Това е текстът на Виктория Викторова, който е един от трите наградени разказа в конкурса на FOX book cafè и People of Sofia по темата за жените, които ни вдъхновяват, променят нагласи или преодоляват истински предизвикателства. Другите две победителки са Яна Палагачева за най-голямото ѝ предизвикателство като жена в наши дни и Надежда Рангелова-Бояджиева за нагласите, които може да се опиташ да промениш.
„Абе, какви са тия глупости? Как ще си депресирана?“
„Пф, да не си пубер – как ще си депресирана?“
„О, погледни се – здраво, право, хубаво момиче – как ще си депресирана?“
„Я виж тия планини! Как ще си депресирана?!“
И така – 10 години. С чувствителен пик след интервюто, което дадох за Майко Мила на тема високофункционална клинична депресия.
Цитати като горните са част от причината хората (особено в България) да крият за подобни състояния.
След споменатото интервю ми писаха стотици хора, предимно жени, които имат привидно перфектни животи, но страдат от депресия, страдат в самота и страдат в анонимност.
Мъжете в България (без да знаят) обикновено се самотерапевтират с алкохол и не само не са признали пред света, а и пред себе си.
След личен катарзис в един от най-тежките ми моменти преди близо 3 години аз преборих клиничната депресия.
Благодарна съм на всички терапевти и психиатри, които чрез разговори и медикаменти ме крепяха през тъмното десетилетие.
Аз съм един от случаите с щастлив край и искам това за безброй други!
Не мога напълно да се радвам на щастието си, знаейки колко хора все още се лутат в тъмното. А там, повярвайте ми, е много студено, празно, отчайващо и самотно. И скучно. Боже, колко е скучно. Не от вида скука „Няма-какво-да-се-гледа-по-телевизията“, а всеобхватна, вселенска, парализираща, изсмукваща скука. Защото нищо на света не ти се струва интересно. Отегчен си в мозъка на костите си. Искаш единствено да изчезнеш. Не да умреш и да причиниш мъка на хората около себе си. Просто да изчезнеш и светът да продължи все едно никога не те е имало.
Как да не ме прояжда фактът, че на тези хора може да се помогне, ако имаха смелост да си кажат без страх, че гласовете им ще бъдат заглушени от невежи заучени фрази и дори порицание?
По тази тема, особено у нас, ТРЯБВА да се говори. Постоянно. Навсякъде.
Заради всичко това с още четири прелестни дами и един младеж създадохме социална придобивка за психично здраве, правеща психотерапията достъпна за служителите, прехранващи се с интелектуален труд. А скоро, надяваме се, и за всички други.
Това искаме да оставим след себе си. Посланието за съществуването и сериозността на най-тихата съвременна пандемия, както и инструменти за борба с нея. И най-вече: светлина. За тези, които все още се лутат в мрака.
