Все по-често може да срещнете тригодишно дете, което почти не говори или казва само „мама“, „татко“. В следващите редове ще се опитаме да отговорим защо се случва това и дали е нормално.
Речта е един от най-важните показатели за развитието на бебето. Счита се за норма на тази възраст то да може да използва изречения с две думи. На две години детето вече трябва да използва около 50 думи. Тук сме писали повече за забавянето на речта.
Бабите може и да ви обясняват, че на една година вече сте разказвали приказки, а вашето дете мълчи дори на три години. Не им обръщайте внимание. Има няколко фактора, които могат да причинят забавяне на говора. Опитали сме се да ги подредим според това колко често се срещат. Но за ваше успокоение е добре да не сравнявате детето с други деца. Всяко дете е уникална личност, няма друг човек като него, така че сравненията няма да свършат работа.
Телевизорът (или друг вид екран)
Ако детето само гледа картинките и никой не говори с него, то възприема информация визуално. Но няма диалог – то само вижда и чува, а не изслушва и не отговаря. Детето се нуждае от диалог, който не получава. Понякога е напълно достатъчно тригодишното с остра липса на комуникация в семейството да започне да посещава детска градина. Сред връстниците си много деца се научават да говорят по-бързо, отколкото в компанията на възрастни.
Родителите, решили сами да се занимават с говорното развитие на тригодишно си дете при липса на заболявания, трябва да се подготвят за бавен процес. Детски психолог или детски психотерапевт може да помогне, помощта на логопед също е особено важна. Но 70% от ключа към успеха са усилията на родителите.
Заболявания
Ако причината за забавянето в развитието на речта е органична (слухови заболявания, неврологични аномалии, патологии на речевия апарат или речевия център на мозъка), трябва да ѝ обърнете внимание. На детето трябва да се осигури адекватно лечение в зависимост от диагнозата. Лекарят ще даде препоръки за посещаване на логопед.
Този факт е труден за възприемане от родителите, но голяма част от децата с някакво първоначално увреждане могат да наваксат забавянето и да станат пълноценни хора.
Мама говори вместо детето
Свръхзащитното родителство може да доведе до липса на мотивация за говорене. Ако майката пита какъв вид ябълка иска бебето („Зелена или червена?“), след което сама си отговаря („Червена, защото ти е любима“), тогава детето няма смисъл да намира думи и да отговаря. При редовно повторение на подобни ситуации децата развиват навик да мълчат. Ако тази случка напомня на ситуации във вашето семейство, променете отношението си към детето и го освободете от това обгрижване – не му правите услуга.
Шепотът и мънкането не трябва да се насърчават, както и използването на бебешки думи. Те са много по-трудни за произнасяне. Говорете с детето си като с възрастен. Ще му бъде приятно и полезно.
Уплаха, стрес и проблеми в семейството
Уплахът също е често срещана причина. В ранна детска възраст детето може да е много уплашено от нещо, дори от бучане на машини или от неочакван остър звук.
Стресовите ситуации или проблемите с родителите имат силен ефект върху децата. Раздялата с майката и тръгването на детска градина може да е огромен стрес за детето – то вижда най-скъпото си същество за максимум два часа на ден. И това може да остави сериозен отпечатък върху психиката му.
Ако причината за мълчанието на детето се крие в социални, педагогически или психологически проблеми, трябва да премахнете факторите, които му пречат да изразява мислите си чрез реч.
Смесица от шумове
Телевизорът, който работи само като фон, също пречи на възприемането на речта. Същото важи за радиото или друг вид фонов шум. Думите се разтварят в някаква какофония от речта на родителите, музика, реклами, специалните ефекти и какво ли още не. И в целия хаос детето просто не разбира кое какво е.
Двуезични семейства
Говорни проблеми могат да се появят и в двуезични семейства. Мама и татко могат да си говорят на два различни езика, те се разбират, но детето не разбира какво става. С малко дете е най-добре, докато проговори, да се говори само на един език.*
Семейство с няколко деца
Ако в семейството има няколко деца, тогава обикновено проблеми с развитието на речта се наблюдават при по-малките. Психолозите вярват, че е заради честото общуване с други деца. Според изследванията общуването с възрастни се счита за оптимално за развитието на речта.
Какво да правим, ако детето не говори
- Пускайте музика. Детски песнички, класическа музика, ваша любима музика – това има благоприятен ефект върху способността за възприемане на света, звуците и речта.
- Използвайте всеки час, прекаран с детето си. По пътя към магазина или на разходка опишете и обсъдете с него всичко, което се случва на улицата: минава кола – червена е, голяма е, куче се разхожда – малко, сладко куче и т.н.
- Докато готвите, показвайте приборите и назовавайте на глас (лъжица, тенджера), както и продуктите (ябълка, морков, зеле, ядки).
- Задавайте често въпроси. Дори и детето да не може да им отговори, продължавайте да питате. Рано или късно ще ви отговори.
- Комуникация с много хора. Оставяйте детето при баба и дядо, така не само ще установите връзка между поколенията, но и ще му помогнете да се развие пълноценно.
- Ограничете гледането на екрани. Не е крайност – изобщо не се препоръчва на дете под 18 месеца да гледа екрани. След тази възраст гледането е добре да не надвишава 15 минути на ден (според някои изследвания).
- Когато говорите с бебето, нека да гледа лицето ви, устата ви. То ще види как движите устните си, как издавате звуци и ще се опита да повтори.
- Фината моторика винаги и по всяко време е незаменим помощник на майките. Различните игри с пръсти не само „сприятеляват“, но също така развиват определени части на мозъка.
- Четете книги на детето си. Това не само развива речта, но и паметта.
Съвет на психолога
Вижте детето си като личност, също толкова важна, колкото всеки възрастен във вашето семейство. Говорете с него, обсъждайте важни въпроси, обсъждайте домакинство (какво да сготвите за вечеря, къде да се разходите през уикенда и т.н.). Дори детето отначало да не отговори нищо, то ще започне да формира полезен навик – да общува. Паралелно с това ще започне развитието на вътрешната реч, по-добро разбиране на пасивната реч.
Преглед при специалист
Ако едно дете няма някаква свързана реч на 3-годишна възраст, това е причина да посетите лекар. Задължително нека го прегледа невролог. Дори за ваше успокоение. Ако няма напредък, направете ултразвук, фонограма, свържете се с логопед. Именно тези действия ще ви помогнат да установите причината за забавянето в развитието на речта.
Когато оценяват речевите способности на детето си, родителите трябва да вземат предвид не само колко и какво казва в момента, но и да следят динамиката на речта. Ако детето говори определен брой думи на две години, а след още година речникът му практически не се е увеличил, според специалистите това е по-скоро притеснителна тенденция. И обратното – ако речникът се увеличава, това е положителна динамика в личностното развитие.
Ако родителите полагат усилия, за да развиват речевите функции на тригодишното дете, вслушват се в съветите на специалисти и детето получи лечение, ако е необходимо, тогава прогнозата е доста благоприятна. 85-90% от децата напълно „наваксват“ речевото забавяне, ако изобщо е имало такова, и започват да говорят както всички деца, когато навършат 6–7 години.
