fbpx
Говорят специалистите

Борбата с рака на гърдата: кои са българките, които ни показват как да се пазим

6 юни 2024
Pexels

Ракът на гърдата е най-разпространеният рак сред жените и на второ място по причина за смъртността им. Затова и навременното му откриване е особено важно и към скрининга е добре да подхождаме отговорно.

Именно със задачата по-точно и навременно да се откриват злокачествените образувания се занимава от години проф. Кристина Близнакова - медицински биоинженер, водещ изследовател в Медицински университет - Варна.

С нея сме ви срещали в момента, в който ръководеше проекта MaXIMA, чиито задачи са да се направи компютърно моделиране на тумори на гърдата (включително ракови заболявания с неправилна форма). Получените модели се използват в научни проучвания за нови технологии при рентгеново изобразяване на гърдата.

След като MaXIMA завършва много успешно през 2018, проф. Близнакова решава да продължи изследванията си в тази област, като стартира с колегите си следващото начинание – Phenomeno - съвместна изследователска програма в областта на антропоморфните модели, посветена на рентгенови изображения на гърди и технологии за 3D печат.

Точно изготвянето на антропоморфни модели - такива, които наподобяват истинската гърда, са важни, за да може да се върви напред в науката и лаборантите да използват това изображение, за да подобрят протоколите си за сканиране, тъй като всяка жена има различна структура и някоя е с по-плътни и големи гърди от друга.

Към изследователския екип се присъединява д-р Цветелина Тенева - рентгенолог, както и научен работник към МУ-Варна с тесен интерес към образната диагностика на млечна жлеза. Тя също участва активно в научната дейност и планиран обмен по проектите и в изследванията се включват още 20 пациентки.

Двете заедно са женската сила на научния екип, с която поддържат добрата организация и сплотеност по време на работа. Обединяват усилията си и в още един проект – Elpida, насочен също към образна диагностика на рак на гърдата. Идеята е с екип от специалисти от Варна да създадат прототип на нова рентгенова система за тестване на нови геометрии за получаване на мамографски образи, които биха подобрили още повече диагностиката на гърдата.

Проф. Близнакова ръководи и трите проекта като нейната задача е да поставя целите им и да организира тяхното изпълнение, като в същото време не спира и активната си научна дейност и международните проучвания, свързани с рака на млечната жлеза.

3D принтиран модел на гърда с тъкан и 2 различни туморни образувания от различни материали, които в последствие се скенират или снимат рентгенографски

С новия проект Elpida амбициите са да се направи ново устройство, с което да се тестват антропоморфните модели, които репликират изцяло женската гърда, вместо да се тестват самите жени.

Затова и проф. Близнакова вярва, че Elpida може да превърне Варна в център за скрининг и диагностика на млечната жлеза. Надява се проучванията да подпомогнат и лечението на болестта.

Първата стъпка за доброто лечение е да има детайлни изследвания

„Оказва се, че информираността по отношение на жените за скрининг диагностика на рака на гърдата е изключително ниска“, уточнява д-р Тенева.

Според данните на Eurostat от 2021 г., сравнени със статистика от 2011 г., ситуацията в страната ни е много тревожна.

„Ние сме на последните места по скрининг на рак на гърдата и на първите места по смъртност. Това е нормално, тъй като ако човек не се изследва, е логично заболяването да се хване на по-късен стадий и съответно смъртността да е по-висока“, допълват специалистките.

Също така се оказва, че са изключително малко центровете в страната, където може да се прави диагностика с мамография. „Броят на машините, които се купуват в Гърция и в Кипър, например, са в пъти повече сравнено с 2011 г. У нас обаче ситуацията не се е променила и ако Кипър бяха на последно място по диагностициране на рак на гърдата, то с увеличилият се брой машини, те след пет години ще са сканирали много жени, докато ние ще сме останали в същото положение“, предупреждава проф. Близнакова.

По думите ѝ единствено в София има достатъчно възможности в частни центрове за извършване на образна диагностика за рака на гърдата. В останалите градове в страната, включително и Варна, работата се върши „на парче“ - един гледа на ултразвук, друг на мамограф, трети на магнитен резонанс. Липсва единен център, който да обхваща цялостното изследване.

Също така е много важно всяка жена да се научи как сама да опипва гърдите си, за да търси бучки

„Всяко едно съмнение, че нещо ново се е появило, което стои в гърдата повече от два месеца и не е свързано с цикъл, трябва задължително да се види на ехограф или поне да се отиде на лекар, за да се прецени какви образни изследвания са необходими да се назначат“ , уточнява проф. Близнакова.

Проблемът със скрининга (изследване на определен период от време с цел откриване на заболяван) у нас е, че в България още няма програма, която на национално ниво да извършва скрининг на рак на гърдата.

Затова препоръката е всяка жена над 50- годишна възраст веднъж на две години да си прави мамография

Това е възможно, защото у нас личният лекар има право да дава направление за този период и всяка пациентка да си направи изследването в желания от нея център.

По последни европейски препоръки е добре жени до 50 години да минават всяка година ехографски преглед на гърдите

При съмнение да се направи мамография или магнитен резонанс на жлеза. Ако при мамографски преглед се види нещо при някоя жена - без значение на колко е години, трябва да се направи ултразвук на гърдите и резонанс.

Превантивни мерки

За рака на гърдата няма превантивни мерки. Жените, които имат по майчина линия – майка или баба с рак на гърдата, трябва да се изследват задължително всяка година, защото рискът за тях е много висок.

Също така задължително е изследването за жени, които са взимали хормони, контрацепция или други женски хормони, тъй като се счита, че някои от тях увеличават риска от рак на гърдата.

Другото, което е важно да се знае за пациентките при преглед, е дали са раждали и кърмили. Нераждането и некърменето носи по-висок риск за рак на млечната жлеза.

Много фактори влияят върху това кога е открито заболяването

Ако се хване навреме, лечението на това заболяване не само ще е по-добро и сигурно, но може да се отстрани само туморът, а не цялата гърда. Така ще има съхраняваща операция и лъчетерапията може да е по-щадяща.

И за разлика от България, в други страни ситуацията със скрининга е съвсем различна.

Например във Великобритания всяка жена получава писмо от личния си лекар с покана да отиде и да си направи мамографско изследване.

„Има едно напомняне и активно насърчаване към този преглед и съответно жените имат възможност да се изследват като им се прилагат съвсем нови технологии. Там дори се говори за проблем, обратен на нашия – хващат се образувания, които се оказват впоследствие, че не са рак, нещо като „предиагностициране“, казва д-р Тенева.

Според проф. Близнакова за това също си има причина, тъй като в държавите в Средиземно море, както и във Великобритания, проблемът с рака на гърдата е много голям.

И проф. Близнакова и д-р Тенева се обединяват в едно: Да насърчават всяка жена да не чака, да не се страхува и да си прави редовно прегледи.

„Няма кой друг да поеме отговорността за собственото ни здраве. И ако се появи заболяване, ако е в ранен стадий, то то е напълно лечимо“, казват за финал специалистките.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross