Материалът е създаден с подкрепата на Фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Не искаме да ви плашим със статистики или да ги размахваме като стартово знаме на началната права към личната мотивация да се преглеждаме редовно. И все пак ще започнем този текст с някои неоспорими данни:
- колоректалният рак, или ракът на дебелото черво, е една от най-честите причини за смърт от злокачествено заболяване и при двата пола в България. Нарежда се след рака на белия дроб и на млечната жлеза;
- България е единствената държава в Европейския съюз (ЕС), в която се отчита увеличаване на смъртността от рак. Данните са на Европейската комисия от февруари, 2023 г.;
- само 15% от всички случаи на рак на дебелото черво у нас се диагностицират в първи стадий на болестта, защото заболяването често протича напълно безсимптомно. За ЕС този процент е средно 30-40%.
Най-простият отговор на въпроса „Защо това е така“ е: защото в България няма скрининг за рак на дебелото черво. Ако имаше, много заболели от колоректален рак щяха да бъдат диагностицирани навреме и лекувани успешно. Защото ракът на дебелото черво е заболяване, което медицината вече знае как да лекува и овладява. А това дава много добри прогнози за пациентите.
Но преди да говорим за лечение, скрининг и профилактика, нека обърнем внимание какво заболяване всъщност е ракът на дебелото черво и какви са симптомите му.
Симптоми
„Най-честият симптом, който донякъде остава скрит, е анемията“, казва медицинският онколог д-р Росица Кръстева, началник на Онкологичен център Уни Хоспитал. И допълва: „Ако при хора, които са били с нормален хемоглобин, се открие анемия, първото, което трябва да бъде изключено от лекарите, е карцином на дебелото черво. В някои от сегментите, където е разположен туморът, той може да кърви и да се засяга лигавицата. Тогава се наблюдава т.нар. скрито (окултно) кървене.“
Всъщност анемичният синдром може да бъде първият симптом, че човек има рак на дебелото черво. Без каквито и да било други симптоми – без болка, без нарушаване на дефекацията. Д-р Кръстева обръща внимание, че е изключително неправилно да се лекува анемия, без да се направят пълни изследвания на пациента. Идеята е при тези изследвания да се изключи тумор на дебелото черво и чак след това да се прилага друго лечение за друго заболяване.
Кого засяга?
Ракът на дебелото черво засяга все по-млади хора в последните години, ето защо в някои страни редовните скринингови изследвания започват още на 45-годишна възраст. А при фамилна обремененост е необходимо да се действа много по-рано.
„Ако в семейството има майка, баща или близки родственици по първа линия с това заболяване, скринингът трябва да започне или на 40 години, или 10 години по-рано от най-ранния случай на рак на дебелото черво в семейството – което от двете условия настъпва първо. Препоръчва се колоноскопия – това е методът, чрез който може да се огледа добре всичко в червото и ако има полипи или друг вид изменения, да се вземе биопсия и да се види какви точно са находките“, казва д-р Кръстева.
Обичайната възраст за започване на редовни изследвания за рак на дебелото черво, когато няма фамилна обремененост, е 50 години.
„Ракът е генетично заболяване. Нашият организъм е устроен така, че имунната ни система успява да различи туморните клетки и да блокира тяхното развитие. Проблемът идва оттам, че туморната клетка е изключително умна и тя успява да заблуди имунната ни система, че всъщност е добра клетка. Така нашият имунитет реално ѝ дава възможност да се развива“, обяснява д-р Кръстева.
„Всъщност ракът съществува в нас и това е друг вид организъм. Неговите клетки желаят да живеят вечно и имат механизми за това. Нашите клетки също искат да живеят вечно, но ние не сме създадени по такъв начин. И съществуването на тези два организма на едно място действително е въпрос на оцеляване и на преборване, защото те имат една и съща цел“, добавя д-р Кръстева. И подчертава: „Ракът е изключително умно заболяване и подходът не бива да бъде повърхностен. Лична отговорност на всеки човек е да иска да знае какво се случва с него.“
Скринингът – най-лесният начин да разберем какво се случва с нас
Накратко, скринингът е съвкупност от организирани мероприятия, проведени с евтин, лесен и достъпен метод. Идеята е да се тества голяма популация от хора без симптоми. За скрининг и ранно откриване на заболяването е широко разпространено използването на теста за скрити кръвоизливи, който открива невидими за окото следи от кръв в изпражненията. Това може да бъде симптом за различни заболявания, включително и рак на дебелото черво. При позитивен резултат от теста, като втора стъпка, трябва да бъде направено допълнително изследване – в случая с рака на дебелото черво това изследване е колоноскопията.
Подобна програма се провежда вече няколко години подред от частната семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“. Може би ви е попадала националната кампания за скрининг, която приключи през юни тази година. Тя предоставя безплатно лесен за употреба комплект за домашно вземане на проба от фецес, която после се носи в лаборатория. Там пробата се изследва за следи от окултно кървене и впоследствие всеки тествал се получава своя резултат. Лабораторното изследване също се подсигурява безплатно в рамките на кампанията.
„Един от ефективните методи за скрининг е именно търсенето на окултни кръвоизливи. Разбира се, наличие на кръв, която не се вижда с просто око, е възможно да има и при други заболявания на дебелото черво. Затова на далите позитивен резултат на теста се правят допълнителни изследвания и консултация с гастроентеролог“, обяснява д-р Кръстева.
Щеше да е чудесно, ако този тест се осигурява от държавата и изследването е част от профилактиката за всички лица в рисковата група 50 – 74 г. Но в България няма скрининг за нито едно злокачествено заболяване. И докато всички се тюхкаме защо е така и колко несправедливо и недалновидно е всичко това спрямо гражданите, ни остава просто да ходим на лекар.
„В България има насадено усещане, че не трябва да се ходи на доктор, защото „ще вземат да ми открият нещо“. Донякъде хората са прави, защото съвременната медицина разполага с много добри технологии. Тоест ние действително можем да открием много неща. Но пациентите трябва да знаят, че трябва да се изследват, защото ранният карцином е лечим“, призовава медицинският онколог.
Тук е важно да добавим и следното: импровизираното пускане на туморни маркери, без те да са назначени от лекар и без да са в контекста на други изследвания, не върши работа. Туморните маркери, както ни обяснява д-р Кръстева, са субстанции, които се отделят в кръвта. „Туморът може да ги отделя, но може и да не ги отделя. Съществуват тумори, при които има дори метастази, но маркерите са нормални. Туморните маркери са допълнителен лабораторен показател, който може да послужи в контекста на образни изследвания на хистологично доказан рак“, казва специалистът. С други думи, това, че туморните ни маркери са в норма, не означава нищо. Но пък може да ни загуби доста време, докато се гладим по косъма, че всичко ни е наред.
Поставяне на диагноза и лечение
Поставянето на диагнозата става след изследвания и консултации със специалисти онколози. При откриване на находката се прави биопсия. След това се оглежда цялото тяло на човека, за да се види дали туморът има метастази. Това се прави със скенер с контраст, ПЕТ скенер или с ядрено-магнитен резонанс.
Ако се установи, че туморът е само в дебелото черво, пациентът е подходящ за операция. След като се махне туморът и се изследват лимфните възли, специалистите онколози преценяват дали само ще наблюдават пациента, или ще приложат допълнително лечение, каквото би могла да е химиотерапията. При ректалния карцином може да се приложи и лъчетерапия като локален метод.
„Ако има метастази, туморът не се оперира, освен ако не предизвиква пълно запушване и няма друг начин да се подобри проходимостта на червото. В случаите, когато има метастази, операцията се прави само по спешност“, подчертава д-р Кръстева. „Започва се лечение, защото се смята, че операцията няма да промени нищо. Ако започнем лечение и стопим метастазите, след това може да се обсъди операция за пациентите, чиито метастази се повлияват. Такива пациенти имат много по-добра прогноза. Защото когато не махаме тумора и го изследваме, докато е в организма, го лекуваме и виждаме как намалява“, допълва тя.
Тук ще посочим още малко статистика. Този път, за баланс, съвсем не отчайваща. Ако ракът на дебелото черво бъде засечен в първи стадий, петгодишната преживяемост е 90%. При пациентите с рак на дебелото черво в по-късен стадий и с метастази само 14% достигат петгодишна преживяемост.
„Категорично ракът е лечимо заболяване. Ракът е много успешно лечимо заболяване в първи стадий. Във втори стадий ракът може да бъде лекуван, дори и в четвърти стадий може. Преди 10 години, ако питате специалист като мен дали ракът може да бъде лекуван, отговорът нямаше да бъде същият“, казва д-р Кръстева.
Успехите в лечението на рака вече са толкова големи, защото днес специалистите правят генетичен тест на самия тумор, а не на човека. Така те установяват специфичните механизми, чрез които този тумор се разпространява в човешкия организъм. „Когато знаем причините, можем да лекуваме с таргетни терапии и имунотерапия. Днес лечението на злокачествените заболявания включва основно това и много по-малко химиотерапия. Това е революция, тя се случва в последните 20 години и аз като лекар съм неин свидетел. Всички древни цивилизации са познавали и лекували рака. Но лечението е най-успешно сега“, допълва тя.
Профилактика
Профилактиката е различна от скрининга и е добре като пациенти да правим разлика. Нейната задача е да премахне част от причините, които могат да предизвикат заболяването. „Качественото хранене е от изключителна важност. Какво означава качествено – нормално, балансирано и разнообразно. Трябва да се включват както белтъчини, така и въглехидрати и мазнини, но в различно съотношение. Избягването на определени храни, освен по причина алергия, не е основателно. Първо, раковата клетка яде всичко, каквото ядат и другите клетки. Второ, каквото и да ядем, то се разпада до проста захар и се включва в цикъла на Кребс“, обяснява д-р Росица Кръстева.
Водещите световни медицински центрове препоръчват средиземноморския тип хранене, тоест това, което се яде в Гърция, Италия, Испания. „Разбира се, че пърженото се изключва от правилното хранене, но ако някой хапне пържено пиле един път в седмицата, няма как да е проблем. Абсурдът с диетите и изпадането в крайности са пагубни за организма“, категорична е д-р Кръстева. И допълва: „Преди повече от 7 години гастроентеролози на един от техните световни конгреси изнесоха сериозни доказателства, че гладът уврежда черния дроб.“
Освен храненето, към профилактиката трябва да включим и нормалната физическа активност. Без значение дали ще се спортува целенасочено, или ще се правят например дълги разходки (препоръката е за поне 10 000 крачки на ден). Всеки може да избере физическата активност, която му харесва.
И не на последно място един призив, макар може би да не е точно част от темата за профилактиката: хайде да започнем да си обръщаме внимание. „Знам, че всички сме ангажирани, че работим… Но това не е оправдание. Чувала съм много пациенти да казват „Аз се грижих за мъжа си, той беше тежко болен и не си обърнах внимание“. И в много такива случаи се оказва, че установяваме рака късно. Тогава невинаги можем да започнем лечение и невинаги това лечение може да бъде успешно“, казва д-р Кръстева.
Необходимата промяна
Не е възможно през 2024 г. в държава от Европейския съюз да не съществува единна скринингова програма за ранно откриване на злокачествените заболявания. Но е факт. Не разполагаме с такава. „Лечението на рака е скъпо – освен вложените средства за болните, държавата губи хора в работоспособна възраст, затова е много по-важно да вложим средства в скрининг и профилактика, с които да откриваме рака рано. Защото и статистиката показва, че тези разходи си струват“, категорична е д-р Росица Кръстева.
Не оставяйте за утре. Напомнете на близките си хора да се прегледат. Настоявайте да го направят. Напомняйте им с риск да станете досадни. Няма нищо по-хубаво от това някой да ти мисли доброто, но най-важното е да сме наясно, че отговорността за нас самите е в собствените ни ръце.
Материалът е създаден с подкрепата на Фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Материалът има единствено образователна и информационна цел и не представлява медицинско предписание. Съдържанието му е изготвено на базата на публично достъпни публикации, изследвания, проучвания или други информационни източници. Съдържащите се в източниците данни, мнения, становища и препоръки са на техните автори. Материалът няма рекламен характер и не може да служи за диагностика или лечение. Винаги се консултирайте с вашия лекар при въпроси за вашето здраве.
