Майката природа е измислила това с бебета много хитро. Раждаш едно, то е ужасно сладко и дори и да не спиш и нервите ти да са опънати през цялото време като корабни въжета, всичко се забравя, защото ТО Е СЛАДКО! Ужас.
Толкова много хора, паднали в този капан… И после хоп - още едно и още едно… Защото те всичките са СЛАДКИ и малки, и смешни, и ти дават шанс да си осмислиш живота по съвсем различен начин. Разбира се, дават ти и ексклузивната възможност да си на ръба на нервна и финансова криза почти през цялото време.
Наскоро се замислихме какви са причините при различните хора, за да се навият на второ, трето или - сложете произволна цифра - дете. И решихме да ви питаме как е при вас.
Ето какво можем да обобщим.
Планираните две, лесно стават непланирани три
Много разпространен модел: първо планирано, второ планирано и третото дете се появява от засада за всеобщо изумление.
Амии първото многоо чакано и искано (момиченце на 5 години). За второто се решихме, защото искахме да имаме и момченце (на 2 години) и ни се получи. Третото само ни избра. Не знам как се е решило с такива щурави родители (на 4 месеца).
Имаме момче на 6 и момиче почти на 5, породени демек и напълно и осъзнато планувани. В момента чакаме трето (със сигурност последно и грам не ни беше в плановете...така че пледирам невменяемост..!
Daniela Gorolomova същото положение само дето момчето е на 5,момичето след 2 месеца прави 4,а бебето е за април изчислено. Тааа пледирам и аз невменяемост ама такава от има няма 5 години
Ами първите две се пръкнаха близнаци, от раз ей така от нищото! Третата се появи след 8 години след като ми беше поставена " диагноза" " менопауза" след хормонални проблеми.
Планувани близнаци момчета. После не съвсем планувано, но скоропостижно появило се братче, за което до последно се надявах да е момиче. Докато не си показа прелестите на видеозона още в 4-ти месец.
Сега ме врънкат за четвърто братче, да си били Костенурките Нинджа. Ще си останат със Златната ябълка.
Аз винаги съм живяла с разбирането, че ще имам две деца, едно след друго, за да не се разколебаем, а третото го искаше мъжът ми, и понеже беше много сладък в онези години, сърце не ми даде да му откажа.
Първата бременност беше изненада за нас ... бях само на 23г ( бяха ми казали че може да нямам деца след много прегледи) но с голямо щастие приехме новината. След това още едно желано след 5 години и след още 6 Дядо Коледа ни донесе изненадващ подарък
Да са много здравичка всички деца и техните родители!!!!
Временна невменяемост и изненади
Много родители могат да пледират временна невменяемост и това е съвсем в реда на нещата. Не бива да се срамувате. Не сте сами.
А има и една серия много приятни изненади, когато много искаш, но най-малко очакваш.
Единственото нещо, към което съм пристрастена са бебетата! Не мога да се сдържа просто! След първото знаех, че искам още поне едно, след 5 години. Дойде след по-малко от година и половина, после след още 3, следващото след 4 и последното - след 7 и половина. Вече май ми стигат, макар че още се разтапям като видя бебе. Не са планирани, но са много желани децата ми. За вменяемост не претендирам
Когато преди 32 години, седем години след първото, забременях за втори път, таткото отсече: "Аз пръст в тая работа, нямам!", един наш съсед, който в момента се случи у нас, каза: "Братле, трЕбва да знаеш, че тая работа с пръст не е станала!”.
Първото го е планирал мъж ми(аз не знаех),второто изобщо не беше планирано. Накрая се оказах с три деца(едното е мой набор,но все пак си е дете). Така че аз пледирам пълна невменяемост и смекчаващи вината обстоятелства
Имаме дъщеря, родена през 1992 година. Бях УБЕДЕНА, че не искам второ! След 16 години, изненадаааа...втора дъщеря! След още 7 години, изненадаааа...3 та дъщеря! В колата ми има бебешко столче, ЗАЩОТО съм и план Б за внучката
Аз съм с 3 момчета.
На 6г.,5г. и 3г.
Преди 2 месеца най-после се сдобих и с момиченце, верно четириного, ама все пак
Пледирам постоянна невменяемост. От няколко дни се улавям, че съм станала супер сънтиментална. Много бързо пораснаха. К'ви сладури бяха като бебета... да общо взето май кукувица ми е изпита мозъка
Една сутрин се събудих и мъжа ми каза " Хайде!"... Кво ми се хайдиш,бе,окото не съм си отворила? "Сваляй гащите" ...и така стана второто. За първото аз му ги свалих
Сега като се оплаквам за нещо казва " Така е ...който спи без гащи"
Чакаме трето (първите две са породени) и трите са правени на пияна глава - в ракията и уискито е истината
Ама пък си ги гледаме, какво да правим...
Първата госпожица съвсем на място, планирана, всичко точно. За вторите две пледирам временна невменяемост. Съвсем друг вятър ме вееше тогава - поотраснало дете, бях се разработила, пък те решиха и да са две накуп
Десет години нямахме деца и бях изгубила надежда. Забременях като по чудо, без най-малко да го очаквам! Синът ми се роди и аз си казах, това беше, Вселената се е подредила по някакъв определен начин, в определен момент и аз съм го улучила! Благодарих на Вселената и толкова, реших, че втори път такава конфигурация едва ли ще се случи.
Да, ама не! Когато малкия беше на 2 г. и 6 м. се почувствах зле! Много зле! И тъй като имахме един вид негласно споразумение с уважаемата Вселена, въобще не ми хрумна от какво е! Подлудих мъжа ми, реших, че ми е дошъл краят ... и като не ми дойде месечният цикъл за втори път, се престраших да си направя тест. Е, сега имам две зверчета, на 3 и на 6 години, батко и момиченце
Благодаря ти, Вселена! (Тук един познат би казал-ех, колко хубаво, че наричаш татко им Вселена
При мен се случи “първото го платих, второ го получих безплатно”. Имам почти 9 годишни близначки, да са ми живи и здрави. Изненадата беше голяма когато разбрахме, че са две плодни сакчета при първият преглед. Обичам ги безкрайно
Планиране, планиране, пла-ни-ра-не
Всичко може да се планира. А пък някои хора даже децата си ги измислят още от най-ранна детска възраст и после им остава само да си ги родят.
Второ дете. Планувахме го, но живеехме в гарсониера и спяхме тримата в една стая. Въпреки непрестанните подкани от родата, изчакахме да разширим дома. Накрая всички бяха изненадани, бяха решили, че вече сме се отказали. 7 години им е разликата. Няма да споменавам колко беше ревливо първото и че седемте години бяха добра терапия за мен докато се реша отново да родя. Но второто ни дете беше много искано и дълго отлагано поради финансови и други фактори.
Имам 2 деца, момиче на 5г10м и момче на 3г1м. И двамата са желани и планирани. А за второто се навих бързо (разликата им е 2г8м) понеже каката беше много спокойно бебе (не усетих колики, зъби, бели) и нищо не разбрах от нея. Иска ми се още 1 дете , но след време, ако е писано.
Много искахме три деца, но се спряхме след второто. И двете бяха точно планирани с 4 години разлика, за да ни е по-лесно с второто бебе, при вече малко по-голямо дете, но и да не са с прекалено голяма разлика, за да си играят (и ние да не излезем съвсем от ритъм как се гледа бебе). Освен това каката много ни помагаше с малкия. За съжаление вече са на 10г. и 6 г. и все едно си имаме котка и куче
Преди да се роди второто, плановете ми бяха за три. Второто обаче се оказа “като за три” само по себе си. Сега само понякога ми минават налудничави мисли за трето, но бързо се смъмрям сама себе си “абе ти, Полина, акъл имаш ли” и премахвам вредните мисли. А и мъжът ми мисли доста по-трезво и е категорично против!
С мм винаги сме искали 3 деца. Малко се помотахме с плануването на второто, но само да се роди живо и здраво, не мисля да чакам толкова и за третото. Децата са радост и любов!
Аз лично си мечтаех за 5 деца, мъжът ми каза да обсъдим пак след третото. И така, три деца - планирани, през 3 и после през 4 години, искани силно. Причина - толкова ни беше хубаво, че искахме да гледаме деца заедно и с никой друг.
За съжаление, случи се така, че и тримата бяха много трудни бебета (до към 2 г), ужасно неспящи, ужасно ревящи... Решихме, че не можем повече чисто откъм сили и търпение. Така че се отказах от мечтите за 5.
Карат се, обичат се, играят си, бият се....всичко точно
Дъщеря на 22, планувана, но все си мислих че сънувам! Син на 15, бях в стихията си исках го, чаках, мой си е! Син на 4, плануван, чакан, обичан!
Невменяема
Имам две деца на 3г и 2м и на 1г 6м . Баткото го чакахме 10 г. Малката стана от раз и си беше много желана и планирана. Изобщо не съм искала деца с голяма разлика , а и после я станеше, я не. Тъкмо бях загряла с кърмене , памперси, зъби , безсъние , поне да ги изкарам наведнъж и да се свършва . Обмисляме малката като тръгне на ясла да се пробваме за 3то .
Първото беше моя идея, мислех си, че нещата са доста по-лесни отколкото са. След това се осъзнах, но таткото очевидно не съвсем. 2 и 3 са негова идея от типа "От веднъж нищо няма да стане" (но пък си искахме повече деца). Номер 4 е след загуба и доста трудна борба. Инжекции, изследвания, хоспитализации, ковид, тежко преждевременно раждане и едно спряло сърце. Но пък е тук. Живи и здрави сме и тя е нашето малко чудо.
Искахме пет, но се спряхме на три. Първото е 2015г., второто-2016г., а третото -2018г. В началото не исках да призная, че аз и мъжът ми сме герои (както ни наричаха хората около нас), но с всеки изминал ден се убеждавам, че са били прави.
Чакано, искано, молено, тежки обстоятелства... Заченато естествено Кубрат - здрав да ми е, но ми разката играта...
Чакано, искано, подготовка за втори кошмар, но в женски род - роди се слънце Тервел...
Три пъти за щастие са казали хората, но надали, че може да се редуват и зле, добре, зле, а аз остарявам
Въобще не съм се решавала, ами от малка си знаех, че ще имам две деца: голямото- момче, малкото- момиче. Той ще я пази и води на дискотека, тя ще е будната му съвест и ще налива акъл. Всичко съм измислила някъде към 17-18 годишна. Някакъв непланиран развод ме забави с изпълнението на плана, но 10 години по-късно започнах реализацията му. Днес имам прекрасни момче на 14 и момиче на 8. Имам леки притеснения, че тя ще го замъкне първа на дискотека, но здраве да е.
Аз от дете исках две дъщери и когато пораснах, просто седнах и си ги родих. Изненадващото е, че за първото дете много силно мечтаех да е руса и къдрава, ем че нямаме от никъде такъв ген. Е, руса и къдрава излезе!
И трите деца са планирани. Е, след първите две (породени), за един кратък момент си казах - няма да можем и трето да гледаме. Но това колебание наистина беше кратко. Понякога си мисля и за това дали не може и четвърто да си имаме, но засега бързо отминават тези мисли, в момента, в който номер 3 ме изтощи до краен предел
При нас всичко беше по план! Искаме бебе - готово, да е момче, какво е това момиче - готово! Минаха две години и половина - хайде пак бебе, че да са двечки и да се близки и да са все заедно. Този път нека е момиче, омръзна ни това синьо, ама и по-кротичко, че от крясъците на първото всички ни познават в квартала! Готово! За трето никой не иска, няма нерви от разтърваване на диванетата хванали се за гушите, от съдийстване кой прав и кой крив и от закрепяне на мазилката! Браво на всички майки с повече от две деца и слава богу, че мойте идват по план!
Запазен е оригиналният правопис на коментарите.
