Защо когато в стаята има и друг здрав, прав и напълно способен възрастен човек, децата винаги се обръщат към майка си с всякакви молби и въпроси от “Мамо, мамо, може ли чаша вода?” през “Мамо, а какво значи вентрилоквист и яде ли се?” до така обичайните ЗАЩО? и ВИЖ!.
Наистина ли не виждат, че има и друг човек в стаята (баща, баба, дядо или който и да е друг), напълно подготвен да изпълни всяка (или почти всяка) тяхна молба?
Оказва се, че май действително не обръщат внимание на останалите възрастни, когато майката е там, пише mom.com.
Д-р Рейчъл Бъсман от Child Mind Institute обяснява, че постоянното “мамо, мамо, мамооо…” си има причина. “В зависимост от възрастта на децата има две основни ситуации. Ако децата са в яслена или градинска възраст, е напълно нормално и абсолютно прието да се обръщат предимно към майка си, защото я асоциират с възможността нуждите им да бъдат удовлетворени”, казва тя.
Което ще рече, че това, че работите от вкъщи или сте заета с домакински задължения, не означава нищо за децата. Бъсман обяснява, че малките деца не могат да схванат какво точно значи “работа” и не могат да разделят нещата.
При по-големите деца обаче, постоянното “мамосване” може да е свързано по някакъв начин и с настоящата Covid ситуация. “Дори когато вкъщи всичко е спокойно, дори в най-хубавия ден, децата схващат работата от вкъщи на родителите си като необичайна ситуация”, казва д-р Бъсман. С други думи, когато нещата са извън контрол, децата - без оглед на възрастта им - бързо се връщат към фабричните си найстройки и по-точно към онова, което познават най-добре. А това е майката - тя е човекът, който ги кара да се чувстват добре.
Децата обикновено са свикнали да се обръщат към единия родител или към един конкретен човек, който се грижи за тях. Но има различни ситуации. Детето моли баща си за нещо, той се обръща към майката, защото молбата е в нейната “юрисдикция”, и детето разбира, че е било по-лесно просто да се обърне първо към майка си.
Или пък когато за детето се грижи човек извън семейството – детегледачка например, обикновено при отсъствието на родителите този човек взема сам всички решения, но ако и майката е там, то детегледачката може да се допита до нея в дадена ситуация и така отново детето разбира, че може би е трябвало директно да се обърне към майка си. Просто децата се опитват да прескочат “посредника”.
За да може “мамо, мамо” да не е константното обръщение вкъщи, трябва да се започне с поставянето на граници, както съветва д-р Бъсман. И този процес трябва да е изговорен и съобразен и с останалите възрастни в семейството, за да знаят, че когато в някаква ситуация детето потърси първо майката, но тя не може или не иска да поеме нещата в този момент, то следва те да се заемат по подходящ начин.
Редно е да се отбележи, особено в настоящата пандемична ситуация, че е много важно да се подхожда с търпение и съчувствие към нуждите на всеки един в семейството било родител или дете.
