Всички вече знаем кой е Мартин Атанасов. 18-годишен ученик, който със своята платформа „Черна писта“ свърши работата на държавата за нула време. И като казваме „държавата“, бройте ни и на нас, възрастните, които някъде в недоволството си се отказахме да бъдем гражданско общество.
Мартин ни скри шапката. Не само защото с интерактивната си карта ни показа нагледно ужасяващия брой катастрофи и опасни пътища в страната. Но и защото ни напомни, че по-важното от това да сме непримирими, е да правим стъпка напред.
Затова Мартин ни напомня:
„Всеки един човек следва да бъде конструктивна част от обществото ни и само когато всеки един е активен и се включва позитивно за общото ни благо, може да изградим средата, която искаме. Промяната и по-светлото бъдеще зависят от всеки един от нас.“
Казва, че основната причина човек на неговата възраст да е създател на сайт като „Черна писта“, е желанието. Още от 14-годишен активно се включва в различни каузи, защото „няма да постигнем нищо, ако просто седим и хейтим във Facebook или пред телевизора, или пък ако не ни пука.“ Призовава младите хора да изразяват позицията си – независимо дали са на едно мнение, или не – защото мнението показва, че не си апатичен.
„Черната писта“ на Мартин Атанасов визуализира катастрофите в страната през последните четири години. Има филтри за търсене по различни критерии – пътнотранспортни произшествия със загинали, с ранени. Може да се избере вид на инцидента – например удар в билборд, в подпорна стена, във влак, в дърво или стълб, челен сблъсък между две коли или блъскане на човек, в частност – на дете с ролери или летни кънки, както и удар в животно.
Статистиката, която Мартин събира, е официална – на Пътната полиция и на МВР. Той я получава със заявление по Закона за достъп до обществена информация. Първоначалната идея е била проектът да е по-мащабен и да покаже връзката между концентрацията на катастрофи и състоянието на пътната настилка.
Снимка: Ивелина Чолакова
„Тези данни, от една страна, трябваше да дойдат от Агенция „Пътна инфраструктура“. Те обаче отказаха с аргумента, че предоставянето на такава информация било твърде много работа и им липсва административен капацитет… Едни безумни аргументи, които не съответстват на институцията, която представляват. Този отказ в момента го обжалвам, защото не беше адекватен, но се радвам, че Агенцията протегна ръка. Получих покана от тях да се видим и да обсъдим какво може да направим заедно.“
Оказва се, че МВР има подобна карта, но било много сложно да я представят публично, добавя Мартин.
Мотивацията му за проекта идва от нежеланието му да превръщаме слушането на информация за поредната катастрофа в навик. За него е недопустимо инциденти, които се случват на едно и също място, да бъдат разглеждани индивидуално, защото всъщност, казва той, те са рецидив.
По-дълбоката идея на интерактивната карта е да покаже на всички ни мащаба на един проблем, с който, ако държавата не иска да се справи, можем ние като граждани да решим.
„Искам да покажа, че можем. Че от нас зависи да действаме и на практика, особено от нас, младите хора. Не трябва да чакаме някой наготово да ни даде нещо или да ни реши проблема, а да вземем нещата в свои ръце.“
И за да има ефективност, Мартин разбира, че граждани и институции трябва да са съюзници, а не да се противопоставят. „Колкото повече се делим, толкова по-разединени и по-слаби ставаме и самите ние“, обобщава той.
Подкрепа ученикът получава повече от обществото, но твърди, че има светлина в тунела и при комуникацията с институциите. Очаква да види до какво реално ще доведат срещите му с институциите и дали ще има конструктивност.
„А не просто да отидем да си направим едни снимки заедно и да кажем „Ето, ние се видяхме“. Не искам това, не търся това и със сигурност ще изисквам резултат и съдействие, а не просто една визия и едно прессъобщение.“
Авторът на „Черна писта“ е разбрал, че обяснението за големия брой катастрофи не може да се търси само на едно място. От една страна, причината е качеството на инфраструктурата, казва той, но от друга – безотговорните шофьори.
Именно тук идва практическото приложение на интерактивната карта, защото всеки шофьор, пътувайки от точка А до точка Б, може предварително да провери трасето. Ако има места с концентрация на ПТП, водачът би следвало да е по-внимателен и да кара със съобразена скорост.
„Това е инструмент, който да ни помогне да сме по-сигурни на пътя. И от друга страна да помогне и на институциите да намерят къде са най-проблемните точки и да вземат бързи, адекватни и ефективни мерки“, допълва Мартин Атанасов.
Снимка: Ивелина Чолакова
Той има шофьорска книжка от съвсем скоро и все още не е сядал сам зад волана. Дори и на курсовете обаче забелязва лошата инфраструктура, но и неадекватното поведение по пътищата.
„Проблемът с катастрофите не може да се реши просто като направим едни ударни инвестиции в инфраструктурата и подменим всички пътища. Това чисто практически е невъзможно. Докато има шофьори, които не управляват автомобилите си с преценена скорост според ограниченията, докато има хора, които се мислят за безсмъртни на пътя – че никой не може да ги спре, нищо няма да им стане… Докато съществуват този начин на мислене, общественото толериране и липсата на интерес, това ще продължи. Дали ще има война по пътищата не зависи само от шефа на АПИ или от министъра, а от всеки един участник в движението – и водачите, и пешеходците.“
„Всеки водач, който е излизал извън България, ще се съгласи, че има разлика в шофирането тук и извън страната. Не знам какво, но има едно усещане у всички български водачи, като излязат извън България, да започнат да карат по един коренно различен начин – според правилата. Започват да шофират по-спокойно“, забелязал е Мартин.
Той посочва за положителен пример не само държави в Западна Европа, но и такива, които не са членки на Европейския съюз като Сърбия и Северна Македония. Отчита, че там пътищата са много по-различни от нашите.
„И тук трябва да си зададем колективно въпроса на какво се дължи това. Явно е политика на държавата, но и хората пазят пътищата и има правила, контрол.“
Според Мартин способността на българския шофьор да спазва ограниченията и правилата за движение извън страната ни, но не и в нея, е феномен. И отново подчертава ролята на всеки човек, „защото докато ние като общество не осъждаме тези шофьори, които седят до нас на масата и пият една-две бири или една-две ракии и след това се качват в колата… Докато ние, виждайки го това, не ги спрем, за съжаление, проблемът няма да се реши.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Екипът от доброволци, с които работи 18-годишният Мартин, все още подготвя статистиката за качеството на отделната инфраструктура. Когато са готови с анализа, ще се види реално дали има такива пътища, на които няма нито една катастрофа.
От направеното дотук, става ясно, че няма пътища, които да са 100% безопасни и на които да не настъпило поне едно ПТП.
„Даже и да намерим такъв път или отсечка, или каквото и да е без ПТП, по този път се движат автомобили. А до момента автомобилите в България поне все още се управляват от хора. И тук стигаме отново до въпроса за водачите и за отговорността им. Защото когато шофьорът на автомобила фучи с 200 и нищо не го интересува, мисли, че е безсмъртен, богоизбран, това автоматично превръща всеки един път в опасен.“
Интерактивната карта с броя на катастрофите в България е обект на сериозни хакерски атаки. В момента дори, казва Мартин, са изключително силни. Разбира се, Мартин и хостинг компанията, която поддържа платформата, вземат реципрочни мерки.
„Вчера трябваше да си блокирам имейла, т.е. да го блокират от отдела по сигурността. В случая атаките направиха невъзможна комуникацията ми с медии, с институции и с други хора. За момента платформата удържа“, обясни Мартин.
Той подчертава, че който и да се опитва да свали платформата, не му се получава, а и само увеличава популярността ѝ, защото показва как тя работи.
Мартин е все още ученик с хуманитарен профил – в столичното 127 СУ „Иван Денкоглу“. В същото време работи в сферата на комуникациите и връзките с обществеността. На този етап няма конкретен отговор с какво точно ще продължи да се занимава след завършването си и как ще продължи обучението си. Видял е, че живеем в динамичен свят. Има стабилна основа – и с образованието си дотук, но и с желанието и позицията, които показва. „Черна писта“ го изстреля по първокласен път – този, по който се движат хората, знаещи, че по-важно от това да помагаш (когато можеш и с каквото можеш), няма.
Може би един от най-големите ни страхове като родители се събужда в онези моменти, когато децата станат достатъчно големи и осъзнати, за да ходят сами на училище, да излизат сами в квартала с колелото и да носят кошница с курабийки на болната си баба през гората.
И ако в последния случай притеснението е заради Големия лош вълк, в първите два е, защото не знаем накъде ще гледат като пресичат и дали изобщо сме успели да ги научим да са адекватни участници в движението.
За радост има все повече кампании и интерактивни материали, които идват на помощ на всеки родител в опитите по най-добър и запомнящ се от децата начин да предаде най-важните послания: пресичай на обозначените места, ОГЛЕЖДАЙ СЕ, не търчи след топки и колелета и бъди винаги нащрек, когато участваш в движението.
Но има и още важни моменти, които децата трябва да усвоят, и от днес вече е достъпен чисто нов виртуален урок по темата, разделен в три видеа.
Те са част от голяма кампания, започваща в 30 училища в страната, в която ще се включат над 8000 деца от първи, втори и трети клас. За тях ще е особено приятно да срещнат симпатичния “домакин” на видеата - ведрото мече TEDI.
Малките го познават много добре от любимите си плодови напитки и трябва да ви кажем, че сме останали с впечатлението, че му имат пълно доверие. Затова вероятността да го гледат и слушат с интерес е голяма.
Негови “помощници” са инспектори от отдел „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция”, тъй като “Пресичам безопасно с TEDI” – проект, разработен с много внимание от “Тимбарк България”, е инициатива, подкрепена и от Министерство на образованието и науката, и от Министерството на вътрешните работи, помогнали за осъществяването му със своята експертиза.
Така че, уважаеми родители, всички можем да сме спокойни, че информацията във видеата е съвсем достоверна, адекватна и правилно поднесена. Нищо чудно и ние да научим нещо от нея.
Последното ни се струва напълно възможно, тъй като серията от три миниурока разглежда действително много съществени моменти от ролята на децата в движението и обръща внимание на най-честите рискови ситуации.
В първата част се говори за това как би следвало да се държат децата като пешеходци, накъде да гледат, кого да изчакат, на какво да обръщат внимание, когато пресичат.
Второто видео разказва за участието им в движението като пътници. Говори се колко е важно детето да е настанено по подходящ за възрастта му начин в колата, от коя страна трябва да се качва и слиза и как трябва да се държи, докато автомобилът е в движение. Съветваме ви на този момент да им обърнете специално внимание - никакво разкопчаване на коланите и “Зайченцето бяло” на макс, защото това разсейва водача и създава предпоставки за произшествие.
Третата част от виртуалния урок е посветена на децата като водачи. Може и да ви е малко странно, но те са си водачи на колелета, тротинетки и всякакви други неща на колела, които бутат и карат. Така че, да, водачи са си и като такива, трябва да внимават за определени неща.
Чудесна идея е да изгледате видеата заедно с децата и после да обсъждате различните ситуации в движението, на които ставате свидетели, докато се придвижвате из града. Така ще научат най-много, а вие може да сте една идея по-спокойни, когато ги чакате да се приберат след училище.
Здравната каса има не просто право, но и задължение да иска парите за лечение на пострадали от насилие и катастрофи да ѝ бъдат възстановени от виновните за травмите на пациентите. В последния си брой Капитал припомни, че досега НЗОК не го е правила и съобщи за амбицията на сегашния ѝ директор д-р Дечо Дечев това да се промени.
Темата за "Майко Мила" коментира адвокат Мария Шаркова
Има една разпоредба в Закона за здравното осигуряванее, за която никой не беше чувал до преди няколко дни. Нищо, че си стои там повече от 17 години.
Според нея, НЗОК има право да търси обратно средствата, които е платила на болниците за лечение на пациенти, при наличие на някое от следните условия:
-- Пациентът сам умишлено е увредил своето здраве (например е направил неуспешен опит за самоубийство).
-- Пациентът е пострадал в резултат на умишлено престъпление (например претърпял е тежка или средна телесна повреда след умишлено нанесен побой);
-- Пациентът е бил увреден от друго лице, което е било пияно или е употребило наркотични вещества (например при причинено ПТП след употреба на алкохол).
В първия случай платените средства ще бъдат търсени от самия пациент, а във вторите два – от причинителя.
Шест години след приемане на този текст е добавена и нова алинея, която значително облекчава процедурата за възстановяване на тези средства от НЗОК, като ѝ се дава правото да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, вместо да води дълги и продължителни дела по общия ред.
Преди няколко дни Капитал припомни, че НЗОК никога не се е възползвала от това свое право, като амбицията на сегашния ѝ директор е да инициира законодателни промени, улесняващи прилагането на чл. 111 от ЗЗО.
Какво означава всичко това?
Нашата здравна система е изградена на солидарен принцип, което означава, че когато се нуждаем от медицинска помощ, няма значение с каква конкретна сума (и дали) сме допринесли за бюджета на НЗОК.
Ако вие се осигурявате на максималния осигурителен доход, но тази година не сте ползвали медицинска помощ, плащанията ви не се натрупват в някаква индивидуална партида или за „черни дни“, а се ползват за лечение на други пациенти.
Обратното, ако плащате здравна осигуровка в минимален размер, но ви се наложи да получите скъпо лечение, отново това обстоятелство няма да има значение при оказването на медицинска помощ.
С това обяснение се опитвам да кажа, че всички ние, чрез здравните си вноски, косвено заплащаме лечението на пациентите, чието здраве е увредено умишлено от някой друг.
Отделно, статистиката на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата (да, има такава!) показва, че средно за една година над 200 ПТП са причинени в резултат на употреба на алкохол или опиати.
Лечението на пострадалите в такива случаи рядко се покрива от стойността на една клинична пътека, скъпо е, защото се лекуват политравми, изискващи време и средства. И това лечение се заплаща от всички нас - солидарно.
Излиза, че 17 години сме били солидарни с пияните водачи и насилниците.
Всъщност прави впечатление, че правото на подобни регресни искове към причинителите не е привилегия само на НЗОК. Според Кодекса за застраховането, застрахователят има същото право, ако застрахованият е причинил вредата умишлено или вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог.
В много държави пациентите, които са потърсили медицинска помощ след претърпян инцидент, попълват различни въпросници, които да помогнат на осигурителния орган да събере информация за причините и, евентуално, да възстанови платените от него средства.
Това е съвсем нормално. Законът дава възможност на осигурителя да възстанови част от платените за лечение пари и той не е свободен в преценката си дали да го направи или не. Защото това са публични средства, които трябва да бъдат управлявани правилно и законосъобразно.
Защо никой никога за 17 години не го е правил, е въпрос, на който отговор нямам. Дори да са липсвали процедури за установяване на обстоятелствата, обосноваващи подобни искове, този дълъг период е бил достатъчен за да се предложат и приемат такива.
Всъщност, ще е интересно застрахователите да споделят колко регресни иска завеждат годишно при същите условия. Надали са равни на броя на тези, завеждани от НЗОК.
Спорен е въпросът дали пациентите, които сами са посегнали на живота си, трябва да плащат оказаната им медицинска помощ.
Обикновено опитите за самоубийство са пряко свързани с наличие на психично заболяване. Без да влизам в подробности относно психичните грижи в България, най-вече тяхната достъпност и качество, ще отбележа, че държавата е в огромен дълг към лицата с психични разстройства, за да търси техните задължения, възникнали от неуспешни суициди.
Как да се ползват средствата, събрани по реда на чл. 111 от ЗЗО?
„Възраждането“ на чл. 111 от ЗЗО не е единствената новина от изминалата седмица. Заедно с нея и със „ситни букви“ се направи уточнение: събраните средства могат да бъдат използвани за финансиране на програми за генетични изследвания и диагностика на редки заболявания.
„Ако заболяването не е открито по време на бременността, държавата ще го покрива, но ако пациентите не са отишли на пренатална диагностика или не са взети мерки, трябва отговорността за лечението да падне върху родителите“., смята управителят на здравната каса“. (източник – Капитал).
Създаването на достъпна пренатална диагностика е изключително важно, защото дава възможност на бъдещите родители да бъдат подготвени и да вземат решение за предстоящата или вече започнала бременност. Да бъдат наказвани обаче, защото са направили своя информиран избор, е меко казано смущаващо.
Когато причиниш катастрофа пиян, е нормално да носиш финансовото бреме за своето и чуждото лечение, но да носиш същото това бреме, защото с избрал да родиш дете с рядко заболяване, е цинично.
Решението дали да родиш дете не може да бъде обусловено от заплаха за бъдеща финансова тежест за неговото отглеждане. Пренаталната диагностика трябва да даде възможност за осъществяване на информиран избор от бъдещите родители.
А на практика с това предложение родителите, направили избора да родят дете с рядко заболяване, се приравняват към пияните водачи или побойници…
По темата:
