Оставяш си детето в детската градина. Спокойно отиваш на работа. След час ти се обаждат с думите: „Детето ви го няма. Не знаем къде е.“ Замръзваш. Минават ти всякакви мисли през главата. А като го намериш, за щастие, без драскотина, въпреки че е скитало само няколко километра по оживени булеварди, си задаваш въпроса: „Как е избягало!?“.
Питаме се това и ние тук:
Сигурността в детските градини се регулира от няколко нормативни акта:
Абсурдът е, че по закон детските градини трябва да са с отключени вътрешни врати. Съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар вратите, които се използват за евакуация при пожар, трябва да бъдат оборудвани с антипаник брави. Антипаник бравите позволяват бързо и лесно отваряне на вратите отвътре, дори когато са заключени, като по този начин се улеснява евакуацията на хората от сградата. Но отвътре навън няма никакъв проблем едно 5 или 6-годишно дете да я отвори и излезе.
„Незаключването на вратите е резонно и си има своето обяснение от гледна точка на безопасността – знаем от лош опит – като „Индиго“ и дискотеката в Македония, какво става при авария, земетресение, пожар с паникьосани хора, които тичат напосоки и се тъпчат един друг, а в паниката си не могат да открият ключа. Като са замесени толкова малки деца – още повече. Охраната би следвало да следи да не се допускат външни лица, да не се нарушава правилникът и пр. Повече правомощия не би могла да има и при инциденти се прибягва до полицията“, обяснява Пламена Николова, ръководител на направление „Ранно учене“ във фондация Rise България.
По нейни думи разковничето с безопасността е в процедурите на взаимодействие на възрастните в градината, в осъзнатостта на персонала, че всеки следи за безопасността на всички деца, знае как да реагира в различни ситуации, знае към кого да се обърне.
„За съжаление, не мисля, че в България се полагат усилия в тази посока. Разчита се на камери и ключалки вместо на хора, а това са средства, които постфактум могат да докажат нещо, не да доведат до превенция.“
Не всяка градина има договор с външна охранителна фирма за физическа охрана от 7 до 19 часа. Това също е предпоставка за бягство и липса на контрол. Попитахме чрез Закона за достъп до обществена информация детски градини в София как се обезопасяват сградите, има ли уречени часове, в които се заключват портите, има ли задължение за охрана през работното време на градината, както и заключват ли се вътрешните врати на сградата.
Още преди да се случи инцидентът, от ДГ № 173 „Звънче“ – градината, от която избягаха двете деца на 21 юли 2025 г., ни отговориха, че: „Централната порта на двора на детската градина, както и на филиала, имат изградена система за контрол на достъпа (очевидно не са помислили за изхода, б. а.), който предполага набирането на код при влизане и настискане на бутон при излизане“. Същият този бутон, който по разказ на майката на 5-годишното момче, то успяло да натисне, за да излезе от градината. Освен това, точно тази градина няма физическа охрана.
Директорката на другата градина, в която също се случи инцидент през април и 6-годишно дете избяга, №5 в Надежда, ни отговори, че вратите на групите са винаги заключени, имат охранителна система и по един учител на смяна с помощник. Предвид структурата на сградата се заключват само външните врати на апартаментите, в които се помещават групите, уточни Петя Лозанова. Пред БНТ тя казва, че грешката е в персонала, който по време на предаване от първа на втора смяна е оставил ключът на вратата, и така детето си е отключило.
В ДГ №141 главните порти се заключват от 9 до 12:30 и от 13:30 до 15:30. Вратите за зареждане на хранителни стоки, хигиенни материали, както и служебната кола за пренасяне на храната от едната сграда към другата са заключени през целия ден, с изключение на часовете рано сутрин и на обяд за зареждане на храната, отговаря ни Бойка Джунакова, директорка на „Славейкова поляна“.
„Вътрешните врати на централното фоайе са оборудвани с паник брави, тоест през цялото време са заключени отвън“, уточнява Ирина Якимова, директорка на ДГ №134 „Любопитко“.
Цветан Анчев, директор на ДГ №74 „Дъга“ казва, че в сградата на градината има система за видеонаблюдение, както и домофони за контрол на достъпа. От детска градина №177 „Лютиче“ ни отговориха, че са сложили на портите на двора допълнителни резета, които да не позволяват на децата да излизат.
Златка Атанасова, директорка на ДГ №100 „Акад. Пенчо Райков“, външните врати на сградите са с вътрешен бутон за отключване, който е поставен на височина, която е достъпна само за възрастен човек. Децата не могат да отворят сами вратите. (В случая със 173-та детска градина „Звънче“ всъщност се доказа обаче, че такъв бутон може лесно да бъде достигнат от 5-годишно дете.)
Виктория Никитова, директорка на ДГ № 190, е решила този проблем чрез система за пълен контрол на достъпа чрез бутон, поставен на височина 1,70 м, който е достъпен само за възрастни през целия работен ден.
Пламена Николова допълва, че една от големите пробойни на системата е съотношението деца – възрастни, което в България е чудовищно ниско, особено за най-малките. От години се борим да се промени съотношението и да има поне по още един възрастен на смяна. Няма нужда той да е учител, може да е просто помощник, но да е заедно с учителя по време на смяната, а не както е сега – само за част от времето, особено в началото и края на деня, уточнява още тя.
Още не сме свършили, скрол надолу
„При най-малките пък съотношението не трябва да е повече от 1 възрастен на до 3 деца. Групите при нас са големи, а когато децата са малки, е невъзможно да очакваме безопасност при толкова малко възрастни. Накратко, това е отговорът: повече стикованост между самия персонал кои входове са отворени, откъде може да се влезе и излезе и кой наблюдава и сигнализира, и повече хора в самите групи, които пък следва да са по-малки.“
