fbpx
И аз съм човек

„В оковите на травмата" или защо жертвите на домашно насилие не си тръгват

14 септември 2017

Знаете, че в Майко Мила! редовно говорим и по някои сериозни теми, а домашното насилие е възможно най-сериозната от тях. В България в последните месеци и години случаите на насилие над жени от страна на партньорите им (бивши или настоящи) зачестяват и стават все по-зловещи.

За пример - ликвидирането на младата Виола, която е била убивана в продължение на 50 минути от приятеля си Стефан; публичният разстрел на Елена, убита от съпруга си, с когото е била в развод и срещу когото е имала ограничителна заповед; убийството на Катя от град Пещера... и още, и още, и още.

И трите жени по един или друг начин са давали сигнал, че партньорът им е насилник, като за Стефан Станев сигналите са много повече, при това и от бившата му съпруга.

Институциите обаче бездействат и така резултатите не закъсняват - три жени вече не са живи, защото партньорите им са ги убили. Статистиките са също толкова безпощадни - всяка 4-та жена е жертва на домашно насилие, повече от 90 процента от жертвите на домашно насилие са жени.

А най-страшното, след това да си жертва на домашно насилие, е да си жертва на... апатията и неразбирането от страна на близките, по-далечните познати и обществото. Много често четем и чуваме следното изказване: "Не разбирам жертвите на домашно насилие. ЗАЩО СТОЯТ? Защо не си тръгват? Те САМИ СА СИ ВИНОВНИ."

Днес, с този текст, ще се опитаме да отговорим защо жена, която е системно насилвана и тормозена (физически, емоционално, психически, икономически) от партньора си, продължава да стои в тази връзка. Всички ние трябва да знаем, че измъкването от спиралата на домашното насилие е много, много труден процес, но все пак - ВЪЗМОЖЕН. Имайте го предвид, когато чуете поредната история за тормозена жена и, особено ако това е ваша близка или позната, опитайте да я изслушате и да ѝ предложите помощ и подкрепа, вместо да я фрустрирате още повече с непродуктивни изявления от рода на "Ти си си виновна, защото стоиш".  

**************************************

Хората често не си тръгват от злоумишлена, насилствена връзка заради нещо, наречено "в оковите на травмата". Съществуват няколко признака, по които да разберете дали това се случва и на вас - ще ги прочетете малко по-надолу.

Често се случва хората дори да не осъзнават, че са в насилствена, разрушителна връзка. И ако за другите може да е трудно да разберат защо някой не напуска агресивния си партньор, жертвата много често дори не си и задава този въпрос, защото истината е, че това се случва заради така наречените „окови на травмата“.

Това е процес, в който жертвата се пристрастява към хормоналното скоростно влакче, в което агресивният партньор-насилник я поставя, пише The Business Insider в обширна статия по темата за домашното насилие.

Тези, които никога не са били в агресивна и емоционално отровна връзка, не могат да разберат как жертвите на насилие не си тръгват и остават обвързани толкова дълго. И често задават въпроса:

ко ви е насилвал, защо не си тръгнахте?“

За жертвите, преживели такава връзка, е много трудно да дадат точен отговор.

Късметлиите успяват да избягат и после намират публикации или книги, които им помагат да разберат какво им се е случило и по този начин да опишат преживяното. Други нямат този късмет и може дори да не осъзнаят, че са във връзка, която може да бъде описана като „насилствена, агресивна, злоумишлена“.

Това е така, защото сме привикнали да смятаме, че насилието винаги има физическо проявление.

По телевизията и филмите виждаме герои, които са очевидно зли. Те проявяват насилие към партньорите си, крещят им агресивно или дори ги убиват в пристъп на ярост. Макар че и това наистина се случва, тези кадри не единственото проявление на насилието, което много хора търпят.

Според терапевта Шанън Томас, автор на "Да се излекуваш от скритото насилие", психическото насилие е коварно и се развива с течение на времето - като капчица отрова, която бавно навлиза във вените ви.

При едни то започва с измърморен случаен коментар, друг път с обида, но жертвите просто изтриват спомена за тези моменти. Това е така, защото насилниците са изключително добри в преструването, че са всичко, което търсите в един партньор, и ви заливат с любов и внимание.

Жертвите пък се заблуждават, че това е истинската същност на насилника и когато маската започне да се смъква, те смятат, че човекът просто е „излязъл от кожата си“ и сигурно е тяхна вината, че партньорът им е ядосан.

Хората не си тръгват от такава вредна връзка, защото до някаква степен се надяват да си възвърнат любовта и вниманието на агресора. Според терапевта Шанън Томас обаче жертвите се привързват и биологично към насилниците си посредством състояние, наречено „оковите на травмата“.

Това е като пристрастяващ наркотик. От гледна точка на психологията агресивната връзка прилича на емоционално скоростно влакче с наказания, последвани от кратки изблици на нежност, когато „се държите добре“.

Това означава, че тялото ви минава през сътресения, заради високите нива на стресовия хормон кортизол, съчетани с допамин, когато ви се подава някаква нежност като награда.

Когато това се повтаря многократно, организмът ви се пристрастява.

Шанън Томас обяснява процеса така: "Когато се стремим към нещо, което силно желаем и някога сме имали - като връзката с някого, а човекът си играе на котка и мишка с нас, тогава организмът ни наистина става зависим да получи това одобрение."

Това емоционално скоростно влакче на ужасите взима своя дан от тялото на жертвата. Хората, жертви на домашно насилие, изведнъж може да започнат да страдат от кожни проблеми, да изпитват болки в гърдите и да развият още много други проблемни състояния. Томас твърди, че в практиката си е срещала и хора, при които това е отключило автоимунни заболявания:

„Телата им започват да изключват и хората започват наистина да страдат от хронични болести, мигрени, ставни болки, не могат да се излекуват от инфекции. Тялото просто може да понесе едно определено количество стрес.“

Жертвите обаче остават в тези връзки въпреки стреса върху организма си, защото невинаги им е ясно какъв точно е проблемът.

Посредством тактическа манипулация, чрез която насилникът системно и целенасочено ви кара да се чувствате луди, както и с постоянното контролиране и периодичните прояви на любов, насилникът държи жертвата си притисната в ъгъла на самообвинението и отчаянието, откъдето тя се опитва да си възвърне вниманието и близостта с човека, когото обича.

За съжаление, много често се случва жертвата да се опита да напусне насилника, но да е толкова свързана с него, че да се върне. Други дори не се опитват да си тръгнат и са освободени от насилника си едва когато той или тя ги изостави.

Вредната и насилствена връзка с нарцисист или психопат винаги следва един и същи шаблон: идеализиране, обезценяване, изоставяне (в смисъла на игнориране).

В някакъв момент жертвата е толкова съкрушена и разбита, че насилникът вече не намира нищо интересно или полезно в нея. Може жертвата да е докарана до банкрут и да е напълно зависима от насилника, вероятно е и с абсолютно разрушено самочувствие или дори нещо по-лошо - ето тогава агресорите най-накрая се насочват към следващата жертва.

Едва след като жертвата – или оцелелият, както Томас нарича клиентите си в този етап – най-сетне започне да осъзнава, че е била обект на насилие и агресия, лъсват и нанесените щети. На този етап доста от жертвите започват да осъзнават, че вината не е била тяхна.

Ето тогава може да започне истинското излекуване, казва Томас, а оцелелият от тази връзка проумява, че не е бил цел за насилника, защото е бил слаб, а защото е имал много за даване.

А ето и признаците, по които можете да разберете дали сте в „оковите на травмата“, която ви причинява партньорът ви:

  • Постоянен модел на провал - партньорът ви обещава някакви неща, но после винаги прави обратното.
  • Другите са обезпокоени от нещо, което ви е казано или направено от партньора ви, но вие го пренебрегвате.
  • Чувствате се заклещени в тази връзка като в клетка, защото не виждате никакъв изход от нея.
  • Карате се за едно и също с партньора си и се въртите в кръг без никой да печели (или както се казва - спорите заради спора).
  • Вие сте наказани или партньорът ви не ви говори, когато кажете или направите нещо "погрешно".
  • Чувствате, че е невъзможно да се отделите от партньора си, въпреки че му нямате истинско доверие или дори не го харесвате.
  • Когато се опитате да си тръгнете, вие сте измъчвани от такъв копнеж да се върнете към партньора си, че директно си представяте как раздялата ще ви довърши.

Често хората, които се намират в насилствена, вредна за тях връзка, "гледат право в проблема и не могат да го видят". Едва след време оцелялата от тази връзка жертва може да започне да осъзнава разрухата, която ѝ е причинена. Тези хора се нуждаят от "детоксикация" от травмата, за да се излекуват от нея и да не се върнат обратно към насилника - това е изключително важно!

Ако сте разпознали себе си в горните редове, имате нужда да споделите с някого или ви трябва помощ, но не знаете откъде и каква, пишете ни – анонимно или с псевдоним, в случай, че искате да скриете името си. Помнете, че не сте сама и няма да останете сама! Изход и помощ има - както за вас, така и за децата ви!

А ако още сте на етапа, в който само подозирате, че сте жертва на домашно насилие, препоръчваме веднага да се сдобиете с книгата “ЖЕНИ ПОД ВЛИЯНИЕ” ОТ МАРИ-ФРАНС ИРИГОАЙЕН, и да я прочетете няколко пъти.

Авторката на “ЖЕНИ ПОД ВЛИЯНИЕ” е психиатър, психоаналитик, семеен психотерапевт и автор на няколко книги, засягащи проблемите на моралното и физическото насилие в обществото.

В тази книга тя много точно, конкретно и чрез преки примери показва как се заражда насилието вкъщи, в какво се изразява то (невинаги е физическо, може да бъде под формата на икономически и психически тормоз), и колко опасно може да бъде бездействието и страхът от страна на жертвата, както и неглижирането на проблема от страна на близките.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross