fbpx
И аз съм човек

За социопатите и психопатите. Дали за това не е „виновно“ детството?

17 януари 2024
Снимка: Издателство "Еднорог"

Нейните герои са предимно аутсайдери. Изгубени души, покрили тихо тайните си зад маската на добрия съпруг или успешния шеф. За тъмната страна на човека пише ирландската авторка Лиз Нюджънт. Всяка нейна книга получава признание и от публиката, и от критиката. Уж криминални, в част от историите ѝ става ясно кой е престъпникът още в началото на романа.

И тогава започва истинското разследване.

Нюджънт влиза в „главата“ на героя (често като пише от първо лице), за да ни доближи до неговите мисли, страхове, минало и да стане ясно кое точно го е провокирало, за да се стигне до ужасното нещо, което е извършил. За да пише така леко, ѝ помага първоначалното образование като актриса.

Макар и много бързо да осъзнава, че не обича сцената и предпочита да работи зад нея като сценичен мениджър, Лиз Нюджънт умело влиза под кожата на социопатите и психопатите, за които разказва, и се опитва да ги разбере. „Именно обучението ми като актриса ме научи да се вживявам в персонажите и да ги описвам дейтално. Аз съм героя в главата си, мисля като него.“

Писателката наблюдава колко много са зачестили случаите през последните 15 години в Ирландия, при които мъж убива жена си и дори понякога цялото си семейство.

„Обикновено това са хора, водили съвсем нормален живот. Някои от тях са били стъбове в обществото. Членували са във футболен клуб. Познавали са ги в църквата. Имат си постоянна работа, дори често заемат висок пост в службата. Но един ден просто убиват семействата си. И когато съм проследявала подобни случаи, се оказва, че много често започват от думите на жената, че вече не обича мъжа си и иска да си тръгне. Това е точката на пречупване, защото мъжът не може да оспорва егото си. Това е женомразка постъпка.“

Нюджънт допълва, че темите за убийството на жени от мъже са интересни и за други нейни колеги като Джон Банвил и работата му по The Book of Evidence („Книга на доказателствата“), която се базира на истински случай на убийство на жена в Ирландия през 1982 г.

Лиз Нюджънт е убедена, че почти винаги в детството човек се оформя такъв, какъвто е. Именно в този период се крие разковничето дали някой ще порасне престъпник, криещ, но не и преборил демоните си.

Така е още от първата ѝ книга „Загадката Оливър“ от 2014 г., в която главният герой пребива жестоко съпругата си.

Кротък пред познатите си, той се оказва сложен образ, неуспял да се примири с миналото си и с неприемането от собствения си баща. Следват преведените у нас „Стаено зло“ и „Малки жестокости“, които тръгват по следите на отритнатите и на опазването на семейните тайни като смъртоносно начинание.

В последния месец на миналата година писателката гостува в България, за да представи последната си книга „Странната Сали Даймънд“. И тук главната героиня е поредният неприет в обществото човек.

„Пиша за такива хора, тъй като самата аз бях аутсайдер“, разказва Лиз Нюджънт. „Имам физическо увреждане, така че винаги съм била в периферията. Не можех да участвам в училищните спортове. Посещавах скъпо училище, без семейството ми да има много пари. И бях онази отвън, неприетата, движеща се в периферията. Инстинктът ми е да изпържа „мъдреците“, повечето от които бяха ужасни. Но героинята в последния ми роман Сали Даймънд е първият симпатичен главен герой за разлика от другите ми книги.“

И въпреки че останалите ѝ главни персонажи са хора, които не искаме да срещаме, Лиз Нюджън дава шанс те да бъдат разбрани, макар и неоправдани.

Всичко е в детството

„Във всичките ми книги основен аргумент е човешката природа и възпитанието в детството. Дали някой щеше да е такъв, ако нещо там се беше случило по различен начин. И да, във всяка моя книга увреждане в ранното детство провокира събитията в бъдеще.“

Именно затова писателката избира за корица на последната си книга повредено плюшено мече. „Най-доброто представяне на погубеното детство“, казва тя.

„Странната Сали Даймънд“. Снимка: Издателство „Еднорог“

Но с последната си книга Нюджънт за първи път дава шанс на главния си герой, който тук е по-скоро жертва.

„Сали не е от хората, способни да причинят вреда някому. Когато се чувства лично застрашена, става агресивна, но тази нейна несигурност идва от детството ѝ. Също така тя има диагноза. Не е аутист, но е извън типа човек, който се вписва в обществото, а тези хора са много.

Докато ходих на училище имаше няколко такива деца там. Те бяха по-различни, срамежливи, не искаха да говорят с останалите. Бяха много тихи и често ги тормозеха. Исках да разкажа за такъв герой, който да покаже човечността на отритнатите и да видим всички техни добри страни, каквато е и самата Сали. Тя е изключително толерантна, не преценява хората по раса, класа, пол, религия. Отнася се към всички по един и същ начин – без значение дали са възрастни, или деца. Тя не вижда разлика в хората и мисля, че ако всички ние бяхме по-толерантни към различните, бихме живели в по-добър свят.“

Историята на Сали може един ден да видим и в Netflix, тъй като правата са купени от компания в Нидерландия.

„Ако това стане ще е на нидерландски, но ще е дублирана и субтитрирана на английски, а актрисата Карис ван Хоутен, която участва в „Игра на тронове“, може да изпълнява ролята на Сали“, казва още Лиз Нюджънт.

Писателката споделя и за работата си. Започва с героя, с неговата линия и с нещата, които „знае“ за него. „В случая със Сали усетих, че отивам към тъмната страна и реших този път тя да е жертвата на престъпление. Постепенно промених някои неща в сюжета – първоначално реших един от важните герои да е мъртъв, но по-късно прецених, че трябва да е жив, тъй като първата идея нямаше да работи за историята. Имах нужда от повече история.

Също така исках да преместя действието от това населено място, защото ставаше много клаустрофобично – да срещаме все едни и същи хора отново и отново. Нищо не чертая предварително. Не съм и напълно наясно с предисторията на героя и дали няма да се появят и други персонажи, които ще застанат на преден план“.

Тъмните истории и светлата страна

И макар да пише мрачни истории, Лиз Нюджънт не отхвърля възможността именно чрез романите си да успява да изкара своята тъмна страна на светло.

Книгите ѝ носят много награди, които тя оценява високо. Те са стимул, но и аларма за опасност. Осъзнава, че успехите са способни да блокират автора. Все пак тя вече има нов герой в главата си. А историята му тепърва ще събира.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross