Всички знаем, че доста майки минават през драмата, наречена "Това дете не иска да яде!". Липсата на вълчи апетит у детето и нежеланието му да изяде една паница макарони на закуска, после половин пакет бисквити за късна закуска, първо, второ и трето за обяд, и още няколко хранения до лягане, докарват не една и две майки до състояние, в което обикалят след децата с малки лъжички и им повтарят пълни небивалици. Чували сте мантрите "Още една за мама" и "Виж, виж как минава самолетът", последвани от чевръсто натъпкване на картоф или пюре от пащърнак в невинната бебешка уста.
Днес нашата авторка Мария Нориега ще ни разведе из този майчин ужас. Тя ще ни накара да се видим отстрани и да разберем, че всичко ни е наред - и на нас, и на детето. Оставете го на мира и му позволете да яде когато и колкото прецени. Човешкият род не е оцелял, защото праисторическите майки са търчали след отрочетата си с лъжица в ръка - оцелял е, защото хората имаме инстинкт и знаем кога ни се яде и кога - не. Наистина!
Коя майка не е изричала поне веднъж тези думи, откакто се е озовала сама и загубена в дълбоките дебри на родителството? Децата ни не „искат“ да ядат и драмата започва още в родилното. После продължава в детската и ученическата възраст, докато най-накрая в пубертета уморено въздъхнем: “Ей, не мога да го изхраня това дете!“.
Ако човек се разходи из различните форуми и групи за майчинство, кърмене и захранване, може да остане със съвсем сериозното впечатление, че човешкият род е едва ли не на път да се затрие. Децата сякаш са загубили най-важния си природно заложен инстинкт – да се хранят!
Проблемите започват още при раждането. Когато най-сетне бебето се окаже при майка си (което в повечето родни болници може да е и след няколко дни), се оказва, че то не иска да засуче, суче прекалено рядко или прекалено често. Освен това не виждаме колко изяжда и въобще излиза, че
Бебето не само няма никакви „нормални“ навици, но и яде без да гледа часовника. Не спазва точни количества и пълни безразборно пелените. Да не говорим, че въобще не го е грижа за притесненията на майка му.
Като споменахме майката – тя се терзае и за себе си. Все някой ще ѝ каже, че гърдите ѝ са прекалено меки, или прекалено твърди, че кърмата ѝ ще е я нехранителна, я рядка, я недостатъчна. Или дори газообразуваща, защото е решила да хапне череши, вместо „позволеното“ пиле с ориз... (газообразуващата кърма е мит - тук пише защо)
И ако след няколко седмици нещата все пак се поуспокоят, ето че идва време това дете най-сетне да се научи да започне да спи през нощта. Нали то все пак трябва да спазва някакъв „човешки“ режим на 3 часа с 8 часа нощна пауза? Както пише в книгите и както казва педиатърът, познатите и дори лелята на най-добрата ви приятелка...
Ще се съгласите, че не е редно бебето да заспи нахранено и точно три часа след това да се събуди отново гладно. Как такамъничкият му стомах не „почива“ празен цели 8 часа. Вие да не би да ставате нощем, за да ровите в хладилника? Не, разбира се! Но понеже пеленачето не може да отиде до хладилника или да хапне тайно шоколад, явно нещо не е наред. Да не говорим, че обикновено точно вечер то е най-уморено, гладно и изнервено. С възрастните да не би да е така!?!
Недай си Боже пък да не се изходи няколко дни. Или пък да пълни пелената след всяко хранене. Или да наддаде по-малко от стойностите в таблиците. Или пък повече. При всички случаи, като зорка и загрижена майка ще бъдете убедена от нещо или някой, че
Някак оцелявате и двамата през първите поне 6 месеца и идва време и за захранването. Ще си кажете, че тук всичко става по-лесно. Да, но детето ви отново не иска да яде! Въпреки че сте изкарали почти докторат на тема „захранване“ и сте се запасили с всевъзможни схеми, таблици и ергономични лъжички. И цялата био и еко продукция, до която сте успели да се доберете.
Да не говорим за времето, което сте прекарали в кухнята, за да направите с любов първата бебешка манджа. Нехаещо за всичко това, вашето бебе се мръщи, плюе и върти глава с онази красноречива физиономия, която показва недвусмислено, че въобще не оценява всичките ви усилия.
А вие отново се питате какво не е както трябва и къде грешите...
Поставете се за миг на негово място. Щом стане 10 часа, примерно, го чака пюре от морков. Ако не му хареса, ще бъде подложено на всякакви трикове с лъжичката само и само да го „опита“. Ако пък му хареса - пак не може така! Все някоя таблица или схема предвижда то да изяде единствено и само една лъжичка морков първия ден. После още една на втория и така в продължение на поне няколко дни.
И точно когато бебето се убеди, че морковът му е станал любима храна, и се започва с броколи, примерно... Нищо чудно, че то съвсем скоро решава, че въобще няма смисъл да се мори с тези нови храни. Та те или не му харесват, или пък не му ги дават!
Тъкмо поотмине мъчението с плавното въвеждане и мъничето започва да храни надежди, че най-сетне ще похапне човешки, и почват да го гонят с количествата. Съседчето Гошко, например, и Мими от детската площадка, вече ще ги записват даже на детска кухня, защото си изяждат цялото бурканче и дори искат още. А вашето бебе никога не поглъща всичките онези 100 г от онази таблица с лъжичките, която все още следвате. И то без значение колко „самолети“ и хапки „за мама“ и „за татко“ да предлагате.
Или поне тази, която вие така усърдно му предлагате. За сметка на това то посяга винаги към най-непозволените неща, иска да се цапа, да яде с ръце и въобще няма намерение да научи добрите маниери на масата. Докато пак някоя таблица, книга или добронамерен съветник не посочат, че е крайно време да започне да се храни вече с парчета, като „голям човек“, да замести хранене, да не му подават храната в устата и да ползва прибори.
Или пък точно обратното - че е по-добре мъникът винаги да бъде хранен. Така ще сте сигурни, че си изяжда препоръчаните количества. Колко пъти сте виждали отчаяни майки, които гонят детето си навсякъде с лъжичката с надеждата то да хапне „поне нещо“, да приготвят „любими“ храни, да се притесняват, че детето им отказва всичко ново и сигурно вечно стои гладно... И колко пъти може би и вие самите сте се запитвали
Ако се върнете към прочетеното досега, сигурно ще забележите, че водеща роля в храненето на децата днес имат таблицата, часовникът, кантарът и календарът... и дори съседката! В него сякаш напълно липсват истинските главни герои – майката и бебето. Липсват техните инстинкти, интуиция, предпочитания, преценки. Децата ни се раждат различни и уникални, те не броят часовете, дните, грамовете и лъжичките и не следват схеми. Те искат да опознават нови неща и да опитат нови вкусове. С вроденото си любопитство и желание за самостоятелност да се втурнат в един цял нов свят и да открият и изразят своята неповторима индивидуалност.
Здравото новородено бебе е в състояние веднага след раждането да изпълзи до гърдите на майка си и да засуче. И не само това – то „знае“ дори само да регулира приема си на кърма, без да гледа часовника и милилитрите, а просто следвайки собствените си инстинкти и потребности. Както всички останали бебета-бозайници. Стига да му се даде възможност за това.
Здравото пораснало кърмаче също може да продължи да се води от собствените си предпочитания при храненето. Без да брои лъжичките и да гони определени количества. Нещо повече – то дори е в състояние да се храни напълно самичко и без пюрета, ако му бъде позволено, разбира се.
То не бърза да замести хранене, защото до първата година кърмата или адаптираното мляко си остават най-калоричната храна за него. Това дете не гони определени количества, защото стомахчето му е малко и предпочита инстинктивно да го запълва с най-високо енергийните за него храни.
Макар и да не може да чете етикетите и да брои калориите, бебето ви всъщност знае много добре как да се храни! Нищо, че във вашите очи и в очите на бабите си, то ще изглежда винаги гладно.
Затова следващият път, когато ви дойде да възкликнете: „Детето ми не иска да яде!“, пробвайте да забравите таблицата, часовника, кантара и календара. Доверете се малко повече на себе си и на него. Бъдете до него, без да се притеснявате за количествата, месеца, цапаницата или точните грамажи под час. Храненето все пак трябва да бъде удоволствие за всички!
Скъпи мой мил бюст, драги ми гърди,
Когато пиша това, вие вече няма да сте сред нас в пълната си прелест. Пиша ви, за да ви благодаря за вярната служба и да ви кажа „извинявайте, ако има нещо.“
Мили мой бюст, съжалявам за това, на което те подложих в последните близо десетина години с двете бременности и цялото това кърмене и дъвкане. Много се извинявам, че ти се наложи да се увеличаваш 3 размера и после да се свиваш пак с 3 размера надолу, като някакво млечно йо-йо, което най-накрая тъжно ще се озове в размер 85У, където „у“ значи увиснали, а 85 е дължина в милиметри.
Съжалявам за взаимния ни страх, че ако откърмя още едно дете, вече няма да се налага да държа бебето пред/под гърдата, а направо ще те замятам зад гърба си към бебешкото кошче, докато шофирам, а бебето суче. Извинявам се за всичките стотици пъти, когато съм те подвеждала, че няма нужда да слагам подплънка за кърмачки и после и аз, и ти сме се червили от срам на някое обществено място, размазвайки с крак капките кърма, които капят от подгизналата блуза. Да, знам, че не това са имали предвид хората, като са измислили „Мис Мокра Фланелка“!
Извинявам ти се за всичкото мачкане, за бучките по време на кърменето, за запушения млечен канал, за напуканите и разранени зърна, за това, че първото дете те ползваше за дъвка понякога, за болезнената бучка, която изследвахме много обстойно. Съжалявам за онзи път, когато се пресегнах да дам биберона на бебето на задната седалка и така те притиснах с колана, че после имаше синини и охлузвания няколко дни. Извинявай и за онзи път, когато те изгорих с вряла вода, защото ми беше адски студено и не прецених температурата на водата.
Извинявай и за това, че след бременностите и кърменето двете ти зърна не са на едно ниво. Знам, че това те кара да изглеждаш леко депресиран, мили мой бюст, с леко цинично изкривена физиономия, в която едното зърно винаги е малко по-наперено и изненадано от другото. Наистина много се извинявам за това.
Прощавай, че те развявах преди и сега пак на различни обществени места и пред познати и непознати, обикновено захапан от бебето. И двамата знаем, че се опитах един път да покрия теб и сучещото бебе, но се съгласихме единодушно с теб, че задушаващо се бебе и изпотени гърди са по-голямото зло в сравнение с някой скандализиран извънземен минувач, който е бягал от час по Биология и едва сега разбира предназначението на женските гърди при човека (имало, значи, причина да се наричаме „млекопитаещи“...)
Най-вече те моля за прошка за това, че от две стегнати горди кълбета, вирнали носове напред към широкия свят, пълен с приключения, сутиени и лунни нощи в хладни чаршафи, се превърнахте в тъжни спукани надуваеми възглавници. И аз, като теб, обвинявам тъпата гравитация за това. Години наред за мен вие бяхте герои, мили мои гърди. Сигурна съм, че не ти е било лесно, драги ми бюст. Виждам те как си забил поглед в земята сега, потиснат и демотивиран, и направо ми се къса сърцето (за гърба няма да споменавам).
Съжалявам, че ще си спомняме времето, когато с теб спяхме по корем и ни беше удобно. Ще пазим този спомен наред с онзи, в който аз и ти, и бебето, и брат му, и котките спят по едно и също време, непробудно и никой не плаче, не суче, не рие котешка тоалетна в търсене на нефт, не ака, не мяука и не рита с крак по нас и изтерзаното ни, изтощено тяло.
Не, няма да споменавам онези еретични сатанински заклинания, които започват с „плас-„ и завършват с „-тична операция“, защото си ви харесвам такива, каквито сте, изхранили сте децата ми и винаги ще ви обичам такива, мили мои две чувалчета за картофи.
За да не ти става тъжно, ще ти припомня, че бюстът на зрялата жена не е измислен от природата да стои щръкнал напред или нагоре да подпира брадичката ѝ – гърдите са били измислени, за да не измрем като биологичен вид. Не забравяй, мили мой бюст, че ако е трябвало винаги да стърчиш напред или нагоре, и да си стегнат като ГМО грейпфрут, си щял да имаш кости, които да те държат. И ако все още ти е мъчно, че си поувиснал, че отдавна не изглеждаш като на 15 и с гравитацията вече не сте приятели във Фейсбук, се запитай дали днес, на твоите 37 гръдни години, ти харесва тялото на 15-годишно хлапе или тялото на 37-годишен зрял мъж. Нали?
Заради всичко това – моля те за прошка.
С обич,
Муша Буша
Е, време е отново да открехнем вратата за тази вълшебна тема - кърменето. В Майко Мила! сме пускали вече няколко разказа на тази тема - започнахме с Кърмене, amore mio на Полина Костова, продължихме с текста на Илона Нешкова от акушерски кабинет Зебра - За кърменето и жените , минахме през Възхвално слово за кърменето на Лилия Чернева-Краус и заковахме с Аз не кърмя и не ме е срам от това на Дарина Рангелова. Знаем колко полемики и спорове се водят, когато заговорим за кърмене, но днес имаме един текст, който не би трябвало да внася смут. Това е разказът на Деница Пенева, която много мило и спокойно е обяснила как е успяла, въпреки биологичните пречки и съветите на околните, да кърми близнаците си вече 11 месеца. Публикуваме този текст, защото той може да бъде от помощ и подкрепа на някоя майка, която в момента минава през същите терзания и неволи, през които е минала и Деница. Ето, мили майки, знайте, че нещата винаги се оправят - по един или друг начин. Отдъхнете си и не притеснявайте излишно - както и да храните бебето - с кърма или адаптирано мляко, справяте се супер!
*******************
Когато реших да имам дете и за миг не ми е минавало през ум, че няма да го кърмя. За мен кърменето беше неизменно продължение (при това не по-маловажно) на износването на бебето. Някак в главата ми не съществуваше картина аз да приготвям адаптирано мляко.
Както винаги се случва в моя живот, Господ се беше зарекъл да изпита решителността ми. Оказа се, че си имам ред съпътстващи заболявания, които, видиш ли, са фактор за намаляване на количеството на млякото или за липса на такова изобщо – Синдром на поликистозните ячници и инсулинова резистентност.
За зла беда, инсулинът имал съществена роля в лактацията, като високите нива на инсулина свързвани с инсулиновата резитентност водят до по–малко количество кърма. В допълнение статистиката сочи, че около една трета от жените с поликистозни яйчници не успяват изобщо да кърмят.
Разбира се, това не беше всичко. Новината за планираната ми бременност дойде с елемент на изненада – бебетата са две.
Кърмене ли?? Запознати с въпроса започнаха веднага да ми обясняват: “Какво кърмене, бе, госпожа", те като свикнат на шише (защото те, близнаците, се раждали около 32-33 седмица и стояли по един месец в болница), после няма привикване на гърда. А и “вий да не сте крава”, че да имате мляко за две бебета.
Самата аз на този етап изпитах леко съмнение, че ще успея да кърмя, но попаднах на блога на една близнашка мама, която обяснява колко е лесно да се кърмят близнаци и бързо придобих отново увереност, че ще се справя.
За мое голямо съжаление, трябваше да родя секцио – още един препъникамък по пътя към кърменето, макар и не толкова сериозен, колкото предишните.
Тук вече се заредиха роднини и приятели да ми обяснят как “то със секциото не е като с нормалното раждане” и кърма няма да има. Пък и жените едва изхранвали едно дете, аз съм искала кърма за две да имам. Да не съм млекоцентрала?
Аз кимах мълчаливо и продължавах да не мога да си представя как правя адаптирано мляко за децата си.
След като се родиха децата - в 37-а седмица и без да седят в кувьоз, аз се изправих пред най–голямата пречка – отказваха да сучат. По една или друга причина и двете бебета не проявяваха никакво желание да сучат, независимо колко настоятелна бях. И въпреки сериозната ми осведоменост, аз не се занимах сериозно с изцеждането и на петия ден гъдите ми приличаха на планински релеф.
Тогава се запознах с горещите компреси и Помпата. Тя, помпата, погълна следващите 20 дни от живота ми в последен опит да бъда отказана от кърменето. Впоследствие четох, че има майки, които са цедили по 6 и дори 8 месеца!
Наистина не знам как са успели да го направят. Не знам дали на кърмачката трябва да ѝ бъде издигнат паметник, но всяка майка, на която ѝ се е налагало да изцежда, за да храни детето си с кърма, трябва да има паметник. Помпата, която все още държа до главата си и на която старателно избърсвам праха всяка седмица, е единственото, което помня от първите 20 дни на децата си. Все още, като затворя очи, чувам звука на моторчето и вакуума ѝ.
20 дни прекарах на следния режим. 30 минути опити да навреш зърно в миниатюрна устичка, която, дори и да поеме зърното, просто си седи и не смуче. Като останеш без сили, а бебето - без търпение, даваш шишето с изцедената кърма на едното бебе и с адаптирано мляко - на другото, защото не си успял да изцедиш достатъчно и за двете бебета.
След това врял душ, колкото може по-дълъг, и 40 минути цедене. Когато свършиш с цикъла, ти е останал не повече от час преди да започнеш отначало. И така 8-9 пъти на ден.
На десетия ден от раждането на децата, след като не бях спала повече от 30 минути накуп за целия период и свалях по един килограм на ден, децата все още отказваха да сучат, но вече изцеждах достатъчно мляко и за двамата на почти всички хранения.
В края на втората седмица засука първото бебе, 5-6 дни по-късно - и второто.
И така до ден днешен. Вече са на 11 месеца и все още нямат заместено хранене. За периода, в който ги хранех с адаптирано мляко, аз нито веднъж не приготвих млякото. Просто не можех да си се представя да правя адаптирано мляко. Сега гледам с насмешка на всички пречки и причини да нямам кърма и да не мога да кърмя.
Много момичета, като разберат, че кърмя близнаците си, започват да ми обясняват защо не са успели да кърмят. Не ми дължат обяснение! На никого не дължат обяснение! Всеки има своята история. Моята е тази - когато човек вярва в нещо и прави всичко по силите си, за да го постигне, нещата се случват. И толкова.
Ако очаквате от този текст да прочетете нещо миловидно или благородно във връзка с кърменето, няма да останете доволни. Лилия Чернева-Краус кърми по съвършено егоистични причини и е безкрайно щастлива, че може да го прави, за да си поспива повече, да се чувства полезна и да си спести 2000 - 3000 закуски (три деца - средно по 800 закуски на дете).
Кърменето е кажи-речи единственият начин да чувствам, че правя нещо правилно в отглеждането на децата си. Всяко друго нещо подлагам под съмнение и правя с неясна идея до какво ще доведе. Но като кърмя, знам, че съм полегнала в скута на науката и Божията майка. И не само те ме подкрепят - имам чувството, че самата аз водя клетия ни народ към по-смислени времена чрез каналчетата на зърната си.
Кърменето не ме кара да оглупявам, а напротив - дава ми интелигентни аргументи в моя полза. Всяка книга и журнал по правилно отглеждане на бебе казва, че е най-добре да си кърмиш детето. И аз това правя - правя най-доброто. С подобна стартова позиция всяка майка лети едни гърди над многострадалните жени, които блъскат шишета, за да наддава отрокът. За шишетата в никоя книга не пише, че са най-добри.
Това с показването на гърдите в молове, за да нахраня гладно бебе или да укротя подивял toddler, по никакъв начин не ме притеснява. Смятам, че както аз мога да се държа ненатрапчиво, като видя добре описан член през панталоните на мъж, който се разхожда, така и мъжете трябва да могат да функционират нормално, докато гледат извивка на гърда, която храни. Не съм тръгнала да крада ничий мъж, докато храня или укротявам деца. Просто вадя и върша работа. Всеки, който не може да понесе гледката, защото се превъзбужда или възмущава (а то възмущението е поради възможността за превъзбуда), спокойно може да продължи по пътя си. Ако ще гледа, лицето трябва да е под определена възраст и в погледа му да се чете любопитство или възхищение. Всяка друга емоция бива адресирана вербално от мен, ако имам сили. Ако нямам, просто ще го гледам по един специален начин, докато се взриви.
Както всяка жена, прекарала август месец с едно или повече деца вкъщи, знам, че няма по-омразно нещо от рано събудило се дете, което пита: "Какво ще има за закуска?". Иде ти да му плеснеш един или да го научиш да пие кафе до обяд. С кърменето имаш готово решение. Бебето се буди рано, толкова рано, че не знаеш вчера ли е или утре, но закуска винаги има. Не си сготвила здравословен обяд? Дай му да суче. Забравила си следобедната закуска? Поне гърдите са с теб. Вечерята не се получи? Бозайникът не търси разнообразие. С кърменето няма как да объркаш рецептата и никой не се сърди, че на масата няма нищо, понеже си била твърде заета с "Х" на брой житейски тегавини. В двете ти млечни жлези къкри денонощно бързо хранене, което предвербалното дете няма да откаже, докато не се приучи да си маже филия с безопасен предмет, за да не занимава другите с глупости.
Ако имаше начин с един бутон да се неутрализирам всеки път, когато имам киселини, разочарование, стрес или зъбобол, щях да натискам истерично този бутон, за да се озовавам в състояние на спокойствие и защитеност. Не знам какъв изверг би предпочел да гние в болка и безпокойство вместо да натисне копчето на удоволствието. На хората им е позволено да натискат такъв бутон само в един период от живота - докато са кърмени бебета. Всяко промъркване се потушава с глътка мляко. Лесно, ефикасно и недвусмислено. Задачка за нови майки: На гости идва съседката, а тя се радва твърде бурно на новороденото Ви бебе. Бебето се разпищява неистово, защото не може да понесе съседката. Усещате, че само успокояване на гърда може да помогне, но все пак бебето е яло преди две минути. Редно ли е да му дадете да суче? Отговорът е гръмогласно ДА! Яденето преди две минути няма общо с успокояването сега. Оставете бебето да натиска бутона на щастието, както Вие бихте натискали Вашия, ако имахте такъв. Уви, нямате.
Но да позволяваме натискането на бутона означава някой да смуче зърната ни много пъти на ден по, средно аритметично, 40 минути. Как може това да се интегрира в бита на съвременната жена? Изобщо - кой, по дяволите, може да смята, че лигавенето на зърна по 40 минути е допустимо преживяване за отраканата, заета мацка? Няма как да се обясни колко несексуално и неболезнено е това на жена, която използва гърдите си за всичко друго, но не и за кърмене. Просто не е възбуждащо и не боли. Като всяка друга скучновата работа, която плаща сметките ни доволно. Правим я, защото иначе ще мизерстваме. А изнервено, слабо наддаващо бебе, което не може да се успокоява самó през деня и иска да ставате няколко пъти посред нощ, за да му забърквате прахче в преварена вода, е въплъщението на клета мизерия. Вършете си досадната работа и си ценете комфорта. Кърменето е утилитарно решение, не е фойерверки на сластта, нито духовна практика.
Освен това, млекопроизводството, когато продължава минимум една година, дисциплинира клетките в гърдите, прочиства онези от тях с повредено ДНК и не позволява да се образуват ракови. Това означава възможност за по-дълъг живот, след като отгледате по мързеливия начин малките си, непоносими деца.
По-дълъг живот след тях е единственото, което си пожелавам сега, както и завинаги атрактивни гърди, които не изчезват, като си вдигна ръцете. Докато кърмя, съм чашка С и самовъзпроизвеждаща се природна даденост.
Акушерката Илона Нешкова от акушерски кабинет Зебра е тук с размишления по въпроса за кърменето. Пожелаваме ви приятно четене и кърмене!
Докато обмислях какъв текст би бил подходящ за Световната седмица на кърменето, си дадох сметка, че това не е тема, по която обичам да разсъждавам, говоря или пък пиша.
Като медицински специалист, за мен храненето с майчино мляко е без алтернатива. Ясно е, че това трябва да ядат човешките бебета. Съставът му е съвършен, готово е за употреба, с подходяща температура и във възможно най-добрата „опаковка“.
Направени са безброй проучвания, които изтъкват предимствата му пред всички съвременни алтернативи. От десетилетия всички професионални организации препоръчват изключителното кърмене, изброявайки незаменимите му качества и ползите за майката и бебето.
Разпространението на адаптирани млека е подчинено на специален код на СЗО, според който е забранено те да се рекламират или раздават безплатно. Като цяло, живеем в свят, в който дори хората, които реално с действията си не са подкрепящи кърменето, не биха посмели да се изкажат негативно за него.
Защо тогава е толкова трудно да предадем тази убеденост на голяма част от майките? Къде бъркаме, когато ги съветваме за безспорните предимства на кърменето пред адаптираните млека?
Може би проблемът е, че им поставяме понякога твърде високи цели. Препоръчваме изключително кърмене, без да отчитаме всички възможни обстоятелства, които могат да му попречат.
От недостатъчно подкрепящата среда, през различния стил на живот, до обикновеното неразбиране – това са все причини за една жена да не иска/може да кърми успешно. Оказва се, че ние самите не сме достатъчно подготвени и гъвкави да дадем съвет, който да не ги остави с чувството за вина, че не правят най-доброто за бебето и себе си.
Вероятно една от причините е липсващият разговор за избора да не се кърми. Жените искат да могат да го кажат, без това да предизвиква буря от възмущение. Искат да са спокойни с избора си, дори сами осъзнавайки, че това вероятно не е най-добрият избор на храна за бебето.
Но колко от нас се придържат към най-добрата диета за себе си и семейството си? И не се ли смята за нарушаване на добрия тон, ако направим забележка на някого, че е купил чипс на детето си?
Как да променим разговора за кърменето, така че да не го приравняваме с адаптираното мляко, но и да не създаваме стигма около майките, избрали друг подход в отглеждането на децата си?
И как да направим кърменето мисия възможна за повече жени? Не мисля, че има лесен отговор на този въпрос, но нека опитам все пак.
♦ Винаги да даваме съвременна, научна и точна информация за разликата между кърмата и адаптираното мляко. Може би не е необходимо абсолютно всеки път да говорим за предимства и да слагаме знак > след кърмата. Може би знакът за неравенство ≠ би свършил същата работа, като дава възможност на жената да реши сама, без да я навеждаме към правилния отговор.
♦ Да разясняваме, че кърменето може да бъде възстановено, след като по една или друга причина е било прекъснато. Може би не в пълния си обем, но че има определени ползи, от които си струва да не се отказваме с лека ръка – имунологичните ползи, сукането за успокоение при колики или никнене на зъби. Така жената ще знае, че може да опитва различни неща и да открие кой е работещият модел в техния случай.
♦ Да не пресираме жените, когато виждаме, че не са убедени, че искат да правят усилия за кърменето. Да довеждаме разговора до това какво искат и как си представят майчинство, в което са достатъчно зачетени техните нужди.
Можем ли да предложим схема на хранене на бебето, в която кърменето присъства, бебето се ползва от неговите специфични качества, но едновременно с това и дава пространство на майката, в което тя да може сама да намери оптималното за тях съотношение между естественото и изкуственото хранене?
Да, вероятно количествата на кърмата ще намалеят, вероятно кърменето като цяло ще приключи по-рано, но, всъщност, не можем да знаем със сигурност как ще се стекат нещата при всяка двойка майка и бебе. И най-вече, не знаем дали това няма да направи кърменето по-дълго, отколкото би било иначе.
♦ Да вярваме на жените. Ако жена ни каже, че не иска да кърми, това най-вероятно е така. С укор или пък „навиване“ трудно ще получим добри резултати. Длъжни сме да я информираме за възможните рискове при изкуственото хранене, но и да помним, че не можем да предвидим как ще се развият нещата в конкретния случай.
Ако спечелим доверието на жената за това, че нейният избор е валиден, може при определени условия тя да е склонна да преосмисли решението си за кърменето (например при проявена алергична реакция към кравето мляко). Със сигурност обаче ще си спечелим вечен враг на каузата за естественото хранене на бебетата, ако настояваме, че този избор не е правилен.
Как можем да обобщим казаното дотук?
Със знанието за кърмата като естествен (т.е. създаден специално с тази цел) източник на необходимите за бебето хранителни вещества и имунна защита, и с доброто познаване на жените, които съветваме (медицинска и социална история, стил на живот, предварителни нагласи), трябва да намираме подходящ подход за всеки индивидуален случай.
Така че желаещите да кърмят изключително да получат нужната им подкрепа и съвети, но също толкова внимание и подкрепа да получат и жените, които не са сигурни какво искат, или пък знаят, че кърменето не е за тях.
Възможно е този подход не просто да постигне успешно кърмене, без това да е непременно търсеният ефект, но най-вече да помогнем за създаването на среда, в която всеки избор е валиден.
Красимира Карагинева е поредната изстрадала майка с три деца, която е отделила от скъпоценното си време, за да ни напише за приключенията си. Ние я прегръщаме с разбиране и обещаваме следващата седмица отново ще ви представим многодетна майка и нейните проблеми.
Какво е да имаш три деца? Интересно. Всеки ден чакаш с нетърпение да дойде онзи вълшебен момент, в който вечерта всички ще са заспали, а ти ще се отпуснеш на леглото и ще откъртиш на момента. Ама това, че не си взела душ, че си с мазна коса и петна от повърнато, манджи и какво ли още не - няма значение. Че даже има дни, в които дори не можеш да ги изчакаш да заспят. Ами, който завит – завит, другите да му мислят!
След като дете номер 1 беше гледано по строг режим под час (защото така трябва), с гладене на дрешките, стерилизиране на всичко до годинката, занимателно хранене (все пак трябва да се ядат определени неща и то в определени количества), а да не говорим за петната по дрехите и търчането подире му по площадките (ама как ще допусна да съм като онези блеещи майкиq дето децата им все падат и се удрят???), с второто дете реших, че ще бъда различна. Реших, че ще я гледам по усет. Усещам, че детето е гладно - храня, спи се – приспивам. Е, понеже с нея се изцеждах, то и всекидневието ми беше едно непрестанно цедене и през цялото време клатене с крак на шезлонга, защото иначе не спеше.
Всичко вървеше супер, и ... в един момент разбирам, че пак съм бременна! Ама как и кога - въобще не разбрах! Голям шок изживях - как ще се справя с три, при положение, че номер 2 и номер 3 ще са само с 1 година и 3 месеца разлика? Ами, справих се. То докато не се сблъскаш с нещо и не ти се наложи да го изживееш, няма как да разбереш. Карам по течението. Третото суче, ама наддава малко?! Педиатри и баби ми се карат, но аз твърдо казвам – втори път да се изцеждам, няма да стане! Когато му се яде - давам. Яде колкото иска, когато иска, ама то как да наддава детето, като ака по 6 пъти на ден и започна да се върти по корем на 3 месеца???
Кърмя където ми падне – нека посмеят да ме изгонят отнякъде! През това време, другите две търчат край мен и само гледам да не се отдалечат на повече от 5 метра... Тук е мястото да спомена, че обличах дрехи само като излизах на разходка, по цял ден по нощница (на петна, да не си помислите друго). И-и-и... на 5 месеца пропълзя. Ами... супер! Докато едногодишната ми дъщеря се учи да яде, малкият пълзи под стола и обира всичко паднало от земята. Че за какво ми е прахосмукачка? Даже и захранване направихме. А, ами първото дете? Какво става с него? Ами не знам. То е някъде, в някоя стая, прави нещо.
Естествено, след това ще трябва да се оправя след него, ама какво от това. Нали през това време съм оправила другите две?! На големия му се яде – ами ето виж колко остана от другите, дояж го. Не че го правеше, той просто е филиеният човек и може да яде само хляб, или пък ще ме издебне докато кърмя, ще си придърпа стола, ще отвори сладкия шкаф и ще изяде наличното сладко. Малката да не види от батко си – и тя качена там. Добре, че е ниска и не стига до сладкото, а пък той нали си е свидльо и просто не ѝ дава...
Леле, ами като проходи и дребното?! Е, тогава стана страшно! Отиваш някъде, и винаги някой ти липсва. Все пак, имаш само две очи. Третото дете е някъде.... Най-куриозният ни случай беше на рождения ден на най-големия. Бебето, проходило преди месец, изчезна. Тръгваме да го търсим из заведението – няма го. Включваме и персонала в търсенето, претърсваме дори кухнята. А нашето момче къде било в това време. Влязъл в помещението към тоалетните, затворил си вратата, седнал под мивката и рови в коша за боклук...
Какво повече да ви кажа? Когато остана вкъщи с едно от децата (случва се много рядко) и си викам – брей, колко лесно било с едно дете! И работата успяваш да си свършиш, и на детето успяваш да му обърнеш внимание... Обаче, като се приберат другите и като ги видиш как се радват едно на друго, как се усмихват и играят – ами душата ти се изпълва, защото колкото и да е трудно, това са твоите слънца!
Самуил Петканов съвсем скоро стана баща. И тъй като е завършил математическата гимназия, държи да внесе ред и яснота в раждането, като този път всичко това бъде насочено към изстрадалите бащи, които, докато се случват всички важни неща, губят съзнание и здрав разум в периферията на събитията.
На жена ни предстои раждане и ние, в ролята на нейния спътник в живота и най-вероятен оплодител на утробата ѝ, се налага да съпреживеем вълшебството на появата на новия живот. Доколкото еквивалентът на внезапното прекратяване на 9-месечно носене в утробата на топка за боулинг, която през това време е развила ръбести крайници и голяма и обла глава, може да бъде наречено вълшебство.
И ако кандидат-мамата може да намери в Интернет за+ раждането хиляди текстове на дамски език, то беге-татките сме оставени на неналичните си инстинкти и своята иначе комична паника. Паника, която ще ни съпътства и дълго след раждането на кривогледото създание, докато то не порасне достатъчно, че да попаднем в свои води, учейки го на мач или да пуши цигари. Да, новородените имат очи като хамелеоните и синхронът между двете стряскащо липсва. Което е повод за паника, докато не го проверите в Интернет или не попитате панически доктора.
Ето с какви наблюдения мога да допринеса, за да редуцирам кандидат-татковската паника с едни хубави 3-4 процента:
Терминът
Терминът е докторски начин да се определи датата, на която е най-невероятно да се случи появата на вашето потомство. То вероятно ще се пръкне преди или след термина. Малко известен факт е, че децата, които са се родили на термина си, са балъци. Авторът на този текст го доказва лично.
Та, терминът, ако жена ви не е подранила с раждането, е денят, в който спокойно може да се напиете и да бъдете сигурен, че няма да ви се налага да ходите до болницата с пъшкащата ви жена. Терминът е ден без паника. Да живее терминът!
Секцио
Секцио или Цезарово сечение е когато вадят бебето през разрез в корема, за щастие – не във вашия, но за нещастие – в по-ценен от вашия корем. Не съм се сблъсквал с него, но ми го обясниха, че е нещо като тия извънземни, които жените по филмите все ги раждат през корема си. Процедурата щади вагината на вашата благоверна. Това обаче не значи, че от утре с гръм и трясък се завръщат сексовете – пак ще има нужда вашата благоверна да се възстанови, така че още някакво време любовта остава във вашите ръце. Щото, нали, това е най-важната тема в такъв момент.
Секциото може да се планира предварително по желание или ако физиката на родилката изглежда неудовлетворителна за раждане, или бебето е застанало на калъч и не е достатъчно аеродинамично (по-скоро вагинодинамично). При секцио, за жалост, не може дамата на вашето сърце да бъде зашита така, че после да има жлеб и да носи бебето като кенгуру, така че ще трябва да се охарчите за изкуствено кенгуру, слинг, кошче за кола, количка и още 50 вида поставки за потомството.
Контракции
Контракциите са онзи индикатор за предстоящото раждане, който ще се всели в жена ви и както си говорите нормално, тя ще се превърне в еквивалента на футболен треньор, недоволстващ от съдията. В последните няколко часа преди раждането контракциите стават все по-силни, чести и продължителни. По време на тях, колкото и пичага да е жена ви, чувството ѝ за хумор се губи, така че като започнат, не я занимавайте с веселите неща в Интернет, които гледате на телефона си. Ако се паникьосате, че не може да направите нищо за резките болки, които ѝ взимат дъха, няма да ѝ помогнете, но след като всичко е минало, тя ще ви запомни като онзи сладък непотребник, на когото му е пукало. Това, обаче, няма да е достатъчно, за да я навиете да ви даде малко кърма за сутрешното кафе.
По време на честите и силни финални часове на контракции се очаква и изтичането на водите, защото разкритието на матката става по-голямо. Разбира се, ако раждането наистина беше магия, нямаше да изтичат води, последвани от още няколко часа мъки, а щеше да има малък гръм, много дим и като се разнесе димът, да се е появил заек, гълъб или там каквото е успяла да развие в утробата си жена ви.
Когато разкритието на матката стане с дебелината на миникроасан, жена ви ще може да получи упойка. За жалост, болниците не дават упойка на кандидат-татковците, така че по това време е редно да излезете и да вкарате две бири на гладно, за да се успокоите малко от преживяното до тук, което включва вълнение, очакване, охкане, пътуване до болницата, охкане, настаняване, охкане, висене, охкане, очакване, охкане, упойка, упойка, отшумяване на първата упойка, охкане, нова упойка и т.н. до раждане. В охкането участват главно бащите, също както ще участват и когато почнат коликите на потомството и си представите еквивалента на газове с размер на хандбална топка да минават през храносмилателната ви система.
Клизма
Вашата благоверна най-вероятно ще претърпи клизма. Вие ще се опитате да съчувствено да разберете как е минало, без да кажете някоя тъпа смешка, а тя бодро ще съобщи: „Не беше зле“. Спестете си по-нататъшно задълбаване в темата
В точно този момент ще осъзнаете, че в предстоящото раждане ще има двама (или съобразено с бройката на същества, излизащи от майчината утроба – трима или повече) герои и един напрегнат sidekick, който още на клизмата е бил готов да се откаже, ако е имало как.
Кръв
Има кръв в цялата ситуация, така че ако се подготвяте за началото на приказката, наречена „моето отроче“, приемете, че приказката прилича на Game of Thrones. И жена ви е Аря Старк, Преслава с драконите, Бриен от Перник и Мелисандра накуп. А вие сте малкото пони и въобще не сте от този сериал.
Да прикрием паниката си
Забраниха носенето на бурки, така че един мъж няма как да скрие паниката си от своята безпомощност в такъв един напрегнат момент. Разбира се, има и бащи, които не се паникьосват, когато се раждат децата им, но те навярно изобщо не биха си правили труда да четат такъв текст, камо ли до тук.
Същинското раждане
Както неведнъж се каза – няма нищо магично в раждането. Магията е чак когато видите майката и новороденото (или новородените), когато всичко е приключило. Тя е добре, бебето любопитно приема своите първи глътки въздух и успешно сте изпратили снимка на тръпнещите в очакване на блага вест баби и дядовци.
Може всичко да мине леко и бебето да изхвърчи като сопол при кихане. Може нещата и да се закучат, дори да се наложи форцепс или секцио. Форцепс е нещо като анаболния вариант на ваденето на зъб, при което с потрисащо устройство се захваща бебето и се вади. Ужасно е, но на потомството на автора на този текст му се размина с последния, който за щастие се оказа успешен, напън.
При раждането е вероятно бебето да разкъса оновато място на жена ви. Мисълта за което ви срязва от болка на неподозирани места, така че представете си какво ѝ е на прясната родителка. Не, не можете да си представите. Както и не можете да си представите какво кара жените да харесват мъже и дори да намират нещо секси в тях понякога. Просто жените могат неща, които вие дори после няма да имате езиковите похвати да опишете. Като да раждат, например. Освен Арнолд Шварценегер, който също роди във филма Жмуньо.
Бебешкият плач
След раждането за първи и последен път ще се радвате на плача на своето потомство. Еволюцията го е създала като уникално ефективен начин не само за привличане на внимание, но и за постигане на целите, които, за жалост, бебето не може да заяви какви са и ще се налага да налучквате. Повече детайли за това – в следващ текст.
Тъжният ми извод е, че след определена възраст губим бебешкия неуморим и изненадващо силен плач. Иначе всеки ден по 10-ина човека пред Парламента щяха да са довели страната ни до реформи, ефективна борба с корупцията и футболът ни нямаше да е черно тото.
Какво се пръква
Във филмите ползват каскадьорчета на няколко седмици. Новороденото изглежда като кръстоска между извънземно и стафида. В рамките на следващите дни ще имате право да ритате в лицето всеки, който ви каже, че това прилича на вас по какъвто и да е начин, освен че ака по 20 хиляди пъти на ден.
Бебето чува, но не вижда - не може да фокусира, очите му се разминават като разписанието на БДЖ, има нокти като шофьор на маршрутка от Божурище до Младост. Има теория, че бебето разпознава гласа ви, защото го е чувало, докато е стояло в майчината утроба. Разбира се, поради безкрайно нулевите си способи за изразяване на това дали ви разпознава или не, няма как да сте сигурни, че не е просто гладно, сънливо или акащо, което са първите му три агрегатни състояния в живота.
Напротив, жена ви става все по-красива с преминаването на родилния екшън. Отново ставате човекът с корема в семейството. Тя внезапно е загубила усиленото си обоняние и другите такива досадности от бременността се превръщат в спомен.
Предстои ѝ да се научи да кърми, което може да ѝ се получи от раз, може и да е досадно приключение. Въпреки че не води точно до паника, за бащата остава горчивия вкус от неговите непотребни зърна, окончаващи добре оформилите се от емпатия през бременността мъжки цицки.
Обобщение на раждането
Раждането е неприятно и не бих пожелал да се случи на никого, за което е късно, тъй като всички са потърпевши на раждането си. Еволюцията е дебил и не е запазила опцията дамата на нашето сърце просто да снесе едно яйце.
Раждането боли и е напрегнато. Може да продължи цял ден, което е доста изнервящо, ако в този ден трябва да се сетите да си нагласите състава на фентъзито в сайта на английската Висша лига. Но в края на краищата, най-важното е майката и бебето да са добре.
Бебето никога няма да си спомни раждането, споменът на жената за болката ѝ избледнява със седмиците, а вие никога няма да може да си избиете от главата смразяващите кръвта викове, последвани най-накрая от бебешки плач и виждането на същество, наподобяващо продукта на оргия, в която са участвали Илияна Беновска, E.T., китайско голо качулато куче и произволен участник в сбиване в дискотека в Студентски град.
Затова се стегнете, не се паникьосвайте и не очаквайте кой знае какво освен напрегнати часове, в които не зависи нищо от вас. Скоро ще имате потомство и тогава започвате да участвате! Сега просто не се пречкайте, подавайте вода и не очаквайте шегите ви да предизвикат смях. Паниката е неизбежна, затова ѝ се отдайте напълно и се опитайте да не ревете прекалено много, за да не сте подпухнали на следващия ден като ходите да пиете с бабите и дядовците и после - с приятели.
Как, по дяволите, да бъда баща
Жените имат инстинкти след раждането. Теква им кърма, разни хормони им променят дори сънливостта, така че да им е по-леко (разбира се, в никакъв случай и приятно) да се будят през нощта, за да хранят малката твар. Мъжете са прецакани и трябва да придобият бащинските си умения, върху което ще бъде посветена следващата една такава публикация.
