fbpx
Жените могат всичко

Звездата на новия филм на Аки Каурисмаки – от Кан в София

21 март 2024
Алма Пьойсти. Снимка: София Филм Фест

„Аз правя простички филми – целта е да са толкова ясни и гъвкави, че да бъдат разбираеми и без превод, дори от бабите в китайската провинция. Това е моята стратегия – оставям образите да говорят.“

Думите са на може би най-известния финландски режисьор Аки Каурисмаки, чиито истории са еднакво високо ценени от зрители и критика навсякъде по света.

Героите му са симпатични недодялани непрокопсаници, които трудно се справят в живота, но пък в никакъв случай не губят гордостта си. И докато живеят усамотено, почти мизантропски, неусетно се надушват и намират помежду си. Затова и филмите на Каурисмаки често се възприемат за романтични. Също и за комедии, тъй като режисьорът обира всякакви емоционални мимики от лицата на актьорите и през почти неподвижните им изражения пресъздава контрастно дълбоката емоционалност на героите.

Така се случва и в последния му филм „Паднали листа“, който взе наградата на журито в Кан, а сега е част от програмата на София Филм Фест. Актрисата, изпълняваща главната роля – Алма Пьойсти, бе сред гостите на фестивала и разказа как става това умело въведение в тихия свят на самотниците на Каурисмаки.

Кадър от „Паднали листа“. Снимка: София Филм Фест

Алма Пьойсти и традициите на театъра

Алма Пьойсти израства в традициите на театъра, тъй като баба ѝ и дядо ѝ са актьори, а баща ѝ е театрален режисьор. Само майка ѝ е далеч от сцената, тъй като е журналистка. Първият ѝ спомен от сцената е, когато, като малка, гледа как една жена, която Алма добре познава, се превръща в костенурката Касиопея от книгата „Момо“ на Михаел Енде. Оттогава Алма възприема сцената като вълшебно място и актьорите я запленяват.

Отнема ѝ около 20 години, за да сбъдне мечтата си и да влезе и тя в театъра, а от около четири години вече се снима и в киното. Сред филмите с нейно участие е и българо-финландската копродукция „Добрият шофьор“ на Тонислав Христов, където Алма играе бившата съпруга на Малин Кръстев.

Влиза в образа и на Туве Янсон (финландската писателка, автор на поредицата за мумините) в „Туве“ на Зайда Бергрот. С този филм и с „Четирима непораснали възрастни“ на Селма Вилхунен Пьойсти влиза в образа на жени, които имат революционно за времето си разбиране за любовта.

„Туве е родена през 1914 г. Тя казва, че за нея не е важно дали се влюбва в мъж, или жена, а обича конкретния човек“, разказва Алма.

Героинята ѝ Юлия от втория филм пък е депутатка, щастливо омъжена за свещеник. Но в даден момент разбира, че съпругът ѝ има любовница. Героинята ѝ изпада в тежка криза, докато не решава да „отвори“ брака си и да си позволи също да има интимни отношения с друг човек, като преминава през серия тежки емоционални състояния. И в двата случая персонажите на Алма излизат извън стереотипната представа за любовна и семейна връзка.

Иначе първите стъпки на актрисата в киното са съпроводени от страх.

Напълно се бои от камерата. Възприема я като рентген, който ще покаже вътрешностите ѝ и ще докаже, че не е добра актриса. Преломният момент настъпва по време на снимките на „Туве“, когато операторката Линда Ваксберг ѝ казва: „Хайде заедно да изследваме и да се опитаме да разберем коя е героинята ти, и те моля да ми позволиш да се приближавам, колкото се може повече към теб с камерата. Заедно ще изследваме коя е тя“.

Това напълно променя възприятието на Алма за камерата. Тя вече не е външно враждебно нещо. Оттогава всеки път, когато се почувства несигурна по време на снимки, си представя, че Линда е зад камерата.

И в двата филма „Туве“ и „Четирима непораснали възрастни“ актрисата много разчита на екранните си партньори – „Трябва да си позволиш да бъдеш отворен към хората, с които играеш, за да се случват нещата“, казва тя.

Срещата с Аки Каурисмаки

Един ден Алма получава обаждане от финландската звезда режисьорът Аки Каурисмаки, който я кани на обяд. Мисли си, че ще падне от стола. По-късно разбира, че е избрана да изиграе и главната роля в неговия нов проект.

„Той е жива легенда. Не съм си и представяла, че ще участвам в негов филм“, казва тя. Това преживяване се оказва и пътуване във времето, като се запознава с методите на снимане на Аки, които вече почти никой не ползва. Режисьорът снима само на лента. Това е една от причините да създава своя собствена естетика, която отличава творчеството му.

По време на обяда, на който присъства и Юси Ватанен – екранният ѝ партньор в „Паднали листа“, Аки им съобщава, че предпочита да работи без репетиции и прави само по един дубъл. Първоначално Алма мисли, че това е част от неговото странно чувство за хумор, но съвсем скоро става ясно, че режисьорът е напълно сериозен.

После се разбрало, че ако някой епизод не се получи добре, ще се направи втори дубъл, разбира се. Ако е катастрофално – ще има и трети, но всъщност това накарало екипът да е изключително концентриран, тъй като никой не искал да е този, който е оплескал всичко за втори дубъл. Така по-голямата част от „Паднали листа“ е заснета на един дъх.

„Паднали листа“

Режисьорът им казва да не четат много-много сценария. Актрисата все пак го прави и осъзнава, че е много поетичен и в същото време смешен. Също така е кратък, а всичко, което ѝ трябва се намира вътре. „Като актриса не изпитах потребност да привнеса нещо свое. Трябваше по-скоро да махна слоевете от себе си и да се явя пред камерата в съвсем чист вид.“

Алма разказва още неща от снимачната площадка. Това, че Каурисмаки не ползва монитор, а стои с екипа до камерата и усеща реално каква е ситуацията. Също така смесва професионални актьори и натуршчици и именно тази смесица допринася за специфичния ефект в неговото кино.

„Винаги съм се чудила как намира тези натуршчици, които със своя опит придават усещането за самота, копнеж, за онези дълбоко човешки аспекти от живота. Аки Каурисмаки е като художник, който рисува с човешки лица. При него има много искреност и честност в представянето на актьорската игра. Тя е обрана, минималистична, без жестове и мимики. Но точно това позволява да се вникне в сърцето на човека и да се придаде движението на сърцето, а не на лицето. По този начин се получава тази изключителна искреност, честност“, казва актрисата.

За този метод Пьойсти допълва, че за нея като актриса текат същите процеси въпреки ограниченията в изражението ѝ. Това не означава, че на вътрешно ниво не се случва същото, каквото и при по-експресивните ѝ роли. Това е вид предизвикателство, което ѝ допада.

Харесва ѝ да изследва колко малко може да покаже, докато казва изключително много. „Лесно е да добавяш с изражението си. Трудното е да отнемаш“, казва тя.

Кадър от „Паднали листа“. Снимка: София Филм Фест

Тя възприема Каурисмаки като човек, който създава приказки от своя собствена вселена, а в същото време е любопитно как хора от цял свят успяват да почувстват и разберат този негов интимен свят.

С „Паднали листа“ Алма обикаля много държави, тъй като филмът има множество награди и номинации. „Това е, което прави изкуството“, казва тя.

Турист в собствения си живот

Участието ѝ отваря врати към нови проекти, но актрисата все още се чувства като турист в собствения си живот и не успява да навакса случващото ѝ се. Озовава се в Северна Норвегия да снима филм. Посещава фестивал в Морелия, Мексико. Стига и до Япония.

В София актрисата е топло посрещната. Още на летището ѝ подаряват мартеница, която още носи на ръката си. „Усетих, че това е щедро място. Дърветата цъфтяха, слънцето грееше. Тъкмо пристигам в България, а вече усещам, че имам приятели“, казва тя.

И въпреки че участва във филма на Тонислав Христов „Добрият шофьор“, така и не е идвала до този момент у нас. Участва в още една българо-финландска продукция – късометражния филм на Павел Андонов „Синя нота“. Готова е отново да участва в български проект, но уточнява, че в киното нищо не е ясно до последно.

Алма споделя и че именно тук, в деня на рождения ѝ ден, посажда дърво в столичен парк. Това се оказва още една причина да идва в България. Не само да вижда приятелите си, но и да наглежда дървото си.

Петя Славова

Автор в Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross