Обикновено родителите прибягват до хранене на новороденото с адаптирано мляко, ако майката няма все още достатъчно кърма или когато при често поставяне на гърдата, бебето отказва да суче. Никой не иска да рискува здравето на детето си и да го остави гладно в опитите си да го накара да суче. Затова е най-лесно и бързо кърмата да бъде заменена с адаптирано мляко. Понякога майката има кърма и бебето суче, но пак се налага детето да яде от шише.
Даването на адаптирано мляко в допълнение към кърменето се нарича дохранване. Много семейства избират този тип комбиниран метод на хранене – дали поради необходимост, за удобство или по друга причина. В някои случаи кърменето и допълнителното осигуряване на адаптирано мляко може да бъде препоръчано от лекар по медицински причини.
Науката отдавна е доказала невероятната роля на кърмата в първите шест месеца, но ако кантарът показва слабо наддаване, семейството може и да няма особено голям избор и да се наложи дохранване с адаптирано мляко.
Често вземането на такова решение не е лесно. Много майки дохранват и бебето е сито и доволно, но пак изпитват вина, че не им стига кърмата, което ги кара да се чувстват непълноценни. Други майки кърмят и дават и адаптирано мляко, защото така искат, трети го правят, защото така трябва. Решението е индивидуално, но ако започнете дохранване е добре да сте запознати с всички плюсове и минуси.
Ето и случаите, при които най-често се пристъпва към дохранване:
Различни медицински състояния могат да попречат на образуването на кърма, въпреки че почти всяка жена може да произведе кърма на база търсенето – ако детето често суче. Ако вие или вашият лекар смята, че бебето не получава достатъчно мляко само чрез кърмене, може да се наложи да допълвате храненето с адаптирано мляко.
Ако бебето е родено преждевременно или е с определени медицински състояния, може да се нуждае от повече от количеството кърма, което получава от майката. Дохранването често се прави с цел да му помогне да наддаде на тегло в тези първи дни от живота му, които са особено важни.
Налага се да се върнете на работа, а бебето все още е на кърма. Може да ви е твърде трудно да се изцеждате с помпа в работно време, а може и количеството кърма да намалява.
Ако нямате запаси във фризера, може да се наложи да допълвате храненето на бебето с адаптирано мляко. Кърменето и работата са трудни за съчетаване, но не е и невъзможно.
Изключителното кърмене на близнаци може да се окаже доста стресиращо и трудно за семейството. Колкото и да има желание да обгрижва еднакво децата си денонощно, майката може и да не успява, което е възможно да я фрустрира и изтощи допълнително.
Честото кърмене на две деца понякога е непосилно. Тогава може да се помогне с адаптирано мляко, което позволява храненето да е в ръцете и на друг човек, за да може майката да почива.
Разбира се, възможно е да имате и лични предпочитания някои хранения на бебето да са на гърда, а други с адаптирано мляко. Това е ваше право.
Друг път лекар може да препоръча дохранване с адаптирано мляко.
Ето кога:
Плачът след хранене е добър сигнал, че бебето може и да е останало гладно. Има и други причини за плач, но ако той се повтаря след всяко хранене, вероятността бебето да има нужда от дохранване е голяма.
Случва се жените да не успеят да кърмят първото бебе, а с второто да могат. Случва се да искате, но да не можете да кърмите и двете, но по различни причини. Ето например в тази история, която вече сме ви споделяли, една майка на две деца се налага да дохранва: първото бебе поради липса на кърма (може би и на опит), а второто дете поради продължителна жълтеница, когато детето уж се храни, но не наддава.
Понякога само с желание не става, колкото и да полагате усилия.
Дори да сте решили по каквато и да е причина да дохранвате, добре е, ако това е възможно, поне през целия първи месец детето да е хранено колкото се може повече с кърма. Вече има достатъчно информация за всички ползи от изключителното кърмене, с които можете да се запознаете, преди да пристъпите към дохранването без медицинска причина.
След това можете постепенно започнете с дохранването.
Не смесвайте кърма и адаптирано мляко в едно шише. Винаги приготвяйте адаптирано мляко според указанията на производителя, като използвате преварена вода или специална вода за новородени. Първо дайте кърмата, след това завършете храненето с адаптирано мляко.
Преди да изберете подходящо за вашето дете адаптирано мляко, говорете с педиатъра си.
Ако бебето получи обрив, повръщане, диария, ако плаче повече, има постоянно безпокойство или газове след започване на адаптираното мляко, по-добре прекратете употребата му. След това се консултирайте с лекаря на бебето, за да обсъдите други възможности.
Ако е възможно, добавете адаптираното мляко постепенно, за да може организмът ви да се приспособи. Всеки ден тялото ви произвежда кърма на принципа търсене и предлагане. Когато започнете да добавяте адаптирано мляко към храненето, това вероятно ще повлияе на производството на кърма.
Ако давате на детето едно-две шишета адаптирано мляко на ден, количеството кърма ще се регулира постепенно. Преминаването към дохранване с шише за кратък период може да причини проблеми като препълване на гърдите и запушени млечни канали, ако не се внимава.
И двата вида изцеждане могат да помогнат за поддържане на количествата кърма и да предотвратят някои от често срещаните проблеми с кърменето, за да не се налага да дохранвате.
Освен това можете да съхранявате изцедената си кърма, за да я използвате по-късно. В зависимост от това как съхранявате, млякото може да остане във фризера до една година.
Ето колко време може да се съхранява кърмата:
Трябва да сте наясно, че тя започва да губи хранителна стойност с течение на времето, така че не я съхранявайте твърде дълго, преди да я дадете на бебето.
Вашето дете може да откаже да бъде дохранвано. Ако не давате лично вие млякото, а сте връчили шишето на таткото или друг близък, се случва често. Но има немалка вероятност детето да не приеме вкуса и мириса на новото мляко.
Можете да смените вида мляко. Някои майки все още дохранват с кисело мляко, което си приготвят сами вкъщи, тъй като бебетата обичат вкуса му. Но то не се препоръчва в ранна възраст.
Имайте предвид, че кърмата се усвоява по-лесно от адаптираното мляко и след дохранване с АМ бебето може би ще се чувства по-сито за повече време.
Добавянето на адаптирано мляко към храненето на бебето може да промени цвета и консистенцията на изхожданията му. Те може да станат по-твърди, по-тъмни или да са с по-силна миризма. Може бебето да се изхожда по-рядко отпреди.
Крайната цел на всеки родител е да има щастливо бебе, което расте, развива се правилно и е здраво. Чудесно е, ако можете да кърмите, но невинаги се получава при всяка майка. Запомнете, кърменето не бива да е на всяка цена.
Всяко бебе и ситуация са уникални и комбинацията от кърмене и адаптирано мляко може да работи най-добре във вашия случай. Все пак науката се е погрижила да наподоби майчиното мляко най-добре и не бива да изпитвате вина, ако давате на бебето адаптирано мляко. Най-добре за детето е да не остава недохранено, а вие да сте спокойни, че то расте и наддава, както трябва.
Този път във видео подкаста "Да оцелееш като родител" говорим с психолога Елена Кръстева за съня след раждането и след появата на бебето в живота ни. Как да адаптираме почивката си спрямо режима на сън на бебето в първите месеци? Как сънят на майката да стане приоритет за нея, а и за всички в домакинството? И какво да прави жената, за да мине по-леко през този период?
Проектът “Да оцелееш като родител” е финансиран по програма „Кризата като възможност” на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.
Струва ли ви се, че съвременният родител, и в частност майката – този свят човек, постоянно е въвлечен в някакви състезания:
Изтощително е. Може ли да си починем малко?
Явно подобна идея се е зародила и в главата на една майка от Reddit, която решава да сподели с останалите следната житейска мъдрост: “Родителите нямат никаква заслуга за голяма част от нещата, с които се хвалят, че правят техните бебета. Наскоро ми го каза терапевтът ми и мисля, че трябва да го изкрещя от върха на някоя планина”.
Дамата си спомня, че като млада майка е била засипвана с редица въпроси и коментари от иначе доброжелателни приятели и колеги, които обаче са я карали да се чувства като “най-скапаната майка на света”, от една страна, а от друга, са я тревожили, че едва ли не на бебето ѝ му има нещо.
Хайде да си го кажем: нещата, с които някои родителите на съвсем малки деца обичат да се хвалят, винаги са едни и същи и винаги са съпроводени с реплики, които имат за цел да осведомят осведомят останалите колко са назад с "материала".
Ето няколко бързи варианта на диалози по пет евъргрийн теми, за които се сетихме, че са ни минали покрай ушите:
1
– Спи ли през нощта?
– Само на гърда или само ако го нося, или само ако е легнало върху мен с палци, насочени точно на югоизток.
– Ооо, моето на 3 седмици вече спеше през цялата нощ.
– Страхотно! Себе си ли да застрелям или бебето? (последното, разбира се, само си го мислим и не го казваме, защото ще оставим грешно впечатление)
2
– Суче ли?
– Трудна работа. За 40 минути изсуква по 5 мл от едната гърда, после заспива и след 7 минути се събужда, за да изсуче още 5 от другата, след което ги повръща, защото има рефлукс.
– Моето ядеше толкова много, че качваше по кило и половина за месец.
– Да ви приседне дано! (още един отговор, който никой никога не е изрекъл на глас)
3
– Държи ли си главичката изправена?
– Не, умира от ужас, когато го сложа по корем, защото не може да си държи гигантската глава нагоре и я забива в повивалника, което още повече го ужасява.
– Моето бебе си държеше главата само, още преди да ни изпишат от болницата, а на третата седмица започна да се обръща и едновременно да се опитва да се изправя и да танцува казачок.
– ?!?
4
– Не мислиш ли, че е време да спреш да бършеш наакани дупета и да го научиш вече на гърне?
– Ама то още не може да седи седнало.
– Ти си знаеш, аз само ти казвам, че е както ги научиш. Моето го слагам на гърне от третия месец и съм много доволна. Вече е на 8 месеца и сигурно скоро ще се научи да се бърше само.
– Да, защо не го пробваш направо на тоалетната, вече му е време.
– Знаеш, ли това не е лоша идея…
5
– Ох, милата, ако моето беше като твоето, не знам какво щях да правя…
– Какво искаш да кажеш?
– Ами виж го как плаче за щяло и нещяло горкото.
– Ама то е на два месеца – реве и за “здрасти”…
– Не, не, моля ти се, аз имах страшен късмет с моето дете, никога не е плакало.
Това може да продължи до безкрай. Истината е, че за спящи/ ядящи/ тихи бебета на по няколко месеца няма как родителите да имат особена заслуга, защото това не е нещо, което можеш да възпиташ в новородено.
Може би няма да е лошо да оставим гордостта за моментите, в които се усещат сами да казват “добър ден” и “благодаря” и да решават задачи с две неизвестни, без да ни питат как точно да стане.
Всичко останало преди това – сучене, спане, гърне и т.н., подхранва родителското съревнование, което е абсолютно безсмислено, защото наградата и за “първите”, и за “последните” е една и съща – здрави и щастливи деца.
Жанет Бодурова ни сподели, че дълго време се е чудила дали да ни пише. После, когато все пак се е престрашила, не е била сигурна дали да го направи анонимно, или не. Сега обаче е напълно наясно, че иска да сподели за преживяното с истинското си име с една-единствена цел – ако може да помогне на някого.
Не че това, което ѝ се е случило, е нещо особено, нещо необикновено, което не се е случвало на никой друг. Напротив, случва се на много жени, но рядко говорят за него. Следродилната депресия заради хормоналния дисбаланс, натрапчивите мисли, страхът са все неща, с които не една и две жени встъпват в майчинството.
Няма страшно. Просто говорете. И да ви се струва маловажно, и да звучите като мрънкачка. Вероятността така да си помогнете не е никак малка, защото все ще има кой да ви сподели, че може би някога е бил в същото положение.
А ако нещата изглеждат безнадеждно, потърсете специализирана помощ незабавно.
Колкото и да съм чела и каквото и да съм преглеждала по време на бременността си, все си казвах, че това е състояние на ума. Ако съм с акъла си, няма как да изпадна в такова състояние! Е, да, ама не!
Беше ме срам да си призная! Не съм стигала до крайни състояния, за да приемам антидепресанти, но никак не беше приятно.
Карах си аз една невероятна бременност, без никакви оплаквания – щастие и усмивки греят от мен. Ходя на фитнес, ходя в университета, уча, ходя по изпити и доста изненадващо за мен ги взимам с високи оценки. Общо взето, честно да си призная не я усетих много тази бременност.
Терминът ми беше на 19 май, но моето малко човече беше решило да си почака. Имах Бракстън-Хикс контракции, но нищо повече. На 24 май отидох на контролен преглед и ми казаха, че до ден-два ще родя. Но след като не родих до 26 май, ми дадоха час за 2 юни за предизвикване на раждането. На 27 май в 3:00 часа започнаха контракциите ми и три часа по-късно, в 6:18 сутринта, се появи моят син – Петър.
Не се шегувам! Наистина станах и се изкъпах! Аз такова раждане не съм си представяла – толкова бързо и безболезнено, като се има предвид, че ми е първо дете.
24 часа след това започна да се случва това, в което не вярвах! Понеже все още нямах кърма, а и бебо не можеше да суче, започнаха през главата ми да минават мисли, че не мога да си нахраня детето, че ако умре от глад, вината ще е моя, че ще бъда ужасен родител, че ако започна да го храня с адаптирано мляко, едва ли не винаги ще е болно и аз ще съм виновна.
И всичко това, разбира се, беше подкрепено с много рев, ама много. Просто си стоя и сълзите ми вървят, не мога да ги спра.
А през цялото време ми се обаждаха много хора да ми честитят, казвайки ми, че това е най-хубавото, че сега трябва да съм най-щастлива, че най-важното е, че сме живи и здрави и трябва да съм благодарна. Това е чудото на живота, най-голямото щастие!
Да, така е. Но никой не ти казва за вълната от хормони, които ще те залеят, за най-лошите мисли, които ще ти минават през главата, за това, че ще се чувстваш виновна за абсолютно всичко!
При мен трая може би месец-два и ме беше срам да кажа на когото и да е. В България никой не говори за проблеми от подобно естество, включително и аз. Не смеех да кажа на никого и си мълчах.
Докато накрая се престраших да споделя на една приятелка, която ми каза – извинявам се за циничните думи, но ще я цитирам дословно: „Жанет, надявах се ти да не изпадаш в такова състояние. Не съм ти казвала, за да не те плаша, но на мен хормоните ми е*аха майката!“
Може да звучи цинично и ужасно, но точно това трябваше да чуя, за да знам, че не съм сама, за да вляза отново в пътя и да се възстановя. Трябва да говорим за проблемите си!
Рядко си спомняме какви сме били през първите дни от метаморфозата ни от редови граждани на обществото в родители. Може би защото повечето от нас пледират временна невменяемост, което е напълно разбираемо. Том Бърнс обаче се опитва да си спомни 20-те най-големи тъпотии, които е направил през първата си седмица като баща, за да им се посмеем заедно. Признанията му датират опреди няколко години, но ние сме абсолютно наясно, че това са непреходни неща и са валидни по всяко време от развитието на човечеството!
Когато се сетя за първата ми седмица като баща, единствено мога да клатя глава с неодобрение и съжаление. Направих ТОЛКОВА МНОГО грешки. Толкова много глупости, заради които днес се изчервявам от срам, ми излязоха от устата, че направо не ми се мисли.
Години по-късно, когато вече се чувствам горе-долу уверен като родител, мога да обърна поглед назад към тази най-първа седмица и да се посмея… Горе-долу.
И за да не забравя, колко съм научил и колко далече съм стигнал, събрах двайсетте най-тъпи неща, които направих през първата си седмица като баща.
20.
Не беше много умно да зяпам мониторите в предродилна зала, за които беше вързана жена ми, и да ѝ викам “ЛЕЛЕ, току-що получи контракция. ГОЛЯМА.”
Най-малкото защото тя вече знаеше, че получава контракция, нали така?
19.
Изключително съм щастлив, че настоявах да остана с жена ми и новороденото ни бебе в болницата през трите дни докато бяха там. Не съм щастив, че си взех само една тениска и изглеждах (а и миришех) като клошар през цялото време.
18.
Не трябваше да гледам с омраза всеки член на медицинския екип, който влизаше в операционната зала, където вкараха жена ми за Цезарово сечение по спешност.
Ако бях проучил малко по-добре нещата, щях да знам, че стандартната процедура е да не се допуска придружителят в операционната поне в първите минути, когато пациентът се подготвя за операция. Вместо това, стоях навън и се цупех на всеки от хората, на които им предстоеше буквално да държат в ръцете си живота на цялото ми семейство. (Пуснаха ме 5 минути по-късно.)
17.
Останах само по бельо и чорапи, когато ми дадоха престилката за операционната.
Мислех си, че така се прави. Но в СЕКУНДАТА, в която операцията свърши, сестрата си взе престилката и аз трябваше да избягам от семейството си, за да търся панически цели десет минути къде са ми дрехите.
16.
Пратих на разни хора снимки на жена ми с дъщеря ни в ръце след операцията, без първо да ѝ ги покажа.
Това беше абсолютно новобранска грешка.
15.
Купих снимки от “официалния” фотограф на болницата.
И до днес това са НАЙ-УЖАСНИТЕ снимки, които някой някога е правил на иначе страшно фотогеничната ми дъщеря.
14.
Предполагах, че знам как жена ми иска да бъде записано името на детето.
Оказа се, че имаме ТОТАЛНО различни представи по този въпрос и се наложи администраторката на болницата да стане свидетел на адски неудобен разговор.
13.
Не предвидих, че някой трябва да хвърля по едно око на колата на паркинга, докато бяхме в болницата.
Ноември в Мичиган. Студ. В резултат колата ни загасна пет пъти, докато се приберем вкъщи. И в случай че не знаете, нивата на стрес, когато шофираш с новородено в колата за първи път, се равняват на това да караш тир с нитро през легнали полицаи.
12.
Опитах се да давам съвети за кърменето на жена ми.
Няма думи, които да опишат това.
11.
Мислех си, че през по-голямата част от времето бебето ще спи в креватчето си.
ХАХАХАХАХАХАХАХА
10.
Когато семействата ни казаха, че ще помагат в първите седмици, си помислих, че ще ни готвят и ще пускат пералня, докато ние се гушкаме с бебето.
Вместо това, те се гушкаха с бебето и ни оставиха ние да си готвим и да си перем.
9.
Проверявах си служебната поща.
8.
Пусках фрази от типа “като родител” в най-различни разговори МНОГО по-често, отколкото е социално приемливо.
Защото нямах какво друго да кажа.
7.
Обсъждах техники за успокояване на бебе с всеки друг родител.
Включително със своите собствени. И всеки от тези хора имаше много повече опит, отколкото аз.
6.
Отказах се от повиването почти веднага.
5.
Ядох ужасно много мазен джънк (доставен от приятел) пред очите на току-що оперираната ми жена.
4.
Смятах, че всяко бебешко нервничене се дължи на “газове”.
3.
Мислех си, че знам как да монтирам столчето за кола правилно.
Докато една наша позната от полицията на инспектира “инсталацията” ми и незабавно не обра още пет пръста луфт от колана, който смятах за “стабилен като скала”.
2.
Не снимах достатъчно.
Не си записах достатъчно истории. Не си отбелязах достатъчно от върховете и спадовете в тази луда седмица.
1.
ВСИЧКО
Всичко, което направих, беше тъпо, без достатъчно информация, искрено, емоционално и ненормално. Но това си е стандартно, когато си родител за първи път, така че имайте малко милост.
Говорили сме вече много пъти за следродителната депресия, но някак сме свикнали, че щoм минем по пътя с първото дете, със следващото е по-лесно. Само че изобщо не е така, предупреждава ни със собствената си история за Washington Post Даниел Кампоамър. Грижете се за себе си и не се притеснявайте да помолите за помощ. Няма нищо срамно в това да кажеш "Пичове, дайте едно рамо, не се справям!" Понякога "геройството" носи големи щети.
След 4 години, 3 спонтанни аборта и една извънматочна бременност на света се появи второто ми дете, за което бях копняла. Въоръжена с 4-годишния ми родителски опит, ми се струваше, че съм много по-добре подготвена за живота с новородено, отколкото първия път. Оцелях през безсънните нощи, справих се с ужасните температури, предшестващи пробиващите зъби, и се научих как да се справям с ирационалните страхове, които те връхлитат, когато се грижиш за абсолютно безпомощно човешко същество. Изплувах от следродилната депресия, овладях кърменето. И се научих да разбирам бързо кой родителски съвет ще ми свърши работа и кой - не.
Когато тричленното ни семейство се увеличи с един, просто знаех, че ще се справя. Не се чудех защо болничният персонал ми позволява да си тръгна от болницата с бебе в ръце. Дори не ме интересуваше, че нямах второ парти за новото бебе или че приятелите не ми бяха оставили неща за хапване в хладилника, които да ме посрещнат след болницата, както първия път. Случвало ми се е вече, правила съм го.
в кабинета на психиатъра ми и си признавам за първи път на глас, че не мога да се справя с две деца, бях принудена да разбера колко съм се объркала.
“По време на второто майчинство приятелите и семейството обикновено очакват, че жената е овладяла тази смяна на ролите и по тази причина не се интересуват толкова, не предлагат толкова често помощ или не празнуват дребните моменти така, както се прави с първото бебе”, обяснява Джесика Зукър, психоложка от Лос Анджелис, специализирала се в репродуктивно и майчино психично здраве. “Ако още първия път майката се е справяла добре в определени ситуации, то се предполага, че същото ще е и с второто дете.”
С първото дете хорските приказки ни подготвят и информират за трудностите на това да си родител: “Животът ти ще се промени!”; “Няма как да си съвсем подготвена!”; или дори “Край с живота ти!” - тези са най-разпространените.
Но тогава има и повече хора, които предлагат помощ. Ако неизказаната (а понякога и изказана) представа за живота ми като майка, беше “Това ще е много по-трудно от всичко и вероятно няма да се справи добре”, отговорът на хората покрай мен, които ме обичат и подкрепят, би бил
И когато това, че имам бебе не ме унищожи и не прекрати живота ми - напротив, даже кариерата ми процъфтя и преместих семейството си от Сиатъл в Ню Йорк, за да започна работата на мечтите си към онзи момент - предложенията за помощ се изпариха. От кариера на фриленсър станах редактор на пълен работен ден, докато едновременно с това родих и отглеждах дете. Писала съм за следродилната депресия, за загубата на бременност, както и за всеки хубав, лош, скучен или зашеметяващ момент между двете, докато записвах часове за педиатър, ходех на семейните вечери в детската градина и се наслаждавах на вечери навън с партньора си.
Отстрани изглеждаше, че "имам всичко". Какво можеше да се обърка с още едно дете, когато вече съм работеща майка?
Отговорът, стана ми ясно, е уловка. Уловка, за която си мечтала и си си я представяла, и си я планирала, и си я обичала – но уловка, която разпердушинва внимателно изградената машина, която ти помага да запазиш психическото си здраве като майка на едно дете.
ме хванаха по-бързо от първия път - или може би аз забелязах по-рано. Чувството за безпокойство беше по-свирепо, заплашващо да ми прекърши гръкляна, когато 5-седмичното ми бебе беше диагностицирано с бронхиолит и прието в детското интензивно отделение. Напрежението да успея да продължа по същия начин на работа, както досега, беше толкова силно, че се тресях в паника сутрин, докато пътувах към офиса. Ставаше все по-трудно да се измъкна от леглото, да заведа голямото си дете на градина на време, да си спомня да пусна този имейл или да спазя онзи срок, да поддържам къщата чиста, да готвя, да се къпя, да бъда майката, от която момчетата ми имат нужда.
И точно когато най-много ми трябваше помощ, беше почти невъзможно да помоля за такава.
"Очакваме, че майките обожават това, което правят, правят го добре и не е необходимо да молят за помощ или дори да разкриват, че имат нужда от такава", обяснява Зукър. "По същата причина много често обкръжението им не мисли, че трябва да попита "Как се справяш?", "Как се чувстваш?", "Мога ли да направя нещо за теб по време на този изключително важен момент от живота ти?" Ще е хубаво, ако казваме тези неща по-често."
През първата годинка на сина ми имаше една жена – също майка на две деца – която ми носеше топла храна.
за да се държа на положение пред хората, така че онези, които преди години ми казаха, че с живота ми е свършено, да не се окажат прави. Партньорът ми, който работеше 12-часови нощни смени по 60 часа седмично, си мислеше, че съм просто изморена като него. Не забеляза, че се опитвам да се боря с нещо повече от обичайното изтощение по време на първите месеци на бебето, повече от болките на следродилната депресия, повече от обикновените раздразнения на родителството.
Не се справях на работа, не се справях вкъщи. И след като ме приеха в болница с паник атака, с партньора ми осъзнахме, че ако не поискам помощ, ако не призная, че ми е трудно да се справям с живота като майка на две деца, следващата вълна ще ме завлече към дъното.
Отне ми месеци да си намеря психолог, който би работил с нов пациент. Продължих да изпускам сроковете в работа и след като работодателят ми не можеше повече да удовлетворява нуждата ми да работя два дни седмично от вкъщи, за да се грижа за синовете си, напуснах.
и след като останах без работа на пълен работен ден от 4 години насам, можех да отделя повече време, за да се концентрирам върху себе си и само върху себе си.
Здравната ми осигуровка, възможността да получа медицинска помощ и подкрепящият ме партньор също свършиха работа. Всичко това са привилегии, заради които успях да стигна до спасителната лодка, която ми се предложи. Месец след първия рожден ден на сина ми, най-сетне чувствам, че мога да дишам. Че животът ми като майка на две деца не е краят на всичко, което познавам, а началото на нещо много по-хубаво.
Осъзнах, че това е двупосочна улица: ние, майките с две деца трябва да запомним, че да помолим за помощ не е точка срещу нас. А тези, които ги е грижа, не трябва да чакат да признаем, че имаме нужда от подкрепа, преди да я предложат, без значение дали е първото ни бебе, или третото. Ако наистина е нужно цяло село, за да се отгледа дете, трябва да се сещаме колко е важно това село, когато семейството ни се разраства.
Уморена от липсата на автентичност в кадрите, с които повечето медии представят кърменето, преди три години фотографката Сузи Блейк решава да заснеме начина, по който тя изглежда, докато храни бебето си.
Публикува автопортрета си във Facebook и пита други жени дали биха искали да бъдат снимани по същия начин. "Бях залята от отговори и така проектът започна!", разказва тя за BoredPanda.
"Много от снимките в медиите са силно стилизирани, нереалистични, чиста фантазия. Дали е изглеждаща като ангел майка в нейното клинично бяло съвършенство, или модел на корицата на модно списание, омръзна ми от образи, които не показват реалността на кърменето, през която минават повечето жени", казва още Сузи.
"Този проект е свързан с красотата на кърменето в цялата му бъркотия":
Тук става въпрос за уморени очи и никакъв грим
За справянето с всички нужди и капризи на 2-годишното ви дете (или ДЕЦА), докато се опитвате да нахраните новороденото
Или НОВОРОДЕНИТЕ
Говорим кърмене и кула от чинии и чаши за миене, извисяваща се в кухните ни, и планини от дрехи за пране в ъгъла...
За повръщано върху раменете ни и всекидневната градушка от играчки върху главите ни
Става въпрос за най-невероятното нещо, което само жените можем да правим - да поддържаме живота на други хора, чрез своя собствен...
Още за кърменето:
Когато очакваш бебе еднорог, а то се окаже КИБОРГ е един от най-четените текстове в "Майко Мила!", в който Биляна Ангелова разказа за 72-часовото безсъние на бебето си (и своето, разбира се) с надеждата някой да сподели мъдри съвети.
И ето ги днес - не от кого да е, а от педиатъра д-р Робърт Бъкнам и съавтора му Гари Езо. Двама са сред водещите световни експерти по хранене и сън на бебето и автори на книгата Да станем мъдри родители: бебето от 0 до 6 месеца, чието ново, актуализирано издание очаква своите будуващи по цяла нощ читателки (за да приспи сладко бебетата им).
Книгата е нещо повече от наръчник за оцеляване през първата половин година на новороденото. В нея ще намерите практически съвети за естествено синхронизиране на времето за хранене, времето за сън и времето за бодърстване на бебето с живота на цялото семейство. Това означава, че ако сте последователни, ще имате добре работещ план, който отговаря на нуждите на новороденото, но и на вашите.
Ето любезно предоставен от издателство "Изток Запад" откъс от книгата на тема ЗАЩО НЕ СПИ БЕБЕТО, а в нея ще откриете още:
-- как реагира новороденото на здравословния режим и какво става при липсата на такъв;
-- каква е еволюцията на концепциите за хранене и защо родителски насоченото хранене дава отлични резултати;
-- как да се справим с коликите, рефлукса и други проблеми и кои са необходимите бебешки аксесоари.
Това е малко плашещо! Вашето бебе се събужда по-рано в дневните си спанета, плаче, все едно нещо го боли, а вие не знаете от какво е. Първо пипате челото му, за да видите дали няма температура. Ушите и носът са следващите. Да няма зачервяване е добра новина, така че оглеждате устата му дали не му расте ново зъбче. Не, и там няма нищо. Времето за оглед приключи. Правите предположение, че е нещо, свързано със спането.
Не бързайте толкова обаче! Внезапният и необясним плач има причина и като родител, вие трябва да разберете каква е тя. Ако все още нямате навика веднъж на ден да оглеждате своето бебе от главата до петите, включително пръстите на ръцете и на краката, си го създайте.
Търсете следа от ухапване от буболечка като зачервяване на кожата например. Има и състояние, макар и рядко описвано, наречено синдром на турникета – един-единствен косъм, обикновено на мама, или влакно от килим или одеяло, където бебето играе, се увива някак си около пръст на ръката или на крака на бебето. Едва забележим, той обаче се затяга и може да спре циркулацията на кръв в пръста, причинявайки оток, възпаление и болка.
Проблемът често се пропуска, защото бебето е с чорапки или ританки. Това може да не е обяснението на внезапния плач на бебето ви или на това защо се буди по-рано, но е предупреждение за необходимостта от оглеждане на бебето веднъж на ден от глава до пети.
Важно е да отбележим, че симптомите на рефлукса може да не са налице при раждането и може да не се проявят през първите няколко седмици. По статистически данни в Съединените щати 3–5% от всички новородени имат симптоми за от лек до тежък рефлукс през първите няколко месеца. Рефлуксът е резултат от незрял клапан на сфинктера там, където хранопроводът се свързва със стомаха. Когато работи правилно, клапанът се отваря, за да можем да преглътнем, да се оригнем или да повърнем, и се затваря веднага след това.
Рефлуксът възниква, когато сфинктерът остане отпуснат или се отпуска периодично, позволявайки на храната, смесена със стомашна киселина, да се върне в хранопровода и гърлото, причинявайки болка. При възрастните това се нарича киселини.
Ако бебето ви страда от рефлукс, смятайте, че това ще е така през целия ден, а не само докато спи. Ние имаме един малък приятел на име Мика, който е пример за това.
След като навърши три седмици, Мика започна да проявява симптоми на лек рефлукс. За да противодействат на състоянието, родителите на Мика започнаха да правят две неща: те държаха Мика изправен известно време след всяко хранене и повдигнаха креватчето му откъм главата с два сантиметра, за да се предотврати връщането на стомашните киселини в хранопровода на бебето, докато то спи. Тъй като това беше случай на лек рефлукс, тези решения проработиха. При по-тежки случаи вероятно ще бъде необходимо вземането на лекарство.
Когато търсят решение за затрудненията с дневния сън, родителите често пренебрегват качеството на времето, което предшества този сън. Не забравяйте, че всичко е свързано. Будуването се отразява на дневния сън, така както дневният сън се отразява на будуването.
Прекалено уморените и превъзбудени бебета се борят със съня чрез плач.
Ако при вашето бебе редовно става така, намалете времето за будуване с 15 минути – това може да помогне. Също така обмислете и видовете дейности, с които занимавате своето бебе.
Имате ли твърде много посетители, които постоянно забавляват бебето? Да не би бебето да е седяло с шумните приятели на татко, докато са гледали спорт? Или пък мама през цялото време е трябвало да ходи някъде? Когато бебето е в постоянно движение, влиза и излиза отнякъде, новите гледки и звуци и липсата на предсказуемост също работят срещу това бебето да има добър дневен сън.
Кратката дрямка на столчето в колата не може да замести пълноценния спокоен дневен сън в детското креватче. Едно спане на столчето в автомобила няма да причини проблеми, но не трябва това да бъде норма, особено през първите шест месеца от живота на вашето бебе.
Естествената светлина е важна, за да могат бебетата да регулират циркадния си часовник. Това е вътрешният часовник, биологичната система за отчитане на времето, която регулира ежедневните дейности като циклите сън и будуване. Препоръчваме ви веднага щом бебето се събуди сутринта, да го занесете в стая, изпълнена с дневна светлина (като не е нужно то да бъде слагано на пряка слънчева светлина). Естествената светлина заедно с първото хранене за деня ще помогне да се установи неговият циркаден ритъм и да се поддържа последователен.
Това е една от най-пренебрегваните причини за внезапната поява на по-ранно събуждане на бебето и една от най-лесните за отстраняване. Докато новородените бебета могат да спят където и да е и при каквито и да било условия, „чувствителността към светлината“ започва да се променя след тримесечна възраст.
Сутрешното слънце е от едната страна на къщата, но следобедното е от другата. В зависимост от изложението, което има стаята на бебето, слънчевата светлина може да влияе върху неговия дневен сън. Подобно на повечето възрастни, бебетата са склонни да спят по-добре и по-дълго, ако стаята е затъмнена. Щори или завеси са едно просто решение.
Всички тези забавни подаръци за бебето, които мама и татко нямат търпение да използват, може да са проблем. Защо? Новородените не могат да оценят тези красоти заради зрението си. Препоръчваме ви, преди бебето да навърши четири месеца, да държите тези движещи се дрънкулки в кутиите им, а когато ги извадите, ги сложете над мястото за игра, а не над креватчето. Движещите се играчки са интересни, но когато се въведат прекалено рано и се задвижат точно преди бебето да заспи, може да превъзбуждат бебето. Някои бебета не могат да се справят на неврологично ниво със стимулацията, създадена от движението и звука.
Дори проблясването на светлината на работещия телевизор може да окаже влияние върху бебето. Мама например гледа новини в тъмната стая, докато кърми, и вижда, че бебето ѝ се унася. Тя си мисли, че то сигурно е уморено. Бебчо обаче се изключва на неврологично ниво – механизъм, чрез който тялото му се предпазва.
Трийсет минути по-късно Бебчо се събужда и мама смята, че той има проблеми със съня. А всъщност това е проблем от свръхстимулацията.
Това състояние се създава, когато се пресекат два елемента. Вътрешният часовник на бебето го придвижва от дълбок сън до активен сън близо до времето, когато всеки ден се появяват познати звуци. Докъм четвъртия си месец бебето развива способността да свързва определени звуци с определени дейности и хора. След като направи тази връзка, познатият звук може да задейства режим за събуждане. Някои бебета ще заспят отново. Други обаче ще се преборят със съня, за да се присъединят към следващото голямо приключение.
Този звук би могъл да е от спирачките на училищни автобуси или от отварянето на гаражната врата. И двата сигнализират за нечие пристигане – на забавния батко или кака или на любящия татко. Няма какво да направите за спирачките на училищния автобус. Татко пък може да паркира колата далеч и да влиза по-тихо. Всеки дом има свои собствени звуци, които стават част от подсъзнанието на бебето. Особено ако звукът предшества някакво удоволствие. Тогава сякаш в главата на бебето звънва камбана и изведнъж то е готово за купона!
Какво означава това? Просто, че има някаква причина, но тя е толкова уникална, че не се повтаря при други бебета.
Едновременно е невероятно и полезно да се осъзнае, че най-простите неща могат да бъдат пренебрегнати, когато търсим решение за нощния или дневния сън. Една майка ни разказа, че търсенето на проблема приключило, когато влязла в стаята на бебето, след като то заспало, и седнала там. Не знаела какво търси, но открила нещо, за което дори не подозирала. Само 35 минути след като детето заспало, лъч ярка слънчева светлина паднал върху лицето му.
В този случай неизвестният фактор бил свързан с въртенето на Земята, в резултат на което се променя ъгълът, под който падат слънчевите лъчи. При проследяване на слънчевата светлина към източника ѝ майката открила, че лъчите на слънцето се отразявали от парче метал върху покрива на съседите. Отразяването на слънцето продължавало само десет минути, но било достатъчно да събуди бебето. Майката закачила хавлиена кърпа в ъгъла на прозореца и това решило проблема.
По темата:
Калифорнийска болница съобщи за раждането и оцеляването на най-малкото бебе в света, предава Гардиън.
Сейби се ражда през декември в болница "Шарп Мери Бърч" в Сан Диего. Бременността на майката е продължила едва 23 седмици и три дни. Тя постъпила в болницата с прееклампсия. Лекарите решили да направят секцио по спешност, заради усложнения, които застрашавали живота ѝ.
Момиченцето се ражда с тегло от едва 245 грама и 23 см. Според регистъра на най-малките бебета в света, воден от университета в Айова, Сейби е най-малкото новородено досега дете - със 7 грама по-лека от родено през 2015 г. бебе в Германия.
След като прекарва пет месеца в интензивно отделение, в средата на май Сейби е изписана от болницата в добро здраве и с тегло около 2,3 кг.
Веднага след раждането ѝ обаче, лекарите казват на бащата, че вероятно ще може да прекара само час с дъщеря си, преди тя да умре. "Но този един час стана два часа, после един ден, а след това седмица", разказва майката във видео, разпространено от болницата.
Родителите на бебето са дали разрешение за споделяне на историята, но са пожелали да останат анонимни.
Още:
Ето едни родители, чиито деца по-рядко задават въпроса "Стигнахме ли вече?" по време на път, защото са свикнали непрекъснато да тръгват нанякъде и със сигурност знаят, че все някога ще стигнат. От средата на 2017 г. 34-годишната Карън Едуардс от Лондон обикаля света със съпруга си Шон, 3-годишната им дъщеря Есме и новородения тогава Куин.
Семейството започва да пътува, когато синът им е само на 9 седмици.
В интервю за ABC News преди една година Карън разказа, че е направила подобно пътуване и когато се е родила дъщеря ѝ. За повечето работещи майки с малки деца околосветското пътешествие е немислима опция, но очевидно точно това прави Карън по време на отпуска си по майчинство. И тъй като вече се чудите как така успява да храни игуани в Белиз и да се разхожда с децата си по колоритните пазари на Гватемала, трябва да се знае, че тя не е наследница на милиони британски лири, а мениджър на персонал от медицински сестри.
Карън имала частично платен отпуск за първите девет месеца и неплатен отпуск за последните три. Семейството казва, че успява да пътува, като отдава под наем къщата си, когато тръгва нанякъде. Също така с времето те превръщат пътешествията си в работа - доста от постовете им в Instagram вече са спонсорирани от рекламодатели.
Пътуването с деца изисква много по-малко усилия от оставането с децата вкъщи, където попадаш в едно безкрайно жонглиране със съдове за миене, мопове и пластмасови играчки, убедена е Карън.
Днес тя продължава да документира семейните пътувания в Instagram профила си travelmadmum, който има над 100 000 последователи. Мъжът ѝ Шон също има свой профил, но с далеч по-малко фенове (само отбелязваме).
Пътувайки с децата си, семейството избира както автентични места, така и по-популярни и увеселителни дестинации и въпреки че напоследък снимките им стават все по-ретуширани и рекламни, архивът пази и кадри, на които Карън кърми във виетнамски автобус или се мотае сред екзотични животни с децата си. Ето някои от тях, а за повече вдъхновение, можете да я последвате в Instagram.
Шопинг в Гватемала
Да нахраниш игуана в Белиз
Семейна романтика в Сан Франциско
Кърмене във Виетнам
Legolend във Флорида
Франция, декември 2018 г.
Още:
