fbpx
от 7 до 12 години

Детските филми от София Филм Фест и защо не гледаме български продукции за деца

15 март 2024
деца бягат по шосе
Кадър от филма „Бягството от Фин“. Снимка: София Филм Фест

Преживелици с трактор, с рокери, първи стъпки в биофермерството, са сред темите, които проследяват режисьорите, чиито филми са включени в тазгодишната селекция за деца от София Филм Фест.

Заглавията са подбрани от програмите на едни от най-престижните кинофестивали, а техен главен селекционер у нас е режисьорът Андрей Хадживасилев, познат със „Случаят Кюри“ и „Случаят Тесла“.

Той се оказва нещо като Последният мохикан или Последният самурай сред авторите, снимащи филми за деца у нас. И докато миналите поколения растяха с филми като „Куче в чекмедже“ или „Рицар без броня“, то напоследък да се гледа българско кино за деца се оказва толкова възможно, колкото да се открие динозавърски нокът в Родопите.

Детското кино е кът не само у нас, но и в Европа. Според Андрей само скандинавските страни и Германия успяват да заснемат достатъчно качествени продукции през годините. Всеки международен фестивал, насочен към младата аудитория, търси много внимателно продукциите, които да покаже.

Андрей Хадживасилев прави същото за 28-ото издание на София Филм Фест като включва четири заглавия, различни по жанр и творчески търсения. Това, което ги обединява, по думите му е, че всички са забавни и вдъхновяващи.

„Пиле за Линда!“

Единствената анимация в програмата вече си спечели наградата от Анеси за най-добър пълнометражен анимационен филм. Получи и номинация за „Сезар“.

Режисьорът я описва като „артистична, минималистична анимация, която се превръща в приключенска история“. Андрей я избира, защото забелязва колко много този филм се харесва не само на професионалистите, но и на децата в киносалоните.

Копродукция е между Франция и Италия. А режисьорите Киара Малта и Себастиен Лауденбах обединяват усилия, за да проследят колко трудно може да бъде изпълнението на една уж проста задача.

Става въпрос за нещо, с което майките се занимават всекидневно – а именно приготвянето на любимото ястие на детето. Но драмите идват, когато липсва основният продукт – в случая пилето.

Действието е ситуирано около обещанието на майка към нейната дъщеря да ѝ сготви ястие, което да ѝ напомни за починалия ѝ баща. На пръв поглед лесната задача се оказва изключително сложна за изпълнение, тъй като магазините са затворени, а улиците задръстени от протестиращи във Франция.

„Пиле за Линда!“ е забелязан и от фестивала в Кан, където дебютира тихо в съпътстващата програма. Невероятно как, но ръчно рисуваната продукция на режисьорското дуо улавя сложните взаимоотношения между самотната майка и нейното 8-годишно дете по-добре от който и да е игрален филм.

Забавно, но и съвсем човешки тази рисувана история протяга ръка към родителите като официално разрешение да не бъдат съвършени.

„Кокоша ферма“

Вторият филм, също на перната вълна, е дело на канадския режисьор Себастиен Ганье, получил две награди за най-добър международен детски филм на фестивала SCHLiNGEL – наградата на MDR и на „Клуба на фестивалните деца“.

„Миналата година беше много активна за канадското кино, особено детско-юношеското“, разказва Хадживасилев, който е гледал продукцията именно на премиерата ѝ в Монреал. Това е един от филмите, които най-много го вълнуват.

Посветен е на предприемачеството и показва как децата разбират света на възрастните, заемайки се с производството и отглеждането на био яйца и кокошки. Интересно е представен начинът, по който младите персонажи се сблъскват с трудности от корпоративния свят и се опитват да отговорят на изискванията и да преодолеят препятствията.

„Големи мечти“

Чешкото заглавие в програмата е на Даниел Панек. Този филм Андрей Хадживасилев гледа на 63-ото издание на форума за детско кино в Злин, Чехия. Това е много малко градче, където компанията Bata стартира своето производство на обувки и е направила филмови студиа, за да снима реклами за стоката си. Оказва се, че именно в Злин е поставено началото на най-стария филмов фестивал за деца. Атмосферата е като в Кан – със заря и червени килими за официалните гости.

Покрай този филм Андрей разбира, че хокеят е на особена почит в Чехия, почти колкото в Канада. „Големи мечти“ започва с емблематични документални кадри в едно училище, където децата гледат зимната олимпиада в Нагано, Япония, когато чешкият отбор по хокей на лед печели олимпийската титла. В киносалона тези кадри също биват възприети с неудържим възторг. „Подобно на спомените на българите от 1994 г., когато се ставаме четвърти на световното по футбол“, отбелязва Андрей Хадживасилев.

Филмът разказва историята на група деца, които мечтаят да направят свой собствен отбор по хокей, и макар аматьори, да се изправят срещу доста по-професионален клуб от съседното село. Филмът е важен, защото носи силни послания за мотивацията и за мечтите, от които не трябва да се отказваме.

„Бягството на Фин“

Последното предложение идва от Германия и проследява порастването на едно момче, което се чувства самотно и изоставено след раздялата на родителите си. Докато пътува между домовете на двамата, бива ограбен във влака.

Тогава героят решава да вземе нещата в свои ръце и с 12-годишната Йола, с която се запознава междувременно, крадат трактор и тръгват към морето, за да се сблъскат със следваща порция приключения, сред които и срещата с не малка група рокери.

Режисьорът Щефан Вестервеле изследва тревогите на подрастващите с изключителна емпатия към техните преживелици. Андрей харесва този филм, защото е убеден, че темата за приятелството трябва да присъства най-силно в кино историите, посветени на децата.

Защо не гледаме българско детско кино?

Андрей Хадживасилев става режисьор, защото като дете е обичал да гледа кино. Завършва при Мариана Евстатиева – Биолчева, но години по-късно, след като самият той се обръща към детското кино, осъзнава, че тя е една от водещите фигури в него с „Горе на черешата“ и „Търси се съпруг за мама“. Признава, че е повлиян повече от Иванка Гръбчева и Димитър Петков.

Убеден е, че и днес именно сред детските филми българите откриват най-вълнуващите заглавия. Вярва, че чрез първите си кино спомени на фона на много смях децата се учат на приятелство и отговорност (и на някоя и друга пакост), а също и се асоциират със средата, в която живеят.

Според него детският филм е важно да притежава компоненти, с които да се забавляват както малките, така и техните родители. Осъзнава, че му се снимат истории, подобни на тези, които, като дете, са го накарали да обича киното. Така се появява „Случаят Кюри“, а малко по-късно и „Случаят Тесла“, който миналата година бе част от детската програма на София Филм Фест. С него режисьорът пътува на много международни фестивали и така успява да гледа всичко най-ново, което се произвежда за малките зрители.

Най-сложното в правенето на кино за деца е откриването на децата, които да участват във филмите. Повечето от тях не са професионални актьори, но Андрей разчита тъкмо на техния непринуден усет към историята. Доверява се на детските виждания. Убеден е, че те имат по-актуален поглед върху ситуацията от възрастните.

Все пак в екипа си включва и опитен млад актьор, какъвто е Мартин Паунов, участвал и в двата му филма. Той вече има роли в Сатиричния театър и играе в театрална школа.

Когато няма стратегия за развитието на детските публики, нямаме и детски публики

Другото, което е важно при снимане на кино за деца, е динамиката, в която живее съвременното дете. „Новото поколение е съвсем различно от предишните. За него всичко е минимум 2 в 1 – всеки гледа едновременно телевизия и се е вторачил в телефона си“, казва Андрей.

По думите му, у нас не се снима почти никакво детско кино, защото е много по-скъпо, тъй като работата с младите актьори има специфичен план, който трябва да се спазва. „На един възрастен актьор може да му дадеш един сандвич и да го помолиш да работи и през нощта, но това не може да се случи с дете. При работата с деца има точни изисквания, сред които е и снимачният ден да не продължава повече от четири часа“, отбелязва той.

Друг проблем е, че в България няма утвърдена стратегия за детската публика. Не само в киното. Същото е в литературата и в театъра. В чужбина Андрей вижда как учителите водят класовете в кинозалите, когато има фестивални прожекции. Там децата ходят често и по музеи, където не ги карат да са тихи, не им се карат, а ги оставят да се вълнуват, докато гледат изкуството.

„В България проблемите в образованието не спират – казва Андрей – Отличник се жалва на министъра, че материалът в училище е много обемен и няма време да се усвои. Щом толкова добър ученик намира трудности, какво да кажем за останалите деца?! Такива истории показват проблем. Но когато държавата се е оттеглила от отговорността си към бъдещите поколения, не може да се очаква свястно бъдеще. Проблемите в образованието неминуемо са свързани с проблемите в културата. Затова и днес децата у нас се възпитават с чужди продукции. А българското кино се снима с крайно недостатъчни средства, които ограничават техническите му възможности. С това намаляват и добрите творчески решения, с които да се достигне нивото на чуждестранните продукции.“


Детските филми от София Филм Фест са с прожекции в Културен център Г-8 и кино Одеон. Филмите са субтитрирани.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross