Коледните празници са най-прекрасното време от годината. Така поне пеят в разни популярни песни („Christmas is the most wonderful time of the year“), така ни внушават рекламите по телевизията, безкрайният списък от романтични коледни филми и далеч не на последно място – неизменното щастие, което споделяме в социалните мрежи под формата на снимки на елхи, трапези и семейства с коледни пуловери.
Изобщо, Коледата е едно истинско чудо – семействата се събират, веселят се, опаковат и разопаковат подаръци, споделят вкусни трапези, пеят коледни песни. Всички са усмихнати, спокойни, добри.
Да, ама не баш! Без да иска да влиза в ролята на Гринч, Деница Илчева споделя, че хич не преживява този ден така патетично.
И между другото, тя е психотерапевт и би следвало, или поне е желателно, да е в добро психично здраве. Но дори когато разчита на това, Деница държи да заяви твърдо и непоколебимо:
Напълно е окей, ако не обичате Коледа! Даже си е съвсем приемливо да я мразите!
Любимият ѝ ден от годината е 2-ри януари, когато цялата празнична суетня най-после е приключила и може спокойно да се върне към нормалния ритъм на живот, където понякога ѝ е весело и радостно, понякога ѝ е нервно и кисело. Позволява си да ѝ е заспало и просто такова едно никакво. И никой не очаква от нея да е непременно щастлива.
Емоционална свобода!
Тоест, ако сме тъжни или нервни по време на коледните празници, това не означава автоматично, че сме в депресия, допълва тя.
„Депресията е сериозно психическо състояние, съпроводено с персистираща тъга, загуба на смисъл, празнота, тревожност и други симптоми, които дълбоко повлияват качеството на живот на човека. Всеки, който се чувства по този начин, без значение по кое време на годината, е важно да се консултира със специалист и да се погрижи за себе си. Това, за което говоря дотук, касае изпитването на празнична меланхолия и тревожност. Или по-скоро се опитвам да нормализирам факта, че не всички хора са щастливи, защото е Коледа.“
По-скоро Деница свързва меланхолията и тревожността, която може да се появи по Коледа, първо със зловещото комерсиализиране на празника.
„Коледа ми прилича на един огромен маркетинг проект, който още от средата на ноември ни засмуква и ни превръща в пазаруващи зомбита. Храни, подаръци, украси, пак манджа, пак подаръци, още и още. Това, наред с всичко друго, си е стресор и от чисто финансова гледна точка. А и на фона на така „спокойното“ ни всекидневие, какво пък толкова, че списъкът със задачи се увеличава поне двойно през този период? Стрес? Ами! Всичко е шест, Коледата е най-хубавото време през годината. Предупредих, че съм яко Гринч!“
Още не сме свършили, скрол надолу
Другото, което често може да ни се отрази зле на емоционалното състояние, е, че по празниците заменяме тренировките и движението за здраве със седене на маса, прекомерно ядене и употреба на алкохол. С всяка следваща лична година това става все по-неподходящо решение.
Самотата по Коледа също е фактор за тъгата.
Чест гостенин, макар неканен и неуместен.
За тези, които не са във връзка или са далеч от близките си, празниците могат да бъдат много труден период. Самотата боли най-много, когато постоянно ти се струва, че всички други са щастливи заедно.
Но дори и в огромни фамилии, където кипи от хора и събирания, пак може да се чувстваш самотен. Това, че човек не е сам, не изключва самотата. Често събирането на разширените семейства слага на масата до тиквеника заровени конфликти, недоизказани истини, стари спречквания. И вместо любов и радост бликват критични подмятания, скандали и обиди. И в това има самота.
И не на последно място – празниците често извикват и тъгата ни по близките, които вече не са с нас. Опитваме да я изгоним, но тя току се промъкне през някой отворен прозорец на спомените. Но нека не ни плаши, нека не я гоним. Коледата е и за да си спомним любовта на тези, които ги няма.
Реалистични очаквания
Като наближи Коледа, Деница Илчева има реалистични очаквания. Приема, че тези празници са такива, каквито са, и не се стреми да ги прави идеални.
„Старая се да се грижа за тялото си – да се движа достатъчно, да не преяждам, да не прекалявам с греяното вино. Ама само се старая, не казвам, че успявам.“
Не очаква нито от себе си, нито от близките си да са все щастливи и перманентно усмихнати. Приема, че, както във всеки друг момент от годината, и по Коледа всеки може да е тревожен, кисел и потиснат.
Гледа да не попада в капана на сравнението с възторжените споделяния в социалните мрежи на прекрасния празник. Добре си дава сметка, че на всеки може да му прегори питката, да му реве детето, да повръща котката, да не се размине със задължителната среща с мърморещи роднини, ама тези неща няма да ги сподели в мрежата.
За Деница Коледа е и време, в което тъгува за онези, които е изгубила, за любимите хора, които вече ги няма. Почита паметта им, като прави някои от техните любими неща. И си плаче, когато ѝ се плаче. Дори и да е баш в коледната сутрин.
А вашата Коледа каква се очертава?
