Последните дни в Майко Мила сме много провокирани от безумието, случващо се в Полша. Една европейска страна е напът да забрани всички аборти и да ги криминализира, независимо дали зачеването е желано, дали е следствие от насилие и дали плодът е увреден дотолкова, че няма никакви шансове за живот. Затова днес публикуваме този текст на Елка Стоянова, която, като жена и майка на две дъщери, има какво да ни каже по този тъй важен въпрос, а именно - имаме ли право сами да решаваме какво да правим с тялото си и ако да - защо ни се налага да го коментираме отново, в 21 век?
**************************
"Чувствам, палци ме сърбят -
значи злото е на път!"
У. Шекспир, "Крал ЛИР",
(Трите вещици - в превод на В.Петров
Първа сцена, ІV действие.)
Европа, втората половина на 20 век.
Светът вече е открил ядрения реактор, кредитната карта, контрацептивите и компютърния модем. Светът е обиколил веднъж Земята, стъпил е на Луната и носи слънчеви очила. И очаква, Светът, като се прибере след работа, жена му да му е сготвила, изпрала, обгрижила децата, донесла заплата, да го забавлява и изобщо, да му създава онзи уют и комфорт, който Светът смята, че му се полага по право. Защото „Имало едно време…“
Исландия, Европа, 24 октомври 1975 г.
На този ден над деветдесет процента от жените на малката, студена и далечна островна република отказват да отидат на работа, на училище, да останат вкъщи край печката, излизат на улицата. И само за един ден се превръщат в исторически еталон на борбата за равноправие.
Само пет години по-късно, през 1980 г., Исландия става първата европейска държава, която избира жена президент, а онзи, останал в миналото октомврийски ден, е запомнен под името Дългият Петък.
The Long Friday отмина и Светът за пореден път си даде вид, че вече е приел жената за равна.
Европа, второто десетилетие на 21 век.
Науката влияе на прогреса и на качеството на живот чрез технологиите и съвременната медицина. Интелектуалният свят е преобразен от огромни научни постижения, обхващащи материалния свят от елементарните частици до милиардите галактики в разширяващата се Вселена. Светът се ползва щастливо от тези постижения, слънчевите очила са вече 3-D, но все така, както преди десетилетия, очаква, Светът, като се прибере след работа, жена му да му е сготвила, изпрала, обгрижила децата, донесла заплата, да го забавлява и изобщо, да му създава онзи уют и комфорт, който Светът смята, че му се полага по право.
Ирландия, Европа, 19 ноември 2012 г.
По улиците на Дъблин, известен и като „Града на младостта“ заради средната възраст на обитаващите го (около 30 г.), се понася гневна тълпа. Два дни шествието не спира. Поводът – смъртта на млада жена от индийски произход, починала от сепсис в 17-та седмица от бременността, поради отказ на лекарите да извършат аборт по медицински причини. Към тази дата абортите в Ирландия са криминализирани. Година по-късно гневното гражданско общество в Ирландия успява да направи така, че смъртта на Савита Халапанавар да не е безмислена – успява да издейства промяна и законовата забрана на абортите в католическа Ирландия се пропуква, след като парламентът разрешава аборт по медицински показания. Петъкът, в който Савита умира, няма име. Но ще остане черен за нейните близки.
Полша, Европа, октомври 2016 г.
40 (четиридесет!) години след The Long Friday.
Нещо витае във въздуха.
The Black Monday.
Облечени в черно жени по улиците на Варшава носят светлите си умове и отказват да превърнат утробите си във вещ, с която друг, пък било то и по закон, ще разполага. И масово жените по света, и ние – жените в България, им казаха - няма да стоим безучастни, а ще облечем черните си пуловери, ще отворим светлите си умове и ще вървим рамо до рамо. С вас и за вас. За правото ви да бъдете свободни не само в умовете си, но и спрямо телата си.
Преди няколко месеца по световните медии се появи новина, че Парламентът на Полша (Европа, 21 век), подкрепян от Католическата църква, обсъжда криминализирането на всички аборти. Просто казано – пълна забрана. На всички аборти. Без значение дали умирате, дали плодът умира и ви убива, дали не желаете да сте майка или сте жертва на сексуално посегателство. Обществените вълнения в страната продължават вече няколко месеца, а правителството и президентът на Полша заявиха безапелационната си подкрепа за предложената законодателна промяна.
Премиерът на Полша е жена, католичка. Само преди няколко месеца, усещайки огромния обществен натиск, тя смутолеви, че засега това с абортите не стояло на дневен ред, с което поне проформа отложи разглеждането на законопроекта. Реално обаче нищо не се промени, защото католическият фундаментализъм в страната, изключително силен и опитващ се да влияе активно на държавното управление, не спира да води битката си. И вече месеци наред угрозата от абсолютната забрана на абортите буни духовете в едно от уж прогресивните общества на Стария континент.
В момента Полша има най-рестриктивната политика по този въпрос, но все пак проявява разум - действащият закон позволява прекъсване на бременността, ако зачеването е в резултат на инцест, изнасилване, застрашава живота на родилката или плодът е с тежки малформации.
И защото Полша е в сърцето на нашия континет, и защото съм жена, а също и майка на две бъдещи майки, и защото живея в демократична страна, която уважава правото ми на личен избор спрямо репродуктивните ми функции, ви казвам – не мълчете! Облечете черния пуловер!
Достатъчно образовани сме, за да имаме познание и върху тъмната страна на живота, достатъчно смели сме, за да оставим тази новина да бъде пренебрегвана. Там, по улиците на Полша, облечени в черно, вървят хиляди полски жени. И искам да е ясно, че всички те - млади, стари, смели, осъзнати жени, майки и момичета, които излязоха по улиците на Варшава и други полски градове, за да защитят правото на неприкосновеност към телата и репродуктивността си, особено в контекст, който касае пряко здравето и живота им, имат моята подкрепа.
За това, че религиозният фундаментализъм, независимо от изповядваната религия, е един от корените на злините по тая земя, няма смисъл да говорим. Светът винаги е бил пълен с демони, хранещи се с религия, но едно е безспорно - не боговете причиняват смърт, разруха, болка и унижения. Хората го правят.
И с риск да ме обвинят във войнстващ феминизъм, основна част от тези хора са мъже. Които мотивират абсолютната забрана с... познайте. Животът на жените. Това е мотивът. Мотивът, с който искат да забранят прекъсването на бременност, независимо дали в резултат на физическо или психическо насилие, както и бременност, която е опасна за плода или бременната, е ОПАЗВАНЕТО НА ЖИВОТА на бременната. Vade retro, господа законодатели. Имате по-важна задача от това "да спасявате жените", имате едни черни души по-напред за спасяване.
Ще кажете - какво толкова, нали не е тук, у нас такъв закон няма да приемат.
Но историята помни как локален проблем се е превръщал в световен. И няма значение къде се случва, защото земята е кръгла - винаги е достатъчно близо, за да е ярко светеща червена лампа. Освен това е въпрос на солидарност. Жените нямат друга сила, освен единността си. Сами сме лесна мишена и още по-лесна жертва. И нали разбирате, че Църквата ни е последният проблем. Той започва в главите ни, минава през семействата ни, разръща се в обществото и ескалира в различни ултраски формирования, които имат една основна цел, формулирана по различни начини, но опираща до едно - да изграждат собственото си благополучие върху подчинението и третирането на друг. Най-лесният път – чрез властта, най-лесния обект - жените, децата и малцинствата.
Въпросът за "аборт по желание" в момента не се поставя. Въпросът ИЗОБЩО не опира до съответната медицинска манипулация. А до това, че ТОЧНО тази медицинска манипулация, която, извън случаите на неотложност по медицински причини, трябва да е решение в резултат на проявление на личната воля, защото засяга лично твоето тяло и защото самото съществуване на подобен закон отнема правото на жената дори ДА СИ МИСЛИ, че е свободна.
Човешкото тяло не принадлежи на никого, освен на този, който го обитава. Човешкото тяло не може да бъде заложник в мръсен политически гамбит и разменна монета в игрите на политика и власт. И узаконяването на предлаганата абсолютна забрана е съвременно проявление на отношение към жената като онова, съществувало през мрачните времена на Средновековието и верифицирано в наръчника за лов на вещици „Malleus Maleficarum“.
Не бих искала да ме етикетират като феминистка-ултрас, само защото вярвам в правото на жената да се съхрани, когато бъдещето, умът, сърцето или тялото ѝ са в пряка угроза. Аз съм жена, която ползва всички извоювани от предшественичките ѝ права и не искам да ги губя. И искам да съм спокойна, че утре дъщерите ми, вашите дъщери, ще могат да решават без заплаха от затвор дали да бъдат майки, да съм спокойна, че ще бъдат спасени, ако бременността им застрашава живота им.
И знам, че това искат и полските жени.
Осъзнавам огромната си отговорност към децата си и я осъзнавам благодарение на това, че навремето моите родители проявиха такава към мен. Отличното си физическо и сексуално здраве дължа на това, че у дома да попиташ или да ти кажат без да си питал нещо във връзка с темата никога не е било табу.
Никога не е рано да говориш за тези неща с децата си. В предпубертетна възраст те вече знаят толкова много за мъжете, жените и сблъсъците на сърца, тела, умове и страсти, че да отлагате сексуалното им възпитание за пубертета е късно. Има един момент в израстването им, след който децата ни трябва да научат нови житейски уроци. Фриволната игра със здравето на телата ни, безразсъдният секс, ниската полова култура, бедните знания в областта на сексуалната хигиена, липсващите или размити морални граници са все неща, за които ние, майките и бащите, сме основни виновници. И ако съм оцеляла до ден-днешен без нито един аборт или физиологичен проблем, предизвикван от сексуален контакт, то е защото съм била научена и подготвена.
Всеки път, когато погледна изящната извивка на раменете на голямата си дъщеря и осъзная, че от момичето до жената има само една крачка, се замислям - достатъчно ли сме говорили, има ли още нещо, което трябва да знае, дали съм я научила да се обича достатъчно, та да пази тялото си -храма на душата си, така, както аз пазя своето?
Днес прогресивният свят става свидетел на събития, които се опитват да ни върнат назад. Но и на такива, които показват, че жените могат да бъдат фактор. Да запазят постигнатото до днес и да вървят напред. За себе си знам - нямам намерение да се дам мълчешком.
Нали го знаете онова чувство, което ви завладява, когато предусещате лошото? Е, такова ми беше. Но беше само усещане и сега, когато го изговарям, за да го формулирам пред себе си, си давам сметка, че прогресът е в моите ръце. И в твоите, и в нейните. В нашите.
Когато седнах пред листа, си казах - присмей се на страховете си, присмей се и на тези, които ги предизвикват - смехът е по-силно оръжие от гнева. Сега не се страхувам. Сега съм гневна, а страхът ми от това, че сама не мога да се боря с мрака, отстъпи. Защото знам кое е оръжието срещу този мрак.
Единомислието и говоренето със ясен глас.
И затова благодаря на жените от Варшава, които ни напомниха, че трябва да говорим.
Говорете и вие.
