Електронните устройства са силен провокатор, който разклаща устоите в света на майчината вина. Оказва се особено труден балансът между приемането на удобствата от използването им (като например страховитата им сила да спират детския плач) и предпазването от нежеланите последствия (като пристрастяване към тях или проблеми с психичното здраве).
Според ново проучване, начинът, по който родителите използват същите тези устройства, както и колко време прекарват в социалните медии, влияе и на отношението на децата им към тях.
Да се погледнем в огледалото
В изследването са събрани данни от над 10 000 семейства с деца на възраст 12 и 13 години. Те са от текущо дългосрочно проучване, фокусирано върху мозъчното и когнитивното развитие на подрастващите. Резултатите от последния анализ, публикувани в Pediatric Research, показват, че най-добрият начин да контролирате времето, прекарано от децата пред електронните устройства, е да започнете с това да се погледнете в огледалото.
Вероятно не това е новината, която сте искали да чуете. Струва ви се очевидна и все пак не е лесно хапче за преглъщане: начинът, по който родителите използват електронните устройства, определя стандартите за това как те се използват и от децата ви вкъщи.
И ако тийнейджърите прекарват твърде дълго време в социалните медии или са ангажирани с видеоигри и са забили поглед в мобилните телефони, то това поведение е свързано с родителите, които:
- Използват също електронни устройства около децата си
- Позволяват гледането на телевизия по време на хранене
- Използват електронни устройства в леглото
Около 73% от родителите казват, че използват електронни устройства около тийнейджърите си.
Подражанието може да е най-искрената форма на ласкателство, но за родителите този фактор може да е най-трудното, с което трябва да се съобразяват.
Друг важен аспект, който изследва проучването, е дали използваме електронните устройства като награда или наказание. Интересно е, че когато родителите ги използват по този начин, децата прекарват повече време пред тях.
Електронните устройства са пристрастяващи, защото социалните медии и видеоигрите са насочени към центровете за възнаграждение в човешкия мозък.
Логично е, че засилването на връзката с времето за електронни устройства като награда (и задържането му като наказание) може да доведе до проблемна употреба.
Колко лесно е да се отдадем на бесзмисленото скролване като „малко удоволствие“ за себе си в разгара на натоварения ден? В идеалния случай децата ни ще се насочат към по-здравословни и устойчиви тактики за грижа за себе си.
Друга точка, свързана с използването на устроийствата като контрол на поведението, е проблем, който далеч не е свързан със смарт устройствата: известно е, че тийнейджърите и дори преди тази възраст, децата НЕ обичат да им се казва какво да правят.
Опитите да бъдат контролирани, са отхвърлени по принцип. Особено вероятно е желанието за контрол чрез тактиката „прави каквото казвам, а не каквото аз правя“ да има обратен ефект.
И така, да кажем, че не сте модел за идеалното поведение и дисциплината ви не е ефективна. Какво следва?
Не губете надежда, защото действията ви като родител може да променят ситуацията. Родителският мониторинг и ограничителните настройки могат да доведат до намаляване на времето, прекарано пред екрана и до по-малко проблемна употреба.
Правилата, границите и наблюдението все още са ефективни. Д-р Кен Гинсбърг, професор по педиатрия в Детската болница във Филаделфия, който не е участвал в проучването, предлага разговорът за мястото или времето без електронни устройства да започне с „Аз определям правила, защото ме е грижа за теб“.
Не можем да контролираме всичко, но това не означава, че трябва да си заравяме главите в пясъка. Няма магическа таблица със стикери или цялостна система, която да отключи положително влияние върху подрастващите ни деца.
Още не сме свършили, скрол надолу
Резултатите от проучването показват, че децата активно използват електронни устройства и това влияе на живота им, както и на този на родителите.
Дали използваме електронните устройства, за да подхраним любопитството или за да научим нещо, или пък да споделим смешен момент, ще бъде регистрирано от децата. Може да използваме електронните устройства, за да избягаме от стреса, да си набавим доза тръпка или одобрение. Нашата работа е да останем ангажирани към това, което ценим, независимо дали е онлайн или офлайн.
Социалните медии имат толкова голяма сила да свързват, колкото и да изолират, а технологиите имат същия спектър на потенциал в индивидуалните ни взаимоотношения.
Когато знаем какво правят децата ни и поставяме здравословни граници, които сами моделираме, се превръщаме в съотборници, вместо в противници. Можем заедно да се ориентираме в променящия се пейзаж, излъчващ се от нашите „джобни правоъгълници“.
Източник: Scary Mommy
