Анна Панова и нейният текст днес са в Майко Мила и, честно казано, направо ни отнесе с бруталния си стил и откровеното си признание. Анна е герой, оцелял след страшна битка - битката с рака, и ние съвсем сърдечно я приветстваме с "Евала, мила свиньо" и я прегръщаме.
Почвам този текст за четиристотин и двайсети път...
Беше замислен като текст към дъщеря ми, но се усетих с времето, че ще прозвучи като “Виж какво съм направила за теб!”. Почнах го после като текст за уни-то, но се сетих, че ще звучи като “Вижте ме каква съм страдалка”. С посвещението към мамите беше сходно – “Вижте ме каква съм, едва ли не, по-родила от вас!”.
По сто начина се опитах да обърна това обръщение - както и да го обръщах – все не ми звучеше... Обърната работа.
Преди минутки ми хрумна добра идея. Да взема да го обърна към себе си. И без това в моите грешки е разковничето. Ще пробвам.
Здрасти, мила свиньо, тридесет и три годишна!
Хилиш ли ми се? Защоо? Защото заради този текст бутна два легена с пране настрани, да се сушат ей така? Ама свекървата утре сутрин идва, пай сееее! Бутни го по-назад, да не го осмърдиш с цигарката.
Кога, ти, свиньо... не, ще го сменя.. Кога ти, мила моя, прелест ненагледна, разбра, че имаш рак на маточната шийка?
Когато бременеейки, ти праснаха трета бе, нали?
А десет години преди това какво беше имала? Пеперудки?
Пускам назад, десет години преди това, и супер яката гинеколожка ми казва – "Имаш раничка, но няма да я горим, защото не си раждала." Пунта. Запетая. Точка. Йок.
Ама ти, кифло заспала, попита ли що е туй раничка? Нееее. На свободни интерпретации го кара. Ей ти сега купон на свободните интерпретации.
Бременей. Хубавей. Много ти отиват на братовчедка ти дрехите от нейната бременност – като нямаш кинти за свои, и така си хубавка. Преглед – тройка. Три Бе – к'во пък да е. Биопсия – инситу - голяма работа.
Бой за всички идиоти гинеколози, които ползват тъпото понятие “раничка”, без да го обясняват.
Самообясни ли си го, интелигент такъв? Винаги всичко знаеш, нали? Ама това не го знаеше!
Е, разбра!
Добре, че си серт и не даде да те режат, докато бременееш, поне тука те признавам. Добре, че си намери лекар да те гледа, че онази от онкото те отписа! И ти не си с всичкия си акъл – с шестима онколози да спориш! Ама те разбирам – първо детенце, на трийсет си, дърта вече – не смееш детето да рискуваш. Бе, не те разбирам как си рискува остатъка, ама хайде.
Ей сега ще ти кажа евала, обаче! Защото си трябва!
Бременя, намери си луд като теб лекар да те следи, убеди няколко шефчета на Майчин Дом, че си яка и ще се справиш! Евала - не за друго, а защото ти вързаха, и след тебе на още няколко майки позволиха да родят. (Абсолютно забранено преди това.)
И после кво – рева на терасата трийсет минути, че ще умреш (гадно беше), напсува няколко доскоро бивши приятели и мина една шестчасова операция да ти махнат всичко. Добре беше, не споря.
П.С. След операцията ми назначиха литър бира профилактично, два – при желание. Ебаси готината операция беше
Та, ако си се поспряла с фукането колко си яка и безсмъртна, малко да оповестим от дебрите на точно тоя скапан рак?
Първо – раничка не значи нищо. Но значи много, ако не знаеш какво е раничка.
Ще ви го синтезирам лаически – да знаете що е. Раничка не е натъртване от презерватив, набиване на седалка или кофти вибратор – използваният от години от гинеколози израз е грешен. Ясно за тях понятие, но с грешна асоциация от нас, простолюдните...... ъъъъ.... хора, правещи секс.
Т.нар. раничка е изменение в епитела на маточната шийка (да уточним, че аз съм по шийките, то и на други места се изменят нещата) на клетъчно ниво. Това клетъчно ниво, и такива изменения, се случват ужасно често на жените. Не от презерватив, моля, и не от груб секс. Случват се – инфекции дребни, глупости разни, гъби от басейн – все тая, често се получават “ранички”.
И сега най–голямата глупост (чакай, с големи букви ще пиша тук):
ДА СЕ ГОРИ РАНА БЕЗ КОЛПОСКОП Е ГЛУПОСТ!
Не се засягайте – знам, че много от вас са горили вече, мазали с мазила, баели или просто са чакали да им минат “раничките” от само себе си.
Но да не навлизам в драматизми. Кой горил – горил.
Има още един псевдодраматичен период – имам ли ЧПВ (човешки папиломи вирус)?.
Ей сега ше ви зарадвам. На който му се дават пари да се тества – 89% ще имат някакво ЧПВ. Така че - споко, освен ако не ви се дават още сто лева на вятъра.
ЧПВ вирус има почти ВСЯКА сексуално активна жена, в определен период от битието си. Някакъв. По някое време. Но това няма значение.
Има два/или три опасни щама на ЧПВ, които също могат да минат през тялото ви без последствия.
ЧПВ си минава и заминава. Ако е хванат със столевов тест - ще мине с имуномодулатори, ако не сте се и сетили – минава си през организма, бута малко имунитета и заминава.
Има обаче и момент на малшанс
ЧПВ от кофти клан, място за отсядане /раничката на шийката е идеална спирка/, слаб имунитет.
Ще мина на ти, пак, гад мръсна... Как пък толкова години не разбра какво е раничка.. Право учиш, мозък нямаш, ужас!
Без добре отгледана раничка тоя гад нямаше къде да се закачи. А, сега – честито! Имаш една щерка, а мечтаеше за три! Но поне си жива, че процентите на преживяемост ти бяха около 13. Пак е окей.
Драги мои. Прелестни, прекрасни и интелигентни жени. Слънца в живота на децата и мъжете си, а и на приятелките в тежките съботни вечери..
Ако някакси не ви се ще да се поставите на мое място – разбирам ви. То и аз не бих искала. И не просто за да не ви се случи подобна случка, а за да не позволявате и на себе си съмнение във вероятна безотговорност. Както посочих по-горе – правете си ежегодни профилактични прегледи с цитонамазка. При възможност – с колпоскоп. При наличие на раничка – задължително намерете такава възможност.
И все пак какво е цитонамазка, какво е колпоскоп?
Какво е клетъчно изменение и какво е епител?
Гугъл е доста добър източник по въпроса, но да синтезирам – цитонамазката и последвалото я ПАП изследване е скринингов метод с доста висока степен на достоверност. По Папаниколау (както му е дългото име) се определят както няколко групи на възможно формиране на предракови заболявания, така и инфекциозни такива.
Важно, моля! Вече поне за пети път чувам за група ПАП 1 на раждали жени. Много успокоително звучи, ама за истинско успокоение – пуснете цито и в друга лаборатория. Не-японска, ако ме разбирате...
Колпоскопията, от друга страна, изключително наподобява стандартен метод за гинекологичен преглед. Няма нищо страшно, освен цената (защото не се поема по каса и върви 40-60-160 лв). При нея нещата са почти под микроскоп да те огледат, но един добър специалист ще разкрие дълбочината на “раничката”, евентуални опасни ръбове, или невидими за окото на други лекари леки изменения.
Информирайте се! Но се информирайте избирателно и интелигиентно. И колкото и да е странно – даже БГ мамата знае много повече по въпроса, отколкото преподавателката ми по Здравно и полово възпитание в СУ (тука и се извинявам, ама се надявам да не чете, че ми е от другия семестър).
Намерете двама лекари, на които да имате доверие. Сори, с един не става, грешат хората - факт.
И най-важното – няма нелечима болест, има късно откриване.
П. С. Няма как да го направя този текст по-мил. Има, но целта му е да не е мил. Правете си редовно цитонамазките, майко мила!!!!
