fbpx
Забременяване

Трима души в една бременна (без бебето)

27 юли 2021

Днес при нас в Майко Мила! е бременната Яна Младенова, която води със себе си всички други Яни, заселили се в нея паралелно с бебето. Титулярната Яна едва ги издържа, но успява и да се забавлява с тях. Ето как ни ги описа.


Когато терминът ти е в края на септември, е напълно ясно, че доста добре си отпразнувала Нова година. Дори и да не си изтеглила късметчето с “Плодородие” от баницата, питката (или който и да е друг пухкав тестак, който си яла по онова време), е ясно, че нещо е хванало дикиш.

Дотук добре. Само дето, докато пишкаш на втори тест за бременност и се каниш да си направиш и кръвен, за всеки случай, все още не знаеш, че преди да се срещнеш с малкия човек, който започва да се образува в корема ти, ще ти се наложи да се запознаеш и с няколко други.

И всички те тихичко – ни лук яли, ни лук мирисали, ще започнат да изскачат една по една от теб и да ти късат нервите.  

Оная, дето все ѝ е неудобно

Очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклина цяла вселена. А тая вселена е твърде топла, много неудобна, убива на краката, врязва се в дясната плешка, гади ѝ се, не ѝ се яде специално купеното за нея помело, а вече предпочита диня, нищо че е февруари.

Човек би искал да ѝ откъсне главата, но тя сякаш вече го очаква - това ще е просто следващото действие в цялата тази трагедия.

Ентусиазираната

С хват на катерач, способен без проблем да изкатери последователно всички маршрути на Лакатник, е сграбчила бебешко боди с надпис “Дреме ми на памперса”. Очите ѝ са станали на палачинки, а с продавачката се борят коя повече пъти ще успее да каже “Леле, колко е яко!” или производни синоними, описващи нечуваната прелест на гореспоменатото боди. Нали 100% памук, ама то друго не би си и помислила да купи.

А ония готини ръкавички срещу драскане видяхте ли ги? Имат мишле отгоре. Ами биберона?! Не успява да напише ода за биберона, защото вече се е изстреляла с 200 към другия край на магазина, където има чувалчета за сън с бродирани патета.

Емоционалната

“Задържа си ръката на корема ми 5 секунди и малко. Не 6. Дали му пука за бебето?” 

Очите ѝ започват да мигат като крилата на колибри, а някаква сълзичка ги кара да блещукат. Още малко и ще подвие опашка, ще се понесе с невиждана грация към някое отдалечено кътче на двора и ще започне да гради в главата си драматични сценарии.

За част от тях някой турски продуцент би се изръсил с купчина лири и обещания за доживотни почивки в Бодрум. Само дето зависи с какъв тон го предложи. И дали я гледа в очите. И дали я попита как е…  

Е на тая вече съвсем бих ѝ откъснала главата. 

И то всичко хубаво, само дето направо не знам още колко такива лунатички ще се появят веднъж щом дойде краят на септември. Ама тогава… бебето да му мисли!

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross