Афективно-респираторните пристъпи или т. нар. захласване при децата е много драматичен за всички присъстващи момент. Добрата новина е, че не води до реална опасност за здравето. Все пак какво да правим, ако детето премине през подобна ситуация, обяснява д-р Веселина Никифорова.
Какво представлява захласването?
Както показва и името „афективно-респираторен пристъп“ се проявява в състояние на афект, в който детето има проблем с поемането на въздух. Става въпрос за много силна емоционална реакция. Обикновено тези пристъпи настъпват от 6-месечна до 1-годишна възраст и в най-дългия случай могат да се задържат до 6-годишна възраст.
Обикновено всеки родител разбира в даден момент какво го е причинило, но първият път не е подготвен.
Важно е в такива моменти, колкото и ужасяващи да изглеждат, да се запази самообладание. Задача на родителя е да знае как да реагира, за да успокои детето, себе си, както и всички присъстващи.
Респираторните пристъпи са сини и бели
- Сините
Сините пристъпи настъпват, когато детето е стигнало предела на плач, който в повечето случаи е израз на гняв, може и на обида при по-големите деца. Тогава се наблюдава посиняване около устата.
- Белите
При белите пристъпи децата задържат дъха си. Сърдечният ритъм може да се забави и тогава те пребледняват и започват да се потят. После чувстват умора. Тези пристъпи обикновено са вследствие от болка при падане.
Какво да правим?
На първо място родителят не трябва да изпада в паника, защото тя не е добър съветник при каквато и да е ситуация. Родителят трябва да съдейства, защото свързването с лекар или спешна помощ изисква време. Тези пристъпи обикновено протичат за не повече от една минута.
Ако детето има храна в устата, е важно тя да бъде извадена, за да не се задави. Нужно е да се намали вероятността да попадне в трахеята и белия дроб, което може да доведе до белодробни възпалителни последици. Присъстващите не трябва да бъркат навътре в гърлото, както е добил гражданственост израза „да вадим езика“.
Другото, което може да направим, е да плеснем пред лицето на детето, да го напръскаме със студена вода, да изместим центъра на вниманието му. Може и да му се духне в лицето. В случаи, при които детето много силно маха с ръце и крака, може да бъдат внимателно хванати, за да не се нарани в този момент, тъй като то не може да контролира движенията си. Вариант е и да бъде поставено на една страна, докато пристъпът премине.
След първи подобен случай родителите е важно да се свържат с лекар. Специалистът следва да прецени дали става въпрос за афективно-респираторен пристъп, както и дали е необходимо да се направят консултации с невролог, кардиолог и специалист по белодробни болести. Първият път е най-драматичен, тъй като родителите са неподготвени. Всеки следващ път е добре те да описват подробно състоянието на детето.
Кога се наблюдава захласването?
Пристъпът настъпва при много силен плач. Може да е израз на някакво недоволство, ако нещо сме отказали на детето. По време на това силно плачене, то изведнъж притихва. Остава дълго време с отворена уста, не издава звук и тогава идва и моментът на паника сред присъстващите.
Колко е опасно захласването?
Въпреки че изглежда страховито, захласването не е опасно. Тези вид пристъпи имат доброкачествен характер и при здраво дете няма последици и усложнения.
Може ли да се предотвратяват тези пристъпи?
Когато не става въпрос за здравословен проблем, тези пристъпи са провокирани от неудовлетворено желание на детето. То може да изпита толкова силен афект, че да се разплаче до степен на „захласване“.
Това не означава, че трябва да задоволяваме всички детски желания. Налага се да обясним защо нещото не може да стане в момента. Ние сме и възпитатели и не може всяка трудност да води до подобна реакция.
Още не сме свършили, скрол надолу
Децата също така са много интуитивни и усещат, ако има сложни отношения в семейството. Понякога малкото иска да помогне във взаимоотношенията на възрастните и може в идеята да спре конфликта, да направи опит да обърне вниманието на всички присъстващи в скандала към себе си.
След такъв пристъп в никакъв случай не трябва да се караме на детето, че търси внимание по този начин. Много по-добре е да бъде гушнато, да му се покаже колко е обичано. Нужно е да се избегнат напрегнатите отношения от двете страни.
Ако пристъпът продължи по-дълго?
Когато един такъв пристъп продължи повече от една минута или дори след него се развие гърчова симптоматика – детето започва да трепери или извива назад главичката и ръцете, е задължително да се свържете със специалист.
Как да направим разликата между захласване и друго заболяване, което е довело до този пристъп?
При афективно-респираторните пристъпи има провокативен момент, докато при епилептичен пристъп няма. Детето може да си играе или да спи, когато това му се случва. Ако получи и гърч, тогава мислим за епилепсия. Ако тези пристъпи започват от 6-месечна възраст, изключително рядко се мисли за епилепсия, но ако започнат след втората година е задължително да се направи консултация с невролог и кардиолог.
Обикновено, ако се вземе анамнеза, афективно-респираторни пристъпи се проявяват при деца от нормално протекла бременност, с нормално протекъл следродилен период и нормално нервно-психическо развитие.
Освен тези неврологични страдания, много често едни такива чести пристъпи (не единични), могат да са предизвикани от анемия при децата. Тогава лесно се поставя диагноза. Взима се пълна кръвна картина, изследва се желязо, витамин B12 и тези състояние се подобряват с внасяне на липсващия компонент.
Настъпи ли захласване, трябва да сме наясно, че подобен пристъп може да се появи отново. Затова е важно да наблюдаваме всяка реакция на детето, за да дадем възможно най-пълна информация на специалистите. В лекарските среди се казва, че който добре разпитва, добре лекува. Ако насочим правилно родителите към това, което искаме да чуем за протичането на пристъпа, ще помогнем и на себе си да поставим точна диагноза, и на родителите да знаят как да се справят.
При необходимост възрастните могат да съдействат на детето да се справя по друг начин с емоционални ситуации като се допитат до психолог.
