Можем да започнем този текст много емоционално. Можем да ви разкажем какво е над главата ти да летят военни самолети и да падат бомби, докато се опитваш да изпратиш на сигурно място детето и родителите си.
Сигурно можем да ви разтърсим с детайлни описания на зверствата в Буча и в цяла Украйна. Ако искаме да ви разплачем, вероятно ще е добре да ви накараме да се замислите какво ли е да не си виждал детето си близо 40 дни, да имаш възможност да го зърнеш за няколко часа и после пак да се върнеш там, където утре-то не е гарантирано за никого. Просто защото като живееш във война, “утре” е рядко употребявана дума.
Няма да ви караме да се чувствате така, както се чувствахме ние, докато разговаряхме с депутатката от Върховната Рада на Украйна Юлия Гришина. Ще ви кажем само че почти нямаше момент от този разговор, в който да не се налагаше да се гонят сълзи, които така и не искат да си тръгнат.
Юлия Гришина беше на посещение в България за срещи с български народни представители, в които да ги запознае от първа ръка със случващото се в Украйна и да отправи още веднъж молба за подкрепа.
Помните ли първия ден на войната, къде бяхте? Какво си помислихте?
Да, но преди това много се говореше, че може да има война. Всички разбирахме, но никой не вярваше, че може да стане точно така - в центъра на Европа, в центъра на Киев, да бъдат хвърляни бомби.
Бяхме подготвени, че е възможно да има някакви агресивни военни действия, да има сблъсъци на изток, защото всъщност война в Украйна се води от 2014 г. Никой не беше готов да падат ракети върху домовете ни.
На 24 февруари дъщеря ми трябваше да замине с родителите ми на почивка в Западна Украйна. Но се събудихме в 5:00 сутринта от полетели бомби. А домът ми се намира по линията към Буча, т.е. усетихме пълната сила на ракетните удари.
Не е възможно да се предаде с думи онова преживяване, когато не знаеш какво е война, какво е звук от ракета, какво е взрив. А се събуждаш от нещо, което се взривява, в дома ти се чупят прозорците и ти инстинктивно падаш на земята.
Дъщеря ми така или иначе беше с готов багаж, просто с мъжа ми събрахме документи и пари и веднага тръгнахме към колата. Когато излязох на улицата, видях че минават танкове, хората бяха в паника, всички бяха излезли на улицата, никой не знаеше какво да прави. Мнозина просто се качваха на колите с децата си, тръгвайки нанякъде. Други оставаха вцепенели, защото не можеха да разберат какво се случва. Виждахме взривове, летящи ракети в небето, които бомбардираха града ни.
Няма как да забравя ужаса, който изпитваш, когато бомбардират града, в който е детето ти, а ти не можеш да го защитиш.
Какво обяснихте на детето си за всичко, което се случва?
В годините сме се опитвали да се подготвим до някаква степен за подобна ситуация, затова в цяла Украйна се провеждаха подготвителни действия. В този смисъл, дори на децата в детските градини и училищата показваха какво означава въздушна тревога. Пускаха им сигнала, за да разберат какво е и ги инструктираха какво да правят. Така че по принцип децата ни знаеха за какво е сигналът “въздушна тревога”, но не и какъв е звукът от истински бомбен взрив.
Но го научихме на сутринта на 24 февруари.
Каквото и да е обяснявано на децата в училище, не е възможно напълно да подготвиш дете за такова нещо. И когато чухме първите ракети над дома ни, се опитах да обясня, че това е война, това са бомби, но все пак става дума за дете и не е нужно да казвам всичко в детайли. Въпреки всичко тя разбираше какво се случва. И това е голяма травма за децата.
Тук се срещнах с много украински майки, дошли в България, и те ми разказаха как в началото децата са стоели пред електронните си устройства, за да разберат какво става, да четат новини. Това е екстремна ситуация и те търсят информация в интернет.
Няколко дни след това повечето родители решават да ограничат достъпа им до интернет, защото потокът ужасяваща информация, която виждаме, ги натоварва психически.
Особено последните новини от Буча и околностите - децата виждат всичко и много страдат. Трябва да има служби, които да работят за справянето с тези травми. Бях и в Румъния и видях, че психологическата помощ за децата е много лоша.
Дъщеря ви е тук сега. Откога не сте я виждали?
Не я бях виждала от 36 дена.
Какво беше първото, което ѝ казахте, когато я видяхте?
Трудно ми е да ви го разкажа… Нямам думи да ви опиша как се чувстваш, когато не си виждал детето си толкова дълго. И най-тежкото е, че не знам кога ще е следващият път, в който ще я видя.
Всеки знае, че Украйна не е безопасно място в момента. Всеки от нас знае, че някой от близките ти може да не се върне. Всеки един от нас живее с мисълта, че това може да са последните му минути живот. Всеки ден умират близки за теб хора.
Какво е всекидневието ви в момента като депутат от Украйна?
Преди няколко дни бях в Киев, на събрание, гласувахме с останалите депутати. След това отидох в района, от който съм народен представител, събрахме се с някои депутати, организирахме създаването на хуманитарен хъб към Върховната Рада на Украйна.
Работният ни ден започва всеки ден в 9:00. Ние, народните представители, работим като обикновени доброволци, разпределили сме си задачите. На мен ми определиха да съм координатор на една от областите на Украйна.
На международно ниво изпращаме писма до посолства, държави, парламенти, за да може да координираме доставките на хуманитарна помощ. Някои депутати са зачислени в склада - помагат за разтоварване, товарене и изпращане на помощ в най-горещите точки.
Разбира се, продължаваме да се занимаваме и със законотворческа дейност. Имаме заседания на комисии, всяка седмица имаме заседание на Върховната Рада в Киев, където всички присъстваме и гласуваме.
Ето, в момента съм в командировка в чужбина, за да разкажа на депутати, правителства, на хората - очи в очи, каква е обстановката в Украйна. Това са много важни срещи с хора, от които зависи вземането на решение по отношение на санкциите към Русия, във връзка с предоставянето на оръжия, за хуманитарните помощи.
Затова е важно да се видим - да го гледаш по телевизора е друго, защото си мислиш, че това никога няма да ти се случи на теб. Но на всички - и на нашите съседи, и на Великобритания, казваме “Войната е тук”.
Ако Украйна не устои, ако я превземат, тази война ще стигне по-далеч. Затова трябва да направим всичко възможно, за да се обединим и да прекратим тази военна агресия.
Как изглежда украинският парламент в момента? Имате ли обединение?
Имаме мнозинство от партията на Владимир Зеленски. Бяхме 450, но когато анексираха Крим и Донбас, станахме 423 депутати, от тях ние сме 240. Няма понятия като коалиция-опозиция.
Е, имаше някои партии, които бяха в нещо като опозиция, но в момента, в който почна войната, стана въпрос за статуса на проруската партия ОПЗЖ (Опозиционна платформа “За живот” на Юрий Бойко), които напоследък не гласуваха изобщо - нито за, нито против, нищо.
С началото на войната на дневен ред дойде въпросът за целесъобразността на такава партия в Украйна и се взе решение да бъде закрита. Много депутати решиха да напуснат тази фракция.
Всички останали партии работят заедно, мобилизирали сме се. В момента искаме Украйна да получи реална военна подкрепа. Има страни като Америка, Великобритания, Италия, Турция, които да бъдат гаранти за Украйна. Това ще бъде много по-реална защита от НАТО.
За нас националният интерес е по-силен и по тази линия търпим критики - опозицията казва, че предаваме националния интерес, защото искаме да се откажем от НАТО, а през цялото време самото НАТО казва, че няма да ни приеме.
Искате ли да се обърнете към украинците, които търсят закрила тук? Сигурни сме, че посланието ви ще стигне до тях през хората, които им помагат.
Огромно благодаря на българите, които помагат на жените и децата ни, намиращи се на територията на България в момента. Моето дете също е тук. Отношението е приятелско, разчитаме на помощта ви.
Не съм знаела, че исторически България е разчитала толкова силно на подкрепата на Русия, но в тази военна ситуация, в която се намираме в момента, всички българи разбират как страда Украйна сега, когато убиват мирни хора.
Подкрепата е много силна и благодаря за това.
Всички наши жени и деца, които се намират тук сега, имат нуждата от тази временна подкрепа, от този статус, за да имат възможност украинските деца за обучение на украински език поне до някаква степен.
И… Трябва да се държим. Всеки град, който е на фронтовата линия, както и нашите жени, които са тук, за да предпазят децата си от войната…
Искам да ви кажа, че ние там, в Украйна, работим, борим се и правим всичко възможно да спрем тази страшна война.
Тези, които имат възможност, сега са тук, под мирно небе, опитват се да помогнат на децата си в техните чувства и травми от преживяното. Подкрепят се и се поддържат един друг.
Уверена съм, че в най-близко бъдеще всички ще се върнем у дома и заедно ще построим нова страна. Надявам се на подкрепата и на България, затова да станем част от Европейския съюз.
Снимка горе: education.24tv.ua/Alexander Senko
