fbpx
И аз съм човек

„Здравейте, Богиня“ или защо четенето между редовете е задължително при обявите за работа

2 октомври 2023

Обявата за работа е като рентгенова снимка за хората в една компания. В това се убедих за трите месеца, в които превърнах скролването в LinkedIn и Jobs.bg почти в условен рефлекс. След 15 години, в които имах късмета да попадна на различни позиции по препоръка, се наредих на опашката на простосмъртните на свободния трудов пазар. Преживяването беше изключително приземяващо и ценно от гледна точка на опит със стратегиите да се „продам“ като професионалист. 

Беше и забавно. Казвам ви защо – в масовия случай българският работодател обитава върховете на Олимп и като всяко божество в гръцката митология очаква безусловно преклонение и почит. Настървени в лова за най-евтин служител, компаниите забравят нещо много важно: че процесът на избор е двупосочен и тях също ги оценяват, независимо дали те изпращат с учтив отказ, или с предложение за стартова заплата.  

Човекът е бранд. 

Добре структурираната, напудрена биография с владенето на два чужди езика и още три за програмиране са само повод за запознанство. Стигне ли се до интервю, вие сте като на първа среща – умението да се представите по увлекателен начин, без да се превръщате в самонадеян шут, е решаващо. Факторите, които ще ви донесат бонус точки, са много: от облеклото и енергията, която внасяте в стаята, до езика на тялото и умението да играете психологически пинг-понг със силните и слабите си страни. Но това е скромна част от самоанализата на човек, който учи бързо и няма никакъв проблем да свие егото и рогата си, за да е ефективен както като лидер, така и като екипен играч. 

Представителите на бизнеса, с които се срещах по обяви това лято, не бяха такива. С малки изключения. Затова, ако сте пред професионален рестарт и търсите упорито, четете между редовете. Начинът, по който една компания се опитва да привлече служител, говори много за характера (най-често на шефа или на човека с реална оперативна власт над вас), корпоративната култура и всички заложени мини в разписаните отговорности. 

А когато компанията е хлъзгаво бъбрива, набляга на суперлативи и допълнителен пакет с придобивки, но не дефинира по същество позицията, отделете 60 минути от живота си за интервю. Ще се убедите в това, което интуицията ви вече е подсказала – HR-ите на въпросната фирма учат занаят в движение и са набрали телефона ви по инерция. Или в стремежа си да отчетат дейност се превръщат в роботизирани аниматори в лунапарк, които отмятат бройка посетители. 

Споделям няколко примера.

Крипто спа туризъм в офиса

Технологичен стартъп, профилиран в разработката на софтуер за онлайн залози, търси копирайтър. Човекът ще създава съдържание за водещ. В каква медия – не се споменава. За какъв формат ще се пише – анонси, рекламни спотове, къси смешки – също не се споменава. Но фирмата предлага: 

  • Мотивиращо възнаграждение и бонус за постигнати резултати (не знаеш автор на какво ще си, за да си представиш потенциалната бонус система и да се съблазниш)
  • Хибриден модел на работа (ако мога да менажирам времето си от вкъщи, винаги е плюс)
  • Масаж в офиса (да размислиш, ако случайно си захапал идеята да бачкаш от уюта на дивана в хола си) 
  • Маникюр и педикюр в офиса (замисляш се кога ще ти остане време да се пресегнеш до клавиатурата и да свършиш нещо, ако ще те отглеждат гейши на това работно място)
  • Игри и безплатни закуски в офиса
  • Умопомрачаващи тиймбилдинги (обявата беше на английски и признавам, че mindblowing звучи по-добре от българския превод, но все пак – това не е ревю на екшън, а обява за работа)

Кандидатствах от любопитство за този потенциален спа туризъм зад тази мистична позиция в техкомпания. Звъннаха ми за интервю, още преди да съм написнала бутона Apply. Мил женски глас реагира с усмивка на репликата ми „Вие сте бързи и яростни“. И продължи: „В София ли сте? Извинявам се за бързата реакция по документите ви, просто шефът ни е много екстравагантна личност. Много пътува, а днес по изключение е тук и би искал да види по-интересните кандидати лично. Имате ли възможност за среща?“. 

Имах. А те имаха късмет, че се намират на 20 минути от вкъщи с кола в задръстване. Влязох в офис с размерите на хангар за самолет. Рецепцията наистина напомняше вход на спа център – усмихнато кукленско лице на служител сред много зеленина и две огромни плазми, от които се лееше музикален канал. Маси за тенис заемаха центъра на помещението, декорирано със солиден бар в индустриален стил. Офисите бяха малки стъклени кубове, няма и пет на брой, притиснати по дължината на едната стена. Всичко друго в това помещение крещеше „Аре на купона!“. 

Посрещна ме HR, която носеше минижупа и убийствено високите си сандали с гордост заедно с лепенките по разранените си крака. „Шефът каза, че енергията ми е прекалено мъжка и трябва да я озаптя малко, та сега куцам“, изстреля с усмивка тя по повод реабилитираната си женственост. Шефът беше арабин с размер на хобит и бизнес драйв на „Вълкът от Уолстрийт“. Наложи се два пъти да поиска да разбере повече за мен извън описаното в биографията. Извиних се, мислех, че съм на интервю за работа, а не на първа среща след бърз чат в Tinder. Беше рисково изпълнение, но го разсмях. След което говорихме 10 минути за сериали. В останалите три разбрах, че търсят сценарист за YouTube шоу, което зарибява с покупки на криптовалута. 

Хазартът, порното, погребалните бюра и бързите кредити са в челната петица на индустриите, с които не можем да си бъдем полезни и в този, и в доста животи напред. 

Богиня, здравейте

Компания собственик на верига магазини за битова техника и строителни материали търси копирайтър. Човекът трябва да менажира социалните мрежи на двата водещи бранда от портфолиото им, да създава съдържание за сайтовете им, за рекламни материали, за кампании в съдействие с външна агенция подизпълнител, да подкрепя PR специалиста им. В поканата за първо интервю бяха сбъркали името ми, все пак изпращат един и същи мейл на дузина кандидати. Прочетох „Здравейте, Богиня!“ и ме напуши смях. Моментално отговорих „Искрено съм удивена от пиедестала, на който ме поставяте, още преди да сме се видели на живо“. HR-ът им изпрати сконфузено извинение. 

На интервюто ми стана още по-забавно. В стаята влязоха две деца на обща възраст 45 години. Бяха мили и симпатични, но това не промени усещането ми, че съм на родителска среща. Все пак реших да се забавлявам и отговарях усърдно на всеки въпрос от читанката им. Едното дете искрено се забавляваше с мен и си позволи да се засмее с глас многократно, а другото се бе залепило за стола си като в кино прожекция на ужасите, в която ти се иска да се смъкнеш на земята и да избягаш, пълзейки в коридора от пуканки, размазани дъвки и мръсни обувчици към изхода. 

Оказа се, че търсят човек за дигитален маркетинг, което противоречеше генерално на описаната позиция. Но какво пък, там съм, ще си поговорим. „Какво ви привлече в обявата ни?“, попитаха те. „Две неща“, отговорих. „Шансът да пиша за бизнес, в който няма шоу. И обещанието за гъвкав модел на работа.“ Приключихме за 15 минути. Принципно зареждам гориво за повече. 

Селекцията им трябваше да продължи в четири етапа, а аз, разбира се, не се класирах за втори. След няколко дни получих имейл, в който (може би същите деца) ми благодарят за отделеното време, но „екипът ни реши да поеме в друга посока“. Два дни преди да прочета това, бях получила работата, която търсех. Но поредицата от стратегически гафове в комуникацията с мен провокираха реакция на корпоративен будител, която дословно изглежда така:

Търсим правилния човек, не правилния професионалист 

Това изречение ме спечели за каузата на таксиметрова компания, която се опитваше да облагороди имиджово една доста народняшка и опорочена от бакшиши, попфолк и кофти хигиена услуга. Технологичен стартъп в ядрото си, а не туроператор. Малък екип, създал бизнес от нулата без никакви финансови протекции. Търсеха копирайтър. Обявата беше списана прецизно и стриктно, но изключително пичовски. Без ултиматуми от типа на „Ако сте от хората, които си тръгват в 17:30, едва ли ще се чувствате комфортно при нас. Разчитаме на всеотдайност“. Без плоски обещания за „работа в млад и динамичен екип“, което в прав текст значи: „Плащам ти 2 лв., за да се учиш. Може да гладуваш, но ще изглежда престижно.“

Обявата директно казваше: „Разказва ни се играта от бачкане. Обичаме това, което сме изградили, и ще се борим да го вдигнем на следващо ниво. Ако виждаш бъдеще в нас, ела да се запознаем“. Това разбрах аз. Това се и оказа. Попаднах на първото си двучасово интервю, в което говорихме за всичко останало, но не и за работа. 

В шеги, закачки и няколко остри аналитични завоя минах тест за характер. Беше като добра първа среща. Отидох без очаквания, но си тръгнах заинтригувана. В края на деня получих покана за второ интервю с другия собственик, което също мина като пълнометражен филм. Освен осезаемо сърцати хора, с които трептим на една честота, в тази работа имаше и доста community management. Това ме привличаше най-много – да създам съдържание, събития и стратегия, с които да вкарвам хората в такси. Преди това го бях правила за нощен клуб. 

Играта се обърна, когато след близо месец размисъл и твърдението, че съм в топ 3 на кандидатите им, получих мейл, в който сценарият с „правилния човек“ отиде на кино. Научих, че съм прекрасна, но все пак им трябва „някой c опит в рекламна агенция“. В крайна сметка професионалистът се оказа по-важно попълнение от човек с опит във всички останали нива на копирайтинг извън една агенция.  

В периода на щастливата си безработица попадах на различни човеци зад обявите.

Част от тях говореха като свадливи дружинни ръководителки и държаха повече на безупречната граматика в създаването на текстове, отколкото на оригиналната идея. Имаше обяви за лични асистенти на директори и на инфлуенсъри. В единия случай списващият обявата звучеше като сводник – най-важна бе дискретността, след това организационните умения и владеенето на няколко езика. 

Във втория говореше жена, чието чувство за значимост идваше изцяло от бързо придобити чужди пари. Ето защо бе готова да ги похарчи за одушевена играчка като асистент. Предлагаха стартови заплати от 3 до 4000 лв., плюс примамката за хоум офис. Това, което и двата типа обяви спестяваха, бе, че не търсят просто асистент с маркетингов нюх, а психотерапевт, изповедник, секретар, изпълнител на поръчки за химическо чистене и подаръци за любовници, кош за душевните си отпадъци на бързо телефонно набиране. 

Къде попадна в крайна сметка саркастична многознайка като мен, ще се запитате 

В рекламна агенция, една от най-старите на пазара. Древната ѝ история прозираше и в академичния изказ на обявата за PR мениджър, но да си древен не е непременно лошо. Напротив, значи, че умееш да оцеляваш и имаш куража да си такъв, какъвто си. Портфолиото на агенцията, тонът на социалните ѝ мрежи и сайтът ѝ бяха списани симпатично и без его със слонски размери, което за този бизнес е рядкост. 

Чаках тази зелена светлина три месеца, в които пресякох поне десет пъти на червено в конферентни зали за сюрреалистични интервюта. Завършвам с непоискан съвет. Избирайте внимателно работодателя си като партньор, с който виждате бъдещето си на дълги светлини. Прекарваме 80 % от времето си в работа, а колегите ни виждат по-често от близките ни. Ето защо е изключително важно да правим нещо, което обичаме. Или просто да се обграждаме със съмишленици, с които може и да не станем милионери, но ще се забавляваме, докато превръщаме средата си в по-добро място за живеене.

Теодора Илиева

Автор в Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross