fbpx
Писма за 8 март

Здравей, врабче!

8 март 2024
момиченце се люлее на люлка

„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила. 

Тодорка Атанасова участва в конкурса и с писмо до себе си.


Здравей, врабче!

Аз отдавна не съм ти писала, но помня разрошената ти главичка и крачката боси. Че как бих могла да забравя тази красота. Чистата, невинната. Тя веднъж ти се дава и влиза надълбоко в очите ти.

Живее в теб и чрез теб.

Пулсира във вените ти и движи кръговрата на времето. Не се забравя. Помни се. Вечно. Проявява се с огромна сила в определени моменти. Онези, които понякога неочаквано ти се случват и объркват посоката на пътя ти. В тези моменти силата си знае работата. Затова е сила. Идва светкавично, като гръм, за да те разтърси.

Точно както идва бурята. Разтърсващо.

Оголва клоните ти, огъва ги и после отминава. Отива си. Тогава осъзнаваш, че можеш да ѝ кажеш „Сбогом“, защото преди това си имал смелостта да ѝ кажеш: „Здравей“.

И възкръсваш. Точно както дървото напролет. Цъфти. После раздава от плодовете си, които е отгледало през лятото. И се оголва през късната есен. Стоически и с усмивка посреща идващата зима. Нали така се сменят сезоните? Кръговратно. Точно като нас, пиленце златно. Всичко под небето.

Докато ти пиша, се сещам за старата вишна на двора, която ние с теб кръстихме „Вишната на любовта“.

За нея ми се говори. За нея ми се разказва. 

Има нещо загадъчно всяка пролет в тази цъфнала вишна. Гледа ме с очите на баба. Гледа. И аз я гледам. Станала е голяма. С короната си сякаш докосва небето и то розовее и пее. Пее. Чувам нейната песен – на баба, и усещам как нещо вляво ме стяга и съм до нея. До баба.

В секундите, в които се надбягва пулсът на сърцето, аз разбирам, че дошла е. Отиде си, за да се върне чрез нея.

После си спомням как на нейните клони ми беше вързала първата люлка.

И оттогава все се люлея. Люлея. Люлея се сред безбройните ѝ цветове всяка пролет. И докато се люлея, топъл дъжд завалял е. Изведнъж небесното корито се изсипва и очите ми мие. И се мия. И пея. Чак по устните тръпчиво ми става и кожата ми настръхва. Чрез нея говоря. На нея. Що за дърво е таз вишна? Тя не е просто дърво. Тя е загадка. Любов е. Това е.

Там сред клоните на вишната бе и нашата първа среща, врабче. Верни приятелю.

После, знаеш, че вкъщи дойде един гост. Така се роди стихотворението ми „Гостът“. Сега ще ти го напиша:

Тази нощ лампата вкъщи не свети, но пък вън има 
луна – точно като пита излязла от кръгла тава.
Даже чух глас, който броеше и сваляше звездите,
една по една и се наслушах (нали съм жена).
После този глас бавно приближи се и по име 
ме назова. Хвана ме страх – не от него, а от 
черните котки на съседа, които идваха у дома.
Тях ги храня отдавна. Даже една ме одра.
Още имам белег вляво, но го крия с ръка.
После този глас бавно изчезна.
Аз ли го прогоних, или той така пожела? Съдба.
Бях по престилка. Мляко сварих за сутринта.
После затворих вратата и райбера сложих.
…на двете креватчета тихо спяха моите децата.

Грижи се за себе си, врабче, и един приятелски съвет: време е да му пуснеш края. Накрая.
Всичко е под контрол. Доверих му се. Летя. Летим. 

С обич: Врабчето.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross