Комуникацията между майките в интернет освен че ни помага да не полудеем, ни държи и в добра спаринг кондиция. Ако вие сте майка и търсите на кого да си го изкарате, пробвайте в социалните мрежи. Ако не знаете как, Александра Попова дава няколко свежи, свежи идеи за бърз достъп до голям интернет скандал за отпускане на душата.
Всеизвестен факт е, че комуникацията между майките в интернет е – да го кажа нежно – нещо средно между откъс от пленарно заседание, на което се обсъждат пенсиите, и сценка от “Мистър и мисис Смит”, докато взривяваха къщата си.
Ако обаче разговорите вървят тихо и кротко и дори има разменени “Благодаря” и “За нищо” със сърчица, няколко са сигурните начини да се скарате скорострелно с околните във виртуалното пространство и да излеете целия насъбран гняв от недоспиването и “Вие защо не кърмите?!”. Това с риск да ви изхвърлят от групата/ Фейсбук/ държавата разбира се, но тези дреболии едва ли са фактор пред радостта да крещите необуздано с натиснат Caps Lock.
Започваме от употребата на множествено число. “Растат НИ зъбки и сме много кисели, вие какво давате” например гарантира понe няколко захапвания в коментар, едното от които задължително ще бъде “А АКАХТЕ ли днес?”.
Нищо не плаши съвременната майка повече от това талантите ѝ да се сведат до сливане в едно цяло с бебето ѝ и пускането на пералня. Освен може би да ѝ свърши виното. Но това последното е сериозно нещо, по-добре не го изричам.
Следва храната или вечното дерби мекиците срещу чията. От едната страна стои еманацията на баба Илийца, отглеждана сред баници и пържени филийки и войнствено защитаваща всичко българско и родно. Тя не понася еко лиготии и смята, че сушито е нещо, на което си просвате прането да съхне.
От другата страна с не по-малко хъс седят спонсорките на био щанда в Billa, които гледат на глутена като на обогатен уран и се хранят предимно със слънчева светлина и водорасли.
Сблъсъкът е поголовен и служи идеално за дните, в които 1-2 баби са се поинтересували защо детето ви е тръшнато по очи на тротоара и реве, а вие си седите нехайно отстрани.
Темата “Да си пускаме или не детето на градина по време на пандемия” ефикасно произвежда поне 7000 коментара и няколко виртуално счупени ребра. Отборите на Мутафчийски и Мангъров се сблъскват челно, за да ни разведат през основните пунктове на този спор.
В синия ъгъл закънтяват фрази от сорта на “Обикновен грип!”, а от червения се отговаря с ударното “Вие толкова ли не искате да прекарате няколко седмици вкъщи с децата си?!?”. Накрая дискусията бива безславно приключена от админ, но не и преди да сте отървали мъжа си от два-три скандала за вечерта.
Следващ в списъка е правописът. “Здравей Те” например е много подходящ начин да започнете разговора. Независимо дали последващият въпрос е къде има останали от дървените детски кухнички на Lidl, или как да се снабдите с незаконно оръжие.
Oтговорите отдолу ще съдържат единствено звънки епитети по адрес на началното ви образование, линкове към буквари и, разбира се, гифове на силно омерзения Раян Рейнолдс.
Този списък няма да е нищо без медицинските теми. Всъщност в Медицинския университет в София сериозно се обмисля вариантът учащите да преминават специализация по диагностика към основните майчински форуми и групи.
Какво са прегледите и слушалките пред един jpeg, смело проснат насред навалица от майки. Впоследствие ставаме свидетели на недостигнати научни трудове, а техен автор може да бъде всеки, някога прочел листовката на аспирин.
Тук бихте могли да нахлуете смело и решително с “Ние не сме лекари, не може ли да си заведете детето на преглед?” и с доволство да се отдадете на това, което ще последва.
Не претендирам списъкът да е пълен, но пък винаги можете да ми се накарате за пропуските. С натиснат Caps Lock.
Ако се чудите как в това динамично време, в този нов век да се присъедините мигом към модерните и съвременни майки и да покажете, че не сте някоя оклюмала идиотка, която по цял ден прави някакви супер смотани неща, единственото, което се изисква от вас, е да спрете да говорите за вас и вашето дете в първо лице, множествено число.
Или поне аз така разбрах от последните си години на общуване с хиляди майки. Модерната и съвременна жена всичко може да прости. Че сте обърнала две ракии от седем сутринта, че ходите без гащи до детската градина или че сте излели тенджера с горещи спагети върху главата на съседското дете, но, да не дава Господ, някоя изстрадала нещастница да каже „Ние с бебчо ядохме пюре“. Eeeeeee, не е за вярване какво се случва!
Веднага се надига някаква невъобразима врява като в кокошкарник и всички започват да крякат в един глас „Оффффф, стига сте говорили за вас и детето в множествено числоооо! Да не би и двамата да сте акалииии?!. И двамата ли ядохте пюре? Ах, о, колко смешно, колко сте смешна и тъпа, и смотана.“
Към този хор от възмутени граждани се добавят и мъжете, които пък никой ни ги е питал, ни се интересува от мнението им, особено когато става въпрос за хора, които не могат цял живот да научат разликата между рокля и пола и да разделят бяло от цветно пране.
Даже в интернет наскоро се появи българският еквивалент на американския оригинал, който размахва табели по хавлия. Снимал се господинът на Ендекато на центъра и написал „Спри да говориш за себе си и детето си в множествено число“.
На всички тези хора искам да кажа няколко неща.
В първите месеци от раждането на детето съществува една понякога прекрасна, понякога мъчителна симбиоза между детето и майката. Реално майката е лишена в голяма степен от разполагане със собствената си личност и съвсем несъзнателно се идентифицира като едно цяло с детето, с което прекарва 24 часа в денонощието.
За нея всяко действие е споделена грижа, а и както спомена много точно една дама в един диспут: „Когато детето яде и двете правим усилия.” Тази симбиоза има своето изражение в езика, и то е на емоционално и първично ниво, а не на интелектуално. Дали говорим „ние спахме“ или „аз спах“ няма отношение към интелектуалния капацитет на говорещата, а към състоянието, в което се намира в момента.
Детето е било част от тялото на майката. Детето цялото е тъкан на майката, нейната кръв и кости. Заради децата на много майки им изпопадват половината зъби и половината коса, защото неусетно са си дали почти целия калций, докато отглеждат бъдещето на света в тялото си. Има жени, на които им се налага да лежат по 8 месеца за задържане. Има жени, които са на лекарства през цялата бременност, такива, които не могат да легнат от болки и киселини.
И накрая отделянето на детето може и да се случва физически, но психически майката преживява неща, които няма как да се обяснят на цял куп хипстъри. Но ето, че светът е пълен с умници, които не само имат обяснение, но и безброй велики смешки по въпроса. Ха-ха. Много сте смешни.
За общество, в което говоренето на „Вие“ е остър, непреодолим проблем, говоренето на „ние“ не е никакъв. И ако има нещо, което бих казала на всички в тази държава, е: „Спрете да говорите на „ти“!” Бих го казала и на онова момче, което се прави на смешно по хавлия.
Спрете да ми говорите на „ти“ по магазини, делови срещи, в градския транспорт, в мейли, в чата, по телефона и ВЪОБЩЕ, КЪДЕТО МЕ СРЕЩНЕТЕ С ДЕТЕ ИЛИ БЕЗ ДЕТЕ. Говоренето на „Вие“ показва, че сте възпитани в рамките на европейската цивилизация и че уважавате личното ми пространство в езиков план. И за да спестя на всички усилията да ме питат „А може ли да си говорим на „ти“?“: не, не може. Не искам. Не ви искам в личното си пространство, няма как да ви искам на първа или втора среща.
Искам да спрете да се смеете на това как една майка говори за себе си и детето си, заради което не е спала от една година, и да помислите вие как говорите на другите. Защото майките поне имат обяснение, вие – не.
За поредна година нашите великолепни партньори от Фантастико застават зад каузата на Оле Мале в помощ на майките с деца с увреждания и ни предоставят напълно безвъзмездно възможността да позициниораме разкошните играчки, изработени от тях в магазините от веригата. Нямаме думи да опишем благодарността си!
По-долу ще видите адресите на търговските обекти, в които може да откриете играчките, както и магазини Фантастико, в които се продават маски, също изработени от майките от Оле Мале.
Ехо, ехо, чуваме ли се, виждаме ли се?! Ако искате да се чуем и да се видим съвсем като хората, идвайте към магазина на ОЛЕ МАЛЕ в Сердика Център, колкото се може по-бързо! Чакаме ви на ниво 1 отрупани с коледни играчки, изработени от сръчните майки на деца с увреждания от ОЛЕ МАЛЕ; имаме разкошна селекция детски книги, както и нашите издания "Да оцелееш като родител" и "Стигнахме ли вече"; ще ви зарадваме с великолепни дрехи и козметика от български брандове; направо ще ви махнем главите със страшно малиново вино... И въобще, нямаме търпение да дойдете и да ви напълним ръцете с всякакви прекрасни неща, които може да си купите и с карта благодарение на безценните ни партньори Mastercard. Този магазин е изключителен жест от партньорите ни от Сердика Център, които в тази трудна за всички година подкрепиха каузата на ОЛЕ МАЛЕ по безпрецедентен начин. Ще се радваме да се видим! Заповядайте!
(Специални благодарности на Боряна Пандова, която снима това видео и ни изтърпя цял снимачен ден.)
Здравейте, ние сме Красимира и Елисавета от Майко Мила и в следващите така трудни месеци ще търсим вашата подкрепа по всякакъв начин, за да довършим дома на Оле Мале.
Ние стоим зад каузата Оле Мале – социално предприятие, създадено през 2016 г., което дава възможност на майки на деца с увреждания да работят и да печелят от труда си, за да бъдат независими и пълноценни личности.
Инициативата ни стартира с малък коледен базар и за много кратко време се разви до десетки участия в страната и чужбина, организиране на собствени базари, присъствие на вътрешни корпоративни събития.
Само за две години мащабите на дейността на фондацията многократно надвишиха капацитета на малкото подземно помещения, в което служителите ни работеха и складираха продуктите на майките. Наложи се да потърсим решение на проблема, въпреки че не разполагахме със средства. Разчитахме на помощта на партньорите ни през годините.
През 2019 г. Софийска столична община и община Лозенец отпуснаха на фондацията техен имот за безвъзмездно ползване. Имота получихме в катастрофално състояние и напълно непригоден за обитаване, но бяхме много щастливи, защото това беше първата реална възможност да имаме собствено място, както и да докажем, че можем да го подобрим в името на каузата ни и на обществения интерес.
Благодарение на партньорите ни успяхме да внесем елементарни подобрения, абсолютно необходими за съществуването и функционирането на сградата и на каузата, тъй като ние сме напълно зависими от тази сграда – чисто нов покрив, за да спрем постоянните течове, и нови прозорци, както и да ремонтираме втория етаж, който беше с напълно мухлясали стени и пропаднал от течове таван.
Сега ни предстои да оправим последния етаж, за да може сградата да функционира напълно и да се отоплява по-лесно, тъй като последната година доста се намръзнахме там през зимния сезон.
С нас на финалната права са прекрасните хора от „Един Процент Промяна“, които ще ни ударят едно рамо в нашата мисия да дадем живот на един напълно изоставен общински имот, бивш партиен клуб, за който никой никога досега не е полагал никаква грижа.
С тяхна помощ ще го превърнем в прелестно и приветливо място, което изпълнява прекрасна социална функция. Много е важно да отбележим, че всички средства, събрани чрез платформата на "Един Процент Промяна" се разпределят директно към екипа, който ще извършва ремонта.
Надяваме се на вашата помощ и подкрепа, за да възстановим отвътре сградата, така че да може тя да функционира в пълния си капацитет като складово помещение за продуктите на майките на деца с увреждания, помещения, подходящи за доброволчески труд, където всеки може да дойде и да помага на служителите на фондацията, офисна част, която да обслужва администрирането на цялата дейност, помещение за обучения и елементарни санитарни условия.
Моля, помогнете ни да превърнем тази къща в първото по рода си средище за обмяна на опит, споделяне на умения, обучения и идеи между хората, работещи в едно от малкото български социални предприятия с ефективна дейност и реална полза – както за тези, заради които е създадено, така и за реалните потребители на дейността му. Дарете средства в кампанията на „Един Процент Промяна“.
С уважение и благодарност,
Елисавета и Красимира, основатели на Фондация „Майко Мила“
Националният здравен институт на САЩ е провел изследване сред 5000 жени, в което става ясно, че приблизително 1 на всеки 4 жени е изпитала високи нива на депресивни симптоми в някакъв момент през първите 3 години след раждане.
Американската академия по педиатрия препоръчва педиатрите да следят майките за следродилна депресия на детските консултации до шестия месец на детето.
Изследователите са открили четири възможни траектории на депресивните симптоми, както и факторите, които може да увеличат риска за развитие на подобни симпторми.
Във връзка с тези открития се препоръчва по-продължително наблюдение на майките - поне до 2 години след раждане.
“Според нашето проучване 6 месеца не са достатъчно дълъг период, за да се определят с точност симптомите на депресия”, казва д-р Даян Пътник. “Събирането на данни в дългосрочен план е ключът към подобряване на знанията ни за майчиното психично здраве, което е критично важно за благосъстоянието и развитието на детето ѝ.”
Учените наблюдавали 5000 жени в рамките на първите 3 години след раждането на децата им, като самите раждания са се случили между 2008-а и 2010 г.
Симптомите са изследвани чрез въпросник, но изследването не е диагностицирало клинично депресията в жените.
Жените с предшестващи раждането състояние като промяна в настроенията и/или гестационен диабет с по-голяма вероятност развивали по-висока степен депресивни симптоми, които траели през изследвания период.
През 2011 г. финландската дизайнерка Джирка Винсе се заиграва с Фотошопа и буквално съживява любимите си анимационни принцеси, а след тях и още много герои от емблематични филмчета.
Страхотната ѝ работа и впечатляващият ѝ талант незабавно стават вайръл и я подтикват да продължи да работи в тази посока.
И понеже колективният ум на социалните мрежи не търпи празно, подема прекрасните реалистични илюстрации и започва да разиграва сценарии. Какви биха били тези принцеси в "живия живот"?
Ето една селекция с любими анимационни дами, които изглеждат съвсем реалистично и са представени като различни типове майки.
Коя принцеса/майка сте вие? Разпознавате ли себе си или някой друг в тези образи?
Нашата лична фаворитка е последната.
Изглежда, че майките са се занимавали повече с децата и са вършели повече от домашните задължения по време на карантината, сочи ново проучване, цитирано от BBC. В него се казва, че в домакинствата, в които има двама работещи родители, жените са вършели повечето домашни задължения и са отделяли повече време за децата.
Институтът за икономически изследвания и Лондонският университетски колеж са интервюирали 3500 семейства. Изследователите установили, че майките можели да работят едва един час, без да ги прекъсват, в сравнение с бащите, които работели необезпокоявано средно по 3 часа.
"Майките вършат повече неща вкъщи и се занимават повече с децата, отколкото бащите, при едни и същи работни ангажименти", казва Луси Крафтман, икономист изследовател в Института. Тя добавя, че това важи и за семейства, в които двамата родители работят, и за такива, в които и двамата са в отпуск или са освободени от работа.
"Единствените домакинства, в които майките и бащите споделят задълженията и грижите по децата по равно, са тези с баща, освободен от работа и все още работеща майка", казва тя.
"Майките в тези домакинства обаче, работят средно по 5 часа на ден, в добавка към същото количество домашна работа като партньора им."
Пола Шеридан (коуч, собственичка на компанията Unwrapping Potential) работи с жени професионалисти и казва, че "почти навсякъде" нейните клиентки са тези, които планират менюто вкъщи, правят графиците и се занимават с материалите за обучение на децата заедно с още десетки други задачи.
"В момента аз докарвам парите вкъщи и в същото време съм човекът, който спира да работи, за да приготви обяд и вечеря, защото той изобщо няма да се сети", ѝ споделила нейна клиентка.
Друга ѝ казала: "Мъжът ми е в отпуск и въпреки това работните ми обаждания винаги са прекъсвани от децата, задаващи въпроси, докато татко си гледа Нетфликс."
Шеридан смята, че различният подход към домакинските задължения и отговорностите по децата трябва да започне още по време на майчинството. Само 2% от младите майки и бащи споделят възможността да си вземат отпуск за гледане на дете. И това поставя жената начело в създаването на рутина и в ученето как да бъде родител – обикновено на принципа проба-грешка, казва тя.
Да си родител включва редица неща – да си осигурил храна на масата, да сготвиш, да се грижиш за децата. И с порастването им вече започваш да се занимаваш и с други задължения – трябва да следиш извънкласните им дейности и да си сигурен, че ще отидат на рождените дни на приятелите си с най-подходящия подарък.
"Изобщо не говорим за мъже срещу жени", казва Шеридан. "Партньорът в повечето случаи няма и идея, че всички тези неща се случват, защото никога не му се е налагало да ги прави."
Майките продължават да са тези, които организират времето на децата и докато са в локдаун или карантина, добавя тя. И в резултат на това те работят необезпокоявани едва една трета от времето, в което работят спокойно мъжете, докладват от Института за икономически изследвания и Лондонския университетски колеж.
Преди карантината майките са работели необезпокоявано около 60% от време, в което работят бащите.
"Рискът е в това локдаунът да доведе до още по-голяма разлика в заплащането между половете", отбелязва Алисън Андрю от Института. Но пък колежката ѝ Соня Крутикова посочва лъч надежда, че карантината и работата от вкъщи могат да доведат до по-балансирано разпределяне на задълженията вкъщи.
"Средностатистически в момента бащите са удвоили часовете, в които се грижат за децата, в сравнение с времето преди кризата", казва тя. "Това може да доведе до известни промени в поведението на бащите, на майките, на децата и на работодателите, що се отнася до ролята на мъжете в семейството."
Можем да си спестим някои коментари към работещите жени (като например тези тук), защото те и без друго си задават хиляди въпроси, свързани с работата и отглеждането на детето.
Един от първите, който изскача в главите на много бременни жени, е дали да се върнат по-бързо на работа след появата на детето, или да излязат в отпуск по майчинство за по-дълъг период от време и да го гледат вкъщи, пише Inc.com.
Няма еднозначен отговор.
Щом приключи майчинството ви, бихте ли се върнали на работа веднага?
Дори и да сте сред най-добрите в работата си, може и да помислите за по-дълга пауза. Трябва да се обърне внимание на много неща, но финансовата част и кариерата не са единствените – има я и вината, която изпитваме като майки. Дали това, че не сме през цялото време до децата си в годините, в които най-интензивно растат, ще им се отрази като възрастни?
От Харвард ни уверяват, че може да спрем да се тревожим за това и да започнем да се тревожим за нещо друго.
В специално изследване учените са сравнили деца на работещи майки и деца на майки, които са останали вкъщи, за да ги гледат. И се оказало, че в крайна сметка евентуалното бъдещо щастие на децата ни изобщо не зависи от това дали работим, или не.
"Хората все още мислят, че работата на майката вреди на децата", казва професорът от Harvard Business School Катлийн Макгин, която е водещ на проучването. "Нашето откритие, че работата на майката не засяга щастието на децата като възрастни, е изключително важно."
Тези последни данни са част от по-голямо изследване, което води Макгин, за това как работата на майките засяга децата им. Макгин и екипът ѝ сравнили две международни проучвания, проведени през 10 години. 100 000 мъже и жени от 29 държави участвали в тях и отговаряли на въпроси, свързани с работещите майки и техните пораснали деца.
През 2015-а учените отчели първите данни, които показали, че дъщерите на работещите майки изкарвали повече пари, щом пораснат. По-точно 1880 долара повече годишно, отколкото дъщерите на майките, избрали да се грижат за децата си вкъщи на пълен работен ден.
Върху синовете на работещите жени също имало позитивно влияние. Те имали повече виждания, свързани с равноправието на половете, женели се за партньори, които също работят, и прекарвали близо час повече седмично в грижа за семейството си.
В изследването и синовете, и дъщерите били разпитани за цялостната си удовлетвореност от живота. Всички отбелязали еднакво ниво на щастие, без оглед на това дали са деца на работеща майка, или не. И въпреки това все още се смята, че жената наранява децата си, тръгвайки на работа. Макгин се надява тези открития малко по малко да смекчат чувството за вина. "Надявам се, че постепенното осъзнаване, че децата ни не страдат, ще премахне вината."
След видовете коледни майки и специалната класификация на хората спрямо елхичките, които си избират, сега е редно да видим как се променя отношението ни към празника и самото му протичане спрямо прослуженото майчинско време. Как изглеждаме и какво правим по Коледа, когато децата са между 1 и 3 години, между 3 и 10 или над 10-годишни, или пък когато сме бременни? За тази класификация ни помага Гергана Станева с един своеобразен произход на видовете... майки.
Не е спала от 1 или съответно 3 години, не ѝ пука изобщо за елхата, но (защото е суеверна) същата се закупува отнякъде на 24-и следобед, товари се в багажника, вследствие на което се чупи. Нищо – по-алтернативна е и ще свърши работа, а и няма време за друга. Украсява се с играчки от ОЛЕ МАЛЕ, купени от приятелка, защото майката няма време да отиде и да си избере сама.
Храна: каквото е останало, плюс празнична вечеря в буркани и кутии от милите баби, които все пак са успели да напълнят някоя и друга сарма.
Настроение: пред нервен срив. Детето е болно и Коледа не е на дневен ред. Температурата се мери по 3048 в денонощието с 356 броя термометри и Панадолът е най-желаната играчка.
Подаръци: специално за повода няма. „Малък е още, има достатъчно време, като порасне и без това ще иска стотици хиляди неща.“ Все пак майката е купила 3-4 ШУМНИ играчки, за които горко съжалява впоследствие.
Резултат: къщата е ПЪЛНА с подаръци най-вече от близки и познати, защото детето е малко и ново и още му се радват, а и подарък за човек, който не е достигнал възрастта да не му хареса или да вдигне скандал, е лесна работа. Поне на Коледа.
(Засега преките ми впечатления са от първата група, но импровизирам по спомени и непреки впечатления оттук нататък.)
Елха: надлежно украсена 20 дни преди Коледа в присъствието на децата, които оттогава са написали и изпратили поне 5 писма на Дядо Коледа. Всяко следващо е корекция на предходното, с алтернативни избори или допълващи такива. Пример: „Мили Дядо Коледа, аз си поисках телефон, но тъй като вече получих такъв, вместо телефона, искам смарт часовник, който да се върже с него. Искам калъф – непременно да е розов. Другите 16 подаръка от предното писмо остават.“ Последното – дебело подчертано.
Подаръци: купува се каквото клетата майка е успяла да намери и плати, детето е недоволно, защото следобеда преди Бъдни вечер е разровило някакъв шкаф, намерило е някакво Лего, но то не е същото като пожеланото. Следва лекция за приоритетите в живота, за ските през зимата и как изчезват от хоризонта и като цяло настроението е помрачено.
Храна: изобилие от каквото там трябва да се сготви, плюс напудрени снимки на красиви деца под елхата. Като от „Некерман“.
Елха: има някаква, но украсяването ѝ не предизвиква никакъв интерес, просто си стои статична и краси къщата.
Подаръци:
– Какво искаш за Коледа?
– Плейстейшън!
– Не може.
(липса на разговор в продължение на два дни)
В крайна сметка се скалъпват някакви подаръци, засега Плейстейшънът е забравен (или по-скоро отложен до рождения ден, ако си вземе матурата както трябва) и настроението леееко се повишава. Коледният дух не е силно изразен, освен при бабите и дядовците, които изнервят допълнително атмосферата, но Коледата се оказва възможна.
В идеалния случай всичко им е готово, обзавели са детска стая, плетат шапки и шалове и генерално нямат никаква идея какво ги очаква, както и че това вероятно е една от последните им СПОКОЙНИ Коледи.
И така... Не берете повече грижи! Вижда му се краят на празниците!
