Възможно е читателите на този текст да са получили първия си мобилен телефон на 18 години или по-късно. В наши дни получаването на първия мобилен телефон е доста по-рано, защото той отдавна не е лукс, а необходимост. В допълнение, по-късното придобиване на лично мобилно устройство може дори да навреди на самочувствието на младежа. Когато електронното устройство се ползва с мярка според възрастта и с подходящ родителски контрол, то може да е стимул за мозъка и за когнитивните умения на детето.
Точно за ролята на видеоигрите и за достъпа до телефона говорим с Антоанета Василева, която е специалист по безопасен интернет и дигитална грамотност, за да сверим и ние малко аналоговите си часовници, вместо да залитаме в крайности и да обясняваме как „тия деца само на компютъра/телефона висят“.
Темата е част от съвместната ни рубрика с Yettel и Центъра за безопасен интернет ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ. В рубриката вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме. Пишете ни с въпросите и казусите си на editorial@maikomila.bg.
Конкретен въпрос
Колко е допустимото време за игра на видеоигри за дете на 7 години?
Този кратък и ясен въпрос получихме от наш читател. И ако трябва да сме честни, много родителите си го задават. Този път заедно наш опитен водач в темата е Антоанета Василева.
Телефон с мярка – кога и как според възрастта на детето
„Има родители, които дават личния си телефон на децата, когато те са на много малка възраст – 2–3 години. Други отлагат даването на устройство до 10–11“, казва Антоанета Василева. Тя подчерта, че е важно да знаем какви са рисковете от връчването на телефон 2–3-годишно, без устройството да е защитено с програма за родителски контрол (Family Link, ESET).
Пускането в необятния дигитален свят на деца на 10–11 години, които досега не са използвали интернет, също има своите специфики, особено ако не са подготвени за отговорно използване на устройствата. Липсата на дигитално-медийна грамотност и опит ги прави уязвими за манипулации, измами и неподходящо съдържание. Така се отваря и вратата към прекомерно използване на интернет и развитие на нездравословни навици.
Специалистите са на мнение, че децата, които твърде късно навлизат в света на дигиталните технологии в сравнение с връстниците си, може да бъдат подложени на социален натиск да наваксат, което води до стрес и опасност от попадане в ситуации на онлайн тормоз, онлайн сексуална експлоатация или контакт с непознати и фалшиви профили.
Не се препоръчва най-малките деца (до 2 години) да имат достъп до екрани, освен за кратки видеоразговори. Такива са препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и на Американската академия по педиатрия (AAP).
Прекомерното излагане на екрани в ранна възраст може да повлияе негативно на развитието на мозъка и на социалните умения на най-малките.
„За децата на 4–5 години ограничете времето пред екрани до максимум 1 час дневно, като съдържанието трябва да е образователно и с активно участие на родителите“, съветва Антоанета Василева. Последното означава, че е важно детето да не е само̀ пред екрана с песничката или с филмчето, а да има общуване с родител или друг възрастен през това време. Така можем да коментираме заедно какво вижда на екрана и как се чувства.
Според Антоанета децата между 6 и 12 години е добре да използват устройства за образователни цели и за игра в свободните моменти, но екранното време трябва да е балансирано с други дейности – игри навън, учене, спорт и социални действия.
Над 13 години децата търсят повече свобода и програмите за родителски контрол вече спират да вършат работата, защото ограничението влияе на доверието. Затова специалистите съветват родителите постепенно да ги изключват, без да спират да следят за здравословните дигитални навици – почивки от екраните и баланс между онлайн и офлайн живот. И това, че няма програма за родителски контрол, разбира се, не означава, че трябва да спрем да проявяваме интерес към онлайн живота на децата и да следим какво съдържание достига до тях. Това си е по условие.
И нещо, което понякога забравяме: децата гледат какво правим. Т.е. ако самите ние не сме стриктни по отношение на времето, прекарано с устройство в ръка, ще е по-трудно да установим ясни правила и граници и за децата.
Дете, „отглеждано“ от устройство – има ли такова нещо?
Да, има. И не е просто приказка на недоволни аналогови баби, а си е тенденция. Какво означава „отглеждане“? Накратко: детето се забавлява, общува, храни се, приспива се, успокоява се през и със устройство.
Специалистите са категорични, че това може да доведе до забавяне на когнитивното и емоционалното развитие на децата. Те имат нужда от физическо и социално взаимодействие, за да изградят всички важни умения, които ще им послужат после в живота.
Прекомерното използване на екрани може да:
- наруши социалните умения,
- да влоши съня и физическата активност,
- да ограничи концентрация и умението за критично мислене.
„Когато са сами пред устройствата, децата могат да бъдат изложени на неподходящо съдържание или да изпитат емоционални проблеми като тревожност и ниско самочувствие“, отбелязва Антоанета.
Никакви устройства до второ нареждане!
И това не е вариант, скъпи родители. Лишаването на децата от достъп до онлайн съдържание, което ползват и връстниците им, също не работи, особено в света, в който живеем. „Основните рискове за едно дете, лишено от онлайн активност, са свързани с потенциална социална изолация, липса на възможност за развиване на дигитални и медийни умения, пропуснати възможности за обучение и затруднено адаптиране към съвременния дигитален свят“, казва Иглика.
„Децата могат да се почувстват изолирани или „различни“ от своите връстници, което може да доведе до понижено самочувствие или трудности в изграждането на приятелства. Интернет е важен инструмент за обучение и кариерно развитие. Много учебни материали и платформи се предлагат онлайн. Липсата на онлайн опит може да затрудни адаптирането към технологичната среда, което е неизбежна част от живота и работата в днешния свят“, допълва тя.
Вместо пълно ограничение или лишаване, подходът може да бъде умерено въвеждане на онлайн съдържание, което е подходящо за възрастта и е контролирано от родителите. Това ще позволи на децата да развиват уменията и социалните връзки, от които се нуждаят, без да бъдат изложени на рисковете от неограничен достъп.
Видеоигрите като буквар в живота
Видеоигрите могат да бъдат изключително полезни, когато се играят умерено и са подходящи за възрастта на детето. Те подобряват когнитивните умения, като стимулират бързото вземане на решения, пространственото мислене и решаването на сложни проблеми, обясняват експертите. Освен това игрите развиват моторно-координационните умения чрез прецизни движения и координация между ръцете и очите.
Образователните игри допринасят за ученето в области като математика, езици и история, докато мултиплейър игрите насърчават социалните умения, екипната работа и създаването на приятелства, пък било то и онлайн. И много често децата се свързват помежду си офлайн, в любимия ни жив живот, защото започват разговор за игра, която играят.
Има и игри, които се използват в рехабилитацията при физически или когнитивни увреждания. Други като Minecraft например стимулират креативността, позволявайки изграждане на виртуални светове и създаването на истории.
„Наблюденията ни от директната работа с деца в Центъра за безопасен интернет показват, че игрите могат да служат за управление на стреса. Една игра често е безопасна среда за изразяване на емоции“, казва Иглика Иванова. „Ползите обаче се проявяват най-добре при балансирано използване и съобразено съдържание, тъй като прекомерното играене може да доведе до негативни ефекти като намалена физическа активност или влошени социални контакти“, допълва тя.
Бъдещето на децата онлайн ли е?
Бъдещето на децата вероятно ще включва все по-голямо интегриране на онлайн живота с всекидневието им, но не изцяло. Интернет, виртуалната реалност и изкуственият интелект ще играят все по-значима роля в образованието, работата и социалните им взаимодействия. Въпреки това експертите подчертават важността на баланса между дигиталния и реалния живот, за да не се стига до социална изолация, дигитална зависимост и липса на физическа активност.
„Децата ни ще трябва да овладеят умения за управление на времето, прекарано онлайн, критично мислене и дигитална етика, за да се възползват от възможностите, които технологиите предлагат, без да жертват качествения си живот офлайн. Родителите, образователните институции и политиките, с техните мерки и регулации, ще играят важна роля за насърчаване на този баланс“, категорична е Антоанета Василева.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
