Във времена, в които човечеството се чуди накъде по-напред да поеме – към Луната или към Марс; когато се изработват нови ваксини, които да се справят със световна пандемия за нула време; и когато имаме достъп до толкова много информация, която да ни направи малко по-отговорни към здравето ни, ние продължаваме да си казваме “Сега нямам време за преглед” или “На мен няма да ми се случи точно това”. Всички понякога го правим и е абсолютно разбираемо.
Има някои заболявания обаче, които не търпят отлагане и не минават с позитивно мислене, колкото и прекрасно нещо да е то само по себе си. Но има начин да се справим с профилактика, скрининг и адекватно лечение. Едно такова заболяване е ракът на маточната шийка, който, за съжаление, е четвъртата най-разпространена злокачествена диагноза сред жените в България.
Какво означава това?
Означава, че всяка година нови 1300 жени чуват тази диагноза, а сред тях преобладават жените между 30 и 44 години.
Световната здравна организация си е поставила за цел до 2030 г. ракът на маточната шийка да е рядко срещано заболяване. Засега обаче това не изглежда съвсем постижимо у нас, където под 10% от подлежащите на имунизация момичета са обхванати с ваксина срещу основния причинител на заболяването – човешкия папилома вирус. Национална програма осигурява безплатна имунизация срещу заболяването за момичетата на 12 и 13-годишна възраст, като всеки родител, който желае да имунизира дъщеря си, следва да се обърне към личния си лекар.
По тази причина Националната пациентска организация заедно с Националното сдружение за профилактика на рака на маточната шийка и лаборатории Синево започват информационна кампания “Намали риска. Предпази се. Живей!” за превенция на заболяването, която включва и безплатен уебинар.
Той ще се проведе на 21 февруари 2021 г. (неделя) от 11:00 часа. Това е линкът, през който можете да се включите в уебинара: https://bit.ly/3jPzQid, а ето и линк към Фейсбук събитието, което можете да споделите с приятелите си: https://fb.me/e/k9giU8bpJ.
Линкът за включване в уебинара е със свободен достъп и се отваря или през браузъра на устройството ви или директно през програмата Teams на Microsoft, в случай, че работите с нея и е свалена на компютъра или телефона ви.
Гост-лекторите на уебинара са изтъкнати специалисти, занимаващи се с диагностициране и профилактика на рака на маточната шийка.
Д-р Маргарита Таушанова, д.м.н., онколог от УМБАЛ "Царица Йоанна" – ИСУЛ ще говори за заболеваемостта от рак на маточната шийка в контекста на пандемията и ще включи подробности за най-важните статистически данни около заболяването. Сред темите, които ще засегне д-р Таушанова са и спецификите на този вид рак и кои са рисковите фактори.
Един от доказаните е тютюнопушенето – смята се, че при жените, които пушат, вероятността да се развие цервикален карцином е два пъти по-голяма. Сред темите в първия панел на уебинара е и запознаването със симптомите, протичането и възможностите за лечение на заболяването.
Важно е да се знае, че при ранно откриване туморът може да бъде радикално излекуван с операция. На по-късни етапи терапиите са по-сложни, а прогнозите – по-несигурни. Подробности ще можете да научите на 21 февруари от д-р Таушанова.
Във втората част на онлайн събитието д-р Калина Цонева, акушер-гинеколог в Неоклиник с 16-годишен опит в оперативната гинекология и онкогинекология, ще разкаже повече за профилактиката и превенцията на рака на маточната шийка, включително всякакви детайли около ваксината. Ще обясни подробности за диагностицирането на човешкия папилома вирус, както и какви видове диагностични методи и нови технологии се прилагат в тази област.
И накрая Лили Асенова, председател на Националното сдружение за профилактика на рака на маточната шийка, ще даде повече информация каква следва да бъде грижата за пациентите с това заболяване. Личната история на Лили е изключително показателна и ценна, защото самата тя се сблъсква с този вид рак едва 24-годишна и успява да го надвие, за да може днес да е в помощ на редица пациенти с тази диагноза.
Скъпи родители, уважаеми жени, ще се радваме да ви видим на уебинара, за да поговорим по важните въпроси осъзнато и информирано. Водещи и модератори на събитието ще бъдем ние, Красимира и Елисавета, така че – чакаме ви!
Грижете се за себе си.
През последните години новините за домашното насилие с фатален край зачестяват не само у нас, но и в страни като Австрия, където психотерапевтът Диана Карабинова живее и работи. Това усилва разговора по темата и дава сигнали на подложените на тормоз жени, че имат друг избор. Публикуваме със съкращения анализа на Диана Карабинова за домашното насилие с разрешението на здравния сайт на българите в Австрия Sanus et Salvus, където е оригиналният материал.
-- Г-жо Карабинова, защо зачестяват убийствата на жени, извършени от съпрузи и партньори (любовници)?
Бих поставила въпроса така: защо убийствата на жени, извършени от партньори, получават по-голямо покритие в медиите отпреди и защо се говори по-открито за насилието срещу жените?
От началото на нашия век има вече редица социологически изследвания в САЩ и много европейски страни по темата, публикуват се резултати и се обсъждат в медиите.
Не всяка 7 или 8 жена, както се предполагаше преди, а всяка четвърта жена споделя, че поне веднъж в живота си е преживяла домашно насилие от партньора си.
Според изследвания на немски учени за насилието в двойките, количествено насилието от мъже към жени и от жени към мъже е съпоставимо, но насилието от мъжете спрямо жените е много-по брутално и контролиращо и с много по-големи последствия като трайни наранявания, травми и убийства.
Средно, 25 до 30% от мъжете от всички възрасти и от всички социални слоеве упражняват физическо насилие върху партньорките си. Сексуалното насилие във хетеросексуалните връзки е, с много малки изключения, извършвано само от мъже върху жени.
Европейското общество и еманципацията на жените вече са стигнали до този етап на развитие, когато вече се говори открито за насилието и то не се толерира – поне на ниво обществен дискурс. Има дискусия за това, има организации за защита на жените. Когато се случи насилие в семейството, жената знае, че има към кого да се обърне.
Само във Виена има около 20 организации в една мрежа, наречена Netzwerk gegen Gewalt an Frauen, Mädchen und Buben (Организации срещу насилието към жени, момичета и момчета). Обучават се специално полицаи за работа с жертви на насилие, отделя се голямо внимание на работата и с мъжете след насилието, както и на превенцията.
В България също вече има организации, които се грижат за жени жертви на насилие. И мъжете също знаят това. Знаят, че ако упражнят насилие, партньорките им вече имат избор и той е, че може да не останат вкъщи след насилието. Поколението на нашите майки и баби са нямали възможност да избягат от съпруг, който упражнява насилие. До ден днешен един добър български мъж се окачествява като такъв, ако „не я бие и носи пари вкъщи”.
-- И почти винаги агресията става вкъщи…
Домашното насилие или убийството става най-често в дома, защото жената там е най-малко защитена. В дома, в най-интимното място на партньорите, няма социален контрол. В дома стават най-често конфликтите, в резултат на които мъжът в афект може да посегне върху партньорката си – често пред очите на децата.
В моята практика на психотерапевт работя с жени, жертви на домашно насилие, които са били спасени от децата си. В един от случаите 9-годишният син се затваря в стаята си и вика полиция да спаси майка си, в друг случай – 7-годишната дъщеря разказва разплакана на следващия ден в училище, че майка ѝ има нужда от помощ и учителката ѝ активира полицията.
Страшното е, че и децата стават свидетели, и това има и за тях последствия.
За синовете това може да означава, че насилието от страна на бащата е нещо нормално, това е част от мъжествеността и те също във връзките си впоследствие могат да използват насилие за решаване на проблеми. Или да се отчуждят завинаги от бащите си.
Дъщерите биха били склонни да търпят насилие – ако майките им са го понасяли безмълвно, тогава за тях женски модел на поведение остава безсилието, слабостта, подчинението.
Според цитираните изследвания, деца, които са станали свидетели на домашно насилие са изложени на висок риск да станат жертви на насилие като възрастни.
-- Какво се промени в обществото, че мъжете посягат все по-често на жената до себе си?
Жените в днешно време имат повече свобода и възможности. Концепцията за семейството и брака се променят, разводите стават все повече, все повече партньорите избират да не сключват брак. В постмодерното общество мъжете губят позициите си на глава на семейството, решенията се вземат от двамата партньори.
Някои мъже се чувстват безсилни – насилието от мъжете към жените и убийствата в афект са често израз на безсилие за справянето с определена ситуация при двойката.
Насилието и в краен случай убийството – посягането на най-съкровеното право на нас хората да съществуваме - е за извършителите вид решение на проблема, който те не могат да разрешат по друг начин.
Насилието като феномен е упражняване на власт и контрол и може да се разглежда като стратегия за разрешаване на определен проблем – всички войни могат да се разглеждат като насилствен опит за разрешаване на конфликт. Насилието във връзката, погледнато като психодинамика, е реакция при субективното усещане на мъжа за застрашаване на властта и контрола върху партньорката му и реакция на безпомощност.
Мъжът се чувства в определена ситуация притиснат до стената, безсилен, без изход. Чрез упражняването на физическо насилие, побой, неговата цел е да си възвърне контрол над ситуацията.
-- Ако един мъж посегне веднъж на жената до себе си, трябва ли тя да приключи връзката си с него, преди да е станало прекалено късно, с фатален за нея край?
В повечето случаи, посегне ли веднъж мъжът на партньорката си, това се превръща в повторяем модел на поведение. Американската психоложка Ленор Уолкър работи през 80-те години на миналия век с жени, които живеят дълго във връзки с домашно насилие и въвежда като модел кръговрата на насилието.
Когато за първи път мъжът е извършил над партньорката си масивно телесно, психическо или сексуално насилие в ситуация на афект, след това двамата партньори преживяват една фаза на интензивна свързаност. Мъжът насилник съжалява искрено за случилото се, извинява се от дъното на душата си, компенсира поведението си с подаръци и романтични жестове. Уолкър нарича тази фаза „меден месец”.
След това двойката отново се връща във всекидневието, където често много бързо се усеща напрежение от скрит конфликт между партньорите. Тази фаза тя нарича „изграждане на напрежение”. В тази фаза и двамата партньори са в готовност за борба, докато не се случи отново насилието (с надеждата, че вторият път също не е директно застрашаване на живота). Отново извършителят се разкайва, срамува се от поведението си и приема вината за постъпката си. В края на тази фаза често жертвата на насилието дори успява да си внуши, че такова нещо е нея никога не се е случвало.
Ако този кръговрат не се прекъсне след втория път, значи жената е склонна да остане във връзката и да приеме поведението на партньора си за нормално. Тя започва да крие следите от насилието, да защитава партньора си пред близки, приятели и роднини и става част от кръговрата на насилието.
Често точно тези случаи завършват с фатален край – тъй като партньорът е наясно, че няма санкции за неговото поведение, той става все по-брутален и изобретатателен в извършването на насилие. Затова жената, чийто партньор е употребил веднъж насилие (физическо, психическо или сексуално) трябва веднага да уведоми полицията.
-- Как се променя животът на жената след мъжка агресия срещу нея?
Радикално. Тя ограничава социалните си контакти, живее в постоянен страх за себе си и за децата си. Нейната увереност и вяра в себе си са понижени или са под нулата, тя често търси вината в себе си и понякога дори смята, че е заслужила насилието. Една моя пациентка дори твърдеше, че тя е виновна за ескалирането на ситуацията.
-- Как обществото и институциите трябва най-адекватно да реагират? В Австрия, в България?
На първо място, обществото в България и Австрия трябва да реагира с ясна позиция срещу насилието върху жените, че това е недопустимо поведение. Важно е да се заделят средства за превенция и за работа с извършителите. Както училището, но също родителите и бабите и дядовците може да допринесат за развиването на атмосфера на нулева толерантност към поведение с насилие срещу жените.
Важно е да се обсъжда този въпрос в семейството – децата да имат ясни модели на поведение, които показват мъжественост без проява на насилие и женственост, без проява на подчинение спрямо мъжкия пол във връзката.
В Австрия се работи по тези принципи от години и въпреки това нацията беше разтърсена от зачестилите случаи на убийства на жени. Важно е с такъв момент отново да се потърси съдействие от обществото, да се подкрепят кампании срещу насилието и превенционни програми с младежите.
България също е на прав добър път, но домашното насилие продължава да се премълчава, както от жертвите, така и от извършителите. Няма мъж, който би признал че „пердаши” или „ступва” жена си – това е тема табу. Но насилието във връзките е факт в България. Просто вече имаме малко повече осъзнатост за това. Идеално би било да има министерска програма, която подкрепя работата с училищата!
По темата:
Насилието - причината да съм самотна майка
„В оковите на травмата“ или защо жертвите на домашно насилие не си тръгват"
Денят, в който получих видео с домашно насилие
Ако се интересувате от списания, знаете, че най-важният момент са дизайнът и цветовете на корицата, които да те отличат от конкуренцията. Този месец обаче 7 български женски списания се обединяват в обща кампания срещу насилието, излизайки с оранжеви корици.
Поводът е Международния ден за прекратяване на насилието срещу жени, който е на 25 ноември и който с оранжев цвят на кориците си отбелязват списанията Cosmopolitan, „Журнал за жената“, „Жената днес“, AMICA, Grazia, DIVA и ELLE.
Идеята за кампанията е на Мария Милушева, творчески директор на агенция Noble Graphics.
Ролята на медиите не е просто да информират, но и да бъдат морален компас и проводник на ценности, вярват редакторите на женските списания, които застават зад кампанията.
Ето тяхното послание: Проблемът с насилието, жестокостта и агресията засяга всички ни и не живее само в домовете на непознатите, но и на спирките на улицата, в училищата, по магистралите. Наш обществен и човешки дълг е да го осъдим, посочим и спрем.“
Под надслов Orange the World: #HearMeToo, ООН окуражава държави, организации и граждани да създават и насърчават обществен диалог по темата. Както и в предходни години, оранжевият цвят ще бъде символът, обединяващ всички инициативи – от изложби до маршове, включително осветяването и декорирането на емблематични сгради и забележителности в оранжево за привличане на международно внимание към проблема.
Оранжевото е цвят на кампанията като символ на оптимизма и стремежа към по-добро бъдеще без потъпкване на човешките права и без ежедневна заплаха за здравето и живота на жените и момичетата в цял свят.
Само от началото на 2018 г. у нас 28 жени са убити от своите бивши или настоящи съпрузи/партньори или от свой близък. 3 деца за убити от своите бащи. Статистиката е по данни, събирани от медиите. Българската държава не събира никакви данни и не прави официална статистика за насилието над жени у нас.
Отговорните институции да започнат да провеждат проучвания и да събират статистики за причините и размера на насилието над жени и домашното насилие в България е едно от основните искания, които ще отправи Протестът срещу насилието над жени, който ще се проведе на 26 ноември от 18:00 ч. на пл. "Орлов мост". С всички искания на протеста може да се запознаете тук.
Попаднахме на тази статия и въпреки че е отпреди няколко години, решихме да я споделим с вас, защото добрите практики трябва да се популяризират. Този прекрасен пример идва от развиващата се Кения и е практика, от която целия свят може да почерпи опит. В африканската държава изнасилванията са с епидемичен характер, затова група хора създават инициативата No Means No Worldwide, която има иновативен подход и изключителна ефективност в превенцията на сексуалните посегателства.
-----
Дълги години в Кения се вихри епидемия от сексуално насилие.
Едно на всеки читири и момичета, живеещи в Найроби, са били обект на сексуално насилие. Ученички често са били изнасилвани от приятели и партньори. Дрехи са били разкъсвани върху женските тела на публични места.
Ето какво правят, за да променят това.
През 2010 г. групата „No Means No Worldwide“ започва да провежда обучения за самозащита на ученичките в Найроби, като ги учи как да се противопоставят на изнасилване.
В ранните си етапи програмата се съсредоточава върху обучения по самозащита на жени в най-бедните части на Кения и обръща внимание на даването на сила на жените, а не върху вменяването на срам.
След стартирането основателите на програмата разработват „Your Moment of Truth“ – отделна програма за момчета.
В началото на срещите на „No Means No“ момичетата споделят с инструкторите, че най-големият проблем са самите момчета. Най-често нападателите са били партньорите им.
Става ясно, че много момчета вярват, че е оправдано да изнасилват момичета, които са излезли сами след залез слънце, носят къси поли или са извели на луксозни срещи.
„No Means No“ разработва „Your Moment of Truth“, за да обърнат внимание на трудните избори, които правим в живота си, които в този случай включват въпроса дали е добре да изнасилим някого. Програмата има огромен успех.
Изнасилването от приятели и гаджета е спаднало с 20% в училищата, които преподават програмата „Your Moment of Truth“. „Journal of Interpersonal Violence“ публикува проучване, което изтъква положителния ефект, който това обучение има върху момчетата.
Изследването установява, че момчетата, които преминават през обучението, са по-склонни да се намесят, когато станат свидетели на нападение над момиче, и по-рядко упражняват тормоз над противоположния пол. Освен това училищата с тази програма установяват драстичен спад в броя изнасилвания, извършени от приятели и партньори на момичетата.
До 2017 г. всеки гимназист в Найроби е преминал обучение за превенция на нападенията.
Когато децата биват научени в по-ранен етап, пред тях се откриват повече възможности за бъдещето. Обучението на младите поколения е от ключово значение за осъществяването на дългосрочни социални промени.
В много части на света превенцията на атаките започва и завършва с това, което жените могат да направят, за да избегнат високорискови ситуации. Този подход не е ефективен.
Изследователи тестват двата метода – една група жени се обучават по „No Means No“, докато друга минава подготовка за житейски умения. Момичета, които от групата „No Means No“ са забелязват 40% спад на изнасилванията в годината след програмата. При другата група не са наблюдавани промени.
Не само че предпазването от високорискови ситуации е неефективно, но прехвърля вината върху жертвата на изнасилване, вместо да я остави на насилника.
Извършването на престъпление е избор, а програмата „No Means No“ дава възможност на младите момчета да изберат да не го правят.
Светът трябва да се поучи от Кения – да даде възможност на момичетата и да научи мъжете да не изнасилват.
Това е програма с доказана ефективност и е време да се разгърне по света. Предположението, че жените някак „си го търсят“, заради нещо, което носят или нещо, което правят, няма да помогне да спрем изнасилването. Подходът на Кения е чудесен, защото дава правомощия и възпитава, вместо да обвинява и да засрамва.
Ако има надежда за изтръгване на сексуалното насилие от света, то трябва да започнем с ранно обучение по темите за съгласие и нападение.
Вижте и видеото на „No Means No“, за да научите повече за тяхната програма за момчета:
Днес споделяме с вас текст на Юлия Георгиева – е председател на борда на надзорния съвет на „Център за хуманни политики“ и член на управителния комитет на Евразийската мрежа за намаляване на вредите от употребата на наркотици.
Има опит като психолог по проект “Видове Импулсивност в Потребители на Хероин и Стимуланти”, провеждан от Virginia Commonwealth University и Българския Институт по Зависимости – София. От 2004 до 2016 година работи във фондация “Инициатива за здраве” – първата програма за намаляване на вредите от употребата на наркотици в България.
Притежава много богат опит в теорията и практическото прилагане на принципите на намаляване на здравните вреди от употребата на наркотици в България и в установяване, и поддържане на контакти с организации, работещи в световен мащаб за създаване на нови и успешни политики за употребяващите наркотици.
Юлия Георгиева. Снимка: Личен архив
Като доказан специалист в областта, Юлия Георгиева провежда и обучения за употребата на наркотици в училище и си дава сметка колко пропуски и несъвършенства има в начина, по който се работи с младите. Тя обаче си задава въпроса как може тази практика да се промени, за да бъде устойчива и ефективна, и намира отговор в изпитана и разработена програма за превенция. В момента, заедно със свои колеги, тя се опитва да даде началото на този метод у нас, и макар закостенялата система да не улеснява нещата, тя и колегите ѝ не се отказват.
Прочетете и другите нейне текставе, с които гостува на Майко Мила!: За хората и наркотиците и Напръскана с химикали мащерка – новата дрога на учениците.
******
Когато преди няколко месеца писах за новите психоактивни вещества, неколкократно срещнах репликата „Бог да пази децата ни!“ под статията си. Струва ми се безотговорно да оставяме цялата работа на Бог, който видимо е доста зает с огромното количество безобразия, които причиняваме на планетата, на себе си и на самочувствието му, като създател на цялата съвкупност. И ми се ще да поговорим за това като възрастни.
За двадесетината години, през които работя в сферата на зависимостите, винаги съм се чудила как става така, че превенцията в училищата или не се случва, или ако се случва, прилича на масово мероприятие от `60-те години на миналия век, на което ентусиазирана лелка обяснява с патос, как от наркотиците се умира незабавно. Малки дечица размахват знаменца и балони с надписи „Не на дрогата!“, а в очите им блестят сълзи, проронени за по-големите, излезли от пътя, батковци и каки. Вие се хоро, играе се футбол и всички си тръгват убедени, че никой от присъстващите няма да си помисли да употребява каквито и да е незаконни вещества до края на дните си.
Само след две – три години пубертетът е казал своето и същите тези дечица са заели мястото на смятащите се за безсмъртни каки и батковци от „тъмната страна“, и цинично се надсмиват над масовите мероприятия тип „Всички срещу дрогата!“, подплатени със „знанието“, че това е долнопробна лъжа, изфабрикувана от страхливци.
Недоумението защо целият този сценарий продължава да се случва отново и отново, винаги е било неотменна част от работата ми, но все се оправдавах с факта, че работя в сферата на намаляването на вредите от употребата на наркотици (т.е. работя с хора, които вече употребяват наркотици) и училищната превенция не е моя работа. Удобно оправдание, точно като оправданията на хората, провеждащи горните акции, и намиращи лесен и популистки начин за отчитане на дейност без измерване на ефективността ѝ. Дейност, която е много харесвана от политици и родители – от първите защото има медиен интерес и много, много шарени снимки с деца и балони, а на вторите – защото това не може да им се случи. Не и на тяхното дете! Нищо че помнят същите смехотворни акции от детството си, а и познават доста хора, които избраха другия път…
Получи се така, че през последната година и аз започнах да се занимавам с обучения за употребата на наркотици в училище и си дадох сметка колко несъвършен и незадълбочен е начинът, по който се работи с младите хора. Докато се опитвах да им обясня как действат наркотиците и какво могат да направят те, за да намалят вредите им, бях поразена от искрения интерес към темата, от блясъка на чистото любопитство в погледите им, което крещеше с всички сили „Искам да опитам!“, „Толкова е куул!“, „Искам да съм част от точно тази компания!“. Пълно отричане на всичко уж научено по време на т. нар. превантивни кампании, интернет и целия огромен информационен поток, който ги залива. И се замислих какво мога да направя, че тези млади хора да имат избор да кажат „не“ (или „да“), но в този момент да си дават сметка какво точно приемат или отхвърлят и защо, и как то е толкова важно за тях.
Тук някъде се намеси и Бог.
По същото време страхотната доц. д-р Жасмин Василева от Virginia Commonwealth University беше в България и спомена за концепцията на програмата Preventure. Бях безкрайно впечатлена – за първи път срещах разработен и проверен метод, който залага на работа с импулсивността, търсенето на силни усещания, чувството на безнадеждност и чувствителността към тревожност – все емоции и поведения, от които хората, които употребяват наркотици, са изтъкани. За първи път имах усещането, че имам отговори на въпроса как да работим с младите хора, така че не само да намалим броя на тези, които започват употреба на наркотици в училище, а и да се намалят общите нива на агресия, неприемливото поведение, като успоредно с това се увеличи мотивацията, успехът, и се подобри поведението на „калпазаните“, които са толкова непреодолимо притегателни за съучениците си. А точно тази тяхна популярност е страхотен начин да се изгради и силен „ефект на стадото“, който довежда до значително подобрение в поведението и на учениците изобщо.
Звучеше като приказка, като коледен филм с прекрасен край, като метод, заслужаващ поне Нобелова награда за мир!
Заинтригувах се дали е възможно (след Канада, Америка, Холандия и Обединеното Кралство) тази система да влезе и в България. Оказа се суперважно да познаваш правилните хора, които са толкова куул, че веднага запретват ръкави и правят възможното, за да може това да се случи. Само след месец доц. Василева потвърди, че имаме подкрепата на проф. Патриша Конрод (човекът, създател на програмата и неин основен двигател), която не просто се съгласи да даде разрешение за адаптирането на системата, а и го направи абсолютно про боно!
Освен това, едно от пътуванията на двама от колегите ми до Монреал, във връзка с други работни заетости, се припокри времево с тренинг по Preventure, провеждан лично от проф. Конрод, която без увъртания и формалности ги прие и обучи за работа със системата. (Безкрайно благодарна съм, че имам шанса да работя с д-р Георги Василев и д-р Кирил Бозгунов, които са част от борда и надзорния съвет на Център за хуманни политики, чиито председател съм.)
Супербързо, буквално като по поръчка, разполагахме с най-големия капитал за всяка подобна инициатива – имаме подкрепата на създателя на програмата, имаме двама български експерти, които вече са получили най-доброто обучение и са доказани професионалисти в сферата на зависимостите в страната. Имаме и доц. Жасмин Василева, която е готова да ни подкрепи с всичко възможно.
И тъкмо когато си мислехме, че няма какво да ни спре, стана ясно, че не е лесно да намерим необходимите средства за осъществяването на адаптирането и пилотирането на програмата в страната. Всъщност, нашите идеи не отговарят на философията на възможните държавни източници на финансиране. На тях им харесва да се правят кратки филмчета на стойност десетки хиляди левове, да се организират спортни турнири, да се правят концерти срещу наркотиците. Все неща, които са напълно ОК сами по себе си, но са и напълно неефективни за намаляването на употребата на наркотици след учениците и младите хора.
Мечтата ми беше да напиша този текст когато имаме хепи енд и очакваме съвсем скоро програмата да стартира. За съжаление, в този момент това не е така. Пиша го с надежда, че ще достигне до бизнес хората, до големите донори, до тези, зачитащи научно доказаните модели, до социално отговорните компании или поне до вас, които отделихте време да прочетете този текст. Моля ви, разкажете на повече хора, така че да имаме възможност да намерим тези средства!
Ако имате идеи, които могат да ни помогнат, моля пишете ни на: office@centerforhumanepolicy.org
Благодаря!
Специалисти от 12 болници в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора ще провеждат безплатна масова профилактика срещу рака на гърдата през целия октомври.
Заболяването е лечимо, стига да се диагностицира навреме, затова организаторите на кампанията - САГБАЛ "Света София", в партньорство със Столична община и Фондация "Една от 8", се стремят информацията за прегледите да стигне до максимално много жени.
През 2030 г. ракът, и най-често този на гърдата, ще е причина за смъртта на около 5.5 млн. жени, особено в по-бедните европейски страни. Новодиагностицираните с рак на гърдата жени в България всяка година са над 3000.
Надяваме се, че поне веднъж досега сте преглеждали сами гърдите си за бучка или сте се преглеждала при мамолог. Редовният мамологичен преглед отдавна е част и от допълнителното здравно осигуряване, което много работодатели предлагат на служителките си.
Лесно е дори в домашни условия да проверявате гърдите си за бучки. Правете това редовно, защото вие познавате най-добре гърдите си, размера им, формата, цвета и усещането за плътност. Ако нещо се е променило, вие сте първата, която ще може да усети разликата.
Ако при редовния домашен преглед установите, че нещо е различно, или пък напипате бучка, обсъдете това с мамолог, дори да не сте сигурна, а просто да ви се струва, че нещо не е наред или се е променило. Имайте предвид, че бучката не е единственият признак за възможно заболяване – бучката само показва, че нещо се е случило, но може да няма нищо общо с рак на гърдата.
Помислете и за тези фактори, които може да показват по-висок риск от рак на гърдата.
Ако майка ви, баба ви, сестра ви или дъщеря ви са диагностицирани с рак, особено ако е рак на гърдата, рискът и вие да се разболеете е почти двоен. Ако две от роднините ви имат рак на гърдата, е пет пъти по-вероятно това да засегне и вас. Говорете с мамолог какви тестове могат да ви бъдат направени за ранна диагностика или изследване на вероятността да развиете рак на гърдата.
Според Фондацията Susan B. Komen (най-голямата и най-добре финансирана организация за рак на гърдата в САЩ), „възрастта е доказан рисков фактор за рака на гърдата“. Жените под 40 г. е по-малко вероятно да се разболеят, отколкото жените над 70 г. Средната възраст на жени, болни от рак на гърдата е, 62 години, въпреки че това зависи от етноса и националността.
Жените с рак на гърдата получават много повече внимание, отколкото жертвите на тази болест от мъжки пол. При мъжете рискът от рак на гърдата е около 1% (за сравнение при жените рискът от рак на гърдата е приблизително една на всеки 8 жени да бъдат засегнати), което означава, че мъжете може дълго време да не разберат, че са болни и да не потърсят медицинска помощ.
По-плътните гърди имат по-малко мастна тъкан и повече немаслена тъкан в сравнение с гърдите, които не са толкова плътни. Плътните гърди имат повече жлезиста тъкан, която произвежда кърмата, и опорна структурна тъкан (наречена строма), която се състои от съединителна тъкан, кръвоносни, лимфни съдове и нерви и осигурява опора на жлезата. Плътността на гърдите често се унаследява, така че ако майка ви има по-висока плътност на гърдите, вероятно и вашите гърди са подобни. Плътността на гърдите се измерва най-често чрез мамограф. Жените с по-висока плътност на гърдите са шест пъти по-заплашени от развитие на рак на гърдата.
Ако първата ви менструация е дошла, когато сте била на 12 години, рискът от рак на гърдата е по-висок. Това е така, защото менструалният цикъл и развитието на гърдите вървят ръка за ръка, което означава, че ако гърдите ви са се развили по-рано, те вече са имали досег до различни хормони, както и с химически козметични продукти, които влияят на хормоните. По-дългото излагане на хормонално действие може да повиши риска от заболяването.
Противозачатъчните хапчета обикновено съдържат синтетично извлечен естроген и прогестерон, които променят естествената хормонална среда на жената, което може да отключи образуването на раково заболяване. Добрата новина е, че рискът е маловажен и временен и хормомалните нива се саморегулират до естествено ниво до пет години след последния прием на противозачатъчни средства. Имайте предвид, обаче, че противозачатъчните медикаменти могат да намалят или предотвратят други форми на рак, заради което е добре да обсъдите с гинеколога си плюсовете и минусите.
Американският институт за изследване на рака са публикували изследване, направено след анализ на данните на 12 милиона жени, което доказало, че дори и една чаша вино на ден или друг алкохол увеличава риска от рак на гърдата. Става дума за увеличен риск от 5% от рак на гърдата в пременопаузата и с 9% след менопаузата.
Жените, които раждат и кърмят, са в по-нисък риск от рак на гърдата в сравнение с жени, които не са раждали и кърмили. Това се обяснява с бременността и лактацията, които прекъсват овулацията и обичайното производство на хормони, което пък от своя страна намалява риска от заболяването.
Фондацията Susan B. Komen твърди, че жените, които стават биологични майки под 35 години, "се ползват от протективните ползи от бременността", за разлика от жените, които раждат на по-късна възраст. Клетките на гърдата растат по-бързо по време на бременността и ако има "генетично увреждане в клетките на гърдата, те се копират и умножават заедно с растежа на клетката", тъй като генетичните увреждания се влошават с възрастта.
Към 50-тата годишнина на жената, яйчниците ѝ спират да произвеждат яйцеклетки. Повишеният риск от рак на гърдата отново се асоциира с по-дългото производство на хормона естроген, пише Cancer.net.
Списание Time публикува статия, според която над 100 изследвания показват, че „най-активните жени са с 25% по-малък шанс да развият рак на гърдата, отколкото "най-малко активните жени". По-ниските нива на мазнини в тялото, което отчасти се регулира и чрез физически упражнения, е от решаващо значение за предотвратяване на рака на гърдата, тъй като мастната тъкан "е основният източник на хормони", а те са основен фактор при развитието на болестта.
Информация за профилактични прегледи се очаква в следващите дни. Засега има подробности единствено за Разград.
За 14-та поредна година Федерацията на жените и Диагностично-консултативния център в Разград организират кампания за профилактични прегледи за рак на гърдата. Това съобщиха председателят на организацията Любка Стоянова и управителят на поликлиниката д-р Николай Денев.
Записването започна в края на миналата седмица и се извършва всеки работен ден, от 14 до 18 часа, на касата на Easy Pay в развлекателен комплекс „Синема“, който се намира в западната част на бившето кино „Димитър Благоев“.
Прегледите ще се проведат от 26 до 29 октомври в 31-ви и 33-ти кабинет в сградата на ДКЦ. Профилактиката ще бъде съпроводена с ехографски изследвания, извършвани от специалистите по образна диагностика д-р Миткова и д-р Димитрова от ДКЦ№4 „Света Екатерина“ във Варна.
Цената на прегледа е 10 лева.
