„Какво точно правиш?“ Въпросът е към 10-годишния ми син, който е взел игла и я насочва към ръката си.
Времето за профилактични изследвания се приема тежко у дома. Не само детето, но и мъжът ми изпитва нестабилни емоции, когато се стигне до думата „игла“. Неведнъж му е прилошавало. Знам случай, в който е и припадал. Затова може да се каже, че подобно минорно настроение в такъв момент е нещо като семейна традиция, която се предава от баща на син.
Въпреки че не съм от хората, които се страхуват чак толкова от спринцовката, подхождам с уважение към всеки, който се ужасява от кръв и подобни изследвания му се виждат като лична трагедия. Наясно съм, че съм сред късметлиите, на чиито деца се прави подобна манипулация в повечето случаи за профилактика.
„И да се порежеш, в лабораторията пак ще ти вземат кръв, защото тази ще е вече замърсена“, казвам аз и така спира процедурата по самонараняване.
Разказвам му как аз съм се справяла навремето с тези моменти. Припомняме си за всички сериозни рани, които той стоически е издържал. Обсъждаме колко неприятно е самото убождане, но пък трае кратко. Уж се разбираме, но като се стигне до лабораторията, нещата се закучват.
Положението винаги минава на косъм, след това всички си отдъхваме щастливи, че и това е зад гърба ни. Но въпреки че успокоението след интервенцията е голямо, следващата година историята се повтаря.
И този път стигаме до съответната лаборатория. Познаваме лаборантката, която ще му взима кръв. Тя е страхотна, винаги мила, разбираща, внимателна.
Но този път, докато диктувам ЕГН-то на сина ми при регистриране, той с финес се обръща и се отправя към близките стълби. Заключва ръце в парапета и заявява, че няма да мръдне от мястото.
След нас има две жени, които в началото не разбират за какво иде реч, но постепенно положението се изяснява. Забелязвам тиха усмивка по лицата им, но и някаква съпричастност към детето. А то е категорично. Няма мърдане от стълбището.
След драматична пауза следва пореден опит за успокоение и насочване към стаята с иглата. Не се получава. Пускам хората на опашката пред мен. Оставам за известно време до сина ми.
Паузата продължава. „Ще си пусна нещо на телефона да ме разсейва“ - изведнъж казва той и победоносно бавно се отправяме към коридора.
След малко сме на стола. Лаборантката с усмивка и видима симпатия го пита къде му е по-удобно бъде убоден – от вената или от пръста. Избира се пръст.
„Не, вече не ми действа телефонът“, казва той и виждам как се напряга. Сядам на стола и го гушвам.
Спринцовката вече е в пръста му.
„Усещам, че само краката ми умаляват, а не цялото тяло“, казва синът ми, което си е чисто постижение, тъй като миналата година чувстваше как кръвта му изтича капка по капка.
Няма две мнения, че взимането на кръв е процес, свързан със стрес – не само сред по-малките. Без значение дали тестовете са профилактични, или поради заболяване, специалистите препоръчват човек да е предварително подготвен за тях.
Според StArtBio проучвания показват, че взимането на кръв на деца под 7 години е придружено от повече страх, но подобен стрес могат да изпитват и по-големите.
Не е нужно да му се спестява информацията, че ще боли, а е добре спокойно да му се обясни, че това няма да е сред най-приятните неща. Все пак пояснете и защо е важно изследването да бъде направено.
По време на манипулацията, може да му предложите да диша или да си мисли за нещо приятно.
Миналата година в нашия случай помогна идеята да си представя, че е на море с приятелите си.
Обещаваме си и най-вкусните изкушения веднага след приключване на изследването.
Предварително е добре да се изпие достатъчно количество вода (ако изследването позволява), за да може самата манипулация да е по-лесна.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако децата са по-малки, може да им се предложи да си носят любима играчка. Седмици или дни по-рано детето може да си поиграе с детски лекарски комплекти и то да прави изследвания на мама, татко или на някоя играчка.
По време на процедурата, родителят може да гушне детето, но без да го стиска силно. Предложете му да седне удобно, за да не се чувства притиснато. Когато започне взимането на проба, дръжте ръката му по начин, който все пак да го кара да се чувства удобно и в безопасност.
Покажете спокойствие, защото ако сте напрегнати, несъмнено това няма да повлияе добре и на детето.
Отвличането на вниманието може да бъде активно или пасивно. Активното разсейване се определя като техника, при която детето е ангажирано с някаква дейност, например видеоигри. При пасивния вариант децата остават тихи и спокойни, докато гледат телевизия или слушат музика.
Научните изследвания показват връзка между горепосочените техники и намаляването на болката. Резултатите са по-добри, когато тези техники се прилагат в съответствие с възрастта и психологическото състояние на детето, отбелязват специалистите.
Текстът на Десислава Ангелова е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
Осмелихме се да почиваме на гости на прителката ми Мария, която оптимистично реши, че само защото не сме спали последните пет години, всичко ще бъде наред. Тя е с четири деца, но здрави – всичките ядат сами и като по команда. Но да не се отклоняваме...
Сигурно си мислите какво толкова може да се обърка, просто се премествате за една седмица в слънчева къща от един софийски квартал в друг, като идеята е просто да се наспите. Ако нямате дете с хистаминова непоносимост, едва ли бихте разбрали. И не сте длъжни.
Тези малки тазманийски дяволчета презареждат сякаш някой им налива енергия постоянно. Те имат свой ритъм, а брауновото движение бледнее в сравнение с това, което ви чака, ако благоверният ви мъж е поръсил доминантни гени в отрочето, гарнирани с мутации.
И с риск да ви досадя ще ви обясня, но само частично, за да не умрете от скука и ужас. На дете с подобни проблеми се готви всеки ден по четири пъти, защото – внимание – храната не бива да е замразена и престояла, иначе – познайте – ще качи хистамин. Ако не спазите диетата и малкото ви отроче успее да се докопа до някой стол, да го пренесе и да открадне от вашия глутенов хляб или шоколад... Да, вече се сещате, ще качи хистамин. Ще се превива от стомах, ще получи разстройство, с извинение, и куп други убавини и, да, познахте ще качи хистамин.
Освен това на подобни деца с генетични мутации им се следи витамин D, голяма част от групата B витамини и внимавате да не получат дефицити, защото какъв родител ще сте, ако го допуснете. Но пък какъв ли ще бъдете, ако не спазвате диетата, която – частично или не толкова (ако трябва да сме реалисти) – си противоречи с тази диета за червата, която предписа последният гастро от общо десет подобни специалисти.
Когато дъщеря ни се роди, ние бяхме ужасени, че повръща кърмата и ака зелено. Братовчедка ми на шега каза "Дотук с мита за ползите от кърмата", но дори когато мина по съвет на гастро специалист на специално адаптирано мляко и на по-късен етап, когато спря лактозата, не ни мина през ума за ужаса, който ни чака. Нали знаете онзи виц за песимиста, който падал надолу и казал "Не може да стане по зле", а оптимистът му казал "О, може, може...". Ние бяхме в този кошмар. Можеше и по-зле.
Генетичните мутации и генетичните непоносимости са в пъти по-зле от една-единствена непоносимост към лактоза. Млечни все ще избягвате някак и те не са чак толкова изкушаващи, но я се пробвайте да откажете дете от шоколад и всички продукти по диета за хистамин...
Или за детската градина, където ви мотаят, отказват да готвят диетично и не са навити. Въпреки уведомителния режим на БАБХ и позволението им да внасяме храна, която сме готови да готвим и да носим, въпреки становището на гастроентеролога, те ви отказват и ви показват, че детето ви не е за там. Неофициално разбира се. Как клетите хора биха успели да спрат вашия неуправляем звяр да яде от храната на съседното дете?! Как да им обясниш, че детето ви трудно се храни и често го боли корема, така че едва ли ще тръгне да краде храна... И че трудно изяжда дори собствената си, ако не го подкупвате и не го улисвате с интересни игри и песни.
Вие вече сте свикнали да следите зъбите. Защото, да, в момента няма рефлукс, но е имало ненагледното ви зверче и това е съсипало много от млечните му зъби. И ако първият зъболекар, на когото сте попаднали, не го е забелязал, се налага да отидете на втори, който намира шест кариеса. За късмет поне има представа какво е рефлукс и генетични мутации. Така че си тръгвате със здрави зъби и записан час за профилактика.
Както и редовните добавки, които са изписали последните лекари. И проверявате графика отново, за да не изпуснете логопеда, ерготерапията и останалите терапии. Другата причина, поради която се разкъсвате между "искам да пътувам" и "искам просто да се наспя".
"Искам да се наспя" печели, защото започвате да приличате на подобие на жив човек. А и ви е ясно, че ще трябва да готвите прясно ястие на всяко ядене, да купувате продукти по диетата, да давате добавки... Така че за вас съветите на някоя от мамите "да вземете на детето кроасанчета" и че "щяло да го израсте", дори не заслужават внимание, защото нервите ви са по-ценни.
Как да обясните на подобни хора, че генетични мутации и генетични непоносимости не се израстват и че с радост бихте дали всичко, за да сте и вие в тази позиция на "невежеството е блаженство", както сте били допреди пет години. Тези хора идея нямат (и дано и да нямат!) какво значат метилираните форми на витамини, нито какво значи да прекарвате толкова време по болници, лаборатории и терапии.
В лабораториите поне му дават подаръчета, докато при лекарите не е много забавно. И когато е невъздържано, излизате виновни вие, докато то изтърсва: "Лоша жена. Лоша доки". А отговорът на въпроса "Защо", който задавате, докато го дърпате настрани, за да не чуе леля доки, учудва и вас: "Не даде нищо. Няма подаръци...".
Вие сте били толкова захласнати от новите указания на поредния лекар, че просто сте пропуснали как детето ви с надежда разглежда моливите на бюрото на докито, което ви гледа с досада, защото сте поредния му клиент. И въпреки че сте си платили, защото касата не поема подобни прегледи, лекарят се разкъсва от желанието да ви препрати при колега или откровено да ви каже, че няма опит с подобни деца, но е хубаво, че сте решили да направите профилактика.
Проблемите при такива деца не се свеждат просто до непоносимост към лактоза например. Независимо дали можете или не, ще ви се наложи да мъкнете отрочето за проследяване на куп неща и много терапии. И няма значение, че мъжът ви са го изгонили от едната работа, защото е заспал в обедната почивка, понеже сте се разбрали да се редувате през нощта, тъй като иначе вас ще изгонят и на шефа ви вече му е писнало. Когато се е опитал да обясни, че детето му е с ТЕЛК и СОП, са му казали, че не бива да натоварва хората с личните си проблеми и че това не е проблем на работодателката му.
Просто родителите са длъжни да са от желязо, а и бабите се оказаха дезертьорки, така че в подобна ситуация няма как да не разбереш, че проблемът си е само твой. Особено когато и съседът отдолу ти го напомня, защото има остър слух и музикалните опити на детето ти да изпее "Чело коте книжки" по поръчение на логопедите го дразнят. Развива ти теорията как през деня работи от вкъщи, а през нощта иска да спи. Защо детето ти притичва през деня, защо е по чехли и не сме ли знаели, че се чува... И особено забавният въпрос: "А вие не го ли приспивате това дете? Защо понякога се буди в 04;00 през нощта?".
Не всяка нощ, но понякога дете с подобни непоносимости и генетични мутации си ляга около 20:00 и се събужда по което време реши. И после заспива пак... Родителят не го прави умишлено и няма полза, но как да го обясните на човек, който започва да ви заплашва кого познава в МВР и т.н., защото му пречите да си почива.
Той е прав за себе си и не го е грижа за нищо друго. Нищо че сградата е жилищна, а не офис, нищо че е трудно се контролира малко дете... И въпреки че майка му е лекарка и тя, и той се чувстват длъжни да покажат компетентност в област, в която явно не са специалисти. Изтърсеното омаловажително "О, то проблемите с хистамина не са сериозни, ще го израсте" ви оставя да примигвате, докато те отминават с бодрата крачка на вечно всичко знаещи българи.
Вие просто сте натрупали някакви петнадесет папки изследвания, обиколили сте кой ли не лекар, продали сте едно жилище и куп бижута, за да платите изследвания и добавки... Много ясно, че те знаят по-добре. Кой сте вие да спорите!? И докато се чудите колко безгранична е некомпетентността ви, ви връхлита съседката от горния етаж, въоръжена с маска, ръкавици и цялата хипохондрия, на която е способна, и ви разпитва дали детето ви не е заразно и дали имате хлебарки. Отговаряте набързо, че имате електронни устройства против хлебарки и че бързате за преглед, защото нямате кола и ще се наложи да сменяте градски транспорт.
Жената обаче не дава лесно да бъде отпратена и заедно с приятелката си адвокатка започва да заплашва патетично как ще уведоми кмета, МС и кой ли не, ако не напръскате и вие за хлебарки. Остава глуха за разумните доводи на приятел на семейството ви, който я уверява, че вече е напръскано и че имате електронни устройства отпреди това. И че хлебарки е имало и преди вие да се нанесете в блока, а не можете да пръскате на всеки три дни, защото имате и други разходи. Бабите се фръцват почти в балетна стъпка. И съседката ви пак заявява с почти налудничаво упорство, че ще уведоми общината, защото заради вашите електронни устройства хлебарките бягат от вашия апартамент, но целеустремено и целенасочено са нападнали именно нейния като единствен смисъл в живота си...
A той вече тихо ви предлага да дойде да поживее тук, защото било много весело. Излизате стремително към спирката, където една самоотвержена млада дама набутва на детето ви десертче с шоколад и мляко. Вие се опитвате да обясните нещо, а тя започва речта за ползите от млякото и как всяко дете трябва да яде познайте какво - да, мляко! Ама това, че вашето има непоносимост към лактоза... "А, няма нищо, ще го израсте." Ама било генетично... "О, объркали са се лекарите."
И докато вече ви идва да се метнете отнякъде, защото не успявате да изтръгнете навреме десерта и детето ви вече го е захапало като питбул, вече сте обявени за лоши родители. Детето реве с глас и тъй като има музикалните заложби на баба ви и леля ви, е изложило своята жалба не само до арменския поп, но и до всеки, който има нещастието да има слух в градския транспорт. Срещате доста обвинителни погледи, докато – познайте какво – детето ви е качило хистамин и затова е станало раздразнително и крещящо. Но в очите на всички останали вие имате глезено, невъзпитано дете, което лишавате от мляко и храна.
Измъквате се от автобуса, докато благодарите на късмета си, че вече сте близо до болницата. Сигурно се чудите защо двама души водят едно дете. Дано никога не ви се налага да узнавате всички подробности около болните деца. Няма нищо загадъчно и магично около тези мероприятия, които са регулярни. Просто често подобни деца се изморяват неочаквано. Може да им се приспи също толкова неочаквано, колкото е и събуждането им в 4:00 сутринта.
Не че не сте опитвали да им създадете режим за сън, но това просто не работи без тежка химия. При тях не работи и дао ензимът. А за химията сигурни ли сте, че искате да знаете? Чайчето с маточина обикновено е със сухи билки, а сухите билки не са много ок за подобна непоносимост, както и лимонена киселина и куп други неща, които се срещат в продуктите за заспиване и противоречат на нещата за хистаминова непоносимост. Но още по-вълнуващо е, ако отрочето ви се разболее, защото – познайте – в панадола има лактоза, а в еферелгана други неща, които не са полезни, обаче няма алтернатива.
Така че ако ви се наложи, се надявате да изберете по-малкото зло, защото от опит знаете, че за късмет детето ви поне в това отношение боледува рядко. Но пък се случва. И тогава ползвате от лентите за охлаждане, оцет и вода като първобитните хора и едни немски компреси, които ви е препоръчал немски хирург. Правите нужното и предпочитате превенцията, когато имате избор. Ако имате...
Безлактозното мляко може да свърши работа за мъжа ви, но за детето е рисково, защото има казеин и не се знае тези щамове, които има (тъй като никой не си е направил труда да напише какви са), дали са ок с непоносимостта към хистамин. И макар че млякото е много вкусно, ще ви се наложи да готвите два пъти – веднъж за вас и веднъж за детето. Освен това си напомняте, че трябва да купите част от добавките днес и да ги държите в хладилника на вашата позната, както и да не се изкушавате да внасяте в къщата нищо извън диетата, защото малкият следотърсач надушва шоколад от километър.
После не само на него ще му е кофти, но и вие няма да спите. А това означава, че мъжът ви ще е кисел и вие няма да сте адекватни на презентацията утре. Не можете да си позволите да отсъствате дълго от работа, защото не сте потомствени богаташи. Нямате професия, която ви позволява да работите дълго от вкъщи. И ако доходите ви са за 4-часов работен ден, това не само е кофти, но и затруднява пазаруването на диетична храна. А тя включва екстра върджин олио, кокосово масло, аспержи, риба, както и краставица, лук и някои други зеленчуци, които щом са зелени са "гадни" и малкият звяр е готов да врещи с все сила само при вида на клетата краставица, която не е горчива дори.
Ужасено, но старателно изчиствате пак, защото дори да са пресни, не ви се мисли какво може да се развие там, ако престоят. Но пък на вас ви се налага да чистите всеки ден, така че... Общо взето, почивката винаги е вълнуваща, когато нямате баби под ръка, не сте богати и сте с болно дете.
Особено готини са коментарите на някой мами: "Ех, аз пък съм с близнаци, но те сами си ядат, защото са добре научени". До научаване да беше – и куче може да се дресира, и дете да се научи. Ако е здраво. Както и хубавата родителска гордост. "Моето дете само си яде кифлата." Какво може да каже човек на подобни коментари. Или на други, че това било карма или наказание, когато още не си имал време да се окъкаш така паметно, че да си го заслужиш, а вече са ти натресли куп проблеми без избор и варианти за решение.
Нашето общество е готино като повечето неща в България, обаче нали знаете онзи израз "Уф, хайде да не е като хората, а да е както трябва, че кой знае какво ще излезе". И с подобни деца е така: на теория има нещо, на практика всеки дава съвети и безплатна критика.
Вие пак трябва да давате регулярно добавките, да ходите на профилактики, на изследвания, на логопед и т.н. Просто временно сте сменили мястото за така мечтания сън и сте по-близо да басейна, като се надявате малкият таз да се измори и да спи дълбоко после, за да може вие да поработите и да поспите, макар далеч по-малко от него.
Пари изкарваме и двамата, но разходите по едно подобно дете за добавки и логопед, ерготерапия и изследвания не са малки и всеки месец са различни, защото лекарите се вдъхновяват за различни неща. Някои са важни, други – безсмислени. Но ще сте лош родител, ако откажете. Пък и дори да четете много от немай-къде, все пак не сте медицинско лице и не можете да прецените. Но живеете тук все още и макар че личната лекарка на детето е непоколебимо уверена, че нямате нужда от направления и тя може да лекува с хомеопатия всичко, дори и генетични непоносимости, вие трябва да намерите начин това дете да получи навременна профилактика и всичко нужно за месеца, защото и без друго съседката вече ви плаши със социалните, ако не спрете с тези досадни чехли.
Още никой не е размахал вълшебната пръчка и не ви е намерил безплатна бавачка, за да ходите на работа по 8 часа. Но пък дори да отидете, тези занимания с терапии и прегледи са все в работно време. Ако не отидете на тях, ставате лош родител. Ако отидете, сте лош работник. Колкото и да искате да сте в ситуация win-win, просто нямате тази възможност и не успявате да го измислите.
Опитвате се да водите отрочето на плуване, на логопеди, на конче и на музика, докато следите да качи, а на да свали килограми заради ината и спецификите на черва и генетични убавини. Междувременно балансирате между диета за черва и диета за хистамин и се питате колко бързо минаха тези няколко дни и трябва да се връщате у дома. Нямате голямо желание не защото сте били на почивка и сте отпочинали, а защото живеете в жилищна сграда. Дори да сте сложили килими г-н Чувствителен слух пак ще ви мърмори, докато ви озвучава с пищна музика и шумни разговори по телефона.
Обаче българинът е така – собствената си купичка никога не вижда. Има нещо гнило в една държава, ако системи като здравеопазване и образование куцат. Но може и само да ми се е сторило. Все пак какво разбирам – на теория съм била отпуска и съм си починала и това докато намерих повечето скрити находища маркери и спасих мебелите на приятелката си от новия дизайнерски устрем на отрочето.
Когато сте системно недоспал, нямате сънна апнея, просто ви се спи. И не, не се получава, докато бебето спи, вие да спите, особено когато става дума за дете с непоносимости. Докато то спи, се налага да сготвите и да предвите кога и как да вкарате добавки. (Не всички са приятни на вкус.) И когато, на всичкото отгоре, мъжът ви ви натресе куче с оправданието "Ама виж го какво е сладко!", усещате как почивката ви сутрин между хранене и търчане до логопеда изтича между пръстите ви въпреки уверенията на детето, че то ще разхожда кучето. На вас вече ви е ясно, че това е голяма порода и че, дори да е умно, косматото нещо има нужда от обучение. Както и че дори да стиска, кучето трябва да се извежда по-често, защото е бебе.
И ви идва да отидете на почивка някъде за постоянно с еднопосочен билет.
От днес е осигурена възможността за издаване на удостоверение за наличие на антитела срещу SARS-Cov-2, доказано чрез лабораторен тест, пише dnews.bg. Съгласно заповед на министъра на здравеопазването всички граждани, които имат направено изследване за наличие на IgG антитела срещу SARS-CoV-2 след 11 ноември 2021 г. и лабораторният резултат е със стойност над 150 BAU/ml, ще могат да изтеглят своето удостоверение от интернет портала на Националната здравно-информационна система (НЗИС) на адрес https://www.his.bg/bg/dgc.
Те трябва да въведат ЕГН, номер на лична карта и Национален референтен номер (НРН) на резултата от изследването. НРН може да бъде получено от лабораторията, направила изследването. На място може да бъде взето и самото удостоверение. Документът е валиден 90 дни от датата на направеното изследване и важи само на територията на България. С него няма възможност да се пътува зад граница.
Генерираното удостоверение за наличие на антитела срещу SARS-Cov-2, доказано чрез лабораторен тест е с различен формат от европейския модел на зелен сертификат. В документа се съдържат всички задължителни атрибути - QR код, номер на удостоверението, лични данни на лицето, начална и крайна дата на валидност, лабораторен резултат от изследването на антителата и номер на лабораторията или лечебното заведение, където е взета пробата.
За да бъде валидно удостоверението, изследването за антитела задължително трябва да е направено след 11 ноември 2021 г. от лаборатория, която е успешно интегрирана с НЗИС. Тестове, направени извън територията на Република България или в лаборатории, които все още не са свързани с информационната система на Министерство на здравеопазването, няма да могат да бъдат използвани за генерирането на електронния документ.
Важно е да се информирате дали избраната от вас лаборатория за провеждане на изследването отговаря на условията.
Близо 2,4 млн. е броят на изтеглените Covid сертификати и удостоверения през портала на НЗИС до този момент. От обявяването на противоепидемичните мерки на 19 октомври 2021 г. до днес има изтеглени над 1,480 млн. документа.
Образец на удостоверението можете да видите тук.
Че трябва да пием вода, за да сме здрави, го знаем всички - далеч по-вълнуващ е въпросът КАКВА е водата, която пием от чешмата, откъде идва тя и можем ли спокойно да я даваме на децата?
Въоръжени с този и много други въпроси, се внедрихме в пречиствателна станция за питейни води в "Бистрица", за да видим с очите си какви анализи и проби се правят на водата в София, да разберем какви са предимствата на това да пиеш вода от чешмата и, разбира се, да изпием една чаша студена вода - буквално!
Макар в днешно време да се счита изключително за приятно преживяване, както и за механизъм за сближаване на двойката, сексът все пак продължава да се използва и за възпроизводство. В случай, че сте пропуснали да забележите - ако се опитвате да разширите семейния кръг и да удължите рода, сексът се оказва най-широкоразпространеният и ефективен метод за това начинание.
Всичко това обаче може би е напът да се промени. Според директора на Центъра по право и биотехнологии в юридическия факултет към Станфордския университет в следващите 20-30 години този метод за правене на бебета постепенно ще отпадне.
Професор Хенри Грийли твърди, че селективният подбор на ембриони, които ще бъдат отглеждани в лабораторна среда, не само ще бъде много по-разпространен, но и до известна степен по-евтин от досега използваният начин на възпродство.
Процесът, поне в Америка, ще бъде следният:
Първо, ембрионите ще бъдат култивирани от ДНК на двамата родители, след това ще бъдат анализирани от медицински специалисти и потенциалните родители.
Ембрионите ще бъдат изследвани за генетични заболявания или генни варианти, които биха увеличили риска на бебето да развие увреждания или да се зарази от определена болест.
Възможно е и избрани козметични характеристики или външни белези, като цвят на косата и очите, също да бъдат избирани. Гените, отговарящи за по-високи когнитивни умения, ще бъдат избрани или комбинирани.
Тази генетична редакция ще се извършва от CRISPR - ултра-прецизна техника за коригиране на гени, която се използва в момента по света за медицински опити.
Това не е първият път, когато подобна идея се лансира, и както всеки пъти, тя, разбира се, разбунва духовете заради етични съображения.
Въпреки че малцина биха оспорили полезността от премахването на генетични заболявания от генофонда на бебето, идеята за персонализиране на външните белези, както и промяна в структурата на мозъка, твърде много се доближава евгениката и това повдига немалко въпроси за правилно и неправилно.
Това не са дизайнерски бебета или супер-бебета, казва проф. Грийли. Говорим за избор от ембриони. Вземате двама души и ембрионът на тяхното бебе е това, което тези двама души имат като генетично наследство.
Професор Грийли бегло засяга тези съображения, като казва, че обществото ще се занимава с тях, когато му дойде времето. Тонът на коментарите му поддържа тезата, че неизбежно - рано или късно, ембрионите ще бъдат селектирани и отглеждани по този начин.
