fbpx
Образование

За изучаването на българския език като чужд

1 септември 2023
българския език

Образователните синдикати в България наистина искат да изкопаят дъното под дъното. След позицията на синдикат „Образование“ към КТ Подкрепа за връщането на оценките за дисциплина, на която отговорихме тук, сега на дневен ред се появи внушението на Янка Такева (вечен председател на Синдиката на българските учители), че се обсъжда възможността българският език да се изучава в училищата като чужд от учениците, за които не е майчин. Разбира се, това доведе до серия от призиви за запазване на „българщина̀та“, включително от лидера на БСП Корнелия Нинова и други политически лица. Които трупат активност на гърба на фалшивата новина. В отговор публикуваме позицията на Национална мрежа за децата по темата.


Откровени опити за внушения и манипулации

Национална мрежа за децата, като член на работна група „Езикова интеграция“ към Министерство на образованието и науката, се противопоставя на опитите за внушения и манипулации в публичното пространство, според които Министерството планира промяна в стандартите за изучаване на български език с цел той да се изучава като „чужд“.

Работната група „Езикова интеграция“ включва над 40 експерти, педагози, обучители, филолози и представители на средното и висшето образование и продължава дейността си и към момента, тъкмо поради желанието да намери най-добрите и работещи решения за езикова подкрепа, съобразена с конкретните нужди и възрастови особености на различните деца. 

Пагубно за успешното реализиране на тази подкрепа би било насаждането на несъществуващи разделения между деца, учители и образователни институции и дезинформация по отношение на целите на предлаганите реформи, които се стремят единствено да разрешат дълго неглижирания проблем с интегрирането на децата билингви в образователната система.

В хода на работатата на групата през изминалия месец бяха обсъдени необходими реформи в областта на езиковата подкрепа на няколко различни по своя характер групи деца. Това са децата от традиционните за България етнически малцинства, децата билингви, децата на български граждани емигранти и други случаи на деца, които по различни причини, макар и да са български граждани, не владеят български книжовен език на ниво, което да позволи да се справят с усвояването на материала в стандартна училищна среда.

Езикова подкрепа – нищо повече

Водени от убеждението, че доброто познаване на български език е в основата на добрата подготовка по всички предмети. Както и от това, че всяко дете има право да получи подкрепа за наваксване на изоставането, било то резултат от израстване в затворена чуждоезична общност или в друга държава, в която основен език на средата е различен от българския, експертите се обединиха около мнението, че езиковата подкрепа следва да се осъществява като допълнителна и ограничена във времето, докато бъде преодоляно езиковото изоставане.

Но в никакъв случай не във форми, които предполагат създаване на условия за сегрегация, разделение или препятстват социализацията на децата. В идеалния случай децата билингви следва да бъдат обхващани от ранни форми на обучение и грижа – детски градини и ясли, където в най-ранен етап да усвояват български език на достатъчно високо ниво, така че при постъпване в училище те вече да нямат нужда от допълнителна подкрепа.

За съжаление, практиката показва, че в това отношение все още има значително изоставане в обхвата в ОГРДВ, вследствие на което много деца достигат до задължително образование, без да са усвоили книжовния език.

Особено ясно беше подчертано, че разделение по отношение на децата от традиционните етнически малцинства следва да се избягва категорично, тъй като поради определени системни грешки на управлението на образованието в последните десетилетия те често са поставяни в ситуация на първична или вторична сегрегация. Високият процент на отпадане от училище, ниската функционална и книжовна грамотност, екстремно ниските резултати в определени училища и общини на националните външни оценявания показват, че недоброто владеене на българския език се явява основна пречка за множество деца да развият своя потенциал и да бъдат успешни ученици през целия период на обучението си в средното образование.

По тази причина фокусът на дискусиите в работната група е съсредоточен върху намирането на правилните начини, методики, материално и ресурсно обезпечаване, обучение на учители и други специалисти, така че предоставянето на езикова подкрепа да се случва в най-ранния възможен момент от влизането на детето в образователната система и/или установяването на изоставане и дефицити във владеенето на български език.

Нужда от промяна

Тази езикова подкрепа се предоставя чрез методики, различни от тези при изучаване на чужд език, но учебниците, помагалата, ресурсите за учители, както и специалистите, подготвени да я предоставят, все още са много малко и именно тук идва нуждата от промяна както в нормативната рамка, така и в обезпечаването ѝ от МОН.

В същото време в глобализиран свят като днешния и особено предвид увеличаващите се  постоянно бежански вълни към България въпросите за обучението на децата мигранти и търсещи закрила, които попадат на територията на страната както от Близкия Изток, така и от Украйна и трети страни, стоят с още по-голяма тежест и са единственият път към успешна интеграция на тези деца и техните семейства както в образователната ни система, така и във всекидневния живот и на пазара на труда. Практиката установява, че поради особености на родния език на децата в тази голяма група деца също има специфики, които предполагат различна методика на преподаване на български език.

Национална мрежа за децата призовава за обективна и отговаряща на фактите оценка на ситуацията и широка подкрепа на желаните реформи, които ще доведат до по-ефективни и успешни ученици и ще улеснят работата на всички учители в системата на образованието. Езикът е основата на човешкото взаимодействие, а официалният език на образователната система следва да е достъпен и достатъчно добре усвоен от всяко дете, което попада в нея, независимо от неговия произход и обстоятелствата, които налагат то да получава допълнителна езикова подкрепа.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross