fbpx
И аз съм човек

В държавата на общата безотговорност битката отдавна не е за Даная

14 февруари 2024
даная билборд

България е държава, която непрестанно ти предоставя поводи да изпитваш ужасяващ срам пред децата си. По-лошото от срама обаче е страхът. Ще разбера всеки, който се страхува, че ако утре се случи нещо с децата му и трябва да се търси медицинска помощ, те може и да не получат най-доброто, на което съвременната медицина е способна. А има случаи, в които, ако детето ти почине в болницата, може и никога да не разбереш дали е имало как да бъде спасено. И това те обрича на живот, до чийто край си нежив. Уж си тук, ходиш, говориш, дишаш, организмът ти работи… Обаче си черупка от човек, защото въпросът „Можеше ли да се направи нещо друго за детето ми?“ те дълбае отвътре. 

Спомняте ли си Даная? 

Даная си отиде на 15 години през май 2023 г. след удар по главата, който се усложнява заради хематологичното ѝ заболяване – вроден дефицит на фактор VII. Заболяване, което е проследявано и овладяно.
След удара тя е заведена от майка си в „Пирогов“. Направен ѝ е рентген и е отпратена от дежурния лекар (специализант) за лечение вкъщи с препоръка да ѝ се дава обезболяващо за болката в главата. 

Това, че Даная има хематологично заболяване не трогва никого. Няма скенер, няма задържане за наблюдение. 

Една седмица по-късно детето продължава да страда от болки в главата, състоянието ѝ става все по-тежко и отново е заведено в „Пирогов“. Едва тогава се прави скенер, който установява, че Даная има хематом в главата. Денят е 5 май, петък. В събота е Гергьовден и цялата държава е в почивка. Няма дежурен неврохирург. Детето започва да повръща кръв и се вика по спешност коремен хирург, който установява, че проблемът не идва от вътрешните органи. На следващия ден Даная вече е в реанимация. 

Помня много добре (освен мен го помнят и още поне 20 хил. души) как в групата на Майко Мила във Facebook майката на Даная – Ани Стоянова, отчаяно търсеше съвет на кого да позвъни и молеше за връзка с националния консултант по неврохирургия д-р Габровски, за да се обърне внимание на детето ѝ, чието състояние се влошава.

На 9 май след операция, проведена на 7 май, Даная изпада в мозъчна смърт.

Какво се случи след това?

Семейството на Даная дари органите на детето си на други четирима души, които имаха спешна нужда от помощ. Днес те са живи благодарение на този изключителен жест на безкористност и човеколюбие. В рамките на няколко седмици майката на Даная беше показвана по телевизиите като добрия пример. Доктори ѝ благодаряха. Граждани я благославяха. Всички ахкаха и аплодираха силата на човешкия дух.

Няколко месеца по-късно, след като станаха ясни редица тежки нарушения по случая на Даная, които може да са допринесли за усложняването на нейното състояние и за смъртта ѝ, Ани Стоянова вече е враг номер 1 на българското здравеопазване. Ани и всички хора, които я подкрепят, сред които и Кремена Кунева, съпредседател на управителния съвет на учредената след смъртта на детето фондация „Даная“, са врагове, защото искат да узнаят истината. И като врагове са заплашвани. На медицински съвет на „Пирогов“, от който има записи, се чува съвсем ясно коментар от лекар, за когото се предполага, че е проф. Асен Балтов, че „[Ани Стоянова и Кремена Кунева] трябва да усетят болката“.

Каква болка още трябва да се усети, след като детето ти е починало и ти до ден-днешен не знаеш истината за неговата смърт?

Заплашвани са и хора, които споделят и коментират изключителните журналистически разследвания, направени по случая от Валя Ахчиева, като адвокатката Мария Петрова. Заплахите звучат така

„Преди минути ми се обади мой познат, който работи в една от най-големите столични болници, да ме информира, че след като аз съм постнала един коментар във Facebook, съм била включена в един списък, който се изготвял от ръководствата на големите болници в София. Съгласно който списък такива като мен и нашите близки, включително и деца, нямало да могат да припарят до болниците.“

В разследванията на Валя Ахчиева, освен всичко друго, става ясно, че животоспасяващото скъпоструващо лекарство NovoSeven, което се изписва по специален режим, може и да не е поставено на Даная, както се твърди, защото към днешна дата конкретните флакони от него все още светят в зелено в европейската верификационна система по лекарствата. Тоест водят се налични. Това е лекарството на Шрьодингер – хем е поставено и го няма, хем е налично и свети в зелено в системата. 

Между другото, скандалът с лекарството е съвсем отделна сюжетна линия в така вълнуващия психотрилър, наречен „Българска система на здравеопазване“. Преди време отново Валя Ахчиева беше показала в свое разследване как скъпоструващи онкологични лекарства уж се изписват и поставят на български пациенти, а после се появяват като налични в системата и се реекспортират на висока цена в други страни. А какво се дава на пациентите остава мистерия. 

Първа част от разследването на Валя Ахчиева от 16 януари 2024 г.
Втора част на разследването на Валя Ахчиева от 13 февруари 2024 г.

Някои въпроси, които може и да звучат като обвинения

Защо никой не обърна качествено внимание на Даная навреме, а оставиха цялата медицинска отговорност на преценката на един специализант, който, освен че не бива да е сам на дежурство, започва кариерата си с фалстарт, само защото учителите му предпочитат да мишкуват, вместо да излязат и да поемат отговорност? 

Защо в първите два дни от приема на Даная в „Пирогов“ реанимационните ѝ листи са празни, а веднага след задействането на „връзките“ започва стриктно попълване, както разказва майка ѝ Ани Стоянова?

За кога си ги стискаме тези скенери? В гробищата ли ще си ги носим? Или има някакво състезание „Спести скенер, спечели награда“? Защо вместо да бъде назначен скенер на Даная още в първия момент предвид заболяването, което има, се чака седмица и ново посещение, за да се нареди такова изследване?

Сложено ли е, или не е сложено на Даная животоспасяващото лекарство NovoSeven? Ако да, защо все още е налично в системата? Ако не, защо не?

Защо прокуратурата се задейства с образуване на досъдебно производство месеци след смъртта на Даная и месеци, след като започна да излиза информация за съмнителните обстоятелства около нейното лечение и около всички процедури – спазени и неспазени, в рамките на нейния случай? Защо е по-лесно прокуратурата да се самосезира за нула време при случай на жестокост към животно например, а при смърт на дете в болница с национално значение си бие пас?

Има ли „черни списъци“ с имена на хора и техни близки, които няма да получат медицинска помощ, защото „постват коментари“? Например аз сега имам ли основания да се притеснявам, че моите деца няма да бъдат прегледани и приети в болница, ако това се налага, понеже пиша този текст?

Войната срещу лекарите 

Мисля, че можем да си стиснем ръцете с всеки, който твърди, че в България се води война срещу лекарското съсловие. И тя се води не от пациентите, не от медиите, а от най-слабите звена в самото съсловие – онези, които имат дипломи, без да имат сърцата да упражняват тази професия. Лошото е, че липсата на сърце не пречи на амбицията да се катериш по кариерната стълба и да станеш администратор, началник, директор на екип, на клиника, на болница. Тогава неизбежно се налага онези със сърцата да се съобразяват с другите с касовите апарати. 

Войната срещу лекарите се води и от държавата и нейните управници, които години наред са абсолютно неспособни да реформират здравеопазването така, че и лекари, и пациенти да запазят достойнството си и уважението едни към други, докато работят или минават през тази система. 

Затова е редно да бъдем всички заедно пред Министерски съвет в петък, 16 февруари, от 17:00 часа на протест в защита на българското здравеопазване.

Ако е вярно, че смелостта краси човека, то със сигурност лекарите, чиито сърца са на правилното място, са най-красивите хора на света. И аз искрено вярвам в това, защото съм го видяла и като пациент, и като родител. 

Боряна Телбис

Главен редактор на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross