„ИСКАМ ПРОМЯНА!“, „ИСКАМ РЕЗУЛТАТИ!“
Искаш, но ставаш в 7 и пиеш кафе, само понякога закусваш, отиваш на работа, работиш в статично положение цял ден. Храниш се със сандвич, пържола с картофки, кроасан или кафе – както дойде. Продължаваш да работиш. До 18… 19… часа… или повече. Прибираш се вкъщи. Приготвяш вечеря. Някаква. Разменяш по няколко реда с приятели във Фейса. Вземаш си душ и хоп… станало време за сън. Спиш 6 часа и всичко започва отначало. Изведнъж се случва нещо непредвидено в личен или професионален план, което срутва подредения ти график.
Когато човек започне да тренира, да спи повече и да се храни по-добре, да закусва, да пие достатъчно вода, веднага се чувства и по-добре. Всичко върви чудесно. В един момент неизменно обаче се стига до стресов период в личен или професионален план, и поддържането на установения режим за хранене и сън става изключително трудно, на моменти дори невъзможно. Човекът продължава да идва в залата с надеждата поне там всичко да бъде наред. Когато обаче види, че не напредва, се демотивира, гневи и накрая... отказва.
Ние самите в "Майко Мила!" сме били в такова състояние поне няколко пъти в последните години и лично свидетелстваме, че по-лошо нещо от безсънието няма - то буквално скапва имунната система, пречи на всичко в личния и професионалния живот и ти помага единствено да се караш с хората по спирките и задръстванията - ако това е, което искаш да правиш в живота си.
И, да, безсънието не само че не помага, а пречи много на това да си във форма.
Да си редовен и упорит в тренировките не е условието, за да прогресираш. Не е достатъчно. Най-нормалното нещо на света е да не прогресираш, когато си подложен на стрес, не можеш да се наспиваш добре или да се храниш добре. Или и трите накуп.
Ако доскоро 7 часа сън на денонощие са били напълно достатъчни, това може да промени, когато ви се събере много стрес, напрежение, непредвидени ситуации. Кортизолът идва в комплект с недоспиване, недостатъчно качествена храна - поради свръх ограниченото време, с което разполага човек, за да свърши всичко.
Когато това се случи, правилното решение е първо да започнете да спите повече и по-спокойно и да тренирате по-умерено, колкото да поддържате приемливо ниво на сила и мобилност. После - да се храните по-добре и да продължавате с поддържането на формата. Накрая - да бъдете по-спокойни.
Не само ще си възвърнете формата отпреди стреса, но и ще започнете да надграждате.
Силата на имунната ни система зависи от това колко силна имунна система имаме по рождение, какво сме правили през живота си до момента и най-вече последните няколко месеца. Факторите, от които се влияе силата на имунната ни система най-пряко са храната, движението (хората, които тренират ежедневно и интензивно имат еднакво висок риск да се разболеят заедно с тези, които основно лежат и бездействат, за сметка на хората, които спортуват, без да се натоварват до изтощение), сънят и стресът.
Некачествена или неподходяща за вас храна, твърде много или твърде малко движение, недостатъчно или некачествен сън и прекомерен стрес повишават шанса да се разболеем.
В последните години хората като че ли са полудели по всякакви хапчета, билки и магически отвари. Тези “суплементи”, обаче, не са магически като крилото от прилеп (то магично ли е всъщност??), не са на прах като суроватъчния протеин, не са компактни като мултивитамина, и, честно казано, в общия случай можете и без тях. Истината е, че най-добрият суплемент и добавка е… сънят.
И не просто сън, а качествен сън. Това е времето от денонощието, в което се възстановяваме от тежките тренировки, от изморителния ден, от… тежките мисли. Това е времето, в което освобождаваме натрупания стрес. Без качествен сън не можем да съществуваме и действаме на високи обороти дългосрочно.
Да, да, знаем – всички сме минали през периоди, когато сме ходили на работа дневна смяна, нощна смяна, ходили сме на лекции и в същото време сме пребивали всички в залата и сме кривили щангите на тренировка. При съвсем малко сън. Всички сме били така.
Но за кратко. Максимум няколко седмици. Максимум. След това нещата тръгват надолу.
Краткосрочно се оцелява, дългосрочно – не. Точната дума е оцелява, защото докато оцеляваш на границата на изтощението, не можеш да прогресираш и да се развиваш - нито физически, нито умствено.
Ако един ден не сте се наспали, 10 г креатин ще ви поддържа бодри. Когато втори ден подред не сте се наспали, въглехидратите помагат. Като обаче сте недоспали трети ден подред – единственото, което помага е сънят.
Ако ще се правите на екстремисти – правете го краткосрочно. Дългосрочно наблягайте на качествения сън в адекватни количества.
В тренировъчния процес възстановяването играе основна роля. За да има прогрес (сваляне на процента мазнини, повишаване на производителността, на спортните постижения т.н.) е нужно тялото да се възстанови от предишната тренировъчна сесия и да бъде подготвено за следващата, като с времето това да се случва по-бързо, по-качествено. Възстановяването най-общо е превенция на евентуални травми вследствие на претоварване, неправилни методи на тренировка, на поставяне на организма в състояние на стрес, което от своя страна отключва инстинктите за оцеляване, водещи до спиране на положителните резултати.
Съществуват много и сложни методи за възстановяване, като масажи, акупунктура, лазерни методи и т.н. , но в повечето случаи тези методи са неприложими с оглед на това, че повечето трениращи имат личен живот и тренировъчният процес се явява допълнителна, а не основна част от всекидневието. Тренировъчната програма е важна, за да имате прогрес, но сънят е може би е най-важният фактор за възстановяване на тялото и нервната система. Никой възстановителен метод не би могъл да компенсира липсата на достатъчно и качествен сън.
Ние двете например непрекъснато обясняваме как най-важното за нас, за нормалното ни съществуване и кондиция е дали сме спали добре и достатъчно. Ако сме се наспали, всичко е наред. И сме толкова чувствителни на тази тема, че не минава ден без да си кажем коя как е спала и да анализираме причините на безсънието, когато то се появи. Признаваме, че особено при Красимира това все още е проблем понякога - вероятно заради годината безсъние след раждането на детето, което е дало дългосрочни странични ефекти - неспокоен и лек сън, трудно заспиване и т.н. С две думи, сънят ни е толкова важен, че заема голяма част от разговорите ни!
Колко сън е нужен за всеки обаче е строго индивидуално – между 6 и 10 часа е оптималния вариант, вие преценете колко часа сън са достатъчни за вас и се постарайте да ги осигурявате всяка нощ.
А дали сте спали качествено, ще разберете сами – ако се чувствате възстановени, отпочинали и с ясни мисли в главата, значи всичко през нощта е минало наред. И, както вече ви споменахме в предната статия – магнезият доста помага за отпускане вечер и съответно за хубав сън. Дайте си шанс още от тази вечер и въпреки че още е светло навън, ние ви пожелаваме сладки сънища!
Още от Силата в теб
Здравейте от живия живот! Пише ви една оцеляла жена, която буквално възкръсна от мъртвите не с помощта на магия, а на три съвсем обикновени неща.
Но първо, ето малко предистория. Ако не ви се чете, ще ви го преразкажа съвсем накратко, като приказка.
„Имало едно време една жена, която имала три деца и работела на три места, и накрая толкова много се изтощила, и уморила, и стресирала, че щяла да умре. Но вместо това не умряла, ами се погрижила за себе си. И после три дни яла, пила и се веселила. Яла умерено, пила вода и се веселила до 22.00, а после си легнала“.
Да, успях да се спася, дори да започна да спортувам, но не просто така, ами преди това се научих на три прости неща. Трите основни стълба на нормалното съществуване, когато си преуморена – МСВ или Магнезий, Сън, Вода!
Не може да не сте слушали безкрайно много пъти, докато едвам се държите на краката си от умора и ръцете ви треперят от стрес, нравоучителните съвети на хората „Започни да спортуваш!!! Много хубаво се отразява на организма“, а вие гледате хората с премрежен поглед и си викате „Тия луди ли са? Та аз не мога да ходя, нямам сили да седя, те ми казват да започна да спортувам!“
Но все пак опитвате. Завлачвате се по анцунг в близкия фитнес, клатите се безпомощно върху застопорен велосипед пет минути на ръба на припадъка и завистливо гледате как някакви здрави и умели хора подхвърлят щанги във въздуха. И… нищо не ви се получава.
Засрамени и тъжни се прибирате у дома, изпивате единайсет аспирина, изяждате дванайсет филии с айвар и си лягате все така нещастни и чувствайки се пълен провал. Поне аз това правех. Докато не срещнах Лазар Радков, основателят на Live to Lift, в един ресторант и унило, над чиния кюфтета, не му разказах за безрадостната си съдба.
„Спиш ли?“, ме попита той. Казах му че спя, но лягам много късно, често се будя в притеснение и много се тревожа за какво ли не.
„Какво ядеш?“ – казах му че не обръщам внимание, защото винаги мисля за друго.
„Пиеш ли вода?“ – казах му, че почти не пия, защото много често забравям.
„А магнезий?“ - „Не“, отговорих, защото идея си нямах за какво е този магнезий.
„Ясно“, ми рече той. Сега ще започнем с тези три неща. „Магнезий, вода и сън. Преди спорта, преди диетите. Преди всичко."
И започнах. Да пия вода, да изпивам 1500 милиграма магнезий вечер преди лягане и … да спя. Как започнах да пия водя? Ами, като начало, реших да започна. Това не е малка стъпка за човек, който никога досега не се беше замислял, че трябва да пие вода.
Носех си шише с мен, слагах лимон, когато ми писнеше, поръчвах си чай, сода. Оказа се, че в 25 процента от случаите не съм била гладна, а жадна, и това в някаква степен намали храната, която нервно поглъщах, обладана от стрес.
И малко по малко започнах и да спя. Това промени живота ми. Съзнанието ми се промени и наистина заживях по-добре. Успях да събера сили. Да усетя енергия. И да започна да спортувам, както и да внимавам какво ям.
Но нищо от това нямаше да се случи, ако не бях започнала с тези три неща. Преди това просто няма смисъл да се мъчите. Няма смисъл да страдате в глад, увиснали на велоергометъра!
Трябва ви спокойствие, вода и сън. Тези три основни неща, които да прояснят съзнанието ви и да ви направят годни за функциониране. И чак тогава, бавно и спокойно, можете да се насочите към следващите предизвикателства.
Тялото не е машина, колкото и да ни се иска. То чува и вижда как се чувстваме. Има нужда от почивка, сън и спокойствие. Научих се да възприемам тялото си като най-любимия ми домашен любимец.
И както на него му осигуряваме сън, храна и вода всеки ден, и се тревожим, когато не се чувства добре, така и аз започнах да се грижа за тялото си.
Така че, ако се чувствате по сходен начин, будите се по сто пъти на нощ, тревожни сте, ядете каквото ви попадне и последното нещо, за което се сещате, е да пиете вода – прочетете пак този текст. И после направете първата стъпка.
По темата:
Че трябва да пием вода, за да сме здрави, го знаем всички - далеч по-вълнуващ е въпросът КАКВА е водата, която пием от чешмата, откъде идва тя и можем ли спокойно да я даваме на децата?
Въоръжени с този и много други въпроси, се внедрихме в пречиствателна станция за питейни води в "Бистрица", за да видим с очите си какви анализи и проби се правят на водата в София, да разберем какви са предимствата на това да пиеш вода от чешмата и, разбира се, да изпием една чаша студена вода - буквално!
Водата... най-скъпото, най-ценното и най-недостъпното за едни, извира от всяка чешмичка, тече с часове от душовете ни и я приемаме за даденост.
И въпреки че сме от онези благословени нации, за които водата е навсякъде, на масите в заведенията водата никога не е от чешмата и в повечето случаи е в пластмасова бутилка, която замърсява околната среда, ако не бъде рециклирана.
Аз съм от поколението, израснало без минерална вода.
Все още не съм победена от масовите кампании и пия вода от чешмата. Дори държа кана вода в хладилника, за да не се налага да я източвам излишно, защото обичам студените напитки...
Но стъпя ли в заведение, поведението ми се променя, без дори да си дам сметка за това.
Какво се случи в последните години и
особено на обществени места?
Помня многобройните чешмички из столицата и повечето градове в България. 25 години по-късно равносметката е повече от тъжна. Броят на чешмичките драстично е намалял и поддръжката им е минимална. С времето водата се отдалечава от всекидневния ни живот и се превръща в скъпоструваща стока.
В противовес на съвременното разбиране в България, в Европа, САЩ, Канада, Япония консумирането на чешмяна вода е практика, която се стимулира, а предлагането на чешмяна вода в заведенията е широко разпространена традиция. На някои изолирани места сервирането на обикновена вода не е безплатно, но това не противоречи на обществения морал, тъй като макар и минимални, съществуват разходи за самата вода, например филтрирането, сервирането и хигиенизирането на съдовете, в които тя се поднася.
В България самата идея за консумиране на чешмяна вода в заведенията е едва ли не абсурдна. Всекидневно най-бедната държава в ЕС генерира безброй пластмасови бутилки, без дори гражданите й да се опитат да получат това, което в държави като Франция и Англия е право, подкрепено със закон - безплатна чаша чешмяна вода. А нашата чешмяна вода е напълно годна за пиене.
И в същото време, същите тези граждани отиват на море в Гърция, където чешмяната вода е навсякъде по масите и пият без да се притесняват, макар водата в България да не се различава по качество от водата в която и да е държава от ЕС.
Контролът ѝ е една от сериозните и професионално изпълнявани функции на държавата и напълно в съответствие с директивите на ЕС. В големите градове измервателни уреди отчитат основните параметри на водата на всеки кръгъл час и при евентуални отклонения дават възможност за моментално спиране. Подробни лабораторни изследвания се правят всеки ден.
Единственият потенциален проблем, с който могат да се сблъскат гражданите, е различен вкус в зависимост от водоема, от който идва водата, или от това в какво състояние са тръбите в жилището им.
И въпреки това, култура за поръчване на чешмяна вода у нас почти не съществува. Уви, в България няма политика за насърчаване на пиенето на чешмяна вода по подобие на инициативата на кмета на Венеция. Притеснен от свръхпроизводството на пластмаса, през 2010 г. той организира кампания за стимулиране пиенето на вода от чешмата.
Негова снимка с чаша вода се появи на стотици билбордове, в рамките на кампанията
У нас минералната вода тече безплатно от чешмичките пред Софийската баня, но сякаш всички сме забравили за това.
За липсата на търсене на чешмяна вода лесно могат да бъдат набедени заведенията, но истината е, че самите клиенти нямат интерес. На въпроса защо си поръчват бутилирана вода вместо чешмяна, повечето хора, с които разговарях, признават, че просто не им идва наум, така са свикнали и не им се занимава да нарушават една негласно въведена норма, въпреки че това би им спестило пари.
Друга причина, която прозира в обществото, е общата липса на възпитание в областта на опазване на околната среда. Насърчаването да се потребява по-екологичната алтернатива липсва в семейното възпитание.
Заведенията от своя страна имат полза от продажбата на бутилирана вода и не би било рационално да разчитаме на тях да превъзпитат потребителя, затова... както при всяко важно нещо, революцията на мислене трябва да започне от нас.
И да си кажем най-важното.
но и напълно годна да се дава на малки деца и бебета. Водата, която тече от чешмата ни притежава всички качества да задоволи нуждите ни, да ни хидратира и да извлечем ползи от нея. Така помагаме на природата, пестим пари и се държим адекватно - точно както се държат нации, които се гордеят с гражданската си култура.
Когато пием чешмяна вода, възпитаваме себе си, децата си и хората около нас да бъдат благодарни за открития и безпроблемен достъп до течаща вода, да използват максимално рационално този ресурс и най-вече да го пестят. Защото малко известни у нас са следните неудобни факти - за производство на една бутилка вода от 1 л се похабяват други седем литра вода, произвеждат се сто грама СО2 и се употребяват 162 г петрол. Или с други думи, "свежестта" струва прекалено скъпо на природата.
От друга страна, водата в София, например, основно се добива от язовирите Искър и Бели Искър. „Софийска вода“ АД следи ежедневно показателите на питейната вода в общо 79 точки от водопроводната мрежа. Контролът на питейната вода е непрекъснат. Проби се вземат и анализират всеки ден, както и през почивни и празнични дни.
Всекидневно лабораторията им взема около 2 000 контролни проби само от пунктовете за мониторинг по водопроводната мрежа при потребителите, на които провежда около 40 000 анализа.
Питейната вода в София съдържа около 0,07 mg/l флуориди, което е около 20 пъти по-малко от допустимите стойности.
И един интересен факт - когато водата в чашата е бяла, тя съдържа мехурчета въздух, които след няколко секунди преминават във въздуха. Погрешно е схващането, че „бялата вода“ е хлорирана.
Да бъдем отговорни е наше задължение като потребители и от всички нас зависи заведенията да откликнат на едно масово търсене, съобразено със съвременните разбирания за опазване на околната среда. От нас зависи и да възпитаме децата си, че водата е изключителен лукс, на който трябва да се радват, да пестят и да ползват свободно и по предназначение. А за повече информация и въпроси – просто кликнете ТУК
Приятели, всички тук знаят, че няма нищо по-хубаво от СЕМЕЙНАТА ПОЧИВКА! Тя започва два дни преди тръгване, когато майката изважда всичко от гардеробите, опитва да го натъпче в осем куфара, деветнайсет раници и три найлонови пликчета, и след това продължава с едно приятно ПЪТУВАНЕ.
Именно за него ще говорим днес - ще ви покажем нашия комплект 'ЛЕКО ПЪТУВАНЕ' и ще разберете как да се преборите с четирите напасти на пътуването: жажда, глад, скука и СТИГНАХМЕЛИВЕЧЕ!!!
И така, затегнете коланите, тръгваме на ПОЧИВКА - с подкрепата на Nestlé Gerber плодови закуски в пауч.
Валентина Стоичкова ни допадна много с краткия си и забавен разказ за една незабравима морска "почивка" отпреди повече от 15 години, който единодушно решихме да покажем и на вас. Ето какво ни написа тя:
"Аз съм една „попораснала” майка - дъщеря ми е на 23 години, но като чета историите за деца на почивка, се сетих за една моя такава и реших да я споделя, защото е актуална и смешна."
Дъщеря ми беше за 2-ри клас и аз взех леко неразумното решение да ида на море сама с нея и да взема още две деца за нейна компания, а аз да си почина ИСТИНСКИ.
Боже, колко млада и глупава съм била!
Въпросните 2 деца бяха мой племенник, завършил 4-ти клас, и синът на една приятелка - завършил 6-ти клас. Пътувахме в посока Варна със спален вагон, настанихме се в кв. Чайка и морето започна.
Всеки ден ходехме на плаж, давах им пари и тримата ми купуваха вестник, вода и кафе (най-големият носеше кафето по обясними причини). Пусках ги на воля във водата и само ги предупредих като погледна към тях, водата винаги да им е до кръста.
Нещата вървяха добре, но на третия ден тича към мен дъщеря ми, цялата посиняла и накокошинена от студ, и ми вика - „Айде, бе мамо, изкарай НИ от водата, каква си такава учителка???!!”
Викам ѝ - „Не съм учителка в момента, в отпуска съм”.
Вечер, изкъпани, вечеряли и полузаспали, изпитвах дъщеря ми по таблицата за умножение (която тя и до ден днешен не знае за цифри, по-големи от 6).
Водих ги по музеи (да им мине изгорялата червенина от плажа), на Златните и на дълги вечерни разходки.
На връщане пътувахме през деня с влак и аз измислих цял репертоар словесни игри, за да кротуват. Към Вакарел репертоарът ми се изчерпа и аз млъкнах, за да измисля още нещо, а тримата моментално си отметнаха главите и веднага заспаха. Чак се ядосах, че по-рано не прекъснах игрите...
В купето с нас седяха още 2 жени, които се чудеха из целия път какъв ми е случаят. Да сме лагерници - не сме, малко сме като бройка. Да са мои и трите - горката жена...
Излязох по едно време в коридора на влака и аз да видя свят и жените поразпитали децата - и получили следните отговори от тях:
Дъщеря ми: „На мене ми е мама”
Племенникът: „На мене ми е стринка”
Синът на приятелката: „На мен ми е на мама приятелка”
Сега, като се сещаме за това море, момчетата твърдят, че им е най-хубавото море в детството, а дъщеря ми мълчи многозначително...
Идеята ми е, че каквото и да е преживяването, като минат години, човек се сеща само за хубавото и смешното, и слава Богу, че паметта услужливо е изтрила лошото.
Саша Гетова е в Майко Мила, за да участва достойно в конкурса ни "С деца на море". Едноименният ѝ чудесен текст е пълен със ситуации, които повечето от нас познават до болка, включително ИЗЛИЗАЙВЕДНАГАОТВОДАТА!!, влаченето на тринайсет надуваеми замъка и пояси и хвърлянето на пясък по околните хавлии. Саша обаче го е описала много забавно, затова - четете и се смейте - ще видите, че не сте сами в този ваканционен екшън, наречен "почивка".
Още не сме тръгнали и вече се изприщвам от няколко факта, които се повтарят в живота ми на майка в последните 5 години.
Въпрос 1. Как да събера три гардероба в един куфар, дори и куфарът да е с
мега-макс-размер? Как да обясня, че багажникът все пак има определен капацитет
и е напълно невъзможно да пътуваме, накачулени с всички надуваеми жаби, делфини,
кучета и патки?
Въпрос 2. Когато кажа „Не гълтай морска вода”, дали това конкретно не някакси се изплъзва от ушите на наследника ми или просто всички не-та получават пълен игнор още в зародиш? Черното ни море наистина отговаря напълно на името си. Повечето от хотелите, които буквално никнат като гъби, изхвърлят отпадните си води директно във водата. За да не получават санкции, те просто удължават тръбите по-навътре и така връщането на фекалните води ставало много по-бавно.
Въпрос 3. Не може ли да се сдобием с диария в София, за да си спестим биенето на 800 км път? Защото обезателно освен комарите, заради ниската хигиена, по средата на почивката категорично се отказваме от шведската маса и чакаме шведите да седнат. А ние седим на едно специално място с табелка 00. Не можело да се издържи 7 дни само на препечени филийки и варени картофи? Може, говоря от собствен опит.
Много въпроси станаха, а къде остана почивката?
Почивката е някъде около стотното ми изкрещяване, че не може да се ядат по 5
сладоледа на ден и след всяко влизане във водата е редно да има и излизане.
От морската шир излиза някакво подобие на шар пей – набръчкано и синьо, което е влачено от татко си. Ще го познаете по посинелите устни и крясъците, че не му е студено.
Името е различно, но то и в глъчката не е от особено значение. Обикновено е Иван,
Пепи или Жоро. И понеже поне половината плажуващи са със същите заглавия, става
доста приятно, когато ядосана майка започне да вика, че ще плесне един шамар на
около 100-килограмов Жоро.
Вече сме на плажната ивица – ако не сте виждали катун да се движи, сега е моментът. Аз съм отговорник за кърпите и част от кофичките и лопатките, мъжът ми – за останалите 365 неща, от които в употреба влизат около 5. Синът ми тича напред и събира недоволството на каките по монокини, чиито кърпи зарива с пясък.
Естествено, паркираме на първа линия, защото трябва да сме възможно най-близо до водата. Не „до”, а направо „във” водата. Разстиламе кервана и започваме да прилагаме мантрата за тихото говорене и уважението към детското мнение. Докато аз се опитвам да хвана диването, за да му намажа гърба с крем, вече всички са наясно, че сме му приватизирали лопатката, за да изкопаем дупка за чадъра и кремът е гаден. Всъщност винаги купувам по два флакона, просто защото половината отива нейде във въздуха или по дрехите, но не и по гърба.
След около половин час молби и кандърми вече сме се настанили по кърпите и аха да решим, че мисията с почивката не е съвсем невъзможна, в съседство се настанява наш клонинг, но с по-голямо отроче.
Мъжкото его не трае и започва една борба за надмощие, за която ще ви спестя обясненията.
Онова прословуто 5 минути по корем и 5 по гръб, после 15 минути във водата изобщо не работи. И тази година ще пробвам, ама си знам, че минутите във водата със сигурност не са 15. Вече е обед и трябва да се замъкваме отново към хотела. Прибирането на панаира е отработено и не ми коства много, ако не броим 3-те броя бански, които трябва да сменя, защото детето е решило като за последно да се понамокри.
Сухоежбината от сутринта под формата на всякакви кифли, баници и пици ни е дошла в повече и като едно средностатистическо семейство, което иска отрочето му да хапне поне една супа, спираме пред първото заведение. От вратата ни поглеждат с недолюбване, защото говорим на български.
Обичам всичко българско и родно, но ме изпълва една дълбока ненавист към всяческото ни нагаждане да се харесаме на чужденците. Били те и социалнослаби немски пенсионери или румънци с повече ромско от родните представители на етноса.
От руската гимназия все още имам някакви отлични спомени за езика и с майка ми често си правим нелепи шегички. Докато си говорим на руски, включвайки и български слова, всички от персонала са на наше „разпалажение“. След като заговорим на български – не можеш да си поръчаш вода поне час и половина.
С детето няма как да се гъбаркаме с езиците, затова си перкаме на български. След половинчасово чакане идва някаква мома, която до сега е псувала шефа по телефона, ама нали с три заплати ще си купи кола, трябва да си трае. Меню не ни е предложила и от километри вика нещо в стил „ко шъ заръчати“. Тъй като сме прегладнели, пропускаме целенасочено искането на меню – с търсенето му обядът ще стане поне гала вечеря.
По традиция всякакви таратори и тем подобни са напълно забранени. Те се правят с чешмяна вода и тридневната диария в кърпа ти е вързана. Ястия с яйца също са в листата с червено – не се знае дали няма да ни тресне някоя салмонела. Да не говорим за морските деликатеси, които са нито морски, нито деликатеси.
Обожавам миди, но един от рибарите, явно от съжаление към събуждането ми на сутринта, ме уведоми под сурдинка, че мидите не се берат от вътрешността на морето, където е най чисто, а се изтъргват от дъната на рибарските лодки. Та след още половин час търсене на сервитьорката по кьошетата на заведението, „заръчвами“ пържени картофи, кебапчета и салата. Мислено оправяме молба към всички налични земни и неземни сили кебапчето да не е лаело допреди малко.
Обедът е приключил, сметката е закръглена в посока нагоре в полза на заведението и за пореден път се убеждавам, че трябва да хапваме само в китайски ресторанти. Там храната може и да не е от най-здравословните, защото обикновено е пържена, но идва буквално след 3 минути и рестото се връща до стотинка. Не говоря за онези 2-3 издънки с парцала за бърсане в ориза и орловите нокти на готвача, които със сигурност сте гледали по телевизията.
За радост, водата изпива енергията и силите на юнака бързо са изчерпани. Следобедният сън е времето, в което мога да остана насаме със себе си. И с оглушителната класическа чалга, която приканва „Я, елате, пиленца при батко”. Понякога ритмите са заменени от стадо мощни руски туристки, които се опитват да обяснят на родните гларуси, че водката е пръв приятел на кучето, а не обратното.
Следобедният плаж е дежа вю на сутрешния, като сме понамалили някои от плажните джунджурии. До края на почивката половината ги няма – или са счупени и изхвърлени, или при поредното зариване не сме успели да си ги разрием. Ама нищо де, все някога някой археолог ще ги намери и имаме реален шанс да влезем в аналите на историята.
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен.
Лаптоп зашуми, чалга запее,
да ходим в гръцко ще бъде лесно.
Ралица Николова е на гости на Майко Мила, за да ни сподели някои свои открития по отношение на майките, на които едно дете не им е достатъчно и се сдобиват и с второ. Как се къпе второто бебе, кога му се сменя памперсът, носят ли се играчки на площадката и колко често се бършат ръце с антибактериални кърпички - това са все въпроси, на които Ралица ще ни даде компетентния отговор на човек, който е врял и кипял във въпросната тематика. Четете и си взимайте бележки!
Честно, ама много се дразнех на мъжа ми в първите дни, след като се роди второто ни дете. През час минаваше кахърен покрай мен и бебето и въздишаше: „Много съм притеснен, не го гледаме като първото”.
Ами, нали затова е второ!
За да се научиш, че памперси се сменят не през три часа, а когато на пипане са три пъти по-големи от дупето на бебето. Или по-често, само ако миризмата не ти понася. Че къпането на бебето може да е просто приплакване на мивката, а не СПА процедура, в която да се включи цялото семейство. Че коликите са най-деликатното неразположение, с което малкото съкровище ще ви рисува сенките под очите.
С второто вече прекрасно знаеш, че миенето на зъби, посещението на тоалетна и краткият душ съвсем не са самотно занимание. Това добре го знае вече и половината от 14-етажния ви блок. Затова, когато бебето „рисува” с четката за тоалетна по стената, а голямото крещи от спалнята „акаааааааааам” в 6,30 сутринта, ти просто продължаваш да си миеш зъбите. Все пак това (със зъбите) ти се случва веднъж на няколко дни, ако все още ти се случва.
Докато с първото си била виртуоз на изкусителните, красиво подредени и неповтарящи се изненади за закуска, то с второто все те влече към нещо по-сухичко и с добра консистенция, която лесно се събира от пода, дамаската и монитора на лаптопа.
Също така прекрасно знаеш, че е по-вероятно бебето ти да се задави с вода, отколкото с парче бисквита, нищо че няма нито един зъб. Още по-прекрасно си запомнила, че няма никакъв шанс да убедиш отрочето, че пясъка, кестените, тревата и фасовете са по-малко вкусни от броколи, например.
Абсолютно си се примирила, че водата става за всичко друго, освен за пиене – разливане, поливане, цопане, мазане, близане, плюене…Просто купуваш мушамен гащеризон и гумени ботуши още преди годинката.
С второто вече използваш мокрите кърпи изключително пестеливо. Бършеш основно своите дрехи и в редки случаи ръцете на бебето, ако са лепкави или съвсем черни. През другото време прилагаш поиздухване, поизтръскване, потупване или… нищо. Същото се случва и с бисквитата на земята – просто му я подаваш отново. Докато малкото вече си изравя остатъци от миналия месец изпод дивана.
На площадката майките с второ се познават някак. Не тичат с истеричен молещ глас от пързалката до люлката и от тях не можеш да чуеш „Миличко, това не е наше, не го пипай”. Защото чудесно знаят, че тези думи никога нямат никакъв, ама никакъв ефект. Същите не мъкнат половината покъщнина в багажника на бебешката количка. По същата причина – знаят, че на площадката дори камък и листо са по-интересни от собствените играчки. И че така или иначе ще има разплакани, истерия, някой-друг шамар или ухапване. И всичко ще се приключи с дружно гризане на солети, в по-добрия случай банан, разделен на пет или смукане на сок от обща сламка.
С първото, признавам, винаги съм се учудвала на майки, които позволяват на детето си в магазина да излапа вафла, сладолед или нещо подобно, още преди да е стигнало до касата. И на продавачката се подава изпомачканата празна опаковка, придружена от извинителни изречения и укорителни думи към прегладнелия наследник. Да, ама с второто разбираш, че или му отваряш пакета, или всичко ще бъде изядено заедно с найлона. Независимо дали си до касите, или не. Още повече, че рискуваш, докато убеждаваш ревящото бебе да почака, голямото да ти препълни количката с шоколадови яйца на „Замръзналото кралство” и макарони на звездички, „каквито ядем в градината”.
С второто се „рафинираш” в някои социални умения. Като общуването с умилени бабички, които щипят бузи и повтарят „Слушкаш ли, бабиното?”. Нахилено отговарям „Мама слуша най-много!” и с бърза крачка се отдалечавам. Любимо ми е, разбира се, да черпят мъника с шоколадови бонбони или пък с лукчета. Докато с първото направо се дразнех и казвах нещо от типа „Благодаря, но тя е много малка”. Сега просто подавам „подаръка” на бебето и с охота наблюдавам как то излапва умело опаковката, а вътрешността изплюва с погнуса и дори с лек плач.
Има и други тайни и правила, които след първото дете вече си разгадала или наизустила. Например, че сополите са като хлебарките – непобедими. Че винаги, винаги трябва да проверяваш барабана на пералнята, преди да го заредиш с дрехи. Че матракът и паркетът могат да събудят току-що приспаното бебе по-добре от сирените на пожарна кола. Че съседът кърти плочки от 14 до 16 часа. Задължително. Че „красиво” означава цикламено розово или в по-добрия случай шарено на цветя. Че в джобовете ти винаги има място за още една количка. Или още една шишарка, камъче, кестен или цвете.
И така, вече сте видели двете чертички на теста. Или пък, ако сте почитатели на традиционните методи, сте се сдобили с малка, клета жаба*, вкарали сте я против волята ѝ в банята, опикали сте я от глава до пети, изчакали сте до сутринта, установили сте, че вследствие на опикаването е снесла яйца и така сте разбрали, че след 9 месеца и вие ще я последвате в този свещен акт - снасянето.
Честито – и на двете ви! Това е наистина велик момент, на който може и да сте надявали отдавна или пък ви е дошъл като гръм от ясно небе (на жабата - със сигурност). За съжаление, това е и моментът, в който много жени от напълно разумни хора, които не вярват на поличби и идиотски фолклорни измишльотини, се пробразяват в ходещ алманах, в който по азбучен ред са подредени суеверия за пола на бъдещото дете, дали то ще се роди с коса или плешиво и какъв ще е цветът на очите му.
Довчера хладнокръвна и уравновесена личност, която, като срещне черна котка, ѝ махва за здрасти и я тупа приятелски между плешките, бременната изведнъж се превръща в същество, което започва да кръстосва пръсти срещу уроки, връзва конци, върти се като улава, когато въпросната котка ѝ мине път, и в никакъв случай, сакън, не забравя да плюе през рамо.
Това поведение се запазва и след раждането на бебето. А то, горкото, става естествен приемник на всичките конци и гердани от кристали. И понеже това не е достатъчно, често бива търкано със свинска мас и къпано в осолена вода. Така ще здраво, румено и, очевидно – мазно и солено.
Разбира се, не всички бременни и бебета падат жертва на подобни суеверия и предсказания. Скромните ми наблюдения обаче показват, че видиотяването е заразно. По тая причина видиотяването заслужава да бъде описано надлежно, та който може – да се спаси овреме.
Със самото начало на бременността вълнението обзема жената до такава степен, че ѝ се иска да сподели новината на ВСИЧКИ. И като казвам ВСИЧКИ, имам предвид репортаж в централната емисия новини по осем канала едновременно, холограмен надпис в небето и официално изявление към масите от терасата на покрива на НДК. От друга страна обаче, суеверието е започнало да пуска отровните си пипала и в главата на жената светва червена лампа. До третия месец няма да казвам нищо на никого!!, заклева се тя.
Отвътре обаче я напира да дебне пътниците в автобус двеста и тринайсет и когато най-малко очакват, да извади положителния тест от чантата и да го развее пред лицата им с викове „ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО???? БРЕМЕННА СЪМ, ПУКНЕТЕ СЕ!!!“. На третата седмица вече е споделила на всички приятелки. Но, разбира се, ги е накарала да се закълнат, че няма да казват на никого. В края на втория месец продавачките в кварталния магазин я викат най-отпред, за да не чака на опашка.
Аз разбрах, че съм бременна на 1 юни, а на 2-ри ходих на концерт заедно с баща ми и мъжа ми (които бяха наясно), както и с няколко приятели (които нищо не знаеха). На вечерята след концерта приятелите започнаха ме питат недоумяващо „Ама, кво ти е, бе, що не пушиш, да не си болна, искаш ли цигара??“, аз в отговор подскачах като превъзбудена пуйка и обяснявах „не, мерси, просто вчера много препуших, хаха, хихи, хохо“. Баща ми около тринайсет пъти тържествено каза „Айде, НАЗДРАВЕ!!!“, гледайки ме многозначително, докато аз шумно сърбах айрян.
Въобще – много особена вечер, в която хем исках да се изкрякам пред всички „АЛООО, ВЕЧЕ СМЕ ДВАМА В ТОЯ МИ ТИ КОРЕМ!!!“, но в същото време нещо ми подсказваше, че не трябва да го правя, защото вторият в корема все още прилича на попова лъжичка и трябва да му дам шанс да се развие в нещо по-висше преди да го обявявам официално. Много беше трудно, но суеверието надделя и не се издадох.
Признавам, че на това и аз поддадох. Някъде в петия месец доброволно протегнах дясна китка, за да ми вържат червен конец, който опазих цял до около две седмици преди да родя. Скъса се една вечер, докато си лягах. И това ме хвърли в неописуем ужас – егати каръка, сега знаеш ли какви нещастия и прокоби ще ти се изсипят на главата, Красимиро!!! По това време на бременноста вече е много трудно да правиш физически упражнения, каквито са лягането и ставането от леглото, но заради конеца се оттласнах от матрака - така, както моржовете се оттласкват от пясъка, за да си потопят туловището в океана, с тежка стъпка се добрах до кутията с конците, откъснах нов, вързах го и се гмурнах отново в леглото. Бях спокойна. Бях си осигурила берекет за бъднините.
И тъй като съм наясно колко е важно за една бременна да е спокойна, ще си позволя да ви посъветвам. Ако имате приятелка или съпруга, която желае да се опакова с конци и гривни, и да нацвъка къщата с ония гадни очички против уроки – не я спирайте. Ако ще - да ходи облечена като кукер, с все косматата глава и гегата. Ако иска дори да спи така, все тая – някакси ще преживеете да си лягате до чорлаво плашило няколко месеца. Изкушавам да кажа, че това даже ще ви подготви за вида ѝ в първите седмици след раждането, но ей на - сдържам се и не го казвам.
Въпреки че медицината доста е напреднала, дори и у нас, друго си е да почнеш да гадаеш пола на детето по храната. Някакси до последно не можеш да си сигурен момче ли ще родиш, защото, тва, киселите краставици направо с бурканите си ги гълтала. Но пък двата тона шоколад СИЛНО наклоняват везните към момиче (и към диабета). За едни пристрастяването към лимоните са сигурен признак, че ще родите момиче. За други момчетата се издават по това, че майките им безобразно се тъпчат с компот от кайсии. Влезте в произволен форум и ще се замаете от информацията по тази тема. „МНОГО е странно, но докато бях бременна с Гошко, всеки ден изяждах по пет ананаса с кюфтета. После с дъщерята само сирене с ориз ми се ядеше! ИМА НЕЩО ВЯРНО В ТОВА!!“.
За съжаление, народният фолклор мълчи по темата как се храни жена, която носи момче и момиче едновременно. Сигурно е нещо неописуемо.
Полът обаче не се познавал само по храната – формата на корема също била показателна. Поверието гласи, че ако шкембето е остро – значи носите момче. Ако шкембето е кръгло – ще имате момиче. Мен ако питате, коремите на бременните в 99% от случаите са кръгли и огромни. В тях няма и помен от острота, квадратност или триъгълност, хипотенуза съвсем не се забелязва, и като цяло изглеждат така, сякаш жената преди малко е глътнала цветен телевизор "Велико Търново". Но щом поверието твърди, че има разлика, кои сме ние да спорим?
Затова, ако видеозонът не успява да излезе с категоричен отговор, грабвайте транспортир и започвайте да мерите ъглите. Дори и да не познаете, изненадата няма как да е чак толкова шокираща. Със сигурност ще е или момче, или момиче, и много малко вероятно – таралеж или цаца.
Любимото ми поверие е свързано с киселините, които повечето нещастни бременни имат. Според множество суеверия те означават, че бебето в корема ти има много, АМА МНОГО коса. Това, разбира се, е много приятно успокоение за всяка бъдеща майка. Особено за тези, които никога не са раждали и не са наясно какво ще видят на първа среща с бебето – обикновено властват опасенията, че ще е нещо плешиво и лилаво, с вид на стар, смачкан вестник. Въпросните суеверия очевидно имат за цел да разсеят бременната от тоя ужас. А в добавка ще ѝ вдъхнат увереност, че ще даде живот на нещо що-годе прилично.
Затова – ако всяка вечер имате киселини, в никакъв случай не го отдавайте на факта, че коремът ви подпира всички органи, нито на фреша от грейпфрут и половинката буркан Нутела. Мислете си как у вас расте нещо като ирландски сетер, с огромни, буйни къдрици, които плуват, красиво разстлани в околоплодните води, и ви гъделичкат по хранопровода, докарвайки ви ужасяващо и изгарящо усещане. Ако от тая мечта не ви мине, пробвайте с хапче против киселини – няма смисъл да се мъчите. И имайте едно наум, че въпреки киселините бебето може и да се роди плешиво – и това ще е съвършено нормално. По-нататък ще се оправи. Ще му порасне и коса, и мустаци, и зъби. Всичко ще му е наред.
Тук му е мястото да споменем и някои чудесни суеверия и традиции, свързани с бебето. Например мазането със свинска мас, което, ако изключим практикуването му през юли и август (по очевидни причини), може да мине и за почти нормално. Особено на фона на следващата традиция.
Натриването на бебешката глава със стрит чесън или лук, за да му стане гъста косата, е обичай, който поражда някои тревоги. Първо, явно майката на такова бебе не е страдала от киселини и то се е родило плешиво. Второ – гледайте, като го търкате с чесъна и лука, да не се заплеснете и, без да се усетите, да нарежете и два картофа, малко червен пипер и да го метнете във фурната. Къпането в осолена вода носи горе-долу същия смисъл. Но по-лошото е, че е и опасно – бебето може да получи рани от солта. Бъдете добри – спестете му го.
Добре е да споменем и за някои суеверия, които дават много точна информация какво ще се случи с вас и детето, ако (не) се следват инструкциите. Например:
„Никога не се перат дрехи във водата, в която е било изкъпано бебето. Това води само до болести на детето. Водата се изхвърля и коритото се изплаква четири пъти“. Не си и помисляйте да го изплакнете три или пет пъти, че шарката само това чака!
„Първите пеленки на новороденото се простират на зелена пръчка. Прибират се преди залез слънце“. Честито на печелившите, най-вероятно – таткото. Уведомете го овреме, че освен всичко друго, трябва да инсталира на балкона пръчка, и то не каква да е, а зелена. После назначете отговорник, който осторожно да следи прибирането на първите пелени. Най-добре ще е въпросният да се осведоми от сайта на Института по метеорология кога залязва слънцето и да заседне да чака точния момент.
Любимото ми обаче си остава следното:
Ако детето не може да заспи, се измива с топла вода, в която е измит сребърен пръстен. След това детето се избърсва само с лявата част на кърпата или на хавлията. След тази процедура бебето ще заспи бързо и ще спи през цялото време спокойно.
Указанията имат някои неясноти (как, например, да разпознаем лявата част на кърпата?). Но нищо не пречи да се пробва. Ако детето така или иначе не спи, наистина не виждам какво ви спира да къпете сребърни пръстени с топла вода и да бършете ту с лявата, ту с дясната част на кърпата, докато някой най-накрая заспи – най-вероятно вие.
Разбира се, всичко това може и да ви подмине. Може би никога няма да изкукате и да си вържете конец на ръката. Може би няма да имате киселини и никога няма да ви се прияде боб с корнишони. Може би коремът ви нито ще е кръгъл, нито ще е остър, просто ще си е един нормален корем. Ако нещата се развият така – честито, вие сте съвършено нормална.
Но ако отвътре ви гложди желание да се омотаете в червена прежда и да се въртите около оста си при вида на всяка пършива котка – еми, не се спирайте. Плюйте, въртете се и не излизайте от вкъщи без конец, ако това ви успокоява. В края на краищата, важното е да сме живи и здрави. Наистина!
Нуждата от топла вода е почти непрекъсната в първите месеци от живота на едно бебе и това означава да разполагате с такава и навън (за приготвяне на шишета, за пиене и тн).
Най-лесният вариант е от сутринта да си направите и да я прелеете в термос, който ще я запази топла (дори гореща!) до вечерта.
Ако ви е писнало непрекъснато да притопляте изстинала или да охлаждате вряла вода, това е решение, което ще ви спести много нерви и време - проверено е!
