fbpx
Първи триместър

Защо ревеш сега, нали всичко е наред?!

6 август 2021

Тук е Яна Младенова, която продължава да е бременна и има да ни каже нещо: “Наред е да не се чувстваш съвсем наред”. Особено ако си бременна. Ето защо. 


За първи път си направих тест за бременност на 18. Тогава разбрах колко дълги са всъщност три минути. Пристъпвах от крак на крак и с нервно треперещи пръсти отворих капачето, за да видя, че е отрицателен. Най-щастливото "не" в живота ми дотогава. 

За последен път си направих тест за бременност преди 8 месеца, а сегашната ми роля на шамандура с грамаден корем може да ви подскаже резултата. Трите минути бяха също толкова непоносимо дълги, но двете чертички, които се появиха след това, предизвикаха друг тип вълнение. 

Историите, подобни на тази, са повече, отколкото мога да преброя. Те варират откъм възраст, раса, социален статус, но във всички тях има една константа - емоциите. 

Новината за предстояща бременност може да предизвика цял спектър от различни чувства.

Може да е нежелана, резултат от неинформираност, невнимание или лош късмет. 

Възможно е да е плод на нежелан сексуален контакт.

Има и редица случаи, в които, макар и копняна и чакана, да е патологична и износването на току-що зародилия се живот да бъде трудно, прекарано на легло, или да бъде толкова рисково за здравето на майката, че да се наложи бременността да бъде прекъсната…

Възможно е. Тук обаче не става дума за тези бременности. 

Желаните бременности

Тези редове ще бъдат за онези, другите, желаните бременности, които преминават без особени усложнения. Онези, по време на които другите казват "О, ама ти много леко караш!". И така уверено го казват, че на бременната ѝ става неудобно да се оплаче. 

Да. Прави са. Носи здрав юнак в себе си. Той се развива и расте като по учебник. Върви с голяма глава, но с лекаря се шегуват, че в такъв случай ще е умник. През смях му мерят бедрената кост, ръчичките и разни други работи.

Не е повръщала повече от веднъж-два пъти. От 7-ма до 15-та гестационна седмица ѝ се гадеше, но с подходящото количество солети всичко се размина.

Няма киселини, запек, световъртеж, главоболие. Веднъж ѝ потече кръв от носа, но с една окървавена салфетка забрави за това. Няма високо кръвно, краката ѝ не отичат и успява да тренира, да се разхожда, да работи. 

Почти не ѝ се появиха и стрии, коремът ѝ не се нацепи, в гръб почти не ѝ личи, че е бременна, а гърдите ѝ леко се уголемиха. Продължи да прави секс, да му се наслаждава и да стига до оргазми.

През това време из многословните форуми всички "мами" не спестяваха оплакванията си, подкрепени с достатъчно снимков материал – обриви, разширени вени и потъмнели зърна се кокорят заплашително от екрана. Отново осъзнава каква късметлийка e. Нали?

Защо тогава стои свита в единия ъгъл на стаята и в дълбочината на самата себе си? Защо ѝ се струва, че не се справя? Че емоциите я натискат твърде много? Че е уплашена, макар и да не знае точно защо? Че е сама…

И толкова ѝ се иска някой да й каже:

“Наред е да не се чувстваш съвсем наред.” 

“Наред е да се разплакваш около 3728 пъти по-лесно и да не можеш да обясниш защо.”

“Наред е психологическите и емоционални промени да са също толкова важни, колкото и физическите.”

Наред е да не се чувстваш съвсем наред

Подобни реплики могат да са именно променящият фактор за психическото здраве на една бременна жена.

Някои стават особено чувствителни към вариращите нива на хормоните. С напредването на бременността пък започват да се появяват тревоги, свързани с това дали всичко необходимо за бебето е готово, или страх от предстоящото раждане. 

Независимо какъв е случаят една бременна може да премине за три секунди от несигурност и страх за бъдещото раждане и отглеждане на детето през бурен ентусиазъм, докато накрая не пусне някоя и друга сълза по неясен повод.

И макар на тези състояния да не се обръща толкова внимание, колкото на кървенето, крампите и нивото на глюкозата, то те не трябва да бъдат пренебрегвани и омаловажавани. Обяснението им е напълно научно обосновано, а не е единствено плод на лудналото въображение на някоя бременна.

Изследвания сочат връзката между нивата на прогестерона и понижаването на серотонина. Серотонинът е невротрансмитер, който има влияние върху емоциите. Ниските му нива пращат на мозъка сигнали за умора, нервност, страх, които бременната не може да (си) обясни логично. Няма обаче по-разстройващо нещо за нея от това точно в този момент да ѝ кажат "Е, за какво пък ревеш сега, нали всичко е наред". 

Тя вероятно ще започне сама да се съмнява в себе си, да се обвинява, че се чувства зле, да си мисли, че проблемът е в нея, че е твърде емоционална, твърде разглезена, твърде много има нужда от разбиране. 

Започва да се чувства виновна, че дори смее да се чувства зле от болките в кръста и чувството за самота на фона на това, че малкият бебок е вече килограм и петстотин, мърда като атлет на Олимпиадата в Токио и не дава дори и знак, че нещо може да не е наред. Що за наглост, нали? Я по-добре да се стегне и да спре да драматизира…

Ако сценарият се развие по този начин, тя вероятно "ще се стегне", сигурно ще преглътне гадното усещане на тревога и безпомощност, което я е обзело, и ще продължи да работи, ще спретне една вечеря или ще вземе да свърши нещо из къщи, като например да замете проблема под черджето.

Колко е голяма, обаче, крачката, преди емоциите да имат по-сериозни последици?

Макар и промените в емоциите поначало да са напълно нормални, в някои случаи те могат да са признак и на депресия. Тя е особено трудна за диагностициране при бременни жени, тъй като симптомите ѝ често биват причислени към онези, характерни за самата бременност:

  • проблеми с концентрацията;
  • загуба на апетит;
  • апатия;
  • чувство на вина;
  • прекалено много сън;
  • недостатъчно сън;

И дори и да не е толкова лесно диагностицирана, ако бъде поставена като медицинска диагноза, на депресията вероятно ще се обърне повече внимание. Сигурно ще бъде взета почти толкова сериозно, колкото крампите и отоците на краката. Почти.

Но нека да не стигаме дотам – нито в тази статия, нито в реалността.

Понякога е достатъчно да прекъснем това емоционално влакче на ужасите още в началото, за да не се разбие, преди да достигне до финалната права. Достатъчно е с малко емпатия да скочим в стегнатите до болка обувки на една бременна жена. 

А когато видим какво е положението там, лесно ще можем разчетем онези моменти, когато стига само да кажем "Напълно наред е да не се чувстваш наред".

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross