Храните детето здравословно, внимавате колко или дали изобщо стои пред електронното устройство, следите какви книги чете, но всичко това отива по дяволите, когато то отиде в прогимназията.
Джулия Уилямсън е майка на две вече пораснали дъщери. Тя е писателка на свободна практика, и както се определя „магьосница по разчистването на вещи и заклет оптимист, независимо от реалността“. Ето какво споделя тя пред Scary Mommy за възпитателните навици и доколко се следват, когато детето ви влезе в онези „вълшебни“ години между 5. и 7. клас.
Мислете за мен като за Призрака на бъдещото родителство. Тук съм, за да ви кажа, че макар и да е прекрасно, че се стараете толкова много, че сте прочели изключително подробни статии, гледали сте толкова много рийлове в Instagram и сте си изградили наистина целенасочена стратегия за отглеждане на деца, повечето от вашите обмислени и добре проучени родителски практики няма да имат никакво значение, когато детето ви навлезе в прогимназиалните класове.
Когато децата ни са малки, ни се струва, че имаме абсолютна власт над животите им.
Ние избираме какво да ядат, на какви медии да бъдат изложени, кога да спят – всичко! Но в един момент контролът ви (доколкото изобщо сте имали такъв!) започва да се изплъзва. Кой знае на какво са изложени в училище, по време на летния лагер и на игрището?
Език, който смятате за обиден, политически възгледи, които ви карат да се потите и да се стряскате, неудачен моден избор, странни идеи за религията – децата ви ще влизат в контакт с външния свят.
Може да ви се струва, че влиянието ви е силно, но ще дойдат предпубертетните години и цялата ви внимателна грижа ще се окаже на заден план.
Няма значение дали сте хранили децата си с органична веганска храна, или сте ги тъпкали с Биг Мак – когато станат на 12 години, те ще ядат това, което ядат приятелите им.
Може би готините деца няма да пълнят своите бутилки за вода с нищо друго освен със синя енергийна напитка или с безумно скъпа кокосова вода. Каквото и да е, детето ви ще иска точно това. Години на обмислено приготвяне на храна ще излетят през прозореца.
Не ми се иска да ви го казвам, но храната е най-малкото.
Може да се окаже, че детето, което е гледало само анимета и специални предавания за природата, сега иска да следи някое риалити и моли да го закарате до мола, за да гледа най-новия филм на ужасите.
И макар че, разбира се, това не са ужасни неща сами по себе си, важното е как те са избрали тези дейности. Всичко се свежда до следното:
В продължение на няколко години вашето сладко дете ще обръща много малко внимание на всичко, което казвате или правите, и вместо това ще се стреми към модата или заниманията на своите връстници.
Вероятно се чудите какво сте направили погрешно, а отговорът е: нищо. Направили сте всичко правилно. Единствената ви грешка е, че вярвахте, че влиянието ви ще устои на духа на тийнейджърския език, мода и поведение.
Не се отчайвайте. Пубертетът не е вечeн, просто така ви се струва.
Един ден детето ви отново ще стане разпознаваемо за вас. Вероятно дори ще спре да върти очи на всяка дума, която излиза от устата ви. В края на краищата, вероятно сте виновни за посивелите коси на собствените си родители, когато сте били в тийнейджърска възраст.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може би ще харесате и...
В съвременния свят сме превърнали родителството в олимпийски спорт, изпълнен с наръчници за обучение и всекидневни контролни проверки, за да видим кой е на върха на класацията.
Изглежда сме стигнали до погрешното заключение, че микроменажирането ще ни осигури желаните резултати. Но това всъщност е гласът на колективната ни тревожност. Оказва се, че всичките напътствия и надзор на света не са противоотрова за лошите неща, които децата ни ще преживеят и може би дори ще провокират.
Затова нека се опитаме да се отпуснем малко.
Нито това да позволите на детето си да яде брауни за вечеря, нито пък да изхвърлите захарта от вкъщи ще доведе до години с хранително разстройство. Ако детето ви иска да си боядиса косата в лилаво, следвайте интуицията си и признайте, че какъвто и отговор да дадете, той едва ли ще повлияе на способността му да стане успешен възрастен. (Между другото, лилавата коса е готина.)
Ако сте възпитали децата си да бъдат внимателни, да спазват здравословни граници и да поставят под въпрос нещата, които им се казват, вашето влияние и това на връстниците им в крайна сметка ще се изравни. Но знайте, че в продължение на няколко години децата ви може да изглеждат и да се държат като непознати.
Източник: Scarry Mommy
