Познаването, доброто овладяване и управлението на емоциите се нарича емоционална интелигентност и е ключово не само за психичното здраве на възрастните, но и за това на децата. Къде може да се научи тя? Вкъщи? В училище? Тези въпроси задава испанската медия El País, а авторката на статията – Каролина Пинедо – търси отговорите.
Реалността е, че училищното образование се съсредоточава върху интелектуалните знания и има липса по отношение на емоционалното формиране на малките.
„Това е жалко, защото е решаващо за личностното израстване, за ръководенето на социалните взаимоотношения, както и за това мозъкът да се стимулира и да научи по-добре конвенционалните знания като математика или език.“
Това казва Хуан Антонио Планас, почетен председател на Конфедерацията на организациите по психопедагогика и ориентация на Испания и председател на Арагонската асоциация по психопедагогика.
Повече емоционална интелигентност = по-малко тревожност
ЮНЕСКО също зае позиция относно значението на емоционалната интелигентност в детското развитие и настоява тя да бъде включена в учебните програми. По-конкретно – в доклад от 2024 г. „Включване на социалното и емоционалното учене в образователните системи: наръчник за политики“ – организацията заявява, че преподаването на тази способност насърчава цялостното физическо и психично благополучие на личността, освен това укрепва социалните връзки и допринася за справянето с проблеми като училищния тормоз или междуличностното насилие.
„Научаването на тази способност също така помага за намаляване на тревожността, стреса, депресията или зависимостите, защото във всичко това се крие емоционален компонент, който може да се овладее и управлява, за да се предотвратят нарушения в развитието на детето“, твърди Рафаел Бискера, председател на Международната мрежа за емоционално образование и благополучие.
Според Бискера един от факторите, които възпрепятстват развитието на тези умения у децата, е неправилната употреба на технологиите:
„Злоупотребата с екрани на всякаква възраст допринася за загубата на физически и зрителен контакт, който е много важен, за да се познават и управляват собствените емоции, както и тези, които възникват от взаимодействието с другите. Затова е от съществено значение децата да имат добра основа от емоционална интелигентност, за да могат да използват правилно технологиите.“
Бискера подчертава, че децата трябва да бъдат обучавани в емоционална интелигентност, защото
човек не се ражда с вродено знание за нея:
„Повечето не знаят какво е емоция, нито различават едни от други чувства. Също така не са ни учили за връзката между емоция и здраве. Например насилието е явна проява на емоционална неграмотност, плод на лошо управление на гнева.“
Но как влияе на детето това да умее да управлява своя емоционален свят? „Това се изразява в уважително поведение – от емпатия до контрол на импулсивността. По този начин се намаляват проявите на насилие, насърчава се хармоничното съжителство и се предотвратяват тревожността, стресът, депресията, употребата на наркотици или зависимостта от екрани, освен че се подобрява и академичното представяне“, обяснява експертът.
„Да имаш добро ниво на усвоени академични предмети не е достатъчно. Това трябва да бъде допълнено с добри емоционални компетентности. Но липсва осъзнаване за тяхното значение в образованието, както и достатъчна подготовка на учителите“, посочва той с огорчение.
Според него първата ефективна стъпка би била въвеждането на обучение по емоционално образование в подготовката на учителите. Сред предимствата на това умение са подобряването на междуличностните отношения, по-голямата способност за управление на стреса и промените, по-доброто вземане на решения и повишаването на личното благополучие и психичното здраве:
„То също така развива лидерството, уменията за разрешаване на конфликти и подобрява постиженията както в професионалната, така и в академичната сфера.“
Ролята на родителите и емоционалната интелигентност
Тези умения могат да се развиват и у дома. „Вярно е, че родителите възпитават в тази област, макар и невинаги с необходимото качество, поради липса на информация. Затова е важно семействата да бъдат обучавани в правилното управление на емоциите“, продължава Бискера.
В тази връзка според експерта се реализират проекти за повишаване на осведомеността относно значението на емоционалното образование. Такава е инициативата в Испания Emociudades (бел.р. Буквално: „Емоционални градове“), чиято цел е да се утвърди като мрежа от общини, ангажирани с емоционалното благополучие – предложение от организацията, на която Бискера е председател.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Тези проекти са важни, защото ако имахме родители, които са добре подготвени, това би подпомогнало развитието на компетентности в тази посока чрез практикуването на различни техники в семейството – релаксация, осъзнато дишане или изслушване с емпатия“, обяснява той.
Примерът на родителите е крайъгълният камък, за да могат децата да станат емоционално интелигентни, добавя Планас. И подчертава:
„Ако проблемите се решават по агресивен начин, това учи детето, че именно така трябва да се действа в конфликтни ситуации, а не чрез диалог и помирение.“
Според него има много начини да се възпитава чрез личен пример във всекидневието: „Например винаги да се казва „благодаря“; да се усмихнеш на проявен жест на доброта или да помогнеш с отсервирането в ресторант. Важното е да има последователност между това, което се казва, и това, което се прави.“
Източник: El País
