fbpx
Животът с деца

За детската градина, анонимно и от кухнята

4 май 2017


Емоциите покрай темата за яслите и детските градини и отношението към децата в тях бушуват със страшна сила вече няколко дни. След текста на Николай Липовански Те всички реват! – мотото на българската детска градина и новината за поредния случай на тормоз в ясла, и организирането на национален протест срещу насилието в детските заведения Нови обвинения за тормоз в ясли, иде национален протест срещу насилието над деца, е редно да представим и гледната точка на човек, който работи в такова заведение. Така ще разберем как стоят нещата и от другата страна.

Правим уточнението, че описаното по-долу е за частна детска градина.

По молба на авторката запазваме самоличността ѝ в тайна. 

****************************

Прочетох материала на Николай Липовански за детските градини и... се ужасих. Ако не знаех как стоят нещата от кухнята, щях да се застрелям или най-малкото щях да препоръчвам вовеки веков на всички познати майки с малки деца да не ги пускат в тия страшни, опасни, нечовешки места, наречени ДЕТСКИГРАДИНИ!!!

Сигурно има и такива детски градини, но НЕ ВСИЧКИ СА ТАКИВА! Моля ви!

Прочетох и голяма част от коментарите. С някои от тях няма да се съглася за нищо на света, с отделни изказвания съм напълно съгласна. И, ако позволите, ще споделя личното си мнение по темата.

Съгласявам се с тези, които твърдят, че адаптирането към детската градина започва от семейството. И да, ТЕ всички реват. Или почти. Изключенията са малки. Но проблемът не е в детската градина.

От 8 години работя в детска градина и, ако зависи от мен, не бих си сменила работата за нищо на света. Е, да, детската градина е в София, частна е и е билингвална (май повечето частни са такива, не съм сигурна).

Както споменах по-горе, адаптацията на децата започва от вкъщи. Ако някой е очаквал едно малко същество, стояло неотлъчно две години до мама (основно) да не реагира на промяната „пускане на градина“, е в заблуда.

Позволявам си да посъветвам родителите така:

Когато решите, че се налага, трябва, необходимо е детето да тръгне на градина, започнете с разговор – къде предстои да го водите, какво ще прави там, какво има там, за колко време ще е там (въпреки че детето няма да ви разбере, като му кажете, че ще остане някъде 3-4-6 часа).

Това го повтаряйте периодично. Не лъжете децата си с думите „аз те оставям за малко, отивам да пия кафе и се връщам да те взема“. Това има обратния ефект. По-добре е да му обясните, че е нужно мама и тати да работят и като си свършат работата, веднага ще дойдат да си вземат детенцето.

След това идва моментът, в който можете заедно с детето да посетите детската градина, да я разгледате, да останете 10-ина минути (но не правете грешката да оставате с детето часове там, защото то така ще е по-спокойно. Ами другите деца, които са там без майките си? Ами ако има още 5 такива деца с майки?).

Другото, което можете да направите за плавната адптация, е да отидете в двора на детската градина и там Вашето дете да играе с децата от бъдещата му група, да се запознае с учителката си, да пообщува с нея. И така няколко пъти.

И когато решите, че моментът вече е дошъл, постепенно увеличавайте времето на престоя в градината. Започнете с два-три часа, после до обяд и чак когато усетите, че детето Ви е спокойно, можете да го оставите и да спи на обяд.

Нека детето си вземе любимата играчка

(да речем плюшена; касетофонът, а и всички останали пластмасови, ръбести варианти, не са най-удачни).

В нея то намира сигурност, защото е нещо мило, познато и свързано с дома.

При нас детето влиза с играчката си за известно време, а на останалите деца, които проявяват обясним интерес към нея, се обяснява защо новото им приятелче е с играчката си и защо никой не трябва да му я взима. Те бързо си припомнят времето, когато на тях им се е случило същото.

Всичките тези неща в нашата детска градина работят и това не е от вчера. Нито градината ни е от вчера.

Но не всички родители ни чуват, когато ги съветваме как да постъпят. Някои твърдят, че са решили да го направят от раз, а то „детето ще свикне, няма къде да ходи“.

Така е, няма. Сам-самичко не може да си тръгне. И затова реве, та се къса.

Така, мили родители, не се прави! Невероятно е, но често учителите знаят по-добре от Вас кое е по-удачно и подходящо за собственото ви детенце.

И така, да повторя – ДА, ТЕ ВСИЧКИ РЕВАТ!

За по-кратко или за по-дълго време.

Защото, повтарям, рядко родителите изпълняват всичките препоръки накуп. Но тук идва отново нашата роля и ние се справяме.

А родителите, които искат да скочат срещу мен и на които дечицата са плакали неистово, когато са започнали да ги водят на градина, искам да попитам:

Колко от Вас, уважаеми родители, направиха всичко необходимо, за да подготвите детето си за детска градина? Освен че му купихте най-хубавите пантофи за там?

Най-голямото ми удоволетворение е, когато детето влезе в градината, пусне се от ръката на родителя и се втурне към учителката си. Лично аз преподавам по определен предмет на всички групи и в началото на всяка обучителна ситуация си имаме минутка за прегръдки. И, повярвайте ми, не ги карам насила. Да, не на всяко дете му се прегръща с мен всеки ден, но което иска да го направи, го прави.

В нашата детска градина всеки родител може да разгледа базата, условията, а всяка стая е с по един еееееей такъв голям прозорец, от който може да се наблюдава какво се случва вътре. Без да се влиза. Освен това два пъти годишно имаме седмици на отворените врати – майки и татковци идват да гледат как учим, пеем и играем. Имаме и камери, но не те са изградили модела и стила ни на работа и отношението спрямо децата.

Когато една колежка от държавна детска градина ми се оплака преди време, че „ужас, утре имаме Ден на отворените врати“, щях да ѝ се изсмея. Ужасява се от един ден!

За финал искам да обърна внимание на една важна разлика между държавните и частните детски градини, а именно – в бройката на децата.

При нас максимумът е 15

А това групите в държавните градини да са с по 30-32 деца, уважаеми госпожи и господа, отговорни за въпросното, е нечовешко. Нито когато става въпрос за децата, нито когато става въпрос за учителите.

Представете си 30 деца в яслена или в първа група. Представихте ли си? Едва ли можете... Едно да писне, писват всички 30.

Какво може да направи един учител и един помощник възпитател в подобна ситуация? Някой има ли предположения?

Изрично искам да подчертая, че с това по никакъв начин не оправдавам всичките случаи на насилие, излезли напоследък в медиите.

Да обиждаш дете и, не дай си Боже, да го биеш, е ужасяващо!

А тези колеги, които твърдят, че детето е хубаво още от първия ден да остане да спи, могат да се пенсионират. Не е хубаво, да знаете!

Повярвайте ми – това да влиза родителят с детето си в началото не е подходящо и е неефективно. След такива опити, защото сме ги имали, раздялата и оставането на детето в градината е още по-трагично и тежко.

И не е нужен някакъв Берлински адаптационен модел. Без извинение!

Но аз също съм против насилието, особено над деца!!!

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross