Постижимо ли е образованието за крайно бедните хора в България? Как знанието се провира през калните пътеки на най-затънтените кътчета в малките селца? А може ли обучението да ни доближава едновременно до науката и практическите умения, нужни в живота?
Филмът „Училище за надежда“ разказва историята на образованието, каквото е добре да бъде – с даване на равен старт, с внимание и с томове усилия. Яна Алексиева е сценаристът и режисьорът на филма и ни отваря вратите за училище „Димитър Екимов“ в село Русаля – единственото в България, което съвсем безплатно осигурява образование на крайно бедни семейства. А творците на това образование с грижа, основатели на училището, са актьорите Анимари Димитрова и Златко Златков. Продуцент на филма е Симеон Цончев, оператор е Красимир Андонов, Мая Хариган е музикален композитор, а Светлозар Георгиев е звукорежисьор.
Училището в село Русаля се издържа само от дарители. Затова там преподаването на надежда е постоянен невидим спътник. Екипът на „Димитър Екимов“ живее с нуждата от средства и усилията за промяна на статута към гимназия.
За това как ние можем да помогнем, какво е специалното на образованието там, как се избират децата за училището – през архивите от началото на филма, до финалните надписи – тръгваме на разходка с Яна Алексиева.
В началото бе… идеята
Защо избра да разкажеш историята на училището в Русаля?
Още в началото, когато разбрах за идеята да се създаде училището, си помислих, че това би била една прекрасна история за филм. Тогава, признавам си, бях леко скептично настроена по отношение реализирането на тази идея на Анимари Димитрова и Златко Златков, защото им липсваше устойчиво финансиране и всичко ми се стори леко утопично.
Две или три години по-късно с продуцента ми Симеон Цончев посетихме вече работещото училище. Останах без думи и се замислих колко недостатъчно аз самата съм вярвала, че нещо толкова прекрасно може да бъде осъществено въпреки трудностите. Като се върнахме в София, реших веднага да напиша идея за сценарий.
Исках да разкажа как една вдъхновяваща, утопична идея може да се превърне в реалност с много, много труд и любов, как двама души могат да променят животите на деца в риск към по-добро, как тези деца от жертви на условията си на живот се превръщат в герои на собствената си съдба. Исках всички да видят това, което видях и усетих аз – едно място, изпълнено с надежда, сигурност и любов.
По какъв начин протичаха снимките? Все пак тук става дума за заснемане на деца, а не се усети във филма те да се притесняват или дори да усещат, че някой ги снима.
Снимките бяха може би най-забавната част от целия процес! Знаех, че ще е трудно децата да не ни забелязват с камерата и затова започнахме да снимаме много по-рано, отколкото ми беше нужно като материал за филма. В началото, разбира се, имаше много плезения в обектива, викане в микрофона и маймунджилъци. Обяснихме на децата как се снима и се записва звук, дадохме им да гледат и да пробват.
Полека-лека се превърнахме в част от пейзажа и те спряха да ни обръщат внимание. Ходихме в училището всеки месец за по няколко дни, за да наблюдаваме и документираме какво се случва. Така успяхме да запечатаме една цяла календарна година и да хванем в нея неподправени кадри на деца и възрастни, които истински ни потапят в атмосферата там. За това основна заслуга има операторът Красимир Андонов, който е истински вълшебник зад камерата!
С емпатия към децата
Какво друго беше важно за теб, докато правите филма с целия екип – каква идея, концепция искаше да разкажеш?
Още в началото ясно знаех, че за мен като режисьор е изключително важно да разкажа тази история от позитивна гледна точка, с емпатия и с отговорност какво точно и как показвам от живота на децата в домовете им. В обществото ни често дискурсът покрай хора от по-бедна среда е, че те са жертви – редовно се разчита на отразяването им в мизерия и слабост като инструмент за показване на нуждата да им се помогне. Но според мен това не работи като похват. Исках да обърна тази тенденция. Да разкрия какво става с тези прекрасни деца, когато им се дадат благоприятните условия да разцъфнат и да покажат, че са точно като всички останали – талантливи, чувствителни, игриви и много умни.
Как са избрани децата в училището в Русаля?
Често децата се избират чрез сътрудничество с Държавната агенция за закрила на детето, която проследява семейства с деца в риск от отпадане от учебната система. Те насочват Анимари Димитрова и Златко Златков към тези семейства и след разговори с тях всички заедно преценяват дали училището е подходящо в конкретния случай. Важно е да се отбележи, че то не е институция и деца и родители свободно решават дали да се възползват от услугите му. Случва се след като едно дете от дадена общност отиде в Русаля, да се появят и други желаещи, защото мълвата се разпространява от уста на уста.
Едно различно стандартно образование
Какъв точно е процесът на обучение там? Сякаш не е съвсем стандартният модел на образование. Видяхме децата да палят огън, да чистят прозорците, разбира се, редом с ученето на пълен и кратък член и събиране и изваждане.
Училището следва стандартния модел на образование, одобрен от МОН, но добавя доста иновации. Да, децата чистят сами пансиона, в който живеят, перат дрехите си, учат се да готвят и да се грижат за себе си и за средата, в която живеят. Особено съществена част от иновативния подход на училището е да използва изкуствата и занаятите като арт терапия за справяне с различни емоционални и образователни дефицити.
Децата имат множество извънкласни занимания по изкуства: народни и модерни танци, изобразително изкуство, дърворезба, актьорско майсторство, пеене, свирене на различни инструменти и други.
Още не сме свършили, скрол надолу
Какво се случва в момента с училището? То не успя да придобие статут на гимназия. Защо, какви спънки срещнаха създателите му?
Училището продължава да работи на пълни обороти вече повече от 10 години. В момента то приютява ученици от предучилищна до 7-ми клас и продължава да се грижи за гимназистите, излезли от него и продължаващи образованието си из цялата страна.
За да се превърне в гимназия, са нужни огромни средства за построяване на допълнителна училищна база със задължителните по закон кабинети и физкултурен салон, както и още един пансион за настаняване. Има изграден цялостен проект за тези сгради, но, за съжаление, на този етап липсва финансиране.
Как хората могат да помогнат училището да продължи да съществува?
Има много начини всеки от нас да помогне. Можете да разкажете за училището и за филма „Училище за надежда“ на ваши приятели, познати и колеги; да споделите в социалните мрежи, за да достигне каузата до повече хора; да се включите като доброволец на място; да насочите училището към деца в риск, които имат нужда от помощ; да дарите средства ТУК или да гледате филма онлайн в neterra.tv и 1/3 от стойността на билети ви ще отиде директно в помощ на училището в Русаля.
Има ли надежда за училищата, които носят тази висша цел като училището в Русаля: да спасяват от бедност?
Надежда винаги има! Анимари и Златко са пример, че не трябва да спираме да се борим за каузите, които ни вълнуват и мотивират, даже и да се сблъскваме с на пръв поглед непреодолими трудности.
Образованието е единственият устойчив начин да се прекъсне линията на бедността и да се повиши цялостното качество на живот на следващите поколения.
