„Здрави ли са бъбреците ти?“ – този въпрос ни задават от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) и ни предлагат проучване, което правят заедно с Българската болнична асоциация, Българската нефрологична асоциация и Дружеството на кардиолозите в България.
Според изследването, проведено сред 2500 пациенти на кардиологични и ендокринологични отделения в 7 големи болници в България, около 30% от хоспитализираните по различни диагнози имат хронично бъбречно заболяване, но са без поставена диагноза. А не могат да я получат, защото у нас заболяването липсва – няма код за него, уточняват от АПБЗ. С други думи, има ви нещо, но няма как да ви лекуват за него, защото липсва в системата.
От Асоциацията апелират за промяна в регулативната рамка и се фокусират върху значението на ранната диагностика – чрез нея може да се избегне инвалидизация и преждевременна смърт.
Защо са важни бъбреците?
Някой би казал „За да продадем след време единия и да платим уроците за 7 клас на детето“ и ние бихме му отговорили, че това е безвкусна шега. Но да, уроците са скъпи и не, бъбреците са ни за друго.
Повечето от нас имат по два бъбрека. Тяхната задача е да филтрират отпадъците и допълнителната вода от кръвта. По този начин вредните или непотребни вещества се изхвърлят от организма чрез урината, а полезните остават в организма. Освен това бъбреците произвеждат основни хормони, нужни за човешкия организъм.
Когато обаче не могат да пречистват определено количество течности за минута време или я пречистват некачествено (тоест пропускат полезни вещества да се отделят чрез урината, а вредните да останат в организма), говорим за нарушение на бъбречната функция. Това нарушение може да е остро възникнало или хронично протичащо.
Още не сме свършили, скрол надолу
Когато има хронично влошаване
говорим за хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). В първите етапи то протича без симптоми и затова се нарича „тиха пандемия“. При него се наблюдава:
- лека уморяемост;
- замайване.
Пациентите може да пропуснат тези симптоми, тъй като обикновено ги отдават на всекидневието си.
С времето симптомите се увеличават и се появяват:
- високо кръвно налягане;
- отоци в крайниците и под очите;
- увеличава се уморяемостта;
- задух;
- психо-емоционални нарушения.
И така... докато се стигне до крайната фаза на ХБЗ – хронична бъбречна недостатъчност, при която хората се нуждаят от заместваща бъбречната функция терапия – диализно лечение или трансплантация. В този момент почти не се отделя урина, поради което се натрупват огромни количества отпадъчни продукти и вода в организма. Ето защо в този период вече се налага животоподдържаща диализа – хемодиализа или перитонеална диализа. В крайната си фаза състоянието води до тежка инвалидизация и смърт.
Например в световен мащаб близо 850 млн. души живеят с хронично бъбречно заболяване, което представлява повече от 10% от населението на земята. В първите две фази на заболяването почти 96,6% от страдащите хора не са диагностицирани, а в третата фаза, когато вече бъбречната функция е силно затруднена, около 82% от страдащите остават без диагноза.
Данните на глобално ниво показват, че само 1 човек от 10 знае, че има ХБЗ. Тоест има голям процент хора, страдащи от хронично бъбречно заболяване, които НЕ знаят за това в първите му стадии, когато то е лечимо и когато прогресивното му развитие може изцяло да се спре. Очаква се през 2040 г. ХБЗ да стане петата причина за смъртност след сърдечносъдовите заболявания.
ХБЗ обикновено възниква като вторично заболяване. Двете основни рискови причини за появата му са захарен диабет и артериална хипертония. Към това се добавя и затлъстяването като все по-сериозен здравен проблем в световен мащаб.
Какви мерки са необходими, за да спадне процентът на хора с ХБЗ, които не са диагностицирани?
Адвокат Христина Николова е председател на Управителния съвет на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания. Тъй като самата тя е бъбречно трансплантирана, а освен това е юрист, знае от първо лице колко нормативни промени са нужни, за да се подобри процесът с диагностицирането и донорството в България.
Част от мерките вече са предприети благодарение на съвместните усилия на лекари и експерти, които инициират кампания за промяна на подзаконовата нормативна база.
Главната цел на предложенията им е в основния пакет за профилактично изследване на здрави хора и диспансерно наблюдение на пациенти с артериална хипертония и диабет тип 1 и 2 да се включат два основни маркера, по които се диагностицира в ранните етапи нарушение на бъбречната функция:
- Изследване на съотношение албумин/креатинин в урината (UACR) – чрез изследване на урината.
- Изследването за креатинин да се допълни с изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR) – чрез кръвен тест.
Сега, това на вас (както и на нас) вероятно нищо не ви говори. Но идеята е, че двата посочени показателя (eGFR и UACR), препоръчани в съвременните медицински стандарти за лечение на хронично бъбречно заболяване, биха осигурили надеждна оценка на бъбречната функция на пациентите и биха подобрили вземането на клинични и терапевтични решения.
Към момента НЗОК приема диагностиката на пациентите с диабет и артериална хипертония да се допълни и с изследване на eGFR. Остава тези показатели да се въведат и при профилактичните прегледи на здрави хора, за да може навреме да се установи наличието на влошена бъбречна функция.
Профилактиката какво включва?
Здравето винаги е свързано с физическа активност. Та и тук профилактиката включва движение, разбира се, и разнообразно хранене, прием на вода и избягване на прекалено много белтъчна храна.
Изключително вредна за бъбречната функция е прекомерната употреба на болкоуспокояващи медикаменти и добавките за увеличаване на мускулна маса при фитнес тренировките.
Освен това, дори и човек да няма никакви оплаквания, веднъж годишно трябва да се изследва нивото на креатинин и eGFR в кръвта, както и да се прави изследване на урината за албуминурия. Това е достатъчно, за да сте спокойни, че бъбреците ви работят добре.
Щом е толкова сложно здравната система да си свърши работата и да хване евентуално бъбречно заболяване в зародиш, явно пак ще разчитаме най-вече на личната си отговорност. Върнете се ред нагоре и си запишете какво е нужно да изследвате, и после го обсъдете с личния си лекар, за да сте спокойни и вие, и той.
