Това е въпрос, който може достойно да влезе в учебниците по философия. И той е от онези въпроси, на които с чисто сърце и лутаща се в блъскане за верен отговор глава, ще сложим звездичка. За да обозначим трудността и важността му.
Но понеже сме се събрали, за да ни е по-леко и да намираме заедно решенията на тригонометричните уравнения, които животът ни предоставя, ето ви един уникален вариант, който даже е безплатен. Някои от вас сигурно са чували за това възможно
защото то ще се състои за 13-и път. „Заедно в час“ отново организира Лятна академия – безплатна програма за ученици от 1. до 12. клас, която съчетава учебни занимания, практически дейности и развитие на ключови умения.
Академията ще се проведе от 27 юли до 7 август 2026 г. в 90 СУ „Генерал Хосе де Сан Мартин“ в столичния квартал „Люлин“. Заниманията ще бъдат всеки делничен ден от 9:00 до 12:30 ч.
За да се запишете, е нужно да попълните онлайн формуляр. Регистрацията е отворена до изчерпване на местата.
Още не сме свършили, скрол надолу
Целта на програмата е да подкрепи учениците да затвърдят знанията си, да наваксат пропуски и да повишат мотивацията си за учене в спокойна и подкрепяща среда. Тази година акцент се поставя върху развитието на умения за учене и социално-емоционални умения.
„След пауза от няколко години се радваме, че Лятната академия отново събира ученици и учители на живо. В 13-ото ѝ издание надграждаме фокуса не само върху знанията, но и върху уменията, които помагат на децата да бъдат уверени, мотивирани и активни в ученето. За нас е важно всяко дете да си тръгне с напредък, но и с усещането, че училището може да бъде място, в което се чувства добре и има смисъл да се развива“, казва Жаклин Мисирян-Дойчева, ръководител на програмата „Нов път в преподаването“.
Преподаватели в академията са учители с разнообразен професионален опит, които преминават интензивна подготовка преди началото на учебната година.
„Децата не учат от хора, които не харесват.“ Мотивиращата мисъл на Рита Пиърсън е двигател в решенията на Диана Банкова, която от юристка се преквалифицира първо в учителка към „Заедно в час“, а след това и в директорка. За Диана да преподаваш е вид изкуство и е нужно да го владееш, за да пожелаят учениците да се учат точно от теб.
„Може да си най-добре подготвеният теоретично, да знаеш абсолютно всичко по своя предмет, да си страхотен специалист. Но ако не намериш начина, по който да привлечеш вниманието на учениците, няма как да предадеш знанието, което имаш.“
Диана Банкова е юрист по образование и почти 10 години е работила в държавната администрация. Трупа професионален опит и в различни неправителствени организации като доброволец. Работила е в сферата на трудовото право, защитата правата на служителите. „Пътят ми преди „Заедно в час“ е бил свързан с идеята, че промяната идва от нас, от това, което ние правим“, казва Банкова.
Като родител на три деца става свидетел на непроменената образователна система още от времето, когато тя е била ученичка. Разбира, че начинът на преподаване не отговаря на актуалните нужди на съвременните деца. Различни наблюдения натрупват желанието ѝ да допринесе за промяната. Окончателното решение да се преквалифицира идва след представяне на книга на ученик през 2017 г.
„Докато благодареше и разказваше как е събрал смелост на тази възраст да издаде своята първа книга, покани на сцената една учителка и каза, че това е човекът, който най-много го е подкрепял. В този човек аз разпознах един от моите учители в гимназията, който и на мен ми действаше вдъхновяващо. И реших, че ако 20 години по-късно един учител продължава да вдъхновява, искам и аз да имам принос в това.“
Още не сме свършили, скрол надолу
След като кандидатства за учител към „Заедно в час“, в продължение на пет години Диана пътува по около 150-160 км на ден между Враца, където живее, и Козлодуй, където преподава. Тогава тя е начален учител в СУ „Христо Ботев“. Признава, че когато се е съгласила и е подписала договора си, не си е давала ясна сметка какво означават 150 километра всеки ден, „но това, което ме задържа въпреки разстоянията, беше обещанието, което дадох на моите ученици и техните родители – че заедно ще извървим пътя. Беше екипът, в който попаднах в самото училище. Това, че работехме наистина много, смислено и в посоката, която аз си представях“, казва тя. Разбирането ѝ за преподаването е, че:
„Ученето е комплексна дейност, в която всички участват. Много по-важно е децата да се научат да мислят, да станат добри хора, а не толкова да могат да смятат всички задачи от учебника.“
Другото, което я задържа, е подкрепата на екипа на „Заедно в час“. Според данни на Синдикат „Образование“, публикувани през 2023 година, над 70% от младите учители не издържат в образователната система още през първата година на преподаване. Една от причините за това Диана Банкова вижда в усещането, че са сами – нещо, което тя твърди, че не познава, защото в „Заедно в час“ „винаги има човек, на когото да се обадиш, ако ти е трудно, и да получиш адекватна помощ.“
Въпреки подкрепата обаче срещу реалната възможност за по-ефективно обучение стои системата, която рядко проявява гъвкавост. Трудности в работата си Диана среща заради факта, че всякакви идеи, включително смислени и успешни, трябва да бъдат одобрени, за да се включат в учебните планове и програми. Има и теми, за които на учителя са му необходими например два учебни часа, за да ги преподаде адекватно, но в програмата е заложен само един час.
От друга страна, отбелязва Диана, очакванията на системата са, че децата трябва да постигат високи резултати на външните оценявания. Според нея обаче тази цел не кореспондира с изискванията за запаметяване и повтаряне на едни и същи действия. Онова, което според учителката би довело до резултатите, е развиването на умения за за критично мислене.
„Но това е свързано със съвсем друг тип преподаване – учениците да имат време да осмислят грешките си, време да пробват различни пътища за достигане до верния отговор.“
Учителите се сблъскват и с огромно количество документация, което попълват всеки ден. Такава дейност, казва Диана, отнема от времето, което могат да отделят за смислено планиране на уроците. Според нея именно спазването на тези нормативни изисквания понякога отказва част от учителите да излязат извън руслото на учебната програма.
Да може да повлиява повече на системата е една от причините Диана Банкова да избере да стане директор. „Аз не исках просто да бъда директор, аз исках да бъда директор на моето училище – СУ „Отец Паисий“ във Враца. Защото и най-добрият учител може да повлияе на една класна стая, на 20% от учениците, но не може да повлияе на процесите вътре в едно училище“, казва тя.
Голяма част от посоката на развитие на едно училище идва именно от директора, допълва Диана.
„Идва от ръководството, от това дали то има идея какво иска да се случи генерално в училището или просто хората са там, за да се изпълняват плановете и програмите и да се минава учебната година.“
А училището, в което е директорка, Диана описва като уникално, защото е едно от първите училища в страната, което съчетава общообразователната подготовка с преподаване на изкуство. Това според нея дава много по-голяма свобода и по-голяма възможност за развитието на учениците. Казва, че е намерила общ език и с преподавателите, които пък са повярвали в нея.
„Чрез изкуството можем да преподаваме всичко останало. Може да развиваме умения, може да изграждаме общност от хора, които да общуват помежду си и да намират общ език, а не просто хора, които да решат перфектно НВО-то в 7. клас.“
Още докато е в ролята си на учител, Диана Банкова има за цел да преподаде на децата най-вече човещина и самостоятелност. За нея е важно учениците да се справят и без помощта ѝ. Доказателство, че усилията за различен подход си струват, е това, че учениците ѝ продължават да я търсят и след като е станала директорка, а родителите им ѝ благодарят, че е мотивирала децата да ходят на училище.
„Това е един от проблемите на цялата образователна система – учениците ни всъщност не искат да ходят на училище. И нашата роля е да ги накараме да искат да са в училище“, казва тя.
На финала Диана се обръща към онези хора, които се колебаят дали имат място като учители и дали да кандидатстват за преподаватели към „Заедно в час“. Според нея критерият е дали вярват, че:
И добавя, че ако изпитват колебания заради предметното знание или практическото влизане в класната стая, екипът на „Заедно в час“ ще ги подкрепи и ще бъде до тях във всеки момент от пътя. Защото училището, казва Диана Банкова, не е само сграда:
„Училището е жив организъм. И децата са това, заради което всъщност би трябвало да сме в него.“
Василена Динчева е учителка по математика. И преди от това изречение да ви е настръхнала косата, уточняваме, че тя не спада към класическия образ на преподавателя. В своя път разбира различни „алгоритми“ за професията. И старанието ѝ е да направи интересното и математиката възможни в едно и също уравнение.
Василена Динчева. Снимка: Личен архив
За втора поредна година преподава на осмокласници – възраст, която сякаш върви автоматично с възклицанието „Майко мила“. Василена обаче възразява с „Хубаво ми е!“.
От 2020 г. започва приключението си в класната стая като част от екипа на „Заедно в час“. Първо преподава в столичното 27 СУ „Академик Георги Караславов“, където ръководството и останалите учители я посрещат с подкрепа, за да започне с уверен старт. Сега е учителка в 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“.
Василена е завършила НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, а след това записва специалност „Индустриален мениджмънт“ в Техническия университет в София. След дипломирането си обаче поема в съвсем различна посока – десетина години работи на кораб и опознава света.
А когато си разбрал толкова много за него, вероятно е по-лесно да влезеш в обувките и на учениците, тези малки вселени.
С Василена си говорим за математиката, образованието и как да стане то по-достъпно.
Кое в учителската професия Ви вдъхновява?
Най-голямо вдъхновение за мен са успехите на учениците ми, макар и с плахи и несигурни крачки. Техният талант и желание да учат мога да провокирам чрез проектите и задачите, свързани с математиката.
Вдъхновява ме, когато учениците си помагат, когато са мили един към друг и към мен. Усещането за успех след края на учебния ден е безценен.
Защо решихте да станеш учител по математика към „Заедно в час“?
Търсех общност с нова енергия и потенциал за промяна в обществото и образованието. Запознавайки се с моите обучители, с техните очаквания и изисквания към мен, нарасна още повече желанието ми да търся нови подходи и методи, с които да преподавам на децата, за да провокирам у тях желание да учат и да станат достойни и отговорни личности – истинска инвестиция за бъдещето.
На колко големи ученици преподавате и как привличате вниманието им към математиката?
Преподавам на ученици от 5. до 12. клас, като подходът ми е различен според възрастта. При петокласниците използвам реални житейски ситуации. За да научим какво са „квадратни метри“, измислям ролята на брокера и се учим да пресмятаме цената на апартаменти с различна квадратура.
С учениците от 8. клас работим по проекти с помощта на технологии като Canva, PowerPoint и Excel, което ги мотивира. При дванадесетокласниците акцентът е върху академичния успех и подготовка за университет, като индивидуализирам задачите според интересите им.
Защо трябва да знаем корен квадратен от 126, ако в магазина само 1+1=2 е достатъчно?
Познанията се градят стъпка по стъпка – след като знаем 1+1, следва да разберем 1 по 1, после корен квадратен и т.н. Натрупването на знания ни прави способни да решаваме сложни житейски проблеми.
Животът е сложен, а математиката ни дава инструменти да го разбираме по-добре и да посрещаме предизвикателствата по-подготвени и уверени.
Съгласна ли сте с промените на МОН, свързани с математиката? Нужна ли е втора задължителна матура?
Подкрепям идеите за промени, но смятам, че трябват повече практически задачи и учене на открито, а не просто увеличение на броя часове. Промени трябва да се въвеждат плавно, най-добре още от предучилищна възраст.
Рязкото увеличаване на учебното натоварване само може да доведе до повече стрес, както за децата, така и за техните родители. Балансът с изкуства, езици и спорт е също толкова важен, а времето, прекарано със семейството – безценно.
Вярвам, че образованието трябва да бъде цялостна дългосрочна стратегия, а не експеримент.
Защо математиката плаши учениците и родителите?
Страхът идва от неувереност и липса на познание, предавани от поколение на поколение. Често задачите не се представят по начин, близък до живота, което прави материала сух и неразбираем. За да преодолеем страха, е нужно да направим математиката близка, релевантна и значима, и трябва да покажем на децата нейната роля и място в живота.
Как да направим преподаването по-интересно?
Трудностите започват рано, особено с текстовите задачи, поради ниското ниво на четене с разбиране. В началните класове е важно да се учи повече чрез игра и опит, докато същевременно децата се насърчават да четат повече. Включването на родителите като активни участници в класната стая може да обогати процеса чрез реални примери как математиката е необходима, важна и полезна в много професии.
Мултидисциплинарни проекти като моята мечта да разгледаме Хеопсовата пирамида през призмата на различни науки също могат да стимулират ученическото любопитство и креативност.
Още не сме свършили, скрол надолу
Как се пишат учебниците и има ли проблеми с програмата?
Учебниците и програмата често се пишат без ясна дългосрочна визия и не са достатъчно свързани с нуждите на съвременното общество.
Липсва взаимовръзка с други науки и с реалния живот, което ограничава подготовката на учениците за бъдещето.
Какво е състезателната математика?
Състезателната математика е специализирана област, която развива у учениците аналитично мислене, изобретателност и умение за нестандартно решаване на сложни математически задачи извън рамките на стандартната учебна програма. Тя се фокусира върху подготовката и участието в олимпиади, турнири и различни математически състезания.
Каква философия влагаш в преподаването?
„Решавам задачи, следователно съм мислещ човек.“
Математиката ни предизвиква да мислим, а това е безценно.
