно и могат да „изскочат“ след години по неочаквани начини“, обяснява Емилиан Златев, мениджър „Защита на личните данни“ в Yettel.
Мирела Христова отбелязва, че с развитието на изкуствения интелект и на различните програми за фотообработка снимките на децата ни могат да бъдат използвани за създаване и на фалшиво съдържание чрез deepfake технологии.
„Изображенията могат да достигнат до непознати дори и когато сме ограничили достъпността им в настройките за поверителност. Всеки, с когото сме споделили дадена снимка, приятел, последовател в социална мрежа или наш близък, на когото сме я изпратили на лично съобщение, може да я запази, копира или препрати, което да доведе до по-широкото ѝ разпространение“, допълва Емилиан Златев.
За съжаление, рисковете от споделянето на снимки на деца онлайн са сериозни и често надхвърлят публичната достъпност, допълва той. На базата на такива снимки могат да настъпят негативни последици като например:
Още не сме свършили, скрол надолу
Оказва се, че изтриването не е напълно ефективен начин да се ограничи достъпността на снимките. „Дори и след като изтрием снимки или постове от акаунтите си, те може все още да съществуват под формата на резервни копия, които се пазят за определен период. Затова, ако търсим по-голяма сигурност, може да се свържем с екипа за поддръжка на платформата и да поискаме изображенията да бъдат премахнати окончателно от техните сървъри и кеширани файлове“, съветва Златев. Независимо от това обаче, трябва винаги да помним, че всеки, който е имал достъп до снимката в някакъв момент, може да я е изтеглил и запазил.
Съветът на специалиста е да превърнем следната фаза в мантра: „Нищо, качено в интернет, не изчезва завинаги“ .
Именно за тези хора говорим. „Една качена снимка може да насочи недоброжелатели за начина на придвижване на детето, с кого и къде прекарва времето си, дори за часовия диапазон, в който то е без родител“, обръща внимание Мирела Христова.
„Снимките съдържат изненадващо голямо количество информация. Те често разкриват множество детайли, които лесно се пропускат на пръв поглед, но всъщност говорят много за всекидневието на едно дете“, категоричен е експертът по защита на личните данни Емилиан Златев. Ако се публикуват регулярно, такива снимки могат да разкрият съществени аспекти от живота на детето. Например, ако то е с училищна униформа или е застанало пред разпознаваема училищна сграда, от снимката ще установим къде ходи на училище.
Какво може да се случи с тези снимки, ако попаднат в лоши ръце? „Лоши неща“, категорична е Мирела Христова. „Една, на пръв поглед безобидна снимка от плажа на малкото ви дете, голо или по бански, може да се препрати между недоброжелатели и престъпници с цел продажба на порнографски материали и сравнително лесно да попадне в ръцете на педофили.“ Може да се стигне дори до изнудване на вече пораснал човек с негова детска снимка“, обяснява още тя.
„Снимките на децата са и тяхна собственост, но те не могат да упражняват пълноценно правата си преди пълнолетие. По тази причина родителите имат правната и етична отговорност да защитават личния живот на децата си и да уважават правото им на неприкосновеност“, категоричен е Емилиан Златев.
Според Мирела Христова децата имат право да изградят образа си в онлайн света както те решат, когато са достатъчно големи. Но ако все пак родителят иска да качва снимки, нека попита детето дали то е съгласно или дали се харесва на определена снимка (ако е достатъчно голямо да отговори).
Има и такива казуси – родителите взимат решение да не споделят снимки на детето си онлайн, но други роднини го правят. В този случай психологът съветва да говорите с роднините, най-вече за съображенията ви и за опасностите. Ако те не се съобразят с това, родителите могат да докладват тази снимка. И това е адекватна реакция, когато защитаваме децата си в онлайн света, преди те самите да са в него.
Докладването може да стане към самата платформа, както и към www.safenet.bg. Ако родителите имат нужда от експертна подкрепа и допълнителна информация по темата, могат да я намерят на Консултативната линия за онлайн безопасност на телефонен номер 124 123.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
