„Изтощена съм да върша задълженията вкъщи, да поддържам брака си жив, да гледам две (три или повече) малки деца и да работя на пълен работен ден. И усещанията за провал изобилстват.“ Звучи ли ви познато? Но признаваме ли си често какво всъщност е майчинството, пита в този текст Кейт Макена.
Трябваше да съм в добро настроение. Бях прекарала прекрасен слънчев зимен следобед, свита на дивана с група жени, техните бебета и голяма чаша кафе. Нашата месечна среща заради подкаста, който снимахме, беше като кадър на перфектното майчинство. И въпреки това, когато ме попитаха на тръгване как съм, избухнах в сълзи. „Толкова ми е скучно“, признах аз.
Скуката не беше нещо, което очаквах да изпитам след раждането на сина ми
Нито гняв, самота, ревност или шок. Всичко беше непознато. Животът ми беше поредица от невзрачни дни с нездравословно много време, прекарано в скролване в Instagram. Усещах, че връзката с мъжа ми е сякаш изпълнена с неприязън и се отчуждаваме един от друг.
Личността ми излъчваше: „Толкова си негативна“. Тялото ми беше схванато, изтощено и сякаш вече не ми принадлежеше. Всичко това беше комбинирано с огромно чувство за вина.
Майчинството е това, което очаквах с надежда, и което някои жени искат, но не могат да получат. Имам толкова много привилегии в живота – пари, дом, здраво дете. И като зная колко болка и страдание има по света... Защо не можех просто да бъда щастлива?
Защо се чувствам толкова изолирана като майка?
Колкото и да се опитвам да ги преодолея, много от тези чувства не са изчезнали. Четири години и още едно дете по-късно те все още съществуват. Изтощена съм да върша задължeнията вкъщи, да поддържам брака си жив, да гледам две малки деца и да работя на пълен работен ден.
И усещанията за провал изобилстват
Често чувствам, че сякаш провалям приятелствата си, не успявам да постигна успехи в работата и провалям себе си, като не съм тази жена, която съм си представяла, че ще бъда. И ме е срам, че съм неспособна да се наслаждавам на майчинството толкова, колкото изглежда другите го правят. Разбрах, че не само аз се чувствам така. Другите просто не го изричат на глас.
Курсовете за бременни не ви подготвят за тези неща. Те са твърде фокусирани върху смяната на пелените, повиването и измерването на температурата. Неща, които всеки може да научи моментално в Google.
Приятелите пък не искат да потушават вълнението ви със своите не толкова позитивни мисли и настрояния за майчинството, когато им съобщите за двете черти. Така че те невинаги са честни с вас.
Най-вече подозирам, че имат притеснение да изразяват тези чувства от страх да не бъдат заклеймени като лоши майки, ядосани или неблагодарни.
От страх да не бъдат попитани: „Защо родихте деца, ако не е това, което сте искали?“
Трудностите на майчинството са съвсем реални и универсални
Едно специално издание на шоуто на Опра Уинфри през октомври 2024 г. се фокусира именно върху психическото натоварване по време на майчинството. Филмът Nightbitch, който разказва за дълбокото въздействие на майчинството върху идентичността, пък беше един от най-обсъжданите на Международния филмов фестивал в Торонто.
Дори Риана, признава, че не се чувства себе си, след като е родила две деца.
В САЩ наскоро главният здравен инспектор д-р Вивек Мърти обърна внимание на проблема с психичното здраве и благосъстоянието на родителите, наричайки родителския бърнаут „сериозен проблем за общественото здраве“, и изваждайки наяве усещането за претоварване, което толкова много родители изпитват всекидневно. Това се дължи на заложените стари стресови фактори (пари, безопасност, изтощение) и комбинацията им с новите (екрани, нарастваща култура на сравнение, липса на общност).
Мърти също подчертава допълнителната подкрепа, която трябва да се осигури на родителите, „които са били маргинализирани, поради раса, етническа принадлежност, социално-икономически статус и други фактори“ .
Въпреки че този съвет може да промени политиката, надявамe се, че той също ще промени разговора, вдъхновявайки родителите да говорят по-открито за истинските си чувства и мотивирайки другите да предложат подкрепа на родителите, които се затрудняват. Вместо по традиция да отхвърлят оплакванията им.
„Един ден ще погледнеш назад и ще ти липсват тези дни!“
Това не помага, като го чуеш. Именно защото в момента ти е трудно. Сред предложените от Мърти мерки за подкрепа на родителите в САЩ, е създаването на повече пространства, където те могат да говорят открито за стреса, на който са подложени. Да намалят вината или срама, които много от тях изпитват.
Мога да ви кажа от първа ръка, че предложението му е наистина полезно.
Наскоро участвах в подкаста Momlife Crisis. Там група от канадски жени говорят открито и честно за предизвикателствата на съвременното майчинство, които често остават неизказани.
В нея жени обсъждат освен въздействието на майчинството върху техните кариери, идентичност, взаимоотношения и тела, и гнева, болката, бърнаута и противоречието, че едновременно обичат и че ненавиждат децата си. Има хумор и болка. Но най-вече има едно ниво на честност, което ме накара да се чувствам по-малко самотна.
Още не сме свършили, скрол надолу
Кажете го: Майчинството е трудно
Преди няколко месеца имах тежка сутрин у дома. Изтощена и в бързината, бях се развикала на двете си деца по начин, с който не се гордея. И напуснах къщата с чувството, че съм се провалила, вече мислейки как да им кажа, че съжалявам. По пътя към работа се заговорих с една непозната жена в автобуса. Тя разкри, че да има дете е било най-трудното нещо, което е правила. И се чувства ужасно да признае това.
Беше кратък разговор, но смислен.
Беше напомняне: въпреки че социалните медии и добронамерените приятели и семейство ни казват колко красиво е това време (и със сигурност може да бъде), то също е и наистина трудно.
Ако всички можем да бъдем малко по-честни за тази част в разговорите, които водим, и в историите, които споделяме, ще бъдем много по-добре – както ние, така и следващото поколение майки.
Източник: Today's parent
